Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г

Статут на държавните служители

Длъжностите, които се заемат от д.служители се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията.

При изпълнение на ДС, д.служител се ръководи от:

1. 
   з-на и законосъобраз.актове на ОДВл;
   
2. 
   спазването и защитата на правата, закон.интереси и свободите на гражданите;
   
3. 
   интересите на Д.
   

Д.служ.се назначава служебноп от съответния компетентен ОДВл, като възниква т.нар.”служебно ПО”. Кандидата депозира заявление за назначаване на ДС, като служебното ПО възниква на основата на АА, за неопределен срок от време, освен ако в з-н е посочено друго. Назначаването се предхожда от конкурс.

1. 
   пълнолетен български гр.
   
2. 
   Не е поставен под запрещение
   
3. 
   Не е осъждан за УПОХ на ЛС
   
4. 
   Не е лишен по съотв.ред от правото да заема определена длъжност
   
5. 
   Отговаря на специф.изисквания визирани в съотв.НА на длъжността.
   

Д е длъжна да създаде необх.условия за изпълнението на задълженията на д.служители, като го защитава при неговата законосъобразна дейност и обезщетява неговото семейство за вреди, причинени при или по повод на изпълнение на ДС!

1. 
   Длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите. Той удовлетворява точно и своевременно тези от тях които са законосъобразни и действа за признаване на техните права и интереси.
   
2. 
   Изпълнява задълженията си: точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със з-ните и Устройствения правилник на съотв.администрация.
   
3. 
   Длъжен активно да подпомага и съдейства на ОДВл при осъществ.техните правомощия.
   
4. 
   Да спазва точно РВ и да го използва за изпълнение на възлож.задължения.
   
5. 
   Да изпълнява законосъобр.актове и з-ди на по-горестоящите органи и д.служители. Не е длъжен да изпълни неправомерна з-д, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение.
   
6. 
   Да защитава класифиц.информация, представляваща държавна или служ.тайна.
   
7. 
   Да има поведение, което не уронва престижа на ДС и да съответства на Кодекса за поведение на д.служители в държ.администрация.
   
8. 
   Декларира имотното си състояние всяка година до 31 март, което става пред органа по назначаването.
   
9. 
   Да не участва при обсъждането и вземането на решения по въпроси, когато той или свързани с него лица са заинтересувани от съответното решение. За подобен интерес той писмено уведомява органа по назначаването. Конфликт на интереси е налице, когато д.служител или свързаното с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му, качеството на ЕТ, съдружник, прокурист, член на УС,СД,НС в ТД, което извършва сделки или ще кандидатства по реда на ЗОП като изпълнител на такива поръчки за ЮЛ с чиито ръководител д.служител се намира в служ.ПО.
   

Той има право на заплата, на почивка, на отпуска, на проф.квалификация. На задължително обучение при първоначалното постъпване, както и за назначаване на ръководна длъжност. Право на повишаване в ДС – чрез последователно преминаване в по-висок ранг или длъжност. Има право на обезщетение в предвидените от з-на случаи, на представително, униформено и специално облекло.

При изпълнение на служ.задължения, д.служител има право свободно да изказва мнения относно законосъобразността и целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага по-удачни решения.

Има право да членува в полит.партия доколкото не съществува забрана в спец.з-н, но няма право да се ангажира с такава дейност при или по повод изпълнение на своята служ.дейност. Има право да се сдружава в професион.организации или в СНЦ.

Има право на стачка, когато предявените искания свързани със служебните или осигур.ПО не са били уважени!

Д.служител се ползва с неприкосновеност на личната си кореспонденция и съобщения. Но кореспонденцията и съобщенията адресирани до д.служител в това му качество не се считат за лични!

Нормативния акт се издава въз основа и в изпълнение на закона. Дейността на органа на изпълнителната власт винаги е подзаконова. Дори да съдържа правни норми, то те са вторични, имат за цел да доразвият и конкретизират законови норми. АА не е законодателен или правораздавателен акт. Той е юридически израз на изпълнителната дейност на държавата. Няма съгласуване на насрещни волеизявления на равнопоставени субекти. Правните последици възникват едностранно, дори когато актът се издава от 2 или повече административни органа. Те съгласуват помежду си волеизявленията си, но не и с адресата на акта. Когато актът се издава по искане на заинтересован правен субект, той пак е едностранно властнически, защото искането е само процесуална предпоставка за започване на производството. АА установява: - задължителни права за поведение (нормативни административни актове) ]създава конкретни права и задължения за неопределен кръг правни субекти (общи административни актове)]създава конкретни права или задължения за точно определени правни субекти (индивидуален административен акт).АА подлежи на задължително изпълнение. Ако не се изпълни доброволно от адресатите му предписанията на държавния орган, то изпълнението му се реализира по принудителен начин (административна принуда) т.нар. пряка акция на държавната администрация.

Обикновено констативните актове служат като правна основа за издаване на конститутивни актове. Когато е така, липсва процесуален интерес и констативния акт не може да бъде обжалван (той нищо не постановява и не подлежи на пряко изпълнение). Правото на защита може да бъде осъществено чрез възражения до актосъставителя и след това до органа, който трябва да издаде конститутивния акт (но преди издаването им). Удостоверителните АА подлежат на самостоятелно обжалване. Може да се оспори съдържанието им пред по-горестоящия административен орган. По съдебен ред може да се осигури самоотказът да се издаде документ, а не и съдържанието му. Декларативните АА (актове- решения) признават или отричат съществуването на едно право или задължение. Например отказът да се издаде разрешение за строеж. Този отказ (акта) може да се обжалва както по административен, така и по съдебен ред.

В общия случай, АА влиза в сила от момента на неговото издаване. Щом като е завършен и издаден, то той поначало предизвиква правен ефект. Но ако за издаването на АА има предвидено производство, което трябва да се спази, за да влезе в сила този акт, то трябва да бъда изчерпан предвидения за това производство ред. Такъв е случаят с издаването на индивидуални АА. АА влизат в сила и подлежат на изпълнение само ако са станали окончателни, т.е в предвидения в з-на срок не са били оспорени или ако са били оспорени по административен ред - жалбата или по протеста са били оставени без уважение от съответния контролен орган.

Актовете, които са станали окончателни, по з-н, придобиват т.нар. формална правна сила и по правило подлежат на изпълнение. Само с изрична норма може да се предвиди предварителното изпълнение на някои АА.

Спрямо адресатите на които се възлага изпълнението на акта, правната сила на акта възниква от деня на връчването на съобщението за издаването на акта и узнаването му по предвидения ред.

1. 
   ИАА – или неговия отказ се съобщава в 3 дн срок от издаването му на всички заинтересовани лица, вкл.на тези неучаствали в производството. Самото “съобщаване” може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на АА, което се удостоверява с подпис на направилото го ДЛ, или чрез отправяне на писмено съобщение, вкл.чрез ел.поща или факс, ако страната е посочила такъв. Когата страната има неизвестен адрес или не е намерено на посочения, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет-страницата на органа или се оповестява по др.обичаен начин;
   
2. 
   Общи АА – съобщаването става по реда за съобщаване откриването на производството – Оповестява се публично чрез средствата за МО, чрез изпращането му до организации на заинтересованите лица или по др.подходящ начин;
   
3. 
   Нормативни АА – освен тези на ОбС се обнародват в ДВ, а на ОбС се разгласяват чрез местните печатни издания или по др.подходящ начин.
   

