Какво е постигнато досега

2.Какво е постигнато досега

Енергийната ефективност има голямо значение за гражданите на ЕС. Все повече граждани и фирми усещат въздействието на увеличените сметки за енергия. Намаляването на енергопотреблението е най-подходящият дългосрочен отговор. Годишната икономия на разходи за енергия лесно може да надмине 1000 евро за домакинство. От тях 600 евро е намалението на сметките за енергия, а останалата част е свързана с реализирането на други съпътстващи икономии⁸. От друга страна, обаче, първоначалните разходи продължават да бъдат предизвикателство. Тъй като повечето реконструкции имат продължителен живот, допълнителните разходи за да бъде дадена реконструкция енергийноефективна ще се изплатят много по-бързо от живота на самата реконструкция. Един неотдавнашен пример от Франция показва, че изолирането на покрива на една средно взета къща би спестило толкова много течно гориво за отопление, че мярката се изплаща за 3 години. По-значителните видове реконструкции (например топлинно изолиране на стени, по-добри прозорци) имат по-продължителни срокове на откупуване.

Енергийната ефективност влияе благотворно на икономиката на ЕС като цяло, а специално влиянието ѝ върху местното развитие е дори още по-добро⁹. Ако бъде постигната целта за 2020 г. за 20% намаляване на потреблението на енергия, съответното намаление на преките разходи в резултат на такова енергоспестяване се очаква да достигне 220 милиарда евро годишно¹⁰. Непреките икономически ползи са много по-големи. Енергийноефективните продукти и материали, както и енергийните услуги, предоставят изгодни пазарни възможности, включително и за износ. Това е възможност за европейския бизнес да има водеща роля в иновацията и да създава нови работни места, често с участието на местни малки и средни предприятия, тъй като инвестициите за енергийна ефективност са свързани предимно с малки проекти за реконструкция.

2.2 Инструменти на ЕС за постигане на енергийна ефективност

Енергийната ефективност е резултат както на разработването на съответна политика, така и на прилагането на конкретни мерки. Разработването на технологии дава необходимата основа, а голям принос има също и законодателството в областта на околната среда, особено Схемата за търговия с емисии и политиките във връзка с емисиите от транспорта. Данъчното облагане и други фискални мерки, като държавната помощ, както и неотдавна приетите инструменти за прилагане на тази политика в областта на промишлеността, също осигуряват значителни стимули за пазарните участници да реализират икономически ефективни мерки за енергоспестяване. Важно е да се продължи да се разчита на тези ефективни инструменти, особено при сегашната трудна икономическа ситуация.

Съществуват пет стълба на политиката за енергийна ефективност на ЕС:

1) общата политическа рамка и дейностите, предприемани съгласно Европейския план за действие за енергийна ефективност;

2) Националните планове за енергийна ефективност, основаващи се на Рамковата директива за енергийните услуги¹¹;

3) правната рамка за сектора с най-голямо енергопотребление — сградите, както и за енергопотребяващите продукти;

4) допълнителни инструменти за прилагане на тази политика — като целево финансиране, осигуряване на информация и мрежови организации, като например Спогодбата с кметове (Covenant of Mayors) и Устойчива енергия — Европа (Sustainable Energy Europe); както и

5) международното сътрудничество в областта на енергийната ефективност.

С публикуването на Зелената книга за енергийната ефективност Комисията предизвика обсъждане относно ефективните начини за използване на енергията¹². Бе признато съществуването на потенциал за постигане до 2020 г. на 20% икономия на първична енергия по икономически ефективен начин. За да се постигне това бе разработен и приет през 2006 г. широкообхватен План за действие за енергийна ефективност¹³. В него са посочени шест ключови области¹⁴ с най-висок потенциал за постигане на енергоспестявания и са предложени 85 дейности и мерки, които да бъдат предприети на равнището на ЕС и на национално равнище. Измежду тях бяха посочени десет приоритетни дейности и всички те се развиват добре¹⁵. Прилагането на Плана за действие продължава и ще завърши през 2012 г. Една трета от дейностите са вече изпълнени, а за останалите все още е необходима активна ангажираност, както на равнище ЕС, така и на национално равнище (вижте също раздел 4.1 по-долу).

Използването на интелигентни уреди за измерване на енергопотреблението и информативното фактуриране, основаващо се на действителното потребление, са от ключово значение за подпомагане на отделните потребители да пестят енергия. Директивата за енергийните услуги¹⁶ изисква от държавите членки да осигурят наличието на измерителни прибори на конкурентни цени, които да отразяват действителното енергопотребление. Енергийната ефективност е също така един от ключовите аспекти в работата на Гражданския енергиен форум¹⁷, който е наскоро организиран от Комисията форум по регулаторните въпроси.

