Шест урока по Раджа Йога Първи урок

Шест урока по Раджа Йога

Първи урок

Това е един урок, който има за цел да изрази индивидуалността на човека. Всяка индивидуалност трябва да бъде култивирана. ... Всичко се среща в центъра. “Въображението е вратата към вдъхновението и е основата на всяка мисъл.” Всички пророци, поети и откриватели са имали голяма сила на въображението. ... Обяснението на природата е в нас. Камъкът пада отвън, но гравитацията е в нас, не навън.

...Тези които преяждат или които гладуват, онези които спят твърде много или твърде малко – всички те не могат да бъдат йоги. Невежеството, непостоянството, завистта, мързела и силната привързаност (към обектите на сетивата) са големи врагове на успеха в практиката на йога. Трите най-важни неща, необходими за този успех са:

Първо: Чистота – физическа и умствена; всяка нечистота и всичко, което би завлякло ума надолу, трябва да бъде избягвано.

Второ: Търпение - в началото ще има чудни проявления, но всички те ще спрат. Това е най-тудния период, но трябва да продължавате напред; накрая е сигурно, че ще постигнете целта си ако имате търпение.

Трето: Постоянство – практикувайте като не отстъпвате пред нищо, в здраве и болест – не пропускайте и един ден практика.

Най-доброто време за практикуване е когато нощта и денят се сливат (на разсъмване и на смрачаване). Тогава са най-спокойните моменти в приливите и отливите на нашето тяло – нулевата точка между двете състояния. Ако това не може да бъде направено, практикувайте след ставане от сън и преди лягане.

След като се изкъпете, седнете стабилно и си представете, че стоите неподвижно като скала и че нищо не може да ви помръдне. Дръжте главата, раменете и бедрата в права линия, оставяйки гръбначния стълб свободен; всичко което се случва става в него и той не трябва да бъде увреден.

“Медитирам върху величието на това Същество, което е сътворило вселената; нека то просветли ума ми.” Стойте неподвижно и медитирайте върху това десет или петнадесет минути.

Не разказвайте за своите духовни преживявания на никого освен на вашия гуру.

Говорете колкото се може по-малко.

Дръжте мислите си върху добродетелите; това което си мислим, е много вероятно да станем.

Святата медитация помага да бъдат изгорени умствените нечистоти. Всички, които не са йоги, са роби; окова след окова трябва да бъде строшена, за да станем свободни.

Всеки може да открие Реалността, която е отвъд. Ако Бог е истински, ние трябва можем да го почувстваме като факт и ако има душа, ние трябва да бъдем способни да я видим и почувстваме.

Единственият начин да открием дали има душа, е да бъдем нещо различно от тялото.

Йогите разделят органите на две главни групи: сетивните органи и органите на движението, или тези на познанието и действието.

(Според йога цялата вселена е изградена от двадесет и четири категории. Те са:

(1-5) Петте елемнта – по реда на тяхната еволюция от Брахман (Абсолюта)– акаша, пространство или етер; ваю, въздух; агни, огън; ап, вода; притхиви, земя. Тези фини елемнти се комбинират, за да създадат грубите елемнти. Петте груби елемента съставляват цялата физическа вселена. Характеристиката на всеки от тях е съответно: акаша – звук, ваю – допир, огън – видимост, ап – вкус, притхиви – аромат. Всеки груб елемент включва своята собствена характеристика плюс онази на всеки предхождащ го;

(6-10) Петте прани (жизнени енергии) – прана, апана, вяна, удана и самана. Прана се проявява като движение, гравитация, магнетизъм, жизненият принцип, който поддържа физическия живот, мислената сила и физическите дейности; Петте модификации на прана са свързани с телесните функции: прана е жизнената сила, която се движи нагоре и има за свое седалище върха на носа; апана се движи надолу под пъпа има за свое седалище отделителните органи; вяна се движи във всички посоки и прониква цялото тяло; удана помага на финото тяло да напусне грубото в момента на смъртта и има за свой център гърлото; самана асимилира храната и питиетата и центърът й е средата на тялото;

(11-15) Петте сетивни органа (слух, осезание, зрение, вкус, обоняние);

(16-20) Петте органа на действие (ръце, крака, език, отделителни органи и възпроизводителни органи);

(21) Умът (манас) – Функцията на вътрешния орган (Вътрешният орган е наречен антахкарана и включва три от двадесет и четирите категории: манас - ум, буддхи - интелект и ахамкара – его.), която разглежда предимствата и недостатъците на попадналия в нейното поле на действие обект;

(22) Интелектът (буддхи) – Интелектуалната функция на вътрешния орган, която взема решения;

(23) Егото (ахамкара) – Онази част от вътрешния орган, която функционира като съзнание за аза;

(24) Пракрити – Изначалната природа; термин използван в Санкхя философията (и в йога), който означава същото като майа. Това е силата на Брахман, използвана за да създава, съхранява и разрушава.)

Вътрешният орган или умът, има четири аспекта – първо, манас, способността за разсъждение и мислене, която човек почти изцяло пропилява, тъй като не я контролира. Второ – буддхи, волята (понякога наричана интелект). Трето – ахамкара, самосъзнателното его (от Ахам). Четвърто – читта, субстанцията в и чрез която всички тези способности действат, така да се каже – подът на ума или морето, в което различните способности са вълните.

Йога е науката, чрез която ние възпираме читта от това да приема формата или да се трансформира в тези няколко способности. Също както отражението на луната в морето е накъсано или замъглено от вълните, така и отражението на Атман, или истинския Аз, е замъглено от умствените вълни. Само когато морето е спокойно и равно като огледало, може да бъде видяно отражението на луната, и само когато “умственото вещество”, или читта, е контролирано до абсолютно спокойствие, Азът може да бъде познат.

Умът не е тялото, въпреки че той е материя в по-фина форма. Той не е вечно свързан с тялото. Това може да се докаже ако започнем отвреме навреме да се отделяме от него. Можем да се научим да правим това по своя воля чрез контрол на сетивата.

Когато можем да правим това в пълна степен, ние ще можем да контролираме вселената, защото нашият свят е само това, което сетивата ни носят.

Свободата е теста за висшия живот. Духовният живот започва, когато сте се разхлабили от хватката на сетивата. Онзи, чиито сетива го управляват е светски човек – той е роб.

Ако можем напълно да спрем нашето умствено вещество да образува вълни, това би сложило край на телата ни. Милиони години сме работили толкова усърдно, за да произведем тези тела (Според теорията на йога хората са еволюирали от Брахман чрез постепените процеси на диференциация и разделение, които се дължат на егото; всъщност егото или чувството за аза е онова, което отделя човек от вселената и Абсолюта.), че в борбата сме забравили истинската цел, заради която сме ги получили – да станем съвършени. Ние сме свикнали да мислим, че правенето на това тяло е целта на нашите усилия. Това е Майа. Трябва да разрушим тази илюзия, да се върнем към истинската си цел и да осъзнаем, че не сме тялото, а то е наш слуга.

... Научете се да изваждате ума навън и да виждате, че той е отделен от тялото. Ние даряваме тялото с усещане и живот и после си мислим, че то е живо и истинско. Носили сме го толкова дълго, затова сме забравили, че то не е идентично с нас. Целта на йога е да ни помогне да сложим тялото настрани когато поискаме и да разберем, че то е наш слуга или инструмент, а не господар. Контролирането на умствените сили е първата голяма цел на йогическите практики. Втората е концентрирането на тези сили с пълна сила сърху определен обект.

...Не можете да бъдете йоги ако говорите много.