Компютърни мрежи
Функция маршрутизиране (маршрутизация)
Изтегляне 1.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.2.1.Типове мрежови съединения
5.2.Функция маршрутизиране (маршрутизация).Приложните характеристики на мрежовото обслужване в голяма степен се определя от ефективността на реализацията на функцията маршрутизиране Маршрутизацията в компютърните мрежи има следните цели.
Маршрутизацията е процес на моделиране и анализ на архитектура на комуникационната подмрежа с цел установяване и поддържане на мрежово съединение с определени свойства (качество на мрежовото обслужване). Маршрутизацията се реализира на базата на различни методи, приложени под формата на алгоритми и съответно системно програмно осигуряване в междините (ретранслиращите) РОС. 0 Всеки метод (алгоритъм) за маршрутизация трябва да отговаря на следните изисквания:
Методите за маршрутизация се развиват и прилагат с цел установяването на два базови типа мрежови съединения : дейтаграмни съединения и съединения от тип виртуалнни вериги. 5.2.1.Типове мрежови съединения  
 
1 2   
N@1
N@2 3 N@3 Фиг. 5.3
На фиг.5.3. е представена примерна мрежова архитектура, комуникационната подсистема на която е съставена от три ретранслиращи възела 1,2 и 3 с NSAP-адреси съответно N@1, N@2 и N@1 . И нека е необходимо да се реализира приложно съединение между приложни процеси П1 (локална мрежа 1 – LAN1) и П2 (локална мрежа 2 – LAN2). Мрежовият протокол осигурява съединение между LAN1 и LAN2. Ако всички пакети с данни, генерирани от приложната сесия П1-П2 преминат по един и същи маршрут (LAN1, NOD1, NOD2, LAN2) в серия, заедно с повторно предадените пакети при открита грешка, то поддържаният тип мрежово съединение е виртуална верига. Ако в зависимост от текущото натоварване на комуникационната подмрежа, част от пакетите от сесията П1-П2 преминат по маршрут LAN1, NOD1, NOD2, LAN2, а останалите по алтернативния маршрут LAN1, NOD1,NOD3, NOD2, LAN2, то е реализирано дейтаграмно мрежово съединение. При дейтаграмното съединение всеки пакет се разпространява, т.е. се маршрутизира независимо от останалите пакети в сесията в зависимост от текущото натоварване на мрежовата среда и използвания метод (алгоритъм) за маршшрутизация. Виртуалните вериги могат да се реализират по два механизма. При първият, заяваката за мрежово съединение се съпровожда с множество от изисквания към качеството на мрежовото обслужване. С използване на подходящ метод за маршрутизация се прогнозира вероятния маршрут, отговаря на поставените изисквания за качество на мрежовото обслужване. По маршрута се изпраща тестов пакет (в някой практически реализации този пакет се нарича пакет-“игла” - needle). Тестовият пакет преминава по виртуалната верига, като се натрупва статистика за качеството на мрежовото съединение. Сравняват се статистическите данни с поставените изисквания и се решава, дали маршрута е подходящ. Ако е подходящ по него се конфигурира виртуална верига за приложната сесия. Такъв тип виртуални вериги се наричат предварително установени. При вторият механизъм първият пакет с реални данни преминава и “трасира” прогнозирания маршрут и всички останали пакети преминават по оставената от първия пакет “следа”. Този тип виртуална верига се нарича установяваща се. От гледна точка на ефективността на маршрутизирането дейтаграмните съединения са с по-високо качество, тъй като са адаптивни към промените в информационното натоварване на комуникационната подсистема, но при този тип съединение в резултат на непрекъснатото маршрутизиране се натрупват времеви загуби от динамичното пресмятане на маршрутите и се налага допълнително подреждане в серия на пакетите. т.е възможно е последователно изпратени пакети да не пристигнат в същия ред, поради разлика в маршрутите, по които се движат. Виртуалните вериги отразяват моментното натоварване в мрежата и не се влияят от последващо промени. Общо времевите загуби при маршрутизирането за по-малки, тъй като не се извършва динамично определяне на маршрути. При предварително установените вериги се формира относително голям интервал от време от момента на заявката до момента на установяване на съединението, за това време се извършва тест на маршрута, този недостатък се избягва при установяващите се виртуални вериги. При предварително установените вериги се гарантира определено качество на мрежовото обслужване, докато при установяващите се вериги качеството се прогнозира, на базата на модела и принципите, с който оперира маршрутизиращият алгоритъм. Каталог: docs -> Bachelor -> IV%20Kurs -> Sem%20VII Sem%20VII -> Модул tcp/ip компютърни комуникации Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 1 Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 11 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 11 Sem%20VII -> Програма по дисциплината : "интернет технологии" включена в учебния план на специалността: " Компютърни системи и технологии" Sem%20VII -> Модул Frame Relay Компютърни комуникации Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 6 Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 9 Sem%20VII -> Програма по дисциплината : "мрежово програмиране" включена в учебния план на специалността: " Компютърни системи и технологии" Изтегляне 1.86 Mb. Сподели с приятели:
|