Сървърна част Клиентска

Сървърна

1. Клиентска

1. Комуникационни средства

2. 
   Към локалните ресурси
   

• 
  Заключване на файлове и записи чрез използване на примитиви като семафори, монитори и др.;
  
• 
  Обслужване на заявките за отдалечен достъп към локалните файлови системи и бази от данни;
  
• 
  Управление на опашките на заявки на отдалечени потребители към локалните входно-изходни устройства.
  

• 
  LAN Requester от IBM;
  
• 
  NET x. COM (shel) при Novell;
  
• 
  Redirector от Microsoft.
  

• 
  Адресиране на съобщенията;
  
• 
  Буфериране на съобщенията;
  
• 
  Избор на маршрут за предаване;
  
• 
  Осигуряване на надеждност при предаване.
  

В зависимост от ролята на мрежовия възел, той може да има различна по структура операционна система:

• 
  Само клиентска част;
  
• 
  Само сървърна част;
  
• 
  Клиентска и сървърна част.
  

Използват се два подхода (Фиг.53.), при създаване на МОС:

Фиг.53. Схема на видовете операционни системи.

• 
  МОС с равноправен достъп (Per to per);
  
• 
  МОС с отделни сървъри (dedicated servers).
  

Ако изпълнението на сървърни функции е основно предназначение на един компютър, то той е сървър. На него се инсталира ОС, която изпълнява сървърни функции. МОС с отделни сървъри са NetWere и Windows NT. Прието е ресурсите на сървърът да не се натоварват с локални задачи, за да не се намалява производителността на сървъра.

Операционните системи Windows NT Server и Windows NT Work station поддържат функции на клиент и сървър. При този вариант на МОС има възможност да се представят повече ресурси и съединения едновременно. Реализира се централно управление на мрежата и има добра система за защита.

За сървъри се ползват най-мощните компютри в мрежата. За администриранто на такава мрежа се грижи системен администратор, който осъществява централизирано управление на мрежата.

При МОС с равноправен достъп всички компютри са равноправни по отношение предоставянето и ползването на мрежови ресурси. Всеки компютър може да се конфигурира или като чист клиент, или като чист сървър. Или като клиент за едни, за други сървър. В такава мрежа във всички компютри се инсталира една и съща ОС като: LAN tastic, Personal Were, Windows for Workgroup и версиите Windows 95/2000, XP. Тези мрежи са по-лесни за обслужване, но няма сигурна гаранция за защита на информацията.


2.6.1. Проколни стекове на МОС
Различните МОС използват различни набори от протоколи (протоколни стекове) за реализиране на сървърни функции и комуникация.
2.6.1.1. Протоколен стек Net Were на фирма Novell
Този протоколен стек е показан на Фиг.54. и е част от МОС Net Were. Известен е под името IPX/SPX. В основата му е протоколния стек XNS (Xerox Network System) с различни модификации.

Във физическия слой и МАС – подслоя се използват стандартите IEEE 802.3, 802. 4, 802. 5. Функциите на LLC – подслой на каналния слой се изпълняват от драйвера на мрежовия адаптер.

В мрежовия слой Net Were използва протокола IPX (Internet Packet Exchange). Данните се групират в пакети (Фиг.55.) и се предават без установяване на съединение и гаранции за получаване. Този режим на предаване е известен като дейтаграмен режим. Източникът и получателят могат да са в различни мрежи. Протоколът IPX прилича на протокола IP от стека TCP/IP, като разликата е в използването на дванадесет байтов адрес, а в IP v.4 се използва четири байтов адрес.

Съществуват два вида файлови реализации:

• 
  IPX. COM;
  
• 
  IPXODI. COM.
  

