Конспект по фонетика на съвременния български език
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Разделителна функция
- Организираща функция.
- Емоционална функция.
- Писмо и правопис. Правописни принципи. Развой на правописния въпрос у нас.
| Комуникативна функция. С помощта на интонацията граматически се оформят изреченията, като се противопоставят по цел на изказване и комуникативна насоченост, изразяват се разнообразни синтактични значения в зависимост от степента на достоверност, от осведомеността на адресанта и адресата. Колко хубава беше книгата? ≠ Колко хубава беше книгата!
Разделителна функция. Отделят се части с различна смислова важност, разграничава се важното от неважното в изказването чрез отделяне на някакъв елемент или елементи в информацията. Според теорията за актуалното членение, в изказването има два смислови елемента: тема и рема, които и интонационно се противопоставят. Ремата е новото, важното за говорещия, най-важният смислов елемент. С темата се изказва вече известното съдържание на мисълта. Обичам Пловдив! Пловдив е много красив град. Комуникативната и разделителната функция на интонацията тясно си взаимодействат, тъй като всяко оформено с интонацията съобщение едновременно има комуникативна насоченост и се характеризира с определени смислови връзки между частите си. Организираща функция. Организира се речевият поток. Интонацията го дели на по-малки ритмични и мелодични единици и едновременно с това осигурява единство на отделните му части в изказването. Емоционална функция. С помощта на интонацията в съобщението се предават различни допълнителни оттенъци, които отразяват отношението на говорещия и намерението му за въздействие върху реципиента. Писмо и правопис. Правописни принципи. Развой на правописния въпрос у нас. Писмото или писмеността е система от графични знакове, с които разполага даден език и които се използват за писмено предаване на устни изказвания. Българското писмо е буквено. За обозначаване на звуковете и звукосъчетанията при писане се използват графични знакове, наречени букви или графеми. Факторите, които определят типа на писмото и неговото използване, са графиката, азбуката и правописът. В езикознанието думата графика (от гр. пиша) се употребява в две значения: 1. Съвкупност от всички средства, с помощта на които устната реч се предава в писмена. 2. Установените съотношения между буквите и означаваните от тях звукове на речта. Съвкупността от буквените знаци, приети в българското писмо в тяхното отношение към звуковете, образува системата на българската графика. По своя произход съвременната българска графика е свързана с кирилицата – азбуката, създадена на основата на гръцката и назована така по името на славянския просветител Константин-Кирил Философ. Графиката и правописът са тясно свързани и обусловени. Като се опира на азбуката, графиката определя общите условия за употреба на всички букви и предписва единно писане без оглед на конкретни думи. Правописът регулира употребата на графичните средства. В случаите, когато графиката допуска няколко възможности на писане, например четат и четът, правописът избира само една от тях, като установява нови съотношения между букви и фонеми. В този смисъл графиката е понятие, по-широко от правописа. Правописът определя писането на смисловите единици – морфеми и думи, той е функционално усложнен, докато графиката и азбуката установяват само общо съотношенията между букви и фонеми. Освен букви в графиката се използват и други средства. Част от нея са и препинателните знаци, ударението, дефисът (малко тире), горната запетая, апострофът, индексът и др., но без правилата за тяхната употреба. Графиката и правописът са тясно свързани с понятията норма и кодификация и играят важна роля за установяване на единство в общата система на езика, за запазване на писмената традиция и за осъществяване на пълноценно общуване. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|