През последните две години 2000 и 2001 се наблюдава рязко увеличаване броя на възникналите пожари в общината. Причините са глобалното затопляне, сушавият период, недобросъвестно палене на огън, палене на стърнища и др. За двете години по данни на ДЛ гр.Средец са опожарени 52 875 дка гори, в това число частни и държавни; 50 000 дка поземлен фонд, от които 100 дка овощни градини, а същи така и населени места.
Пожарите въздействат отрицателно както на качеството на атмосферния въздух, така на био-разнообразието в региона.
2. Характеристика и мощност на емисиите на общ суспендиран прах и ФПЧ10 средно за последните три години
А) Промишлени източници на прах и ФПЧ
Таблица 10. Източници и характеристика на емисиите от промишлеността
№
|
Източник на емисии
|
Вид на емисиите
|
Параметри на емитиране
|
Емисионни фактори
|
Капацитет на производство
|
Измерени/ изчислени емисии
|
|
|
|
D,m
|
Н,m
|
V,m3/ч
|
|
|
т/г
|
г/с
|
Производствени източници
|
1. Промет
|
1.1
|
Парова централа №1
|
общ прах
|
2.5
|
60
|
9382
|
Изм.
|
|
0.30
|
0.01
|
1.2
|
Промет – пещ с крачещ под
|
общ прах
|
2.5
|
80
|
5632
|
Изм.
|
|
1.89
|
0.06
|
1.3
|
Промет-котел№2
|
общ прах
|
2.5
|
60
|
12694
|
Изм.
|
|
0.60
|
0.02
|
|
Общо за 1
|
|
|
|
28158
|
|
|
2.79
|
0.09
|
2. Пластмасови изделия
|
2.1
|
ПКМ-2.5
|
общ прах
|
16
|
0.6
|
7073.4
|
Изм.
|
2.5 т/ч
|
2.2
|
0.31
|
2.2
|
ПКМ-4
|
О.прах
|
18
|
0.6
|
9600
|
ОВОС
|
4.0 т/ч
|
4.73
|
0.72
|
2.3
|
Аспирация
|
ФПЧ10
|
10
|
0.5
|
9500
|
1)АР-42 ОВОС
|
-
|
368.32
|
13.51
|
|
Общо за 2
|
|
|
|
19100
|
|
|
375.25
|
14.54
|
3. Асфалтобаза
|
3.1
|
ДС-К117
|
О.прах
ФПЧ10
|
12
|
0.6
|
12148
|
Изм.
|
|
95.6
28.6
|
18.45
5.5
|
3.2
|
Д-158
|
О.прах
ФПЧ10
|
12
|
0.8
|
9318
9318
|
Изм.
|
|
52.8
15.8
|
10.2
3.1
|
|
Общо за 3
|
|
|
|
18636
|
|
|
148.4
|
28.65
|
4.
|
Фуражен цех
|
О.прах
|
8
|
0.45
|
12000
|
Изм.
|
|
1.1
|
0.17
|
№
|
Източник на емисии
|
Вид на емисиите
|
Параметри на емитиране
|
Емисионни фактори
|
Капацитет на производство
|
Измерени/ изчислени емисии
|
|
|
|
D,m
|
Н,m
|
V,m3/ч
|
|
|
т/г
|
г/с
|
5
|
Хлебозавод
|
О.прах
|
14
|
0.4
|
16000
|
-
|
|
0.9
|
0.12
|
6
|
Бетонови изделия
|
О.прах
ФПЧ10
|
10
|
0.8
|
-
|
2)
|
|
36.9
8.7
|
4.27
1.0
|
7
|
ТПК “Свобода”
|
О.прах
|
10
|
0.3
|
4500
|
Изм.
|
5 т/г
|
1.3
|
0.15
|
8
|
ЕТ “Злати Марков”
|
О.прах
|
10
|
2.5
|
6000
|
Изм.