Файлът IPXODI. COM работи с ODI (Open Data Linc Interface) интерфейс. Използва се само един мрежов адаптер за различни среди и различни протоколи на горните слоеве. Интерфейсът ODI може да обслужва едновременно до тридесет и два различни протокола (транспортни) и до шестнадесет различни мрежови адаптери за един компютър. Това позволява в един и същ компютър да се ползват различни протоколни стекове и различни мрежови адаптери.

Фиг.54. Протоколен стек Net Ware на фирма NOVELL

2. ТИП

1. ДАННИ

2 2 1 1 12 12 данни

Фиг.55. Формат на IPX – пакет.
На Фиг.55. е представен форматът на IPX – пакета. Полето <контролна сума> се използва рядко, тъй като долният (канален) слой реализира контрола на грешките чрез CRC – код при предаване на кадрите.

Полето <дължина > показва дължината на целия пакет.

Полето <управление> повишава стойността си с 1₂ при преминаване на пакета към всяка следваща мрежа. При достигане на максималното на значение на полето пакетът се унищожава.

Полето <ТИП> специфицира пакета като:

• 
  Пакет за данни;
  
• 
  Управляващ пакет.
  

Адресите на получателя и подателя се състоят от:

• 
  Четири байтов адрес на мрежата;
  
• 
  Шест байтов адрес (MAC- адрес) на компютъра – краен възел;
  
• 
  Двубайтов адрес на порт в компютъра.
  

Полето <данни> е с променлива дължина. Дължината е такава, че общият размер на IPX пакета да е по-малък от размера на поле <данни> на кадъра в локалната мрежа.

В транспортния слой работят протоколите:

• 
  NCP (Network Core Protocol) , който работи в режим на установяване на съединение и предлага и други услуги освен транспортни;
  
• 
  SPX (Sequence Packet Exchange), който осигурява само транспортни услуги;
  
• 
  TCP (Transmission Control Protocol) , който е част от стека TCP/IP и в тази мрежа се ползва като опция.
  

В приложния слой се използват протоколи като SPP (Service Advertisting), който се използва от сървърите за да изпратят “broadcast” пакет в мрежата, съдържащ информация за неговия адрес и услугите, които предоставя. Пакетите от сървърите се събират от специални “процеси – агенти”, изпълнявани в рутерите, използвани за свързване на различни мрежи или подмрежи.

След включване на краен възел той предава broadcast – запитване, за да установи къде се намира най-близкият сървър. Агентът в локалния рутер приема запитването, проверява базата си от данни и връща на клиента адреса на най-близкия сървър. Клиентът установява съединение със сървъра, след което двете страни се договарят за максималния размер на пакета за размяна на съобщения.
2.6.1.2. Протоколен стек Apple Talk на фирма Apple
Протоколният стек е показан на Фиг.57. и е проектиран през 1983 г. в съответствие с OSI – модела с цел да се улеснят комуникациите в мрежите изградени с компютри различни от PC на IBM. Apple Talk е вграден в операционна система MAC OS за компютрите Apple Macintosh. Във физическия слой се използват стандартите IEEE 802.3 (Ether Talk), 802. 5 (Token Talk) и собствения стандарт Local Talk. Local Talk е за ниски скорости 230.4 kb/s и се използва за кабели STP при предаване по стандарт RS – 422.

Топологията на компютърните мрежит е тип ШИНА с отклонения. Компютрите се свързват чрез кабели към разклонителни кутии. Дължината на кабела е до 700 m. За разширение до 900 m се използват два повторителя. Компютрите на Apple Macintosh са с вградени мрежови интерфейсни платки Ether Talk (802. 3) или Token Talk (802. 5).

Структурата на МАС – кадъра в каналния слой на протокол LLAP от протоколния стек е показана на Фиг. 56..

1. 
   
   Каталог: 4-kurs -> 7-semestyr
   7-semestyr -> Вариант 7 Кратки въпроси
   7-semestyr -> Вариант 1 От какво зависи капацитета на съобщителната среда?
   
   
   
   Изтегляне 7.77 Mb.
   
   Сподели с приятели: