* На всеки шест месеца се изследва HBeAg/anti-Hbe
ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА ХЕПАТИТ С
Диагноза хроничен вирусен хепатит тип С
Диагноза за хроничен вирусен хепатит тип С се поставя при установяване на клинични и биохимични данни за чернодробно увреждане (АСАТ, АЛАТ, АФ, ГГТП) за повече от 6 месеца, наличие на anti-HCV антитела и HCV РНК, както и хистологични данни за хроничен хепатит.
При носителство на anti-HCV антитела и наличие на серумни нива на АСАТ и АЛАТ в референтни стойности, само доказването на HCV РНК чрез PCR подтвърждава наличието на съществуваща инфекция с HCV.
Допълнителни стъпки необходими за доуточняване на диагнозата хроничен вирусен хепатит тип С
-
Лабораторни изследвания, отразяващи състоянието на черния дроб и на системите, пряко свързани с него: СУЕ, ПКК, Общ белтък, Албумин, Протромбиново време, Билирубин, Креатинин, Кр. захар, Холестерол, 3-глицериди, TSH (само при предстоящо лечение с интерферон-алфа).
-
HCV Генотип чрез генотипизиране.
-
HCV RNA чрез количествен PCR.
-
Ехографско изследване на черния дроб.
-
Чернодробна биопсия (при контраиндикации за извършване на чернодробна биопсия, преценката за активността на заболяването и необходимостта от провеждане на противовирусно лечение, се извършва след оценка на риска и ползата от лечението, отнесени към прогнозата на придружаващите заболявания, определили контраиндикациите за чернодробната биопсия).
-
Уточняване на придружаващи заболявания и състояния, имащи отношение към избора на лечение, като нерво-психиатрични разстройства, заболявания на щитовидната жлеза, затлъстяване, употреба на алкохол, зависимост от наркотици в миналото и сега, хемофилия, таласемия, хронична бъбречна недостатъчност, инфекция с HIV.
Болни, подлежащи на антивирусно лечение
-
Пациенти с доказана HCV виремия
-
При болните инфектирани с HCV е необходимо да се установи поне 1 стойност на АЛАТ 1,2 пъти над горната референтна граница при ежемесечното клинично и биохимично проследяване за 6 месеца.
-
Хистологичното изследване трябва да показва белези на фиброза, оценена описателно или чрез индекси ( Knodell/ Ischak, METAVIR). При липса на фиброза, но при наличие на биохимични и хистологични данни за активност се приема, че болните също са подходящи за антивирусно лечение, ако са проследени 6 месеца. Валидността на чернодробната биопсия е 4 години.
-
При болни с хроничен хепатит С и фиброза поне F2 може да се проведе лечение с IFN, независимо от нивото на аминотрансферазите.
-
В случаите на компенсирана чернодробна цироза антивирусното лечение се провежда при наличие на ензимна активност и виремия.
-
На антивирусно лечение подлежат и болните, неотговорили на предхождащо антивирусно лечение или са с рецидив на болестта при последвалото проследяване от поне 6 месеца. Индикациите за лечение при тези болни са същите, както при нелекуваните болни – биохимична и хистологична активност, виремия. Повторното лечение трябва да бъде с пегелиран интерферон алфа и Ribavirin, продължителност 72 седмици и контрол на HCV РНК в края на 3-я месец от началото на повторната терапия. При наличието на доловима HCV РНК (> 50 IU/ml), повторното лечение се прекратява.
Основни индикации за лечение на пациенти с хронична НСV инфекция
HСV РНК
|
Аминотрансферази
|
Терапевтична стратегия
|
+
|
Нормални
|
При фиброза F2 и данни за наличие на увеличени аминотрансферази в предходните 6 месеца може да се проведе лечение с PEG IFN-a и Ribavirin, независимо от нивото на аминотрансферазите.
|
+
|
Повишени
|
При хистологична активност се провежда лечение с PEG IFN-a и Ribavirin
|
-
|
Повишени
|
Търси се друга причина за чернодробното увреждане – стеатохепатит, метаболитни заболявания, токсични хепатити, други вирусни хепатити.
|
+
|
Компенсирана цироза с биохимична активност
|
Лечение с PEG IFN-a и Ribavirin; IFN-a и Ribavirin, IFN-a, самостоятелно или в съчетание с Ribavirin.
|
+
|
Декомпенсирана цироза
|
Наблюдение, симптоматично лечение.
|
Сподели с приятели: |