Конкурс за заемане на академична длъжност „доцент" в професионално направление „Философия"

Документи за конкурса са подадени единствено от гл. ас. д-р Силвия Валентинова Серафимова, секция „Етически изследвания“, БАН. Тя има научна степен доктор от 2009 г. с дисертация на тема „Същност на моралната метафорика и нейният етически дискурс”, СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър е по нордистика с дипломна работа „Между изискването на етиката, философията на болката и Сократовата философия в глобалното село“, СУ „Климент Охридски” и по социални изследвания на пола с магистърска теза „Как с думите се правят gender-идентичности: Дж. Бътлър и нейната „алтернативна“ методология на джендъра”, СУ „Климент Охридски”. Бакалавър е по философия от 2003 г. с тема „“Езикотворческата идея“ в лингвистиката през 20-ти век – опит за философска интерпретация“, СУ „Климент Охридски”.

Кандидата има не само научен, но и преподавателски опит като хоноруван асистент към катедра История на философията със спецкурс Аспекти на съвременната нордска философия.

Професионалната дейност на кандидата е преимуществено в научната и научно-приложната сфера както свидетелстват и предложените текстове. За целите на конкурса са представени следните публикации: три монографии: Ethical Aspects of 20^th Century Norwegian Ecophilosophies, How Just Is the War on Terror or Is There Any Hope for the Culture of Despair? и Пет ракурса на съвременната скандинавска етика. От рецепцията на Киркегоровия „страх от спонтанността” до появата на Сократ в глобалното село; една студия и осемнадесет статии. Всички те показват трайния интерес на авторката към областта на приложната етика, вклюючваща преди всичко скандинавската нормативна етика, екологическата етика, метаетиката и политическата философия. Последното не е случайно, а е обусловено от рядкото съчетание на философски занимания с богата езикова компетентност. Кандидатката владее не само английски, но и необичайните за българската среда норвежски, датски, шведски и фински език.

Преди да пристъпя към по-детайлна оценка на трудовете на Силвия Серафимова бих искала да изтъкна актуалността на изследваните в тях теми и връзката им с конкретни съвременни етически казуси. Едно от големите техни достойнства виждам във въвеждането на нова, неанализирана в българската философска литература проблематика, пречупена през интерпретация на непознати скандинавски автори със специфичните за тях концепции. Несъмнено това ще допринесе за разширяване хоризонтите на бъдещи изследвания и популяризиране на нордската философия и култура. Двете монографии Ethical Aspects of 20^th Century Norwegian Ecophilosophies и Пет ракурса на съвременната скандинавска етика. От рецепцията на Киркегоровия „страх от спонтанността” до появата на Сократ в глобалното село са посветени на представяне и сравнителен анализ на множество разнообразни етически проблеми, характерни за скандинавските етически концепции. Първата книга има за обект на изследване развитието на норвежката екологическа философия след нейното създаване от Арне Нес. Авторката формулира тезата, че изследваните концепции се зараждат именно в Норвегия като следствие от влиянието на природните феномени за формиране на уникалната философия на катеренето. След детайлен компаративен анализ на възгледите на философи като Запфе, Квальой и Ширберк тя прави извода, че микро-темите могат да бъдат разглеждани без да се пренебрегват макро-въпросите „в свят, където преосмислянето на ролята на етическия градуализъм е един от малкото начини да се научим не само как да бъдем в, но и с природата в дългосрочна перспектива.“ Втората монография е посветена на представяне на съвременните теория в скандинавската нормативна етика, включващи автори като Льогструп, Сааринен, Скуласон и Ветлесен. Интересен момент представлява въвеждането на чувствата и понятието за емпатия като основание за морално отсъждане и поведение. В този контекст е разкрито противоречието, което произтича от абсолютизирането на проективната емпатия и превръщането на състраданието в неин методологически синоним. Прави впечатление обвързването на представените възгледи с феномени и проблеми от реалния съвременен живот, които осмислят границите на тяхната адекватност и приложимост.

Книгата How Just Is the War on Terror or Is There Any Hope for the Culture of Despair? проблематизира въпроса доколко войната срещу тероризма в Америка може да бъде определена като справедлива. Отговорът на автора е отрицателен и е основан на спецификите, които тя притежава и които съответстват по-скоро на междуособна война в смисъла на Карл Шмит. Интерес представлява сравнителния анализ между тезисите на Буш Младши и Обама на чиято база е направено заключението, че етиката на изначалните ценности не може да преодолее несъответствието между моралния и езиков код в програмата на Буш.

Също така ще отбележа, че интересите на д-р Силвия Серафимова не обхващат само етическата и политическата тематика, но също така включват и философски рефлексии върху литературни произведения. За мен лично представляваха интерес нейните статии, посветени на анти/утопичната и скандинавската литература.

Също така бих желала да посоча приятният, на места игрови стил на писане, които придава колоритност и своеобразност на предложените произведения.

Бих искала да завърша, че като цяло научните постижения на кандидата имат както новаторски, така и популяризаторски характер и представляват принос в българската философска наука и култура.

Доктор Силвия Серафимова е участник в два изследователски проекта, единият от които с международно участие. Нейните текстове са цитирани в три публикации.

В заключение бих искала да кажа, че след запознаване с представените в конкурса материали и научни трудове и оценка на техните приносни моменти, те отговарят на всички изисквания на Закона за научните степени и звания, поради което давам своята категорично положителна оценка и препоръчам на научното жури да гласува еднозначно за присъждане на академичната длъжност „доцент” в професионално направление 2.3. „Философия” на гл. ас. д-р. Силвия Серафимова.

1 април 2017 г. Автор :