СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
Катедра Атомна физика
КОНСПЕКТ (2010/2011)
Курс: Атомна и ядрена физика Специалност: Ядрена химия
Образователна степен: Бакалавър
Семестър: Трети Тип: Задължителен Кредити:6.
Лектор: доц. дфн Ана Пройкова
Хорариум: 45 лекции 15 семинарни 45 практикум
I. АТОМНА ФИЗИКА
I.1. Корпускулярни свойства на електромагнитното поле: Фотоефект - закони на Столетов; Уравнение на Айнщайн за вътрешен и външен фотоефект; Раждане на двойка частица-античастица.
I.2 Комптънов ефект- експериментално наблюдение. Извод на формулата за отместване дължината на вълната; анализ на влиянието на средата.
I.3. Коефициент на поглъщане на ЕМ кванти при преминаване през веществото; Структура на веществото - кристални и аморфни състояния.
I.4 Модели на атомите - Опит на Ленард - разсейване на електрони. Опити на Ръдърфорд по разсейване на алфа частици.
I.5. Модел за атома на Ръдърфорд и неговите ограничения. Постулати на Бор.
I.6.Атомни спектри - общи характеристики. Спектър на водорода. Принцип на съответствието.
I.7. Спектри на алкалните метали – дублети. Хипотеза на Уленбек за спина на електрона. Опит на Щерн-Герлах.
I.8. Векторен модел на многоелектронни атоми - L-S и j-j връзки; пълни механични и магнитни моменти. Правила на отбора.
I.9. Хипотезата на де Бройл като основа за създаване на вълновата механика. Опити на Дейвисън и Джърмър за проверка на хипотезата.
I.10. Модел на Шрьодингер за водородния атом - вълново уравнение; статистическа интерпретация на решението на вълновото уравнение.
-
Атом в постоянно магнитно поле - ефекти на Зееман — нормален: класическа интерпретация.
-
Аномален ефект на Зееман и ефект на Пашен-Бак. Роля на спина.
I.13. Фактор на Ланде - Роля на спина на електрона за спектрите на атомите.
II. ЯДРЕНА ФИЗИКА
II.1. Състав, размери, форма на ядрото. Свойства на ядрените сили.
II.2 Спин на ядрото - методи за определяне. Свръхфина структура на атомните
спектри.
II.3. Модели на ядрото – капков, слоест; формула на Вайцзекер – енергия на свързване;
II.4. Огледални ядра – зарядова инвариантност на ядреното взаимодействие; изотопичен
спин; четност.
II. 5. Закон за радиоактивно разпадане. Радиоактивни семейства.Секулярно уравнение и
определяне средното време на живот на дългоживущи ядра.
II.6. Алфа-разпадане; характристика на алфа-спектрите; дългопробежни алфа-частици.
II.7 Бета- разпадане и нарушение на четността на състоянията в слабото
взаимодействие; опит на мадам Ву.
II.8 Гама- излъчване; магнитни и електрични преходи.
II. 9. Ядрени реакции: основни понятия. Делене и синтез на ядра . Основни факти.
II.10. Енергия на активация. Ядрена спектроскопия.
II. 11. Метод на Раби за определяне на магнитните моменти.Ядрено магнитен резонанс.
II.12. Молекулни връзки (йонна, ковалентна, метална) и въздействие на радиоактивните ядра върху тях.
III. ЕЛЕМЕНТАРНИ ЧАСТИЦИ
III.1. Закони за запазване и пространствени симетрии. Сили на взаимодействие
(класификация) и техните носители (общи свойства).
III.2. Неутрони. Откриване на неутрона. Източници на неутрони. Ядрени реакции с
неутрони. Детектори на неутрони
III.3. Неутрина и техните свойства. СР-нарушение.
III.4. Структура на материята: кварки и лептони.
III.5. Стандартен модел – етапи.
III.6 Астрофизични аспекти: разширяваща се вселена, звезден ядрен синтез.
Л И Т Е Р А Т У Р А
Основна литература:
1. А.Минкова, Атомна физика, 2002.
2. А. Минкова, Ядрена физика, 2006.
3. A. Пройкова, Записки на лекции по Атомна и Ядрена физика,1988.
4. Н.Балабанов, Ядрена физика, изд.Пловдивския университет,1998
5. Н.Балабанов и М.Митриков, Атомна физика,Унив. Изд. "Св.Кл. Охридски",1991
6. А.Минкова, Б.Манушев, В.Гурев и Е.Добрева, Лабораторен практикум по атомна и ядрена физика, Издателство “Софийски университет Свети Климент Охридски” (2006)
Д. Допълнителна литература:
1. Ст. Габраков, Ив. Манджуков, Г.Панев,Л. Гумнерова, Б.Манушев, Лабораторни упражнения по атомна и ядрена физика, Издателство “Наука и изкуство”, София, 1980 г.
2. Уилямс, Физика на ядрото и елементарните частици, Унив.изд. Кл.Охридски,2000.
3. А.Стригачев, Ядрена физика, ДИ "Наука и изкуство", 1991.
(писмени) КОНТРОЛНИ УПРАЖНЕНИЯ ИЛИ КОЛОКВИУМ
За семинарните занятия се провеждат два теста – в средата и в края на семестъра. За практикума - в края на курса се провежда колоквиум, в който студентите изработват самостоятелно едно упражнение. Оценката се формира от текущ контрол и оценката на колоквиума.
Изисквания И КОНТРОЛ
Задължително изпълнение на лабораторния практикум. Крайната оценка се формира от оценките на колоквиума за практикума (20 %), контролните работи на семинарните занятия (10 %) и изпита (70 %).
Сподели с приятели: |