|
40 т/г
|
2.6
|
0.15
|
9
|
Металпласт
|
|
6
|
0.3
|
4500
|
ОВОС
|
|
1.5
|
0.17
|
10
|
Първа частна мелница
|
О.прах
|
6.5
|
0.8
|
4800
|
Изм.(ОВОС)
|
1 т/ч
|
0.26
|
0.03
|
|
Общо
|
О.прах
ФПЧ10
|
|
|
|
|
|
571
421.42
|
37.31
23.11
|
1) АР-42 Compilation of Air Polutant Emission Factors, Fifth Edition, Volume I, Stationary Point and Area Sources, Chapter 11. US EPA, 1995
2) Berdowski, J.J.M., Mulder, W., Veldt, C., Visschedijk, A.J.H., and Zandveld, P.Y.J. (1997): Particulate matter emissions (PM10 - PM2.5 - PM0.1) in Europe in 1990 and 1993. TNO-report, TNO_MEP - R 96/472.
Б) Селско стопанство Б.1 Животновъдство
Таблица 11. Емисии на общ прах и ФПЧ10 от животновъдството в т/г.
№
|
Показатели
|
Мярка
|
1998 година
|
1999 година
|
2000 година
|
Общ прах
Емисионен фактор1
кг/глава/год
|
Общ прах
т/г
|
ФПЧ10,
т/г
|
1
|
Говеда
в т.ч.крави
|
бр.
|
3300
|
2918
|
3151
|
96
|
302
|
121
|
2
|
Биволи
в т.ч.биволици
|
бр.
|
7
|
9
|
9
|
96
|
0.864
|
0.245
|
3
|
Овце
в т.ч.майки
|
бр.
|
22609
|
19455
|
14303
|
96
|
1373
|
549
|
4
|
Кози
в т.ч.майки
|
бр.
|
8242
|
8204
|
8295
|
96
|
796
|
318
|
5
|
Свине
в т.ч.св.майки
|
бр.
|
17612
|
14157
|
11516
|
97
|
1117
|
447
|
6
|
Птици
в т.ч.к.носачки
|
бр.
|
41110
|
42790
|
38835
|
11
|
427
|
171
|
7
|
Зайци
|
бр.
|
909
|
926
|
943
|
96
|
90.5
|
36.2
|
8
|
Коне
|
бр.
|
531
|
492
|
512
|
96
|
49
|
20
|
|
Общо
|
|
|
|
|
|
4 155
|
1662
|
1 Takai et al. (1998) Concentrations and emissions of airborne dust in livestock buildings in northern Europe. Journal of Agricultural Engineering Research Vol. 70, pp. 59-70
Б.2 Растениевъдство
На този етап няма дадени емисионни фактори за прахови емисии от ветровата абразия. В момента се провеждат изследвания от Американската агенция по опазване на околната среда.
В) Горско стопанство
Емисии на твърди частици от дейностите в горското стопанство са свързани главно с пожарите в горските масиви. Тези емисии са дадени в т.Ж.
Г) Транспорт
Емисии на прахови частици настъпват при преминаването на автомобилите и МПС по пътищата били те промишлени пътища или за обществен транспорт. Величината на тези емисии зависи най-общо от няколко фактора: типа на пътя, интензивността на движение, вида на МПС и състоянието на пътя. Като под състояние на пътя се разбира нормална улица със здрава настилка и слабо покритие с прах, както и чисти ръбове на пътните платна или “лоша улица" с по-голямо покритие с прах, повреди в настилката и повече натрупан прах по ръбовете на пътните платна. За град Средец и общината като цяло почти всеки уличен сегмент се характеризира като “лош път”.
За град Средец улиците Н.Попов и Преображенска са разгледани като промишлени пътища като част от републиканската пътна мрежа и съответно сигменти от пътя Ямбол –Бургас и Елхово-Бургас. Останалите основни улици в града са разгледани като обществени пътища: ул. Братя Миладинови, Максим Горки, Васил Коларов, Цвятко Радойнов и Гео Милев.
За промишлените улици съществуват данни за натовареността им и видовете МПС. На базата на известните данни за средноденонощния трафик по тези улици и емисионни фактори взети от Emission Factor Documentation for AP-42, Section 13.2.1, Paved Roads. For Emission Factors and Inventory Group Office of Air Quality Planning and Standards U.S. Environmental Protection Agency, са определени емисиите на ФПЧ10 от тези улици, Табл.12.
