Консорциумно абониране на онлайн бази данни и електронни списания в университетските библиотеки: Практики от Полша и България
Изтегляне 433.27 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРИЛОЖЕНИЕ.
- ИЗДАТЕЛ/БАЗА КООРДИНАТОР СЪДЪРЖАНИЕ НА БАЗАТА БЕЛЕЖКИ
- ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 1. Dobrzyńska-Lankosz
- Maciejewska
- Zajączkowska
- Libraries and Librarians: Making a Difference in the Knowledge Age
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ресурси могат да функционират както като формални структури, така и като неформални споразумения.
смесено.
по-малките държави техният брой се саморегулира до няколко текущи сделки.
електронни списания, предлагани както директно от световни научни издателства (Springer, Elsevier, Kluwer), така и от големите електронни агрегатори и платформи (Ebsco, Proquest, Swets Wise). В заключение ще повторя въпросът на Анджей Никиш “От какъв консорциум се нуждаем и какви имаме?”. И ще припомня твърдението на Джон Хелмър, че идеален консорциум няма. Аз ще добавя, че считам полският опит в консорциумното договаряне за изключително ценен урок по държавна визия, университетска заинтересованост и впечатляваща инициативност, кооперативност и воля за споделяне на полските библиотекари. Те също се учат в период на преход, както се казва “в движение”, затова за мен техният пример от една по-близка до нас перспектива (и политическа, и икономическа, и психологическа дори) е по-ценен от винаги “хладната съвършеност” на колегите ни от Западна Европа и Америка. Всяка страна носи своите национални особености, законодателство, политическа и държавна (не)воля за развите. По въпроса за консорциумите и ние в България неизбежно, макар и с по-забавени темпове се “ограмотяваме” и съгласяваме: че са необходими, че ни правят по-силни пред издателите, държавата, потребителите ни. Помагат ни да се развиваме професионално с нови модерни умения. Препоръчително е да се следват вече показали се като успешни и иновативни практики, скромна част от които познавам и споделих в този доклад. обратно до съдържание ПРИЛОЖЕНИЕ. Таблица. Основни национални консорциуми за електронни списания в Полша [Maciejewska 2002].
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 1. Dobrzyńska-Lankosz, E. (2002). Wczoraj fantazja, dzisiaj - rzeczywistość, czyli o komputeryzacji polskich bibliotek akademickich słów kilka. – W: Stan i potrzeby polskich bibliotek uczelnianych: materiały z ogólnopolskiej konferencji naukowej, Poznań 13-15. 11. 2002. Poznań: Biblioteka Uniwersytecka, 2002, s. 125-147. 2. Maciejewska, Ł. (2002). Optymalizacja współpracy środowisk bibliotekarskich w zakresie zakupu i udostępniania czasopism elektronicznych. – W: Elektroniczne publikacje w bibliotekach i ośrodkach informacji: Teoria i praktyka: VII Międzynarodowa Konferencja Naukowa, Kraków 4-5 czerwca 2001. Krakow: Uniwersytet Jagelonski, 2002, s. 185-192. 4. Nikisch, J.A. (2002). Jakiego konsorcjum potrzebujemy i jakie mamy? Z doświadczeń Poznańskiej Fundacji Bibliotek Naukowych. // EBIB Elektroniczny Biuletyn Informacyjny Bibliotekarzy [Dokument elektroniczny], 2002, Nr. 7, s.1-8. <http://ebib.oss.wroc.pl/2002/36/nikisch.php> 5. Stępniak, S. (2002). Konsorcjum Elsevier - sposób na dostęp do czasopism elektronicznych. // EBIB Elektroniczny Biuletyn Informacyjny Bibliotekarzy [Dokument elektroniczny], 2002, Nr. 5, s.1-6. 6. Urbańczyk, B. (2002). Czasopisma elektroniczne w Bibliotece Głównej Politechniki Wrocławskiej: metody udostępniania, promocja i wykorzystanie. – W: Elektroniczne publikacje w bibliotekach i ośrodkach informacji: Teoria i praktyka: VII Międzynarodowa Konferencja Naukowa, Kraków 4-5 czerwca 2001. Krakow: Uniwersytet Jagelonski, 2002, s. 222-228. 7. Zajączkowska, B. (2001). Nowe oblicze bibliotek uczelnianych w świetle potrzeb społeczeństwa informacyjnego: Przegląd glównych kieronków działania. – W: Biblioteka multimedialna: materiały z III Ogólnopolskiej Konferencji Bibliotek Szkół Wyższych Niepaństwowych, Katowice 19-20 kwietnia 2001. Katowice: Górnośląska Wyższa Szkoła Handlowa, 2001, s. 53-66. обратно до съдържание 1 Из инвеститорския уеб-речник: http://www.investorwords.com. 2 Библиотечни консорциуми с най-различни дейности и цели съществуват от десетилетия в Америка и Западна Европа, като най-често развиват местно, регионално, национално и др. сътрудничество в трудоемки области като: библиотечна автоматизация, комплектуване, обмен на библиографски записи, междубиблиотечен обмен. Дейността по споделеното абониране на електронни ресурси процъфтява от 90-те години на XXв. насам с “бума” на научните електронни списания и интегрираните издателски системи за достъп и ползване. (бел. авт.) 3 Обикновено пряко по консорциумната проблематика работят директорите на университетските библиотеки, както и служителите от отделите за научна информация (още справочно-библиографско обслужване), но се изисква координация и принос от всички отдели, които се занимават с комплектуване, каталогизация, автоматизация, маркетинг и реклама, обучение. (бел. авт.) 4 Helmer, J. F. Epidemiology of the consortial spore // Information Technology and Libraries, nr 3, 1999, pp. 119-120. 