Компютърни мрежи
Изтегляне 1.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.3.1.Безкаталожни методи.
- 5.3.1.1.Метод с “наводнение” на пакетите.
- 5.3.1.2.Метод със “ случайна” маршрутизация.
- 5.3.2.Каталожни методи.
- Видове каталози
5.3.Методи за маршрутизация.Методите за маршрутизация дават отговор на въпроса какъв е мехнизама за избор на маршрут при зададен мрежов адрес-източник и целеви мрежов адрес. Методите за маршрутизация се класифицират в две големи групи а) Каталожни методи (стратегии) б) Безкаталожни методи (стратегии) Каталогът е таблица, в която се съхранява информация, необходима за реалзирането на метода за маршрутизиция и избора на определен маршрут със зададени свойства (качество на мрежовото обслужване).
Комуниакционна подистема       
1 
1 1
1 1  
   
D@ 
1 
Фиг. 5.4
Целта на метода да осигури пренос на пакети от мрежовия адрес-източник S@ до целевия мрежов адрес - D@ . Пакет #1 се предава по мрежовото съединение. За всеки възел, който получи този пакет се изпълнява размножаване и изпращане на копия на този пакет по всички изходни портове на текущия възел. Тези копия “наводняват” цялата мрежа. Първото пристигнало копие в D@ е преминало по най-“късия” път (оптималния матшрут). Този извод е аксиоматичен и не зависи от топологията, от производителността на възлите и пропускателната способност на линиите. След достоверното получаване на пакет #1 в възел D@ в мрежата продължават да се разпространяват копия на пакет #1. Тези копия натоварват комуникационната подсистема, без това натоварване на има приложен смисъл. Поставя се въпроса за ограничаване на разпространението на “паразитни” копия вече достоверно приетите пакети. Познати са два подхода за намаляване на броя на “паразитно” разпространяващите се пакети:
5.3.1.2.Метод със “ случайна” маршрутизация.М Пакет #1 30 % от копията етода е развитие на метода с “наводнение” на пакети – фиг.5.5.
Възел N
Пакет #1 Вх.1 Изх.2 Пакет #1 30 % от копията  
Изх.3 Пакет #1 40 % от копията 
Фиг.5.5
При случайната маршрутизация подобно на “наводнението” копия на приетият пакет #1 се излъчват по всички изходни портове. Особеността при случайната мршрутизация е, че по изходните портове копията се излъчват с определена вероятност. Например, за Възел N (фиг.5.5) от пристигащите 100 пакета, копия на 30 от тях се излъчват по изход 1( с вероятност 30%), 30 – по изход 2 (с вероятност 30%) и 40 – по изход 3 (с вероятност 40%). Конфигурирането на изходните портове на възлите с определени стойности на вероятността за излъчване на пакети е възможност за пренасочване на трафик към зони с по-малко натоварване. Методът е като принцип е близък до метода с “наводнение” на пакетите. Усъвършенстванията са в посока управляемост на общото натоварване в мрежата и пренасочване на трафика към не натоварените зони В резултат на случайната маршрутизация се увеличава средната дължина на маршрутите и се създават условия за пресрочване на времето на “живот” преди пакета да е достигнал до целевия адрес. 5.3.2.Каталожни методи.При реализацията на тези методи се използват различни типве каталози, в зависомост от времето на валидност, начина на управление и други свойства на каталозите. Видове каталозиА.От гледна точка на времето на валидност на каталозите те се разделят на статични и динамични каталози:
Когато таблицата, която описва състоянието и параметрите на комуникационната подсистема е постоянна за дълъг период от време, то тя се нарича статична(статичен каталог). Каталогът се генерира веднъж, основавайки се на модела на мрежата - тегловен граф. Информацията в каталога се натрупва при анализ на графовия модел и решаване на задачата за намиране минимални свързващи маршрути. В зависимост от избора на метрична оценка на теглото на дъгите (комуникационните линии) и възлите (транзитната времезадръжка във ретранлсиращите РОС) каталога позволява маршрутизиране по различни критерии.
Когато таблицата се актуализира през малки интервали от време с цел адаптиране към текущо състояние на мрежата, то тя се нарича динамична. Интервала време на валидност на каталога се нарича слот. По време на слота се натрупва статисктика за състоянието на мрежата. На базата на тази статистика се построява графовия и се преизчислява новото състояние на каталога. Актуализираният каталог се прилага за целите на маршрутизирането по времето на следващия. В момента t0 се генерира началната версия на каталога Т1. По време на слота С1 (t1- t0) се натрупва статистика по която се прогнозира състоянието на мрежата за следващия слот С2 (t2- t1) и се актуализира каталога Т1 до новата версия – Т2 – фиг.5.6. Каталог Т1 Статистика за слот С2 Каталог Т2 Статистика за слот С3 Каталог Т3 Статистика за слот С4 
….. Слот С1 Слот С2 Слот С3 
t t0 
t1 t2 t3 tn Фиг. 5.6
Процеса се повтаря циклично. Един от базовите проблеми на този метод е продължителността на слота. При “къс” слот, адаптивността на протокола е по-ефективна, тъй като прогнозата от статистиката е валидна за по-малък период от време и вероятността за промяна на профила на информационното натоварване е минимална. Ефекта на “късия” слот предизвиква нарастване на изискванията за изчислителна мощност на ретранслационните РОС, тъй като актуализирането на каталозите е процес, консумиращ ресурси : процесорно време, буферно пространство и др. При “дълъг” слот статистиката, която се натрупва дава основания за по-достоверно прогнозиране на очакваното натоварване на мрежата, но дългия период на валидност крие опасност от невъзможност за оценка и отчитане на случайни изменения в натоварването. Прилагането на по-големи по размер слотове води до икономия на изчислителни ресурси и намалява общата цена на маршрутизирането. В реалните мрежови конфигурации дължината на слота е функция на топологията на мрежата, приложните съединения и несиметричността на генерираното информационно натоварване. Опита показва[] , че в средата на ARPANET се прилага за определяне на размера на слота експериментален подход. Използват се група тестови съединения, като тестовете се провеждат при различни стойности на размера на слота и се следи кога се постига най-високо качество на мрежовото обслужване. На определени периоди от време слота се подлага на допълнително калибриране, което отразява общи тенденции в развитието на съответната преносна среда. Б.От гледна точка на обхватността на информацията, съдържаща се в каталога каталозите се разделят на частични и пълни каталози:
Б.От гледна точка на управлението на процесите по съставяне и поддържане на актуалността на каталозите те се разделят на каталози с глобално(централизирано управление) и каталози с локално управление (локлани каталози):
Каталог: docs -> Bachelor -> IV%20Kurs -> Sem%20VII Sem%20VII -> Модул tcp/ip компютърни комуникации Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 1 Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 11 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 11 Sem%20VII -> Програма по дисциплината : "интернет технологии" включена в учебния план на специалността: " Компютърни системи и технологии" Sem%20VII -> Модул Frame Relay Компютърни комуникации Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 6 Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 9 Sem%20VII -> Програма по дисциплината : "мрежово програмиране" включена в учебния план на специалността: " Компютърни системи и технологии" Изтегляне 1.86 Mb. Сподели с приятели:
|