ГЛАВА ПЪРВА ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА МОДЕЛИТЕ И КОМПЮТЪРНОТО МОДЕЛИРАНЕ

При изучаването на сложни технологични обекти, процеси, апарати и физико-химични явления, не може точно да се отчетат всички фактори: тези които се указват съществени и тези като могат да се пренебрегнат. В процеса на компютърното моделиране изследователя имаме работа с три обекта: система (реална, проектируема, въображаема), математически модел и компютърна програма, реализиращ алгоритъм за решаване уравненията на модела. Традиционна схема за компютърното моделиране, като единен процес за изграждане и изследване на модели, имащи съответстващо програмно осигуряване, може да се представи в следния вид (фиг. 1.1).

• 
  Определяне на обекта – установяване на границите, ограниченията и измерителната ефективност на функ­циониране на обекта;
  
• 
  Формализация на обекта (построяване на модела) - преход от реалния обект към някаква логиче­ска схема (абстрахиране);
  
• 
  Подготовка на данните – избора на данни, необходими за построения модели, и представянето и в съответстваща форма;
  
• 
  Разработка на моделиращ алгоритми и програми за ЕИМ;
  
• 
  Оценка на адекватността - повишаване до приемливо ниво степна на достоверност, по която може да се съди за коректните изводи за реалния обект, получени въз основата на обръщение към модела;
  

• 
  Стратегическо планиране - планиране на изчислителния експеримент, който трябва да даде необходимата информация;
  
• 
  Тактическо планиране – определяне метода за провеждане на всяка серия от изпитания преди разглеждане плана на експеримента;
  
• 
  Експериментиране - процес на осъществяване имитацията с цел получаване на желаните данни и анализ на чувствителността;
  
• 
  Интерпретация – генериране на изводи от данните посредством имитация;
  
• 
  Реализация - практическо използване на модела и резултата от моделирането;
  
• 
  Документиране – регистрация на хода за осъществяване на процеса и неговия резултат, а така също и документиране процеса на създаване и използване на модела.