5 Познанията си за работата на университетските библиотеки в Полша с електронни ресурси и цитираните в доклада ми публикации и данни са събрани по време на изследователския ми престой (за докторанти от Източна Европа) в Ягелонския университет-Краков, през месец март 2003г., със стипендия на фонда “Кралица Ядвига” към ректора на ЯУ. Изследването ми бе на тема “Полските университетски библиотеки: Електронни информационни услуги за науката”. Настоящият доклад е първи от поредицата замислени в резултат на престоя ми. За повече информация може да се обръщате към мен по e-mail: Iana_Georgieva@hotmail.com. (бел. авт.) 6 Информацията за практиките на консорциумно абониране в България и изнесените тук данни са натрупани по време на опита ми като служител последователно на фирма “Мартинус Найхоф Интернешънъл” и (след закриването й) - на фирма “Бикам”. (бел. авт.) 7 Вж. статистика за ползване на базите в проекта eIFL В: Моника Зегберт. еIFL електронна информация за библиотеките: От сътрудничество към консорциум (презентация), еIFL семинар, ян. 2003, София. <http://www.bic.bg/BG/PPTpresentation/eIFL_Bulgaria_files/frame.htm> 8 За история на проекта вж. B. Feret, M. Kay. eIFL - Electronic Information for Libraries: A Global Initiative of the Soros Foundations Network. -- In: Libraries and Librarians: Making a Difference in the Knowledge Age: 67th IFLA Council and General Conference, Boston 16-25 August 2001, pp. 1-17. 9 За повече информация вж. уебсайта на Български информационен консорциум: http://www.bic.bg. 10 ICM е другият електронно-изчислителен център освен PCSS, забележителен по своята визия, иновативност и сътрудничество с полския научен свят, сред който и университетските библиотеки. Понастоящем ICM представлява на практика най-значимият портал за авторизиран достъп до библиографски и пълнотекстови бази данни в Полша. Достъпът до списанията на Elsevier ScienceDirect, Academic Press IDEAL, Ovid Biomedical Collections, Kluwer Journals, Springer LINK, както и до базите Medline, Inspec, MATH, Compendex, Baztech и др. се осъществява от уебсайта на ICM: http://icm.edu.pl. Вж. пак там и за пълен списък на достъпните онлайн ресурси, плюс изработените указатели за ползване, условия за достъп. Достъпите се регулират по IP адреси на компютърните мрежи на участващите в консорциумите институции или чрез пароли, притежавани пак от тях. 11 Относно проекта вж. Modernization and organization development of university library: EC TEMPUS project UM JEP 14464-99: collected materials. Sofia: New Bulgarian University, 2001. 12 За повече информация вж. страницата от уебсайта на Библиотеката към Икономическата Академия в Краков: http://kanguar.ae.krakow.pl/Biblioteka/Ogolne/Konsorcjum. Директорката на библиотеката Анна Соколовска-Гогут е избрана и за лидер на консорциума. 13 Вж. уебсайта на библиотеката: http:www.bm.cm-uj.krakow.pl. 14 Всяка една платена онлайн база данни е съпроводена от програма за автоматично изготвяне на статистически отчети за ползуваемостта, който библиотекарят администратор на системата ползва чрез парола и може сам да извлича по избрани критерии и периодичност. (бел. авт.) 15 За тази идея прочетох в един дискусионен форум на медийни библиотекари в САЩ, които в момента обсъждаха именно как да “възпитат” дистанционните си потребители новинари да започват информационното си търсене най-напред от библиотечния уебсайт, пълен с ресурси. 16 Вж. http://ebib.oss.wroc.pl. Списанието предлага цялото си течение безплатно, с възможности за търсене по автор, ключови думи, прелистване по брой. Малка част от статиите са преведени и на английски език. На същия уеб-адрес се публикува и актуална информация за конференции, образование, новини, услуги, указатели на уебресурси за библиотекари. 17 Вж. уебстраницата на KBN: http://www.kbn.pl, която има и версия на английски език. 18 Библиотеката е една от двете водещи научни библиотеки в Полша наред с тази към Варшавския университет. Има статут на национална депозитна библиотека и е много уважавана. Затова не бива да се учудваме на размера на бюджета, посочен в интервюто Malgorzata Pyra на 20.03.2003г. Данните не са официални и затова нека бъдат ползвани само като илюстрация за съотношението в разпределението на разходите по абонамент на електронни ресурси със собствени бюджетни средства и с държавна дотация. (бел. авт.) 19 Е-mail адрес: Konferencja@corvus.bg.pw.edu.pl. 20 Вж. уебсайта на НСНИ: http://www.minedu.government.bg/NSFB/. 21 Вж. таблицата с одобрени проекти по втора покана на уебсайта на центъра: http://www.ctms.bg. 22 Вж. интервю с директора на агенцията г-н Орлин Кузов, поместено от БИК на: http://www.bic.bg. Каталог: dokladi2003 Изтегляне 433.27 Kb. Сподели с приятели:
|