Консорциумно абониране на онлайн бази данни и електронни списания в университетските библиотеки: Практики от Полша и България
Професионално обучение и споделяне на опит, публикуване
Изтегляне 433.27 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Лобиране и привличане на държавна и обществена подкрепа.
Професионално обучение и споделяне на опит, публикуване.Непрекъснатата квалификация на библиотекарите, които пряко работят по управлението на електронните ресурси в университетската библиотека е изключително важно условие за успешното организиране и участие в консорциумни дейности. Съществуват разнообразни начини (формални и неформални), по които това може да става. Сред тях са: учене в процеса на работа и ползване на нови професионални публикации; обучение в библиотечния или университетския компютърен център; семинари на библиотечните асоциации или други организации; тренинг с поканен външен експерт; фирмено обучение от представители на издателите/доставчиците за определен продукт/база; организация или участие в конференции; обучение по линия на проект в реализация; международен обмен на стаж; други. Чудесен пример за “добра практика” е въвел екипът на Библиотеката към Политехниката във Вроцлав, Полша [Urbańczyk 2002]. От 2000г. те организират за цяла Полша специализиран (платен) курс за електронни списания. Програмата е разработена в баланс между теоретични лекции и практически упражнения на компютър, като последните се радват на най-голям успех. Примерни упражнения: Инсталация на формати за четене на пълен текст (тип PDF); анализиране на издателски оферти за достъп и попълване на формуляри за заявяване на промоционален достъп; тематични търсения в различните интегрирани услуги за електронни списания. Участници в курса са: библиотекари от висши училища (държавни и частни), научни работници, представители на индустрията, държавния сектор, служители на частни фирми, преподаватели от институтите по библиотекознание. В нашата страна курсове с подобна тематика и предназначение липсват, а биха били много полезни (Вж. по-долу и препоръката за курсове по проектен мениджмънт и консорциумни дейности в точката за държавна подкрепа в България). Може да се използва потенциала на Центъра за продължаващо образование на библиотекари към СБИР; или този на “Български информационен консорциум”; както и опита на колегите от някои от по-опитните институции като напр. Университетска библиотека, библиотеката при НБУ, преподаватели и докторанти от катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика” в СУ. Друга завидна полска инициатива е професионалното библиотечно електронно списание “Eлектронна библиотека” или EBIB16, ISSN: 1507-7187. То се издава месечно от април 1999г. от Асоциацията на полските библиотекари. Публикациите в списанието се рецензират от научен съвет. Всеки брой е тематичен и с изключително високо качество на статиите. Проследявайки широката гама от тематични броеве, излезли за период от вече четири години, можем да усетим колко разнообразни са търсенията на библиотечната колегия в Полша и колко навреме (и дори изпреварващо) напипват всеки актуален проблем, по който е нужна дискусия и споделяне на опит и "добри практики“. Във връзка с темата ми е интересно да посоча, че броят, посветен на консорциумите е още от юли 2002г., а още по-ранен брой - 2001г. е посветен на темата за електронните публикации в библиотеките. В България можем само да мечтаем за такова научно качество на професионално електронно списание, когато у нас и печатната периодика не винаги издържа по критерия научност. Все пак е много важно и препоръчително да се правят публикации от практикуващи библиотекари за “добрите практики” относно консорциумно абониране, както и за електронни ресурси по-общо, а и за цялостната автоматизация и модернизация на библиотеките. Въпреки всички трудности на българската библиотечна общност, за волята да се споделя опит, да се представят в публикации постиженията на библиотеката, които после ще бъдат полезни на всички, не се изискват скъпоструващи проекти. Приносът зависи само от всяка отделна личност или институция. обратно до съдържание Лобиране и привличане на държавна и обществена подкрепа.Необходима целева дейност по отношение на привличане на държавна и обществена подкрепа и дори лобиране в известна степен, се налага все повече в днешните пазарни и за библиотеките условия.Държавна подкрепа в Полша: Комитет за научни изследвания KBN. Националният Комитет за научни изследвания KBN17 към Министерството на науката и технологиите е правителствен орган, създаден със закон на Полския парламент през 1991г. Комитетът е най-висшият орган, провеждащ държавната политика в областта на науката и технологиите и е най-големият централен бюджетен ресурс за финансиране на научни изследвания. Както бе посочено вече в текста, KBN съфинансира с голям процент държавна дотация консорциумите Elsevier ScienceDirect и eIFL, а също така отпуска дотации и за извършването на чуждестранния печатен абонамент на държавните университетски библиотеки в Полша. За илюстрация ще приведа данни от интервю, проведено от мен с библиотекар по електронните ресурси от отдел “Комплектуване” на Библиотеката към Ягелонския университет (БЯУ) в Краков.18 За 2003г. бюджетът на БЯУ за печатен абонамент и електронни ресурси възлиза на приблизително 2 896 000 злоти (съотношението злота към лев е приблизително 2:1). От тях само около 292 000 злоти са определени за абонамент на електронни ресурси) с бюджетни средства. В същото време одобрената дотация на KBN към БЯУ за годината (основно научен печатен абонамент и бази данни и електронни списания - абонирани индивидуално или консорциумно) е на стойност 2 820 000 злоти, т.е. почти изцяло ги финансира. Лобиране в Полша: Конференция на директорите на университетските библиотеки. Втората структура произлиза от самите университетски библиотеки и нейната дейност представя отново Барбара Заячковска. Конференцията на директорите на университетските библиотеки е свикана през 1997г., за да представлява интересите на този вид библиотеки пред държавата. Сред главните проблеми, формулирани тогава и представени при срещи с представители на Министерството на народното образование и на други институции, е и финансирането на библиотеките (в това число и финансирането на чуждестранния абонамент, съфинансирането на достъпа до пълнотекстови бази данни, съфинансирането на закупуването и поддържането на автоматизирани библиотечни системи) [Zajączkowska 2001]. Постигнатите резултати в първия етап на дейността на Съвета, през периода 1997-2000г., говорят сами за себе си: утвърдаване на Изпълнителния съвет като представител на общността; обръщане на вниманието към проблемите на университетските библиотеки; принос към взимането под внимание от страна на KBN на съответните процедури по разпределянето на финансовите средства за чуждестранен абонамент на списания; създаване на възможност за бързо споразумяване между директорите по професионални въпроси посредством стартирания в Интернет дискусионен e-mail форум19 на сървъра на Библиотеката при Университета в Лодз. В този “виртуален информационен консорциум” директорите на библиотеки подемат дискусии по различни важни проблеми, сред които е и въпросът за “необходимостта от координация и провеждане на единна политика на финансиране на библиотеките чрез KBN (изработване на принципи за дофинансиране на чуждестранния абонамент, базите данни и опазването на фондовете).” [Zajączkowska 2001] Лобиране в България. Като цяло не умеем, а и не сме насърчени законодателно да лобираме за библиотеките си. Но има множество междинни техники, неформални контакти, PR дейности, с които да опитваме да привличаме обществена подкрепа. Надявам се например Асоциацията на университетските библиотеки в България, която бе учредена още в края на 2000г. да активира дейността си в тази посока или чрез друга подобна по замисъл организация като “Български информационен консорциум” да привлечем разбирането или изобщо вниманието на законодателната, изпълнителната и местната власт върху необходимостта от национална стратегия и подкрепа за университетските библиотеки. За малки държави като България би бил подходящ модела на централизирано държавно финансиране (въпреки че изглежда неосъществим в момента) на национални инициативи в областта на научната информация. Словения се радва на такъв модел, по който правителството закупува национални лицензи за цялата страна и за абсолютно всички научни институции в страната - напр. достъпът до Web of Science (интегрираната уебверсия на цитатните бази на ISI - Science Citation Index, Social Sciences Citation Index, Arts & HUmanities Citation Index). Държавна подкрепа в България (възможен потенциал). Все още у нас единно и сериозно заявени претенции на библиотеки към държавата относно финансирането специално на достъпа до пълнотекстови електронни ресурси не са поставяни. Ето няколко държавни структури, чиято дейност до някаква степен има отношение към развитието на науката, научната информация и университетските библиотеки в България, и с които могат да се търсят пресечени точки на интерес. Национален съвет за научни изследвания НСНИ към Министерството на образованието и науката. Този съвет много напомня по название на полския KBN, дори е създаден една година по-рано - през 1990г. НСНИ20 финансира проекти за научни изследвания във всички области на науката в РБългария. За разлика от KBN обаче, българският съвет не поддържа механизъм за съфинансиране относно закупуване на чуждестранни научни абонаменти и достъп до електронни ресурси в българските университети и техните библиотеки. Възможна идея според мен е подобна възможност да се предложи за в бъдеще и да се аргументира от страна на последните. Конкурентна система за оценка и управление на висшето образование. КСОУВО към Министерството на образованието и науката е нов проект, финансиран от Световната банка. През февруари 2003г. бяха приети първите проекти за финансиране, сред които има два одобрени21 групови библиотечни проекта: “Виртуална регионална мрежа на пловдивските академични библиотеки ‘Време АБ’” и “Усъвършенстване на университетските библиотеки и изграждане на академична регионална библиотечно-информационна мрежа за североизточна България”. Няколко други проекта биват отхвърлени. Каквито и да са причините за това, трябва със сигурност да се наблегне на обучението на библиотекарите в България по проектен мениджмънт, както и по консорциумни дейности: Тъй като все по-често ще ни се налага да участваме в проектно, вместо ведомствено финансиране, и защото работата в екип по проект следва някои общи процедури и техники, чието усвояване ще помогне на библиотеките да създават по-конкурентни проекти за финансиране в рамките на висшето образование и научните изследвания на вътрешноуниверситетско, национално и международно равнище. Агенция за развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии. Агенцията действа от 2002г. към Министерството на транспорта и съобщенията и дава подкрепата си на “Български информационен консорциум” за проекта еIFL22 през 2003г., като за тази година заплаща 25 хил. щ.дол. от годишната национална такса за достъп до базите на EBSCO, което възлиза на 55% от цялата необходима сума - общо 42 хил. щ.дол. Засега, благодарение на тази подкрепа, българската форма на финансиране на проекта се доближава до полския хибриден (смесен тип). обратно до съдържание Каталог: dokladi2003 Изтегляне 433.27 Kb. Сподели с приятели:
|