Компютърно моделиране на елементи
Изтегляне 1.5 Mb.
|
| F[y,x,a,ξ] = 0 или y = f(x,a,ξ).
ММ на статиката на нестационарен обект със съсредоточени параметри (квазистационарни модели) представляват по себе си система уравнения от вида Поведението на технологичния обект със съсредоточени параметри y, x в динамичен режим и постоянни във времето t свойства се описват с уравнения от вида ММ за динамичен нестационарен обект със съсредоточени параметри представлява система уравнения от вида Ако параметрите на обекта x,y са распределени по пространствената променлива l (дължина, радиус, височина) и неговите свойства задъллжително са по времето t, то ние имаме работа със стационарни ММ статика или динамика на технологичния обект с разпределенени параметри, който има вида: По структура F ММ на технологични обекти се разделят на линейни и нелинейни. Решението на система уравнения y(x, a) на ММ, който е линеен по y, удовлетворява следните условия (принципа на суперпозицията): адаптивност y(x1 + x2,a) = y(x1,a) + y(x2,a); еднородност y(c ×x,a) = c× y(x,a); където x1 и x2 — са произволные функции t, l или някой числа; c — произволно реално число. Решението на y(x,a) се нарича линейна по a, ако у{х,ах+ аг) = у{х,а1) + у{х,а2), и у(х,с x а) = с х у(х,а), където a1,a2 — произволни параметри ММ. Ако за даден ММ не е в сила дори едно от условията за принципа на суперпозицията, то той се отнася към квази нелинейните. Математическите модели на технологични обектите химическата, електронната и микробиологична промишленост най-често се описват със система от нелинейни уравнения. По-горе казахме, че компютърното моделиране, като процес за създаване на модели на реални технологични обекти и провеждане с тези модел на изчислителни експерименти с цел осмисляне поведението на обекта, оптимизация на режима или оценка на различни стратегии за управление на обекта. Съгласно това определение, модела е длъжен да бъде свързан с функциониране на обекта, ориентиран към решаване на поставените задачи) и построена така, че да служи на тези, които проектират обекта или управляват режимите на функциониране. Функционирането на обекта представлява по себе си съвкупност от координирани действия, необходими за достигане на зададената цел или решаване на определена задача. Това обстоятелство изисква, при моделиране на технологичния обект да се обърне най-голямо внимание на целта и задачата, които трябва да бъдат решени от дадения технологичен обект. Да сформираме конкретни критерии, който трябва да удовлетворява "добрия" модел. Такъв модел трябва да бъде: прост и понятен за потребителя ; целенасочен; надежден в смисъла на гарантиран от абсурдни отговори ; удобен за управление и наблюдение; пълен от гледна точка възможността за решаване на поставените задачи; адаптивен, т.е. позволяващ леко преминаване към други модификации или данни ; допускащ постепенно изменения в смисъл, че ако в началото е прост, той може във взаимодействие с потребителя да стане да стане по-сложен и точен. Необходимостта от повече такива критерии е съвършено очевидна, но те ще бъдат разгледани в последствие. Изтегляне 1.5 Mb. Сподели с приятели:
|