Консорциумно абониране на онлайн бази данни и електронни списания в университетските библиотеки: Практики от Полша и България
Изтегляне 433.27 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Първи стъпки на самостоятелен консорциумен опит в Полша.
- Първи стъпки в консорциумния опит в България.
- Консорциуми от типа “консорциум-абонаментен доставчик-издател”: Springer LINK и IDEAL в Полша.
- Консорциуми от типа “консорциум-абонаментен доставчик-издател”: Proquest Medical Library в България.
- Консорциуми от типа “консорциум-издател”: Elsevier ScienceDirect в Полша.
КОНСОРЦИУМИ В ПОЛША И БЪЛГАРИЯКонсорциуми от типа “консорциум-проект-издател”: Познатото начало с проекта eIFL Direct. Национален консорциум за координация на проекта eIFL за Полша съществува от цели три години. Страната се нарежда на второ място по ползване на базите на EBSCO за периода 2000-2002г.7 Как се стига до този успех? За развитието на проекта eIFL в Полша разказва координаторът Анджей Никиш от Фондацията на научните библиотеки в Познан (PFBN) в статията си “От какъв консорциум се нуждаем и какви имаме?” за престижното полско библиотечно електронно списание EBIB [Nikisch 2002]. PFBN е основана през 1996г. от 12 институции и си поставя (като всеки “традиционен” библиотечен консорциум) разнообразни цели за библиотечна модернизация и сътрудничество. След няколко години назрява моментът да се пристъпи към разширяване на дейността и с поемане на инициативи за достъп до електронни ресурси. Тъкмо навреме. През есента на 1999г. “Институт Отворено общество Будапеща” сключва договор след проведен търг със световния електронен производител EBSCO Publishing за съвместния им мултинационален проект, насочен към “развиващите” се страни - ”Електронна информация за библиотеките”, или накратко eIFL Direct.8 Само няколко месеца по-късно, през м. май 2000г. - PFBN подписва тристранен договор с “Институт Отворено общество Будапеща” и Библиотеката на Университета в Познан за организация на Консорциум eIFL в Полша. Втората стъпка, вече само на национално ниво, също се запечатва с тристранен договор между PFBN, Библиотеката на Университета в Познан и третият привлечен полски партньор - Познанският суперкомпютърен мрежов център (в буквален превод), накратко PCSS:
да се кандидатства пред Националния комитет за научни изследвания KBN (за особената роля на KBN ще стане дума по-нататък в текста) с цел признаване на държавна дотация в размер на 50% от стойността на лиценза. Това е и един от ангажиментите на PCSS като партньор, наред с тези по инсталация, софтуерна поддръжка, съхраняването на архив на локален сървър.
консорциума сред библиотеките, разпределянето на финансовите квоти в общ размер на останалите 50%, тяхното събиране и внасяне по сметка.
обслужване на консорциума - като напр. разпределяне на информационните носители и регистрация на CD-ROM актуализациите. Консорциумът eIFL в Полша впечатлява с няколко факта:
думите на самите координатори в Будапеща);
институции);
разпределени между партньорите - библиотечна фондация, компютърен център, университетска библиотека;
в категорията “хибриден тип” със смесено финансиране - държавно и вноски от участниците). Оттук нататък развитието по етапите на проекта ни е познато и от дейността му в България - следва организация на пробен достъп; събиране на членове и такси; привличане на държавна дотация; разширяване на проекта еIFL след потребителско проучване на потребностите и извън базите данни на EBSCO със съдържание от фундаменталните, точните и техническите науки, за чиято доставка “Институт Отворено общество Будапеща” организира втори търг и подбира 6 нови издатели производители на бази данни: American Physical Society, Blackwell Publishing, Cambridge University Press, HighWire Press, Institute for Physics Publishing, ProQuest. Към настоящия момент се договарят цени и условия, формират се нови поръчки. Също към настоящия момент в България най-после действа национален “Български информационен консорциум”9 (БИК) по проекта еIFL (регистриран съдебно през есента на 2002г. след спечелен конкурс на “Институт Отворено общество Будапеща”). Няма да се спирам подробно на него, тъй като той бива представен на настоящата конференция на СБИР от своя координатор. Първи стъпки на самостоятелен консорциумен опит в Полша. Кооперирането на научни и университетски библиотеки в Полша за споделено закупуване на достъп до електронни ресурси не започва с проекта еIFL, нито завършва с него. Последният дава значителен тласък в “ограмотяването” на библиотечната общност в консорциумната дейност. Но научно-образователната общност в Полша е със стари традиции и световни постижения. “Гладът” за качествена чуждестранна научна информация в периода на 90-те години на XXв. нараства многократно - тогава страната стремително се отваря към света след десетилетията на съветска доминация и военния режим през 80-те. Научно-изследователската политика в новото време се оценява от държавата като приоритетна, и в периода на преход от държавно регулирана към пазарна икономика учените също според пазарния принцип започват да се конкурират за по-приносни изследвания, по-иновативни проекти. А това осигурява и естествената среда на засилена потребност от чуждестранн научна информация именно в областите на фундаменталните, точните, техническите и биомедицинските науки (които по-късно не са застъпени първоначално в еIFL). Университетските библиотеки “напипват” тази ниша и в партньорство с издатели, електронни агрегатори, доставчици на абонаменти започват да реализират консорциумни сделки, инициирани от самите тях (библиотеките). Най-напред в средата на 90-те години първи опити за организиране на достъп до световните библиографски и цитатни бази данни (между които Medline, Inspec, Science Citation Index) подема Интердисциплинарния център за математическо моделиране към Варшавския университет, оттук нататък - ICM10. Няколко десетки институции заплащат тогава 50% от стойността на годишния достъп до базите; останалата част покрива споменатия във връзка и с еIFL Комитет за научни изследвания KBN [Dobrzyńska-Lankosz 2002]. На подобен принцип Библиотеката на Политехниката във Вроцлав организира достъп до базата Chemical Abstracts. Може да се каже, че през 1999г. Полша вече има опит в участие в консорциумен достъп до електронни ресурси, но все още няма опит в организирането му. обратно до съдържание Първи стъпки в консорциумния опит в България. Първият български консорциум на университетските библиотеки е създаден през декември 2000г. с дълготрайност една година в рамките на проекта MODUL “Модернизация и организационно развитие на университетската библиотека” (код Tempus UM JEP 14464-99) по европейската програма Темпус11.
