1. Житейска биография Името Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов. Писателят е роден в с.Байлово, Софийско. Учи на различни места из страната, но не успява да завърши гимназия. Работи като редактор на различни издания, включително и за деца. Известно време е служител и на Народната библиотека.
По време на Отечествената война е мобилизиран като военен писател, а впоследствие, до края на живота си, е уредник на къщата музей „Иван Вазов”.
2. Творческа биография По-значимите му книги са:
„Разкази” т. І (1904); „Разкази” т. ІІ (1911);
повестите му ”Земя” и „Гераците”;
сборникът „Черни рози”, включващ стихотворения в проза;
сборникът с разкази „Под манастирската лоза”, излязъл през 1936 г., но писан в продължение на 25 години.
Елин Пелин е автор на интересно и богато творчество за деца и юноши, сред което най-популярен е романът му „Ян Бибиян”.
3. Мястото на Елин Пелин в литературния процес По отношение на жанрово-тематичния обхват предшественици на Елин Пелин са т. нар. писатели „народници” (Тодор Влайков, Михалаки Георгиев). За тях селото е предпочитан обект на изображение, а селянинът е показан като беззащитно същество, оставено на произвола на съдбата и държавата. Подобно на тях и Елин Пелин избира за свое художествено пространство българското село, за свои герои - българските селяни, за територия на творческите си наблюдения и внушения - съдбата, характера и душевността на селския човек.
Някои от основните типажи на Елин Пелин (чорбаджията, попът, даскалът, ратаят) имат своите първообрази във фолклора. Централният герой - селянинът - също носи много от чертите, с които е представен във фолклора: трудолюбие, привързаност към семейството, устойчивост пред несгодите, твърдост в изпитанията, скептицизъм*, неверие, прекомерна прагматичност*. Но това са черти, принципно присъщи на българския селянин - Елин Пелин не ги е привнесъл от народното творчество; пресътворил ги е въз основа на практиката.
Въпреки че стъпва на относително развита жанрово-тематична и образна традиция, писателят има свой принос за обогатяването й. В разказите и повестите си той представя българското село и българския селянин в един преломен исторически момент, когато традиционните патриархални отношения започват да отстъпват пред установяващите се капиталистически начала, а духът на колективизма се оказва застрашен от настъпващия индивидуализъм. В края на ХІХ и началото на ХХ век в българското село настъпват не просто важни промени, а социални катаклизми*. В творчеството си Елин Пелин показва начина, по който българският селянин, обитавал една сравнително устойчива социална среда, реагира на промените, случващи се в и с неговия свят.
