Ще бъде изготвен авариен план, съдържащ планирани действия, мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на аварийни ситуации, съгласуван с Областно управление „Пожарна безопасност

Ще бъде изготвен авариен план, съдържащ планирани действия, мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на аварийни ситуации, съгласуван с Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението".

3. 
   МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ.
   

1. 
   План, карти, снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи на националната екологична мрежа
   

Площта на находището е 123.6 дка. Земята е част от Поземления фонд, собственост на община Нова Загора. Отчуждени са 27 дка с Решение КЗ-17 от 07.09.1974 год. на Комисията по земята при МС. Действащата от 1970 година кариера е развита на 48,7 дка. На около 200-250 м северозападно от кариерата се намира ТСИ и асфалтовата база на фирмата, свързани с асфалтов път със село Дядово и републиканската пътна мрежа.

В климатично отношение районът попада в Горно-тракийската климатична подобласт на Преходно континенталната област, която се характеризира с мека ималоснежна зима, сухо и горещо лято, а пролетта и есента са удължени и валежни.

Средногодишната сума на валежите е 561 мм/м². Средногодишната температура на въздуха за района, по данни от ст. Стара Загора, е + 12,9⁰С. Минималната температура се явява през м.януари и е +1,0⁰С, максималната - през м.юли и е +24⁰С.

Преобладаващи се явяват североизточните ветрове (29,2%), следвани от северните (19,3%) и източните (15,7%).

Находище "Дядово-Биндер" обхваща най-западните, последни склонове на Свети Илийските възвишения, където, съгласно геоморфоложкото деление на страната, релефът е нископланински, хълмист, принадлежащ към структурно-денудационните типове. В морфоструктурно отношение представлява хорстово възвишение с ядро от кристали, включено към Преходната планинско-котловинна област на страната. Абсолютните коти в концесията са от порядъка 160-280 м.

На юг релефът е равнинно-хълмист, разчленен, с плиоценска акумулационна повърхнина, отнасящ се към структурно-денудационните типове. В морфоструктурно отношение то представлява част от наложената Горнотракийска плиоцен-кватернерна котловина-гребен.

Около град Нова Загора релефът е акумулационен тип и представлява пролувиалноалувиална равнина с подложка от плиоценски седименти.

Хидрографската мрежа в района е слабо развита. Основна отводнителна артерия е река Блатница, корегирана или андигирана в прилежащия район. Води началото си от южните склонове на Сърнена Средна гора северно от село Коньово, община Нова Загора и се влива в река Сазлийка южно от град Раднево. От склоновете на Свети Илийските възвишения се спускат къси дерета с полегати брегове, отвеждащи повърхностните води, образувани от атмосферните валежи.

От метеорологичните фактори най - голямо влияние върху качеството на въздуха оказват термичните инверсии и мъгли, вятърът и валежите.Тъй като основните източници на емисии в градски условия са ниски, е установена пряка връзка между съдържанието на инградиенти във въздуха и приземните инверсии.

В инверсионни дни концентрациите на SO и NO_х се увеличават два пъти, предимно през зимните месеци. При мъгла концентрациите на NO_х, SO₂, H₂S се удвояват в сравнение с ясните дни. По - слабо се увеличава концентрацията на оксиданти, формалдехид, фенол и прах.

В границите на концесионната площ и в непосредствена близост до нея няма обявени защитени природни територии - национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности по Закона за защитените територии. Защитени природни територии не са обявени на цялата територия на община Нова Загора.

В близост липсват защитени зони по Директива  79/409/ЕЕС. Най-близките защитени зони за опазване на дивите птици са „Язовир Жребчево” /BG0002052/, „Язовир Овчарица” /BG0002023/ и „Адата-Тунджа” / BG0002094/ , разположена над около 30 км от имота.

Концесионната площ попада в близост до една от защитените зони по Директива  92/43/ЕЕС /за местообитанията/ от национална екологичната мрежа в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за Биологичното разнообразие – „Свети Илийски възвишения” с идентификационен код BG0000401 и обща площ от 8464.270 ха. Отстоянието е около 600 м.

В района липсват водоизточници за питейно водоснабдяване и паметници на културно-историческото наследство.

2. 
   Съществуващи ползватели на земи и приспособяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи
   

В този смисъл реализацията на инвестиционното предложение ще внесе малка промяна в традиционното за последното десетилетие земеползване в района.

3. 
   Зониране или земеползване съобразно одобрени планове:
   

4. 
   Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарноохранителни зони и др. Национална екологична мрежа
   

В този смисъл реализацията му не променя съгашното състояние и няма да повлияе в посока влошаване качествата на тези зони.

Характерът на терена изключва възможността за наличие на санитарно-охранителни зони, свързани с питейни и други водохващания.