За улиците, намиращи се в чертите на града няма данни за средноденонощния трафик (СДТ) и вида на МПС. За целите на моделирането е приет 50% от средночасовия трафик за градски улици в кв. “Меден рудник” гр. Бургас.
Таблица 12. Емисии на ФПЧ10 от транспорта
Улица
|
Емисионен фактор, g/VKT
|
Дължина на участъка, м
|
Ширина на пътя, м
|
Брой МПС/24ч
|
Емисия на ФПЧ10, мg/m2s
|
Емисия на ФПЧ10, g/s
|
Преображенска
|
4.6
|
3500
|
12
|
2090
|
0.0093
|
0.39
|
Н.Попов
|
7.3
|
7000
|
10
|
735
|
0.00621
|
0.43
|
Братя Миладинови
|
1.3
|
2500
|
12
|
165
|
0.00021
|
0.00621
|
М.Горки
|
1.1
|
4000
|
12
|
80
|
0.000085
|
0.00407
|
В.Коларов
|
1.2
|
2500
|
12
|
120
|
0.00014
|
0.00417
|
|
|
|
|
|
|
|
Цв.Радойнов
|
1.1
|
2000
|
12
|
60
|
0.000064
|
0.00153
|
Гео милев
|
1.2
|
1500
|
12
|
60
|
0.000069
|
0.00125
|
Други улици
|
1.2
|
5000
|
10
|
100
|
0.000139
|
0.00694
|
Общо
|
0.0162
|
0.84
|
VKT – изминат мотокилометър
Част от праха по улиците се дължи на:
-
Емисии от износване на гумите на МПС и от триенето при спирачен път:
МПС
|
Брой МПС/24 ч
|
Среден пробег, км
|
Емисионен фактор1, g/км
|
Емисия, т/г
|
Емисия, g/s
|
Леки
|
2215
|
5
|
0.651
|
2.62
|
0.083
|
Тежки
|
1195
|
5
|
4.01
|
8.7
|
0.276
|
Общо
|
3410
|
|
|
11.32
|
0.359
|
1 Emission Factor Documentation for AP-42, Section 13.2.1, Paved Roads. For Emission Factors and Inventory Group Office of Air Quality Planning and Standards U.S. Environmental Protection Agency
-
Друга част от уноса се дължи на абразивното износване на уличното покритие:
МПС
|
Брой МПС/24 ч
|
Среден пробег, км
|
Емисионен фактор, g/км
|
Емисия ФПЧ10, т/г
|
Емисия ФПЧ10,
g/s
|
Леки
|
2215
|
5
|
0.91
|
3.62
|
0.115
|
Тежки
|
1195
|
5
|
4.91
|
11.54
|
0.366
|
Общо
|
3410
|
|
|
15.16
|
0.481
|
1 Emission Factors and Inventory Group Office of Air Quality Planning and Standards
U.S. Environmental Protection Agency
-
Емитиране на твърди частици от двигателите с вътрешно горене
Определянето на тези емисии се осъществява на база приетите интензивност на движение по основните улици на гр. Средец и разпределение на трафика на две групи: леки и средни и втора група товарни, тежкотоварни и автобуси.
При приемане, че за период от един час през улиците на града преминават около 410 МПС от първата група и около 194 МПС от втората и от така приетият брой МПС 30% от първата група т.е. 123 МПС изгарят 307 кг/ч и съответно 100 % от втората група изгарят 1845кг/ч или общо 2152 кг/ч дизелово гориво. При изгаряне на това количество дизелово гориво, съгласно емисионните фактори, дадени от Houck, J.E., Goulet, J.M., Chow, J.C., Watson, J.G., and Pritchett, L.C. (1989) Chemical characterization of emission sources contributing to light extinction. In: Mathai, C.V. (ed.) Transaction, visibility and fine particles. Air & Waste Management Association, Pittsburgh, PA, pp. 145-158., се получават емисиите, представени в Табл.13.
Таблица 13. Емисии на твърди частици от двигателите с вътрешно горене
МПС
|
Брой МПС/ч
|
Изразх. Гориво, кг/ч
|
Емисионен фактор, g/Gj
|
Емисия ФПЧ10, т/г
|
Емисия ФПЧ10,
g/s
|
Леки
|
123
|
307
|
69.3
|
1.38
|
0.044
|
Тежки
|
194
|
1845
|
109.4
|
3.78
|
0.120
|
Общо
|
317
|
2152
|
|
5.16
|
0.164
|
За сравнение емисиите на твърди частици от двигателите с вътрешно горене за улиците , за които са налични официални данни от преброяване трафика на МПС (ул. Преображенска” и “Н.Попов” са част от републиканската пътна мрежа и за тях са налични данни от Изпълнителна агенция “Пътища” – преброителен пункт №88) са определени и чрез модула EMISSIONS на Методика за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой.
Резултатите от тези определения са 6.79 g/ms (0.0457 g/s) за ул. “Преображенска” и 1.87 g/ms (0.0065 g/s) за ул. “Н.Попов” съответно. Емисията на твърди частици от тези две основни пътни артерии за гр. Средец е 0.052 g/s, което е около 32% от общата за града.
В следващата Табл.14 представени сумарните емисии на ФПЧ10, дължащи се на транспортните дейности.
Таблица 14. Общо емисии на ФПЧ10 от МПС:
Източник
|
ФПЧ10
|
т/г
|
г/с
|
Унос от улиците
|
26.49
|
0.84
|
ДВГ
|
5.16
|
0.164
|
Общо от транспорт
|
31.65
|
1.004
|
Д) Кариери
Експлоатацията на кариерите е свързана с емитиране на прах. Тези емисии се отделят при следните производствени операции: откривни и добивни работи, транспорт и обработка на добития материал.
Добивните операции често са свързани с ПВР (пробивно взривни работи). Разработката на находищата е свързана с образуване на насипища от откривката и от негоден за оползотворяване материал.
В момента кариерите на територията на общината не се експлоатират, но има сериозни намерения от инвеститори за това.
Емисиите на общ суспендиран прах и ФПЧ10 от кариерите са определени, Табл.15, при приемането на добив от 10 000 м3 за всяка и 0.9 кг/м3 ВВ (взривно вещество на м3 добит материал).
Таблица 15. Емисии на ФПЧ10 при експлоатация на кариери
Вид дейност
|
Емисионен фактор, кг/т
|
Емисия ФПЧ10,
т/г
|
Перфориране
|
4х10-4 1)
|
0.1
|
Взривяване
|
154 2)
|
8.3
|
Насипища
|
8х10-6 1)
|
0.8
|
Обработка
|
0.35 3)
|
105
|
Транспортиране
|
0.014 3)
|
4.2
|
Общо
|
|
118.4
|
-
Според AP-42. Compilation of Air Polutant Emission Factors, Fifth Edition, Volume I, Stationary Point and Area Sources, Chapter 11. US EPA, 1995 ;
-
Сборник методик по разчету выбросов в атмосферу загразняющих веществ различньiми производствами, Ленинград, 1986
3) Background Information for Revised AP-42 Section 11.19.2, Crushed Stone Processing Review and Update Remaining Sections of Chapter 8 (Mineral Products Industry) of AP-42
Е) Комунално-битов сектор Е.1 Отопление
Въз основа на данните за годишната консумацията на горива бе направена оценка на емисионните множители за различните видове горива (въглища, дърва, нафта и природен газ). Поради високото съдържание на пепел във въглищата (около 25%, което е много високо в сравнение с пепелното съдържание на използваните например в Германия кафяви въглища – 4 до 15%), се възприеха по-високи стойности за емисионните множители за прах за гр. Средец. Докато най-високите множители за обща прах, използвани в Германия, са около 350kg/TeraJoule (TJ) за изгаряне на кафяви въглища от находищата в Бохемия (за сравнение за други находища има стойности и под 50kg/TJ), възприетият фактор за местните въглища, използвани в битовото отопление в Средец, бе 500kg/TJ поради високото пепелно съдържание на въглищата.
Фракцията на ФПЧ10 от общата прах, необходима за моделирането на разсейването на ФПЧ10, се получава чрез прилагане на подходящ множител за дела на ФПЧ10 от общата прах (95%).
В базата данни с емисионни фактори на Великобритания на местния емисионен кадастър се препоръчва за оценката на емисиите от битовото отопление за ФПЧ10 от изгаряне на въглища да се използва стойност 10.4 kg/t въглища (страници в Интернет: www.rsk.co.uk/ukefd/coal.htm или www.naei.org.uk/емисии/index.php). Като се вземат предвид използваните в Средец въглища (по-ниска калоричност – 6 КJ/g, се стига до емисионен множител за ФПЧ10 от 610 kg/TJ.
За емисиите от изгарянето на дърва в модела бе използван същият висок емисионен множител както и за въглищата (обща прах 500kg/TJ, ФПЧ10 95% от предположената обща прах = 475kg/TJ). Това се направи според информация и от моделиращата система RAINS (www.iiasa.ac.at/~rains/PM/docs/documentation.html), в която за Източна Европа е направена два пъти по-висока оценка за емисионния множител при емисии от битово отопление на дърва (480kg/TJ) в сравнение със Западна Европа.
Резултатите от моделирането на емисиите от битовото отопление в Община Средец са представени в Табл.16,17 и 18
Таблица 16,17,18. Резултати от изчисленията на емисиите от битово отопление
|
Основни данни за жилищата
|
Калоричност
|
Ср.отопл. жилищна площ
|
60
|
m2
W/m2
hrs
|
Лигнитни въглища
|
6.0
|
КJ/g
|
Потребл. на енергия
|
50
|
Дърва
|
7.0
|
КJ/g
|
Ср. бр. часове с отопл.
|
4320
|
Нафта
|
42.7
|
КJ/g
|
|
Газ Пропан-Бутан
|
35
|
МJ/m3
|
Брикети
|
10
|
КJ/g
|
Eмисионни фактори
|
|
|
Лигнитни въглища
|
Изсушени дърва
|
|
Потребено гориво
|
Em-Faktor_PM10 [kg/TJ]
|
475
|
Em-Faktor_PM10 [kg/TJ]
|
475
|
|
t/год.
|
Вид
|
Нафта
|
Газ
|
|
90
|
Лигнит
|
Em-Faktor_PM10 [kg/TJ]
|
1.43
|
Em-Faktor_PM10 [kg/TJ]
|
0.0285
|
|
9063
|
Дърва
|
Брикети
|
|
|
|
146750
|
Нафта
|
Em-Faktor_PM10 [kg/TJ]
|
350
|
|
|
|
11
|
Газ
|
|
|
|
|
|
35
|
Брикети
|
Лигнитни въглища :
|
Брикети
|
Данни за нафтата
|
1 - 1.7 %S
|
1 - 1.7 %S
|
1% S
|
25-30% пепел
|
15% пепел
|
-
|
1TJ = 58.8t въглища
|
|
|
По данни от Ahuja, M.S., Paskind, J.J., Houck, J.E., and Chow, J.C. (1989) Design of a study for the chemical and size characterization of particulate matter emissions from selected sources in California. In: Watson, J.G. (ed.) Transaction, receptor models in air resources management. Air & Waste Management Association, Pittsburgh, PA, pp. 145-158, фракционното съдържание в общия суспендиран прах в емисиите от изгарянето на въглища е:
Гориво
|
ФПЧ2.5
|
ФПЧ10
|
> ФПЧ10
|
Общ прах
|
Въглища
|
13%
|
52%
|
48%
|
100%
|
На база дадените по-горе изходни данни е определена емисията на общ суспендиран прах и ФПЧ10, Табл.19, в резултат от битовото отопление на гр. Средец.
Таблица 19. Емисии на общ суспендиран прах и ФПЧ10 от битовото отопление.