В последните три десетилетия бе наблюдаван бърз икономически растеж, което доведе до увеличаване на нашите енергийни потребности (вижте Фигура 2 по-долу). При все, че националното богатство е нараснало повече от два пъти в периода след първата нефтена криза от седемдесетте години на миналия век, свързаното с този растеж увеличение на потреблението на енергия е само с 30%. За съжаление темпът на подобряване на енергийната ефективност¹⁸ започна да се забавя през деветдесетте години на миналия век и още повече намаля през настоящото десетилетие. От осемдесетте години на миналия век насам вносът на енергия започна пак да нараства. ЕС зависи от внос за задоволяване на повече от половината от своите енергийни потребности.

Фигура 2: Изменението на някои основни показатели за Европа (1973 г. = 100%)¹⁹

В рамките на ЕС провежданите от 1997 г. насам политики и мерки за енергийна ефективност, в комбинация с „нормалния“ технически прогрес, допринесоха за подобряване на енергийната ефективност на база крайното енергопотребление средно с 1,3% годишно в периода между 1997 г. и 2006 г²⁰. Без тези подобрения крайното енергопотребление през 2006 г. щеше да е с 11% по-високо. Най-голямо подобряване на енергийната ефективност бе постигнато в промишления отрасъл. Понастоящем той е с 24% по-ефективен в сравнение с 1997 г. В транспорта и битовия сектор енергийната ефективност се е подобрила само с 9%, т.е. с 1,1% годишно. Вижте Фигура 3 по-долу.

Общностното законодателство за енергийна ефективност представлява гръбнака на националните дейности, тъй като то осигурява законова рамка чрез определянето в няколко директиви на правни задължения, а тяхното изпълнение остава да се извършва от държавите-членки. Това изпълнение не напредва достатъчно добре: транспонирането бе бавно, а правоприлагането на национално равнище — неравномерно. Държавите-членки започват да създават схеми за финансиране, но те често са фрагментарни. Също така има и други препятствия като липсата на информация, административни бариери и недостатъчна квалификация на работниците.

В Директивата за енергийните услуги²¹ е дадена обща рамка за много енергоспестяващи дейности, включително индикативна цел за енергоспестяване²². Директивата се прилага за енергийните доставчици, операторите на разпределителни системи, фирмите за търговия на дребно с енергия и всички енергопотребители с изключение на тези, които са включени в Схемата за търговия с емисии.

Поради широкия обхват на тази Директива и различията между държавите-членки по отношение на енергийната инфраструктура, отделните държави-членки са въвели и приложили тази Директива по много различни начини. Понастоящем Комисията прави оценка на националните мерки за прилагането ѝ.

Директивата изисква всяка държава-членка да представи Национален план за действие в областта на енергийната ефективност. В тези планове се представят съответните национални стратегии за постигането на целта за енергоспестяване на Директивата. В Приложение 3 е дадена кратка оценка на националните планове за действие. Някои от тях съдържат последователни и широкообхватни стратегии за постигане на целта. Но за съжаление, от повечето планове проличава наличието на отчетливо разминаване между политическия ангажимент на държавите-членки за енергийна ефективност и предложените от тях действия. Европейският Съвет постави изискване националните планове за действие в областта на енергийната ефективност да бъдат в сърцевината на усилията за постигане на целта на ЕС за енергоспестяване²³. И накрая, националните планове следва да бъдат всеобхватен инструмент за докладване от страна на държавите-членки относно техните политики за енергийна ефективност.

2.5 Развитие на областно и местно равнище

Областните и местните власти следва да играят съществена роля при изпълнението на политиките за енергийна ефективност. Администрациите на големите и малки градове и на областите обикновено имат правомощия по отношение на разрешенията за проектиране, данъчните стимули и правилното прилагане на зонирането и на строителните норми. Също така, те все по-често влизат в ролята на движещи сили на енергийната ефективност чрез своята политика в областта на обществените поръчки.

Имайки предвид тези съображения, през 2007 г. Комисията постави началото на Спогодбата с кметове. В рамките на тази схема някои големи и малки градове и области поемат задължение да намалят до 2020 г. емисиите на парникови газове с повече от 20%, като за тази цел да изготвят планове за действие за устойчиво развитие в областта на енергетиката. Това представлява възможност за цялостна визия в даден район, включваща въпросите на енергийната ефективност, възобновяемата енергия, градския транспорт и обществените поръчки в един общ план, чието изпълнение ще породи не само икономически, но също и екологични и социални ползи.