Не е от значение, дали акта е издаден при упражняване на оперативна самостоятелност или обвързана окмпетентност. Действието на влезли в сила АА е различно, според техния характер и преднзначението им, предадено чрез ПН. Индивидуалните АА поначало са ограничени по време, тъй като те преустановяват действието си при реализиране на предвидените в тях ПП (пр. повиквателна з-д - преустановява действието си когато военнослужещият се яви в поделението). Но има случаи, когато АА се проявяват за неопределено време (пр. при създаване на определен статут на лице) Към тази категория са и нормативните АА, които действат докато не бъдат отменени. Когато в АА е определен срок за неговото действие, то той продължава до изтичането на срока упоменат в него.

Това става по различни причини, които могат да бъдат:

1. 
   С постигане целта за която е издаден АА - пр. явяването на лицето повикано за обяснение в полицията прекратява действието на отправената му призовка; плащането на дължимия данък също има прекратително действие. Прекратяване на действието настъпва при изпълнение на задължението което тежи върху адресата по акта.
   
2. 
   С изтичане на срока на акта - пр. изтича срока на разрешителното за търговия с черни и цветни метали и сплавите им. Прекратителния ефект настъпва автоматически, без да е необходимо да се издава акта за това прекратяване.
   
3. 
   С изчезването на адресата по акта - пр. при смърт на адресата, при ликвидация на организацията за която се отнася и др.
   
4. 
   С отпадането на възможността за реализиране на ПО, възникнало от издаване на акта - пр. при бракуване на машина, която подлежи на задължително застраховане, при емигриране на лицето получило настънителна заповед и др.
   

За да бъде законосъобразен един АА, трябва да отговаря на 5 условия:

1. 
   Издаден от компетентен орган - условието за компетентност, това е правото което з-на предоставя на определени АО да издават съответните АА;
   
2. 
   Материална законосъобразност - актът следва да е съобразен по същество и по съдържание със з-на. Волеизявлението на АО трябва да отговаря на з-на;
   
3. 
   Формата - тя винаги е писмена;
   
4. 
   Спазени процесуални правила по издаването - съобразно АПК;
   
5. 
   Съобразен с целта на з-на - тук не става въпрос за целесъобразност.
   

Това условие (от горните 5 условия) е законосъобразност на акта “по същество”! Това съобразяване със съдържанието на з-на на АА, се нарича съобразяване по същество. АА трябва да е съобразен с материалноправните изисквания на ПН, залегнали в съдържанието на хипотезиса й. Примерно: за да може младежа да бъде зачислен в редовете на армията, то необходимо е по з-на, младежа да е годен за военна служба. Поради това повиквателната заповед, като АА, ще бъде законосъобразна ако това лице е годно за военна служба, т.е. ако е преминал съответната комисия и има необходимия документ за това. Друг пример, законосъобразна ще е дипломата за висше образование, като АА, единствено ако студента е преминал успешно съоветното обучение и е положил изискуемите държавни изпити, като последните представляват т.нар. материалноправни изисквания на з-на.

Много често, издаването на акта е свързано със спазване на определена форма, която е предвидена в ПН. Примерно: има случаи, при които се изисква да се мотиви, които да бъдат свързани с издаването на друг документ от друг орган, за някакво преварително проучване или съгласие за да бъде издаден въпросния акт, или акт свързан с одобряване или утвърждаване от друг висшестоящ орган. АА трябва да съдържа посочените 8 реквизита в чл.59 от АПК /виж по-горе/.

Когато АА се издава от колегиален орган, то акта се подписва от председателя или от заместника му на този ОДУ.

Отказите, като вид АА, също трябва да бъдат в писмена форма - “АО издава АА или отказва издаването му с мотивирано решение” - чл.15, ал.1 от ЗАП. Но от това правило изключение правят мълчаливите откази, които също имат качеството на АА.