Вид гориво
|
Общ суспендиран прах
|
ФПЧ10
|
|
т/г
|
г/с
|
т/г
|
г/с
|
Лигнитни въглища
|
0.25
|
0.016
|
0.137
|
0.008
|
Брикети
|
0.23
|
0.015
|
0.218
|
0.014
|
Дърва
|
30.1
|
1.94
|
28.59
|
1.84
|
Нафта
|
8.96
|
0.58
|
8.51
|
0.55
|
Пропан-бутан
|
0.000005
|
3.2х10-7
|
0.0000047
|
3.0х10-7
|
Общо
|
39.54
|
2.54
|
37.45
|
2.412
|
Е.2 Сметища и замърсени терени
Общата площ на тези площи е около 90 дка. Неконтролираното депониране на отпадъци върху тези площадки води до неорганизирани емисии на прах.
Емисиите на общ суспендиран прах, Табл.20,21 и 22, ще бъдат в зависимост от праховото съдържание на депонираните отпадъци и тяхната влажност. Емисионният фактор при прахови материали е от порядъка на 3,32 кг/т (Сборник методик по разчету выбросов в атмосферу загразняющих веществ различньiми производствами, Ленинград, 1986).
Таблица 20. Зависимост на емитиране на прах от скоростта на вятъра и влажността на материала, mg/m2s.
Скорост на вятъра, м/с
|
Влажност на материала, %
|
0-1
|
1-2
|
2-3
|
3-4
|
4-6
|
6-8
|
8-10
|
2.7
|
2.3
|
2.0
|
-
|
1.1
|
1.1
|
1.0
|
0.7
|
3.4
|
6.3
|
3.1
|
2.7
|
2.0
|
1.6
|
1.4
|
1.3
|
5.1
|
108.8
|
46.5
|
31.0
|
14.8
|
8.4
|
6.1
|
4.4
|
6.5
|
377.1
|
1281
|
179
|
79.6
|
37.0
|
13.3
|
7.7
|
Таблица 21. Зависимост на емитиране на прах от вида на материала, mg/m2s .
Вид
|
Съдържание на прах в материала, %
|
Скорост на
Вятъра, m/s
|
4
|
5
|
Ниско прахово с-е
|
0.79
|
0.25
|
1.91
|
Умерено прахово с-е
|
1.10
|
0.32
|
2.31
|
Високо прахово с-е
|
3.46
|
0.50
|
3.53
|
Изцяло прахов м-л
|
7.48
|
1.16
|
7.94
|
От данните за скоростите на вятъра в годишно измерение се вижда, че интерес представляват скоростите до 5 м/с, тъй като те се регистрират в около 90 % от случаите годишно. При това положение мощността на емисиите на прахови частици с размери под 10 m би могла да достигне до 0.008 g/м2s.
Таблица 22. Емисия на общ суспендиран прах и ФПЧ10 от сметищата и замърсените терени
Площ на сметища и зам.терени, дка
|
Количество депонирани отпадъци, т/г
|
Емисионен фактор, кг/т
|
Емисия на прах, т/г
|
Средна мощност на емисията на прах, г/м2с
|
90
|
6000
|
3.32
|
19.9
|
0.0003
|
Ж) Пожари
Според наличните данни за пожарите средно по около 25 000 дка гори и толкова селскостопански площи се опожаряват годишно. Съгласно емисионните фактори дадени в emission factor documentation for ap-42, section 2.5, open burning, Office of Air Quality Planning and Standards Office of Air and Radiation U.S. Environmental Protection Agency Research Triangle Park, North Carolina 27711 September 1992, емисиите на ФПЧ10 от пожари са представени в Табл. 23.
Таблица 23. Емисии от пожари
Тип на пожара
|
Емисионен фактор, кг/т
|
Средно к-во изгарян материал, т/ха
|
Площ на пожара, ха
|
Емисия на прах, т/г
|
Горски пожар
|
8
|
157
|
5000
|
6 280
|
Селскостопански
|
11
|
4.3
|
5000
|
236.5
|
Общо
|
|
|
10000
|
6516.5
|
Емисиите на общ суспендиран прах и ФПЧ10 от всички източници на територията на Община Средец са обобщени в Табл. 24.