Инвестиционното предложение няма да окаже въздействие върху защитени природни територии.

Влиянието върху биотата в района ще е минимално, тъй като вече са отнети местообитания в миналото на голяма част от площта. С предвидената рекултивация площите ще възстановят съшествувалия в миналото си вид и значение като гора.

Изследвания район попада в Среднобългарския биогеографски район, подрайон на Тунджанската хълмиста низина /Бл. Груев, Б. Кузманов; 1994/.

По Асенов /2006/ площадката попада в Тунджански биогеогеографски районРайонът попада в подпояса на равнинно – хълмистите дъбови гори (0 – 500 м н. в.).

Концесионната площ попада в близост до една от защитените зони по Директива  92/43/ЕЕС /за местообитанията/ от национална екологичната мрежа в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за Биологичното разнообразие – „Свети Илийски възвишения” с идентификационен код BG0000401 и обща площ от 8464.270 ха. Отстоянието е около 600 м.

С предложението за обявяване на зоната се цели:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

При теренната инвентаризация са локализирани 4 местообитания, включени в Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие и Приложение № 1 на Директива  92/43/ЕЕС. В предмета на опазване са включени 5 вида безгръбначни, два вида земноводни, 3 вида влечуги и 4 вида бозайници.

Растения и птици не са включени в предмета на опазване.

Местоположението на концесионна площ „Дядово-Биндер” спрямо защитена зона „Свети Илийски възвишения” ( BG0000401) е следното:

Понастоящем в концесионната площ, липсва дървесна растителност, тъй като тя е била разработена в миналото като кариера. Без откривка са над 70 % от площта на находището.

Територията е под силното въздействие на експлоатираните като кариери и производствени площадка съседни имоти. От средата на миналия век в района са били разработени и действащи три кариери, задоволяващи нуждите от строителни материали на комплекса „Марица-изток”, общината и АПК.

Непрекъснатият шум, вибрации, запрашаване, навлизане на машини при маневриране и др. антропогенни въздействия са довели до липсата на изразено естествено развитие на екосистемата. Растителна покривка почти липсва и се развива ограничено във вид храстово-тревни ценози.

Установените тревисти видове са от разнотревието, като доминират представителите на семейство житни (Poaceae) - овсига (Bromus commutatus), черна садина (Chrysopogon gryllus), овча власатка (Festuca oviniformis), ливадна метлица (Poa pratensis), кощрява (Setaria viridis), троскот (Cynodon dactylon). Срещат се още ветрогон полски (Eryngium campestre), румелийска клопачка (Rhinanthus rumelicus), полско подрумче (Anthemis arvensis), черен синап (Brassica nigra), полски синап (Sinapis arvensis), войничица (Sisymbrium (Descurania) sophia), бутрак, рогачица, свиница (Xanthium spp.), овчарска торбичка (Capsella bursa­-pastoris), къклица (Agrostemma githago), звездоглавка (Cephalaria uralensis), сенникоцветен гарвански лук (Ornithogalum umbellatum), лепка (Galium aparine) ...

Няма находища на редки и защитени растителни видове.

Общо фитоценозата е съставена от е съставена от широко разпространени и характерни за равнинните и нископланински пасища видове. Сред тях няма защитени от Закона за биологичното разнообразие и такива, включени в международни конвенции, по които България е страна.

В този си вид, територията не съхранява местообитания, включени в Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие и Приложение I на Директива 92/43/EEC. Не се очаква въздействие върху включените в предмета на опазване местообитания - Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi (6110*), Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii (8230), Източни гори от космат дъб (91AA*) и Балкано-панонски церово-горунови гори (91M0).

Не е възможно въздействие върху популацията на бисерната мида (Unio crassus) тъй като дейността не засяга водни обекти.

Местобитанията на бръмбар рогач (Lucanus cervus) и обикновен сечко (Cerambyx cerdo) са свързани с дъбови гори, а ларвите на алпийската розалия (Rosalia alpina) и буковия сечко (Morimus funereus) се развиват в стари букови дървета

Липсват местообитания и районът не се обитава от голям гребенест тритон (Triturus karelinii) и червенокоремна бумка (Bombina bombina).

Присъствието на трите вида влечуги шипоопашата (Testudo hermanni) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и пъстър /ивичест по Натура формуляра/ смок (Elaphe quatuorlineata) не е установено.

Околните терени не отговарят дори и до минимална степен на изискванията на херепетофауната.

Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) е дребен представител на семейство Подковоносови (Rhinolophidae ) и е един от най-малките прилепи, които се срещат в България. Характерен е за пещери, мазета, тавани и други части на сгради, минни галерии. Зимува в подземни убежища. Зимува в подземни убежища. Живее поединично, по двойки или на колонии до 40 екземпляра. През зимата не образува колонии, както останалите подковоноси. Излита веднага след залез слънце, но понякога има и дневна активност. Спи зимен сън от септември – октомври, при температура 6 – 9°C . Събужда се в периода март – април, в зависимост от температурата. Води уседнал начин на живот - прелита най-много 10 км между летните и зимните убежища. Храни се с комари, молци, дребни нощни пеперуди, бръмбари и рядко паяци. Ловува основно в гори, градски паркове и градини, по-рядко над ливади и пасища и крайречни гори. Понякога улавя плячката от камъни и клони.

Предвид биологията си е вероятен вид за района. Това,че не е съобщаван е поради липсата на специализирани изследвания и наблюдения.

При разработката категорично не се засягат местообитания, тъй като евентуално настанилата се популация се е отдръпнала поради силната антропопреса. По-скоро е вероятен за старата кариера на ОПУ Сливен. Дейностите в обекта ще се извършват само в рамките на светлата част от денонощието, така че не се очакват негативни въздействия върху ловната му активност.

Територията не предлага местообитания за останалите включените в предмета на опазване бозайници.

Описаните характеристики на терена в концесията го правят абсолютно неблагоприятен за трите вида.

Реализацията на проекта не очакваме да предизвика процеси, водещи до химически, геоложки, климатични или други промени в условията на средата в защитената зона.

Реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване в Защитена зона „Свети Илийски възвишения”.

В периметъра на концесионната площ изцяло липсват археологически, исторически и културни паметници. На около 3 - 4 км са разположени известните в цял свят Дядовска и Дипсизка селищни могили, които дават ярка представа за хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров и са представители на праисторическата т.н. „Карановска култура”. В същия периметър е и ранновизантийската крепост от VI век

Почти 40 годишната експлоатация на кариерите в землището на село Дядово не са довели до въздействие върху описаните археологически обекти. Не се очакват и нови въздействя.

Природните ресурси на терена, предназначен за бъдещата кариера, са изключително оскъдни, разбира се изключвайки полезното изкопаемо – доломити.

В площта липсват находища на ресурсни видове растения и животни, поставени под специален режим на опазване и ползване.

Дейността няма да повлияе на качеството и регенеративната способност на природните ресурси в района.

5. 
   Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение
   

4. 
   ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ: (кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализирането на инвестиционното предложение).
   

1. 
   Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи...
   

Не се очаква завишено вредно въздействие върху хората и тяхното здраве, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, защитените територии, единични и групови паметници на културата и т.н.

Евентуалните негативните въздействия са минимални и се изразяват в следното:

• 
  завишени нива на шума, вибрации и прах по време на експлоатацията и при премахване на разкривката от глина и органичния пласт;
  
• 
  трайно доувреждане на терена на находището до извършването на техническа и биологична рекултивация;
  
• 
  евентуално замърсяване на околните терени с битови отпадъци, от гориво-смазочни материали от МПС или разсипване на скални материали при превоза им;
  
• 
  въздействие върху макар и и бедния растителен и животински свят чрез минимално отнемане на екологични ниши;
  
• 
  евентуално въздействие върху растителния и животински свят в околните територии, най-вече предизвикваното от присъствието и дейността на техника и хора безпокойство;
  
• 
  трайно донарушаване на съществуващия и характерен ландшафт до извършването на рекултивацията на терена.
  

2. 
   Въздействие върху елементите на Националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение
   

3. 
   Вид на въздействието (пряко, непрако, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно и дълготрайно, постоянно и временно, положително и отрицателно).
   

Рекултивацията – техническа и биологична ще окаже силно положително и възстановително влияние върху формираните в района екосистеми.

4. 
   Обхват на въздействието – географски район, засегнато население, населени места.
   

Предвид на изложеното в информацията до тук, считаме че реализацията на инвестиционното предложение няма да засегне по никакъв начин населението на село Дядово, на близко разположените Езеро и Радево, общинския център Нова Загора и други по-близки селища.

5. 
   Вероятност от проява на въздействието.
   

6. 
   Продължителност, честота и обратимост на въздействието.
   

7. 
   Мерки които е необходимо да се включат в инвестиционното предложение, намаляване или компенсиране на значителните отрицателни въздействия.
   

Както вече изяснихме в точка II - 12 такова няма да бъде допуснато.

Изключително важно е да се планират и извършант необходимите рекултивационни работи, след завършване на дейността. Предвиждаме рекултивацията се извърши на два етапа:

1. Техническа рекултивация.

2. Биологична рекултивация.

Тя ще бъде комплекс от агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване на продуктивността на рекултивираните площи за 5-годишен период след изпълнение на техническата рекултивация.

8. 
   Трансграничен характер на въздействията.