Current Contents Connect на ISI;
университет, Университет за национално и световно стопанство, Технически университет-София, Пловдивски университет;
на статии от 7000 водещи списания във всичките седем серии на Current Contents за периода 2000-2001г.;
заплащане и достъп е фирма “Мартинус Найхоф Интернешънъл”;
в текста с по-богатите примери от Полша. Налице е съгласуване от типа “консорциум-абонаментен доставчик-издател” (Вж. и следващата подточка). След проведени първоначални разговори и кореспонденция по преговорите, консорциумът и членовете подписват лицензионен договор с издателя ISI. Таксата е заплатена със средства по проекта Темпус (абонаментът не е подновен след приключване на проекта);
Полша), като базата е заредена на локален сървър на доставчика в София, за да се преодолее по-ниската скорост на Интернет връзките на участниците с чужбина;
участниците за ползване на продукта. Консорциумът е изключително полезен за формирането на “ консорциумна култура” в България и възприемането на новите понятия, практики, терминология, свързани с консорциумната понятийност и дейност. Потребителите в България обаче също постепенно започват да очакват в резултат на търсенията си в бази данни – получаване на резултати в пълен текст. Така настъпва времето и на консорциумите за пълнотекстови бази данни с електронни списания. Консорциуми от типа “консорциум-абонаментен доставчик-издател”: Springer LINK и IDEAL в Полша. В края на 90-те г. западни търговски издателства и доставчици на абонамент започват да предлагат оферти за достъп до електронни списания чрез консорциуми. Така се оформя днешната картина, според която в Полша действат активно редица консорциуми (Вж. и таблица в Приложение). Сред тях най-големите (без да претендирам за изчерпателност) са, по името на съответната интегрирана услуга на издателя/доставчика: Elsevier ScienceDirect, Academic Press IDEAL, Springer LINK, SwetsNet Navigator (системата днес вече носи името SwetsWise), Blackwell Science Synergy, Proquest ABI INFORM, Proquest Medical Library (още в развитие). И разбира се, консорциумът eIFL, чиято практика вече бе разгледана. Първи през 1999г. възниква консорциумът Springer LINK на едноименното издателство. Към момента консорциумът е активен и много успешен и досега, но за съжаление като първи опит е и “несъвършен”. Договорен и купен е само текущ достъп до базата, но не и самата база. Няма полски субект, който да е собственик на данните в нея. Това означава, че при разпускане на консорциума и отказване от сделката, в полските институции няма да има и следа от тези електронни колекции, защото не е предвидена/договорирана възможност за получаване на архив. Друго световно издателство Academic Press е избрало гъвкава политика при договарянето на електронен достъп до списанията си. Тя е приложена и при сделката с Полша, активна от 2001г. На практика членовете на консорциума IDEAL не са обвързани с печатните си абонаменти, а могат и при неналичие на дадено списание в техния печатен абонамент да изберат да ползват/закупят онлайн електронната му версия. Издателството позволява и локален архив на съдържанието на закупения хронологичен сегмент, което остава за потребителите. Междувременно към днешна дата списанията на издателство Academic Press също отскоро принадлежат към групировката Elsevier. Консорциуми от типа “консорциум-абонаментен доставчик-издател”: Proquest Medical Library в България.
естествената потребност на медицинските библиотеки в България, за които актуалната научна информация е най-важна, както и от активността на доставчика в създаването на офертата. Proquest Medical Library е водещ в областта си тематичен продукт и днес базата е утвърдена сред членовете и потребителите на консорциума.
