Средната годишна температура за Община Средец като цяло е 110-120С. Зимата е сравнително мека, но поради липсата на ефикасна защита за студените северни нахлувания понякога се появяват резки застудявания. Средната януарска температура е 1-20С, но в района се наблюдават застудявания от порядъка на 12-140С.
Лятото е слънчево и не така горещо, поради близостта със Черноморският басейн. Средната юлска температура е от 220С до 230С. При големите летни горещини температурите достигат 34-360С, като в по-ниските и най-западните части имат и по-високи стойности.
Пролетта в сравнение с вътрешността на страната е по-хладна, а есента по-топла. Средната априлска температура е 9,5-10,50С, а средната октомврийска 13-140С, като за най-южните части те са с 0,5 до 10С по-ниски.
На Фиг. 3 са посочени средномесечните стойности на температурата на въздуха в 14 часа (15 часа лятно време). Годишният ход на средномесечните стойности на температурата на въздуха и средномесечната стойност на температурата на въздуха в 14 часа има синусоидален ход. Стойностите в 14 часа са с 3-4 градуса по-високи от месечните, като амплитудата е по-голяма през лятото. Най-високи средномесечни стойности на температурата на въздуха в 14 ч. имат м. юли и м. август - 23,40С.
Валежен режим
Годишната сума на валежите се движи от 650мм за ниските части до 800мм за високите части на общината. В целият район зимата е сезонът на най-голямата валежна сума средно от 170 до 230мм, при 18 до 24 валежни дни.
Лятото в района е слънчево и доста сухо. През целия летен сезон в района има средно 11 до 13 валежни дни със средно 140-150мм валеж, като по-голямата част от него пада в началото на сезона. В края на сезона се оформи ясно изразено засушаване - през август в целия район не пада повече от 25мм валеж.
През пролетта най-големите валежи падат през март или май, а през есента през ноември. Месечните валежни суми в района са по-големи през есента отколкото през пролетта.
Годишният ход на сумата на валежите в гр. Средец в mm воден стълб е показан на Фиг.4.
Ветрове
В района преобладаващи са северните и североизточните ветрове. Те духат главно през зимния период и пренасят студени въздушни маси.
През пролетта и лятото преобладаващи са източните ветрове, а през есента посоката на ветровете най- често е от юг.
Характерните особености в годишното разпределение на скоростта на вятъра, както е видно от Фиг.5 са следните:
-
най-големи средномесечни скорости през цялата година се наблюдават в 14 часа; следват средномесечните стойности за 21 часа и най ниски средномесечните стойности на скоростта на вятъра се наблюдават в 7 часа;
-
в годишния ход на средномесечните стойности на скоростта на вятъра се наблюдават два минимума (през лятото и есента) и един максимум (през зимата). Минимумът през лятото е главен, а през есента - вторичен. Максимумът през м. март е ясно изразен и обхваща и двата съседни месеца.
Таблица 27. Честота на вятъра по скорост в градация [%]
м/с
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
12
|
год.
|
0-1
|
61,5
|
50,1
|
51,1
|
52,2
|
59,4
|
62,3
|
62,0
|
62,5
|
66,7
|
66,5
|
63,9
|
61,0
|
60,1
|
2-5
|
33,1
|
39,8
|
36,7
|
35,8
|
34,4
|
33,3
|
31,5
|
31,0
|
26,9
|
27,2
|
30,9
|
33,0
|
32,6
|
6-9
|
4,8
|
8,2
|
9,7
|
9,2
|
5,3
|
4,1
|
5,7
|
6,2
|
5,9
|
5,6
|
4,0
|
4,6
|
6,1
|
10-13
|
0,6
|
1,6
|
1,2
|
1,7
|
0,6
|
0,3
|
0,6
|
0,3
|
0,4
|
0,6
|
0,4
|
0,7
|
0,7
|
14-17
|
0,1
|
0,1
|
0,4
|
0,4
|
0,3
|
0,1
|
-
|
-
|
-
|
0,2
|
-
|
0,3
|
0,1
|
18-20
|
-
|
-
|
-
|
0,3
|
-
|
-
|
-
|
-
|
0,1
|
-
|
-
|
0,3
|
0,1
|
20
|
-
|
0,3
|
0,9
|
0,5
|
0,1
|
-
|
0,3
|
-
|
-
|
-
|
0,7
|
0,3
|
0,3
|
Таблица 28. Честота на вятъра по посоки и случаите “тихо”, [%]
Пос.