1. 
   Основна черта на ДУ е, че то представлява една добре планирана подзаконова дейност. Поради тази причина, актовете на органите на администрацията се признават за актове на управлението само ако са основани на закона, т.е. не излизат от неговата рамка и преследват целите залегнали в него. КОМПЕТЕНТНОСТТА - АА трябва да е издаден от онзи орган на администрацията, който притежава необходимата за това компетентност. Ком. е властническо правомощие на определен по з-на орган да може само той в определените от з-на случаи, в границите на определени териториални предели, за определен период, да издава предвидените актове на ДУ. Поради това посоченото правомощие за съответния ОДУ е предоставено под формата на:
   

Тази ком. предоставена по з-на не може да се преотстъпва (делегира) на други ОДУ, освет в изрично предвидени случаи в ПН. Компетентността се различава от правомощията, които се притежават от субектите в областта на ГП, обуславяни от тяхната гражданска правоспособност и дееспособност. Най-важната отличителна черта е, че правомощията може да се упражнят или не, съобразно волята на субекта, докато при компетентността ОДУ има не само правото да упражни съдържащите се в компетентността правомощия, но и има задължението да ги упражни (пр. органите на полицията не могат да не вземат мерки, които са необходими за опазване на обществения ред на мероприятия свързани с реализирането на празници, фестивали и др.).

Това е целенасочеността на акта ! Акта на ОДУ трябва да преследва предвидената в з-на цел, т.е. трябва да бъде целенасочен. Пример: целта която преследва ЗМВР е защита на националната сигурност и опазване на обществения ред. Всички АА издавани от полицейските органи следва да са насочени към постигането на тази цел, пряко или косвено. Целенасочеността се различава от целесъобразността , от навремеността, ефективността, които са свързани с оперативната самостоятелност на органа. Целесъобразността на акта по принцип е насочена, ориентирана към целенасочеността на акта. Целесъобразността, която е свързана с правилното виждане на служебното лице за постигане целта на з-на, се вмества и е част от целенасочеността.

Всички изисквания за законосъобразност на АА (5-те условия) трябва да бъдат комулативно налични при АА. З-на изисква, когато съда проверява законосъобразността на АА, да се даде оценка на всичките тези 5 условия, и цялостната положителна оценка ще говори за наличието на законосъобразност.

ОДУ, а и всички други органи, когато са оправомощени да издават АА, ще следва да се съобразяват с посочените услови (изисквания), които очертават законовия статут на акта.

Самото производство (процеса) по тяхното издаване, което е превидено в закона (ЗНА), също представлява една гаранция за законосъобразност на АА. Що се отнася до индивидуалните АА, основен НА в това отношение се явява АПК, където е посочено общото производство на ИА и общите АА. В случай, че в специални з-ни се съдържат специални правила за издаването на ИАА - ще се прилагат те, по силата на правилото, че специалния з-н има предимство пред общия (пр.в ЗУТ, в ЗНСНЗвания). Важен елемент в производството са сроковете, които се установяват в ПН, способите посочени за събиране на доказателствата, сроковете, изискването на мнения, съгласия и пр.

1. 
   Законосъобразност по същество - авторът на АА трябва да е вложил в него такова съдържание, каквото законодателят е предписал. Това предполага да се приложи тъкмо подходящата за случая материалноправна норма, а не някоя ,в това число и прекратила правното си действие. Чрез спазването на това условие, се осигурява адекватно предметно съдържание на АА и адекватно волеизявление , което те трябва да съдържат. Резултата от спазването на това условие, е възникване на такива правни отношения и последици , които са в пълен синхрон с приложимата матер. ПН . А това осигурява важна част от единния законов статут на АА.
   
2. 
   Законова форма -това е 4-тото правно условие за осигуряване на законовия статут на АА.
   

Собствена форма трябва да притежават и презумптивните АА - мълчаливите откази или съгласия за издаване на ИАА. Ф-мата се предписва от закона и се изразява в мълчание, бездействие на компетентния да издаде акта орган.

2. Законово производство - става дума за спазване на законно предписаната процедура- производствения ред при издаване на АА. Тази процедура трябва да се спазва от органите , компетентни да издават съответните АА. Предписаната процедура се съдържа в правните източници на адм.процесуално право. Тя е правно задължителна за държ.администрация. Законодателят предписва последователността за извършване на съответните процесуални постъпки и действия- това е гаранция за законността на акта.
30. Недействителност на административните актове (АА).