Таблица 24. Емисии на общ прах и ФПЧ10 от всички дейности в Община Средец:
Източник
|
Общ прах
|
ФПЧ10
|
т/г
|
г/с
|
т/г
|
г/с
|
Промишлени дейности
|
571
|
37.31
|
421.42
|
23.11
|
Селско стопанство
|
4 155
|
131.75
|
1662
|
52.7
|
Транспорт
|
31.6
|
1.0
|
31.6
|
1.0
|
Кариери
|
118.4
|
-
|
118.4
|
-
|
Комунално битови
|
Отопление
|
39.5
|
2.5
|
37.6
|
2.4
|
Замърсени терени
|
19.9
|
0.0003 г/м2с
|
19.9
|
0.0003 г/м2с
|
Пожари
|
6516.5
|
-
|
6516.5
|
-
|
ОБЩО
|
11302
|
172.6
|
8807.4
|
79.2
|
3. Оценка и анализ на емисиите
Определянето на дела на всеки отрасъл в замърсяването на Община Средец с общ прах и фини прахови частици, Табл.25, дава насока за определяне на приоритетните мероприятия за ограничаване на замърсяването.
Таблица 25. Относителен дял на видовите източници в общото прахово замърсяване.
Източник
|
Дял в общата емисия общ прах, %
|
Дял в общата емисия ФПЧ10, %
|
Промишлени дейности
|
5.05
|
4.78
|
Селско стопанство
|
36.76
|
18.87
|
Транспорт
|
0.28
|
0.36
|
Кариери
|
1.05
|
1.34
|
Отопление
|
0.35
|
0.43
|
Замърсени терени
|
0.18
|
0.23
|
Пожари
|
56.33
|
73.99
|
ОБЩО
|
100
|
100
|
Вижда се, че основната част от замърсяването на атмосферата в общината с твърди частици се дължи на пожарите. Въпреки, че относителният дял на промишлеността, транспорта в общото прахово замърсяване е относително малък, тяхното влияние върху населението е най-високо поради непосредственото им въздействие, дължащо се на разположението на тези източници в непосредствена близост до населени места.
Резултатите от направените измервания на емисиите от някои големи промишлени източници показват следното:
Емисиите на твърди частици през последните три години от “Промет” са в рамките на НДЕ. Не така обаче стои въпроса с “Пластмасови изделия” и асфалтобазата на “Бургаспътстрой”. По-голямата част от измерванията през последните три години показват превишаване на НДЕ по компонента прах и сажди.
За останалите източници на прах от промишлените предприятия не са извършвани измервания. За тях на базата на определените емисии, с помощта на емисионни множители и параметрите на емитиране по изчислителен път са определени мощностите на емисиите. На тази база особено висока е емисията на прах (ФПЧ10) от сушенето при първично експандиране в “Пластмасови изделия”. Няма данни от измервания, но при прилагане на емисионни множители дадени от АР-42 (Compilation of Air Polutant Emission Factors, Fifth Edition, Volume I, Stationary Point and Area Sources, Chapter 11. US EPA, 1995), теоретичната емисия на прах на изход от вентилационната система е значително над НДЕ.
Всички останали резултати са в рамките на НДЕ.
В Табл. 26 са представени мощностите на емисиите, определени чрез измервания или по изчислителен път за някои от тези промишлени източници.
Таблица 26. Мощност на емисиите от отделни промишлени източници
Източник
|
Мощност на емисията, мг/м3
|
НДЕ, мг/м3
|
Фуражен цех
|
51
|
150
|
Хлебозавод
|
27
|
150
|
Бетонови изделия
|
90
|
150
|
ТПК “Свобода
|
95
|
150
|
ЕТ “Злати Марков”
|
88
|
150
|
Металпласт
|
106
|
150
|
Първа частна мелница
|
25
|
150
|
4. Изводи и препоръки
Наслагването на емисиите, емитирани от източници непосредствено и в близост до населените места (главно гр.Средец) като промишлени източници, транспорт, комунално битови дейности и др. води до значително нарастване на дела на прахови емисии в зони с висока чувствителност.
Разположението на промишлени източници с емисии над НДЕ в непосредствена близост или в рамките на населените места създава предпоставки за влошаване качеството на атмосферния въздух в тях.
Въпреки, че натоварените пътни артерии са разположени в крайните части на град Средец, влошеното състояние на настилката им води до отделяне на прах, който се разпространява в рамките на града.
