Рис. №2 „Аз в образа на животно”

191


Рис. №3 „Аз в образа на предмет”
Упражнението „Какво обичам” се свежда най-вече до обсъждане на гастрономическите предпочитания на участниците (Рис.№5). Изобразяването на себе си в образа на животно (Рис.№2) и предмета (Рис.№3) създава у децата значителни затруднения при избора на обект. Това е свързано с незрелите мислителни операции на децата и трудностите при възникването у тях на асоциации и метафори. Големи проблеми възникват при работата по двойки и при упражненията, предполагащи комуникации.
Тук се проявява негативното възприемане на децата на много от обкръжаващите ги хора и тяхното недоверие към света.

Рис. №5 „Какво обичам”

192


Рис. №6 „Моето настроение”


Рис. №7 „Аз в бъдещето”


Рис. №8 „Рисунка на двама”
На някои от занятията децата не могат да определят с кои искат да стоят заедно. Екипът отчита желанието на участиците и им разрешава да сядат както пожелаят – по единично, по двойки и по тройки. В течение на занятията една част от децата успява да изпълни няколко рисунки,

193 други с трудности едва завършват по една, а някои отлагат своята работа за следващия ден.
Децата често експериментират с боички. Понякога започват да рисуват с ярки и светли цветове, а след това взимат тъмен цвят и буквално до край замазват цялото пространство на рисунката, правейки това дълго и с удоволствие. Като правило следвщата рисунка след тази винаги е по-светла и по-спокойна. Случва се децата да изразят желание да накъсат, да унищожат своето произведение. Екипът не поощрява такова поведение, но съгласно правилата на работата дава право на детето самостоятелно да се разпореди с рисунката си.
На първите занятия децата непроизволно прибягват към сравнение на свои и чужди работи. Някои от тях постоянно правят сравнения в своя полза, а други се разстройват до сълзи, гледайки на по-привлекателните, от тяхна гледна точка, рисунки на други деца. Водещият полага много труд, за да приучи децата към умението да видят своите малки успехи и да бъдат търпими. По време на работа той се старае да създава ситуация на успешност за всяко дете, спрямо неговото ниво. Но тъй като това все пак се получава бавно и постепенно, по време на занятията често се случват малки драми - има деца, които напускат занятията, но все пак им се дава възможност да се върнат и като правило те се връщат до края на занятието.
Отчитайки, че на децата им е много трудно да изразят и изкажат своите чувства на друг човек, екипът въвежда още един участник в занятието – куклата Добрата фея, която с удоволствие изобразяват (Рис.№9). Тя започва всяко занятие, прави въведението към занятието, задава въпроси,

194 беседва с децата, изглажда остри ситуации по време на занятията, успокоява, завършва занятието ласкаво прощавайки се лично с всяко дете. Децата обикват Добрата фея, възприемат я като жива и се интересуват къде тя спи през нощта, какво прави през ваканциите, има ли свои деца и т.н. Те контактуват с Добрата фея с по-голямо желание от контактуването с водещия и другите деца в групата.

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели: