186
Известният
арт терапевт М. НАУМБУРГ отбелязва, че най- важните
мисли и преживявания на човека, преди всичко се проявяват като образи [174],[175]. Налице са многочислени изследвания на педагози и психолози, споредкоито детската рисунка е своеобразен аналог на речтта. В
тази връзка Л. ВИГОТСКИ нарича детското рисуване графическа реч
[43].
Детето в повечето случаи се затруднява да вербализира своите чувства и преживявания. За него най- естествена е изобразителната експресия. Преди
всичко тя се отнася за деца, които имат речрви, интелектуални и социални дефицити. В тази връзка специалистите подчертават ролята на арт терапевтичния процес за повишаване адаптационните възможности на човека.
Поради посочените по-горе причини изследователският екип възприема Арт терапията като най- подходяща форма на работа с деца от институции по посока на тяхната социализация. В повечето случаи тези деца са
педагогически занемарени, емоционално депривирани, имат безбройни социални проблеми и за съжаление в някои случаи сериозно изостават в своето психическо развитие и имат налице психически нарушения. Практически у всички институционални деца се наблюдава
общо недоразвитие на речта, стеснен кръгозор, бедност на активната и пасивната реч. У тях се
забелязва ниска самооценка, егоцентризъм, неразвита рефлексия и неумение да изразяват своите чувства и преживявания. Извън всичко това трябва да се отбележи и тяхната
зависимост от възрастните хора, която тези деца преживяват.