Като гориво за битово отопление в Община Средец основно се използва твърдо гориво.
За минимизиране влиянието на тези емисии е необходимо:
-
Реализиране на мероприятия за ограничаване на емисиите от промишлени източници в рамките на НДЕ;
-
Подържане състоянието на пътната настилка, недопускащо наслагването на прах.
-
Използване на висококачествени въглища
V. Комплексна оценка на КАВ
1. Метеорологична характеристика на района
Климат
Според климатичното райониране на България територията на Община Средец попада в континентално-средиземноморската климатична област и в двете и подобласти: Черноморска климатична подобласт и Южнобългарска климатична подобласт. Границата между двете подобласти приблизително е линията с.Радойново - южно от град Средец - с.Драчево. Площите, които се намират на север от тази линия попадат в климатичния район на Бургаската низина от Черноморската климатична подобласт. Основната част от територията на общината, намиращи се на юг от посочената по-горе линия попадат в странджанския климатичен район на Южнобългарската климатична подобласт.
Климатичните условия в района на общината са твърде специфични: пролетта е студена и влажна, лятото - сухо и горещо, есента е особено продължителна, мека и топла, благоприятна за зреене на винени сортове грозде и зеленчуци.
Климатичен район на Бургаската низина
Близостта до Черно море и специфичните географски условия са основните фактори, които определят характера на климата на територията. Средните годишни температури са по- високи от тези за страната ( за Средец – 12.90С ). Средната януарска температура в Средец е 2,70С. По високите зимни температури са благоприятни за развитието на някои селскостопански култури.
През зимата средните месечни температури са положителни. При силни застудявания обаче абсолютните минимални температури достигат 19 - 220С под нулата. Снежната покривка има неустойчив характер и е със сравнително малка средна дебелина. Първата снежна покривка се образува по-късно, отколкото в другите части на страната /10-12 декември/, а последната изчезва сравнително по-рано / 20-28 февруари /.
Валежите са недостатъчни. Годишната сума на валежите в Община Средец е 649мм, при средно за страната 682мм. Разпределението на валежите е неравномерно. Най-големи валежи има през късната есен. Като най-сух месец се очертава август. Има условия за пролетни и летни засушавания.
Преобладаващите ветрове са от изток североизток, а след тях по интензивност се нареждат западните. Липсата на високи оградни планини, слабата залесеност в конкретния район на Община Средец, както и близостта на морето, обуславят разпространението на вредностите.
Странджански климатичен район
Обхваща централните и южни части от територията на Община Средец. Това е областта, през която минават голяма част от средиземноморските циклони и в която свободно нахлуват студените североизточни ветрове. Странджа планина се явява препятствие за югозападните ветрове. Теренът тук е пресечен (особено в южната половина от територията) и покрит с богата по състав и различна по продуктивност горска растителност. Надморската височина варира от 150 до 700м н. в.
Зимата в района е топла, с чести и обилни валежи. Средната януарска температура е 1-20С под нулата, но се случват и застудявания до минус 12-140С, както и до минус 21-220С
Лятото е слънчево и доста сухо, но не е така горещо. Средните юлски температури са 21-220С . При големи горещини максималните температури достигат 34-360С, понякога до 40-410С. Високите температури обаче създават условия за по-интензивна вертикално въздушна циркулация, която спомага за разсейване на вредностите.
Пролетта е по-студена от есента. Периодът с температура над 50С настъпва около средата на март и продължава до края на ноември. Периодът с температура над 100С започва от средата на април и завършва в края на октомври. Температурната сума на периода над 100С е около 35000С /тази сума за крайбрежието е 4 0000С/. Вегетационният период на растенията е по- къс.
Средният годишен валеж в северните части на района е между 650 и 800мм, а в южните 800 – 900мм. Зимните валежи надминават летните с около 10 – 12 % .
Като се има в предвид горе изложените характеристики можем да направим следните обобщения е направен анализ на средногодишните и средномесечни стойности на различните метеорологичните елементи, които могат да имат пряко или косвено влияние върху разпространението на вредните примеси в атмосферата.
Сподели с приятели: |