Консорциумно абониране на онлайн бази данни и електронни списания в университетските библиотеки: Практики от Полша и България
СПЕЦИФИЧНИ ФАКТОРИ ПРИ КОНСОРЦИУМНОТО АБОНИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ РЕСУРСИ
Изтегляне 433.27 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Уебсайтът като единен портал за промоция и достъп до електронните ресурси на университетската библиотека.
СПЕЦИФИЧНИ ФАКТОРИ ПРИ КОНСОРЦИУМНОТО АБОНИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ РЕСУРСИБиблиотеката като посредник за достъп до ресурси, а не охранител на колекции. По принцип всички интегрирани услуги за електронни списания по еднакво демократичен начин безусловно предоставят широк и лесен достъп чрез IP идентификация на компютрите в мрежата на абонираните консорциумно институции (не само в библиотеката, а в рамките на целия университет и всички негови сгради). Това означава, че всички потребители на университета могат да ползват базите по всяко време и от място място на терена на институцията. Това позволява на библиотеката (която поема таксите по достъпа) да бъде сигурна, че базите се ползват от служители и студенти на университета, но в същото време и да не ограничава достъпа само в сградата на библиотеката. Във всички университети в Полша, абониращи пълнотекстови онлайн ресурси (чрез посредничеството на библиотеките си) - достъпът до eлектронната информация се предлага в цялата университетска мрежа и е лесно откриваем и реализуем чрез уебсайта на библиотеката, който поддържа активни препратки (входни точки) към всички абонирани онлайн бази. Т.е. можем да кажем, че достъпът до тези електронни ресурси е в голяма степен “разкрит”. В България библиотеките, абониращи електронни списания или бази данни, също съвсем естествено имат право на дефинирания по-горе достъп по IP идентификация за цялата университетска мрежа (а не само от отделни компютри или само от библиотечната мрежа). Дори в случаите, когато наистина е предоставен IP адрес на цялата университетска мрежа, но при положение, че достъпът обикновено не е улеснен чрез поставяне на входни точки (линкове) на библиотечния уебсайт (Вж. и следващия абзац), не можем да твърдим, че достъпът до онлайн базите е “разкрит” Той остава по-скоро “скрит”. Трябва да е ясно, че няма никаква опасност поставянето на входен бутон към даден електронен ресурс на уебсайта на библиотеката да доведе до “нелегално” ползване от външни потребители. Той би послужил за директна връзка с базата само на потребител, седящ на компютър, свързан с Интернет и с университетската мрежа, коята базата разпознава по регистрирания при издателя/доставчика IP адрес. Уебсайтът като единен портал за промоция и достъп до електронните ресурси на университетската библиотека. Осигуряването на максимално широк и демократичен достъп на потребителите на цялата институция (а не само на посетителите във библиотеката) до закупените скъпи електронни ресурси е дълг на университетската библиотека и естествено продължение на финансовите й и организационни усилия по консорциума. Полските държавни университетски библиотеки поддържат отлично разработени комуникативни и интерактивни уебсайтове. Там наред с всякаква функционална информация се поддържа активен раздел за абонираните (най-често чрез няколко консорциума) бази данни и електронни списания. Базите винаги са придружени с кратки анотации за обхват, съдържание и условия на достъп, инструкции за ползване, и ако са в онлайн режим (какъвто е най-често случаят) - към тях се препраща с директен линк (хипервръзка) от библиотечния уебсайт. Така отпада нуждата да се запаметяват множество и дълги уебадреси (URL), а и постоянно се “припомня” на потребителя за наличието на такива ресурси. Когато библиотеката договори или приеме издателска оферта за безплатен “пробен достъп” (free trial) към някоя нова база данни (обикновено за стандартния период от 30 дни), обявата за него, заедно с указания и директна препратка към ресурса, също се помества на видно място на уебсайта, за да привлича вниманието. Българските държавни университети също имат уебсайтове. Все по-често на тях се намира страница и на библиотеката. Въпреки това наблюденията ми показват, че същинско комуникативно за потребителя уеб-присъствие на български държавни университетски библиотеки все още липсва. Дори тези от библиотеките, които абонират онлайн ресурси (индивидуално или консорциумно), т.е. има с какво наистина да “привлекат” потребителите към уебсайта си - не предоставят входен бутон/линк за достъп до базите от своите уебстраници. Обикновено има кратка информация за ресурса, но липсва хипервръзка към него. Потребителят бива насочен да се свърже с библиотеката или да я посети на място, за да разбере адреса за достъп, или да ползва базите от определени компютри в самата библиотека, въпреки че има право по всеки стандартен лицензионен договор на достъп от всяко едно компютърно работно място с Интернет в университета. Донякъде положително изключение правят уебсайтовете на библиотеката на частния Нов български университет, както и на координирания от нея “Български информационен консорциум” по проекта eIFL за България. Изнасянето на обхвата на достъп до абонираните електронни ресурси извън физическото пространство на библиотеката не бива да “плаши” българските библиотекари с опасението, че ще изгубят потребителите си. Напротив - чрез такива потребителски ориентирани действия те печелят нови привърженици, изграждат модерен имидж и активират растежа на статистиката на ползване на платените електронни ресурси. Последното е особено важно с оглед на високите лицензни такси (дори и в консорциум). Използването на данните14 от повишаващата се (пожелателно) ползуваемост - функция от разширения и максимално разкрит университетски достъп, би помогнало на библиотекарите да защитят пред ръководствата си решение за продължаването на съответния онлайн абонамент и за следващ период от време. Освен това ако всички онлайн ресурси бъдат достъпни чрез уебсайта на библиотеката, би било особено приятно и изпълнимо след това в университета да се рекламира именно сайта, който е един, а не многото ресурси поотделно (или да се комбинира). Ако потребителят бъде “приучен” да ползва библиотечния уебсайт, то той ще се научи да ползва по-активно и ресурсите, към които сайтът го свързва. Прост и ефективен “трик”15 е да се направи библиотечната уебстраница (разбира се, ако има какво да предложи тя) стартова страница (default home page) на всички компютри в университета (не само в библиотеката), или поне в компютърните му зали. Това е възможно при подходящо неформално договаряне и съдействие с администраторите на университетската мрежа и тези, грижещи се за техниката в самите зали. Въпросът за промоцията на електронните ресурси в библиотеката и за обучението на потребителите е твърде значим и заслужава отделна дискусия. обратно до съдържание Каталог: dokladi2003 Изтегляне 433.27 Kb. Сподели с приятели:
|