Мрежовото ниво е завършващо ниво от архитектурния модел на ретранслиращите реални отворени системи (PРОС). Тези системи са междинни възли, които не поддържат функции, ориентирани към крайния потребител и играят ролята на “посредници” при обмена в глобалните мрежови комуникационни подсистеми.
Мрежовото ниво осигурява достоверното предаване на информацията при пренос на голямо разстояние. В локалните мрежови конфигурации тази роля изпълнява каналното ниво, но когато транспортната среда е изградена под формата на множество междинни възли , свързани с високоскоростни линии за данни и когато , за да предадем информацията има повече от един варианти за маршрут на движение н пакетите с данни, то тогава функционалността на каналното ниво не е достатъчна, тогава се проява функционалността на мрежовото ниво. От гледна точка на Еталонния модел се дефинират три основни функции на мрежовото ниво:
-
Адресиране – достоверна идентификация на РОС-източник и целевата РОС. Адресирането интерпретира приложната заявка за взаимодействие между РОС до множество от два или повече мрежови адреса, между които трябва да се установи мрежово съединение с определени качествени и количествени параметри;
-
Маршрутизиране – избора на ефективен маршрут в преносната среда от РОС-източник до целевата РОС е функция която налага моделиране и анализ на характеристиките на преносната среда от гледна точка достигане на зададените параметри за мрежовото съединение: пропускателна способност, допустимо закъснение на пакетите, зашита от грешки и несанкциониран достъп при транспорта на информацията и т.н. ;
-
Комутация - физическото интерпретиране на маршрута в преносната среда се свързва с адекватното управление на комуникационното оборудване и непрекъснатото наблюдение на състоянието на комуникационните линии с цел фактическото постигане на “прогнозираните” при маршрутизирането свойства на маршрута.
Client
Host
View
  
РОС-източник
(source NOD)
Целева РОС
(destination NOD)
Фиг. 5.1
Комуникационната подсистема система в която се дефинира функционалността на мрежовото ниво е изградена от краен брой междинни (ретранслиращи) възли (NOD), свързани с комуникационни линии, като архитектурата, от Еталонна гледна точка, е основана на първите три нива от еталонния модел. Нивата след 4-то ниво( Транспортно ниво) се наричат приложно ориентирани нива и между обектите от тези нива се реализират т.н. двуточкови приложни съединения – PPC (Point to Point Connection) . Тези съединение са вирутални, тъй като непрекъсната физическа връзка се реализира само по заявка на приложен процес и то за времето на приложната сесия се локализират ресурси на комуникационната подсистема, за поддържане на мрежово съединение за тази приложна сесия. Нивата 1, 2 и 3 участват при поддържането на т.н. физически (комуникационни) съединения – DTC (Data Transfer Connection) – фиг.5.1.
5.1.Адресиране.
Ц
а).
б).
в).
елта на адресирането е достоверно определяне на адреса – източник и целевия адрес като изходна база за установяване на мрежовото съединение. Глобализацията на адресните идентификатори разделя адресите на РОС на две множества. Адреси за идентификация на точката на достъп до физическото съединение (MSAP – Media Services Access Point) и адрес на точката на достъп до мрежовите услуги (NSAP - Network Services Access Point) - глобален адрес – фиг.5.2[cisco].
  
фиг.5.2
На примера, представена на фиг.5.2. обслужващия компютър е част от локалната мрежа А (Network A) – фиг.5.2а. Този обслужващ компютър, чрез подходящ мрежов комуникационен контролер е включен към преносната среда на мрежа А. Обслужващият компютър се идентифицира в рамките на мрежа А по MSAP, фактически това е MAC-адреса, записан в постоянна енергонезависима памет (ROM), разположена на мрежовия контролер. За потребителите извън мрежа А (от Европа,например – Мрежа В) този компютър е достъпен по неговия глобален адрес (NSAP). По организационни причини, обслужващият компютър е преместен от мрежа А в локална мрежа В (Network B) – фиг.5.2б. Включването в локална мрежа В (фиг.5.2в) води до промяна на глобалния адрес (NSAP), но адреса за локална идентификация се запазва, тъй като не “изваждаме” мрежовия контролер.т.е. MAC-адреса на компютъра не се променя.
При адресирането се определя еднозначното съответствие между MSAP и NSAP- адресите за компютъра-инициатор и целевия компютър. Това съответствие е необходимо за достоверния пренос, тъй като NSAP-адресите реализират частта от мрежовото съединение в комуникационната подсистема (глобалната мрежова среда), а MSAP-адресите се използват за транспорт в подсистемата за локален достъп (локалната мрежова среда). В този смисъл ако е необходимо установяване на мрежово съединение между компютър А и компютър Б, то е необходимо в резултат от адресирането да се предостави на маршрутизиращата логика информация за двете наредени двойки адреси :
Компютър А – (MSAPа, NSAPа)
Компютър Б – (MSAPб, NSAPб)
Сподели с приятели: |