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
12
|
год.
|
N
|
9,9
|
7,1
|
7,6
|
5,8
|
3,8
|
5,6
|
4,8
|
7,3
|
5,4
|
7,2
|
8,5
|
9,2
|
6,8
|
NE
|
16,8
|
14,6
|
21,9
|
16,7
|
12,9
|
12,2
|
15,2
|
18,4
|
20,1
|
15,5
|
14,8
|
10,8
|
16,1
|
E
|
22,6
|
22,6
|
26,3
|
30,9
|
33,9
|
33,6
|
38,7
|
39,4
|
35,8
|
28,7
|
22,9
|
22,9
|
29,8
|
SE
|
3,0
|
3,1
|
5,0
|
6,0
|
9,8
|
13,3
|
9,1
|
9,7
|
9,1
|
4,2
|
2,3
|
3,0
|
6,5
|
S
|
9,3
|
12,9
|
9,7
|
12,7
|
12,3
|
12,8
|
12,7
|
7,3
|
8,0
|
7,6
|
8,7
|
10,3
|
10,4
|
SW
|
13,7
|
16,2
|
14,1
|
14,1
|
12,8
|
6,9
|
5,4
|
3,8
|
6,4
|
10,9
|
16,2
|
16,7
|
11,4
|
W
|
17,6
|
15,1
|
9,8
|
9,4
|
10,0
|
10,8
|
9,1
|
8,1
|
9,1
|
11,9
|
18,9
|
18,2
|
12,3
|
NW
|
7,1
|
8,6
|
5,6
|
4,4
|
4,6
|
4,6
|
5,0
|
6,0
|
6,2
|
11,0
|
7,7
|
8,8
|
6,6
|
Тихо
|
48,8
|
37,6
|
38,2
|
40,3
|
45,0
|
47,6
|
49,4
|
51,4
|
56,5
|
55,3
|
54,3
|
50,5
|
48,1
|
Друга важна характеристика на вятъра е неговата честота по скорост в градации. Тази информация е от съществено значение при оценката на скоростта, при която има най-голямо замърсяване (опасна скорост). В Таблица 27 е посочена честотата на вятъра в проценти по скорост в градации за различните месеци на годината и средно за цялата година.
С най-голяма честота са случаите на вятър със скорост 0-1 m/s, които заемат 60,1% от всички случаи в годината. Скоростта на вятъра в интервала 2-5 m/s се наблюдават през цялата година и заемат 32,6% от всички случаи. Всички скорости на вятъра в интервала 14-17 и 18-20 m/s се наблюдават едва в 0,2% от всички случаи.
За построяване на розата на вятъра е необходима информация за честотата на вятъра по посока и случаите “тихо” в проценти. Тази информация е посочена в Таблица 28.
Годишно най-често посоката на вятъра е източната четвърт, следват североизточните и западните ветрове. През топлото полугодие източната посока доминира значително над останалите посоки. Причината е наличието на бризова циркулация, която е локално явление.
През студеното полугодие най-често вятъра духа от североизток, изток и
запад, като причината е в общата атмосферна циркулация над Балкански полуостров. На Фиг.6 е дадена розата на вятъра. За годината посоката на преобладаващия вятър е 900 с честота на поява 34 %.
Мъгли
Според общоприетото международно определение мъглата е състояние на въздуха в приземния слой, при което видимостта е под 1 km. В посочените по-долу данни са взети пред вид всички случаи на мъгла: влажна, мокра и от изпарение, плътна или просветваща, независимо от интензивността и продължителността, наблюдавани в станцията (табл. 29).
Не са включени случаите с приземна и суха мъгла, димка, както и мъглите, наблюдавани в страни от станцията.
Таблица 29. Среден брой на дни с мъгли в Средец
Месец
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
12
|
Год.
|
Бр. дни
|
5,4
|
3,6
|
3,1
|
2
|
1,4
|
0,8
|
1,6
|
1,9
|
3,6
|
4,7
|
7,2
|
11,2
|
38,8
|
Снежна покривка
Височината на снежната покривка за района е около 10см, като за най-южните и крайгранични части тя достига до 20-25см, като 40-45% от валежите са от сняг. Снежната покривка е тънка и сравнително непостоянна.
Средната абсолютна влажност на въздуха в милибари за района на общината е: януари - 6,0мб; април - 9,0 мб; юли - 17,2 мб и октомври - 11,6 мб. Средната годишна абсолютна влажност на въздуха е 11,2 мб.
Средната относителна влажност на въздуха в проценти е: януари-83 %, април - 71 %, юли - 62 % и октомври - 77 %, а средната годишна е 75 %.
От гледна точка на разгледаните климатични елементи за климата на района, най-общо може да се каже следното:
-
Климатът в района е континентално-средиземноморски, характеризиращ се със сравнително мека, но с възможни резки застудявания зима. Лятото е сухо и горещо, като в неговият край се оформя трайно засушаване. Пролетта е общо взето хладна, а есента сравнително топла.
-
В района се наблюдава общ недостиг на валежи и последващи летни засушавания, особено за районите в северозападната част. Териториите на юг и югоизток от река Факиийска се отличават с относително по-добра влагозапасеност.
-
Районът се характеризира с ниска относителна и абсолютна въздушна влажност, като по баланс на атмосферното овлажняване е отнесен към засушлива зона с дефицит от 150-250 мм.
Сподели с приятели: |