141
да се следва поведението на самото дете, чрез свободен подход към задачата вземайки се предвиди нтересите и състоянието на детето;
създаване отношения на
взаимно доверие с детето, откритост в комуникацията;
градивно взаимодействие, засилване на
мотивацията на детето, повишаване на неговото самоуважение;
лесно и семпло представяне на проблема пред детето, за да се
постигне необходимия резултат;
регулиране поведението на детето във времето – в съответствие с периода на възможна концентрация на вниманието му.
Съществува многообразие от арт терапевтични методи, които могат да бъдат използвани за стимулиране на социалната активност, в посочените различни случаи. Това включва избор на темата, използването на различни материали (различни цветове, глина и др.) и как да се работи с тях. Всичко зависи от
състоянието на детето, естеството на неговите проблеми, възможности, интереси и т.н., включително и неговото настроение. Доброто предварително „разузнаване” на детето дава възможност да се идентифицират неговите проблеми – дали те са психологически или невротични и др. и да се даде възможност на арт терапевта да
направи избор от методи, с които да работи с него [84],
[145], [154].
Характеристиките на децата в много случаи могат да ограничат търсенето на подходяща посока за въздействия.
Ако детето има много ниска интелигентност, то трудно разбира задачата или трудно говори. Така се усложнява
142
комуникацията, а след това терапевтичния процес се ограничава главно с емоционално въздействие. Но в такъв случай е възможно да се решат някои от възпитателните цели: да се ангажират сетивни или двигателни умения и т.н., при което терапевтичния ефект и корекцията тясно се преплитат.
Сподели с приятели: 