Централна медицинска библиотека-София, Библиотека към Медицински университет-Варна, Библиотека към Медицински университет-Пловдив, Библиотека към Висш медицински институт-Плевен. При подновяването на консорциумната сделка за 2003г. е привлечен и четвърти участник - Библиотеката на Тракийския университет-Стара Загора.
консорциум - сключва се лицензионен договор между всеки участник и издателя; предоставя се архив на данните на CD (което е много важно за българските библиотеки); достъпът е демократизиран по IP адреси на мрежи; дейността се координира от доставчика и преговарящ - фирма “Бикам”, дистрибутор на Proquest; издателят Proquest предоставя обучение и консултации.
сметка на издателя; извършва рекламации и отправя въпроси към издателя. През изминалите две години фирмите “Мартинус Найхоф Интернешънъл” и “Бикам” активират кореспонденции с големи научни издателства като Elsevier, Kluwer (в резултат Кluwer Online Journals са предоставени за пробен достъп през есента на 2001г.), Academic Press, ISI (относно Web of Science), с доставчика Swets Blackwell - относно различни идеи за консорциумно абониране на бази данни и електронни списания за България. На този етап те са “замразени” поради свития информационен пазар в страната, ограничените финансови възможности на българските библиотеки спрямо високите такси дори на оптимизираните консорциумни оферти, ниска инициативност. Може би и научно-изследователската ни общност не се нуждае от толкова много ресурси, или библиотеките тепърва ще се активират в тази посока. А и ако могат да се формират няколко консорциума за малката ни страна, ми се струва по-полезно за потребителите да се започне първо с интегрирани бази данни на електронни агрегатори като EBSCO и PROQUEST (каквито са в момента опитите в България), а не със списания на един издател, колкото и престижен да е той. По последния пример най-ползваният консорциум в Полша е ScienceDirect на издателство Elsevier (представен в следващия абзац), а цената му е висока дори за четири пъти по-голямата по население Полша (страна с по-активна наука и по-голям обем на абонирания чуждестранен печатен абонамент), но затова пък държавата съфинансира консорциума в размер на 50%, нещо, което по мое мнение не бихме могли да очакваме от българската държава в близко бъдеще. обратно до съдържание Консорциуми от типа “консорциум-издател”: Elsevier ScienceDirect в Полша. Ще се спра по-подробно на консорциума на водещото световно научно издателство (групировка) Elsevier, тъй като от самото начало този грандиозен замисъл (най-скъп като стойност, но и най-ценен научно и ползван от полските потребители) е заложен различно от всички други и представлява изчерпателен пример. Историята на консорциума е описана от “живия” участник в нея Йоланта Стемпняк от Библиотеката на Варшавския университет, която библиотека е един от двата координатора на консорциума [Stępniak 2002]. Другият е споменатият вече ICM - Интердисциплинарният център за математическо моделиране към Варшавския университет. Консорциумът Elsevier ScienceDirect се създава почти 20 месеца (от първите разговори през октомври 1999 до завършването на близо 4-месечната инсталация на базата във Варшава през май 2000г.). Толкова време отнемат интензивните преговори между издателя и заинтересованите полски институции и организационното подготвяне за инсталиране на базата в страната. За първите 16 месеца от съществуването на консорциума (ян. 2001-април 2002) авторката цитира статистика на ползване в обем на 2 млн. операции по копиране на пълен текст на статии, извършени от потребители на 50 институции участнички, както и от външни такива, които са ползвали пробен период. Това дава и положителен отговор на въпроса “дали си е струвало” да се заплати много високата финансова цена. Първият впечатляващ факт по тази сделка. Друга особеност е новата за Полша практика на функциониране на консорциум. Дотогава примерите на Springer LINK и Academic Press IDEAL са по-различни. И в двата случая неформално, без споразумение между участващите библиотеки, една от библиотеките приема да провежда разговорите с издателите/или доставчиците на електронни списания. Въпреки че липсва формално упълномощаване, библиотеките напълно приемат да бъдат представлявани в преговорите. Отново и в двата случая голяма част от работата по консорциума се поема от доставчици на печатни списания. Те трябва да посредничат при договаряне на условията по достъпа, неговата организация, изчисляване на таксите за членовете и тяхното събиране. Формално всяка институция участник в споразумението остава самостоятелна в отношенията доставчик-издател. Всяка библиотека сама решава дали да влезе в консорциума през следващата година, съответно всяка сама поема финансирането на своето решение. При консорциума Elsevier ScienceDirect се дефинират по нов начин страните в споразумението, развити са проблемите за собствеността и архивирането. Отново няма предварително официално споразумение за формиране на консорциум. Заместват го подписаните т. нар. “писма за намерение”, които получават всички заинтересовани институции от организаторите. На те не обвързват официално страните, а служат по-скоро за застраховка на координаторите, че има потвърден интерес към инициативата. Споразумения с всяка библиотека се подписват чак при внасянето на калкулираните индивидуални такси. Каталог: dokladi2003 Изтегляне 433.27 Kb. Сподели с приятели:
|