Издадените АА трябва да отговарят на условията за правовост. Те са два вида: условия за законност и условия за правилност. Дори само едно от условията за правовост да не е изпълнено, това води до правна порочност, правна недействителност на АА. Неспазването на условията за правовост прави актовете несъобразни, неправилни, порочни и те или не могат да породят обективно правни последици, или ги пораждат условно (докато не бъде забелязана и отстранена тяхната порочност).АА, изградени при условия на ОК (обвързана компетентност) са правови, ако са спазени условията за законност. АА, които се издават при ОС (оперативна самостоятелност) трябва да отговарят и на двете групи условия – законност и правилност, за да се обезпечи техния правен статут в двете му части (законност и правилност).Правната недействителност на АА съставлява негативна правна последица. Не всеки дефект, порок на АА води до тяхната недействителност. Ако порокът е резултат на съществено нарушение на правния статут и дава отражение върху съдържанието на волеизявлението, съдържащо се в АА, то той води до недействителност на АА Важно значение има също в каква степен всяко от условията за правовост не е спазено, т.е. степента на порока. Ако степента на порока е висока, то и степента на недействителност на административния акт е висока. Недействителността е резултат и правна последица на порока.Според степента на порока, недействителността бива пълна и непълна. Пълната недействителност се нарича нищожност. Непълната се нарича унищожаемост. Деленето се извършва само по степента на порока, а не според видовете дефекти (петте изисквания за законност и трите за правилност). Всяко неспазено условие за правовост може да доведе както до нищожност, така и до нищожност на акта. Нищожният акт не изгражда правни последици.

Унищожаемият акт поражда предвидените в него последици още от момента на неговото издаване. Той има презумция за законност, и правилност.Важен въпрос е намирането на надежден критерий за определяне кога един административен акт е нищожен и кога унищожаем при всяко едно от необходимите условия за правовост. Когато става дума за материална компетентност, нищожен ще актът, издаден от лице без компетентност да издава актове с такъв предмет. Ако обаче този акт е издаден от висшестоящия орган (било с обща компетентност, било централен), то актът ще бъде унищожаем. Той може да бъде отменен и издаден наново от административния орган, притежаващ специална предметна компетентност за това. При обратния случай (акт издаден от орган със специална компетентност, когато се иска обща), издаденият акт ще бъде нищожен. По същия начин стои въпроса и с неспазване на условието за персонална компетентност. Актовете могат да бъдат нищожни и унищожаеми според мястото на административния орган, издал акта в административната йерархия.По отношение на изискването за законосъобразност по същество, актът може да бъде нищожен или унищожаем според това доколко има пълна или частична липса на обстоятелствата, посочени в хипотезата на приложимата правна норма.Неспазването на изисканата форма също може да доведе до нищожност или унищожаемост на административния акт в зависимост от степента на липсата й. Липсата на мотиви води само до унищожаемост. Неспазването на законовото производство (процедурата) по издаването на административния акт също може да доведе както до неговата нищожност, така и до унищожаемостта му. Критерий е степента на порока.

Неспазването на целта на закона също води до нищожност или унищожаемост на издадения административен акт. Критерий за това е дали административния акт се използва за постигане на противообществена или дори престъпна цел или за общополезна цел. При втория случай той ще бъде силно унищожаем. По отношение на условията за правилността на административните актове – тук критерий е до каква степен те отговарят адекватно на въпросите дали да бъде издаден акта, кога и как, какво да съдържа. Недействителните актове не бива да бъдат търпени. Това е в интерес както на администрацията, така и на обществото и отделния гражданин. Нищожния акт не поражда правни последици, но ако адресатът го изпълни се появяват фактически последици. Правно средство за ликвидиране на тези физически последици е обявяването му за нищожен. Това може да стане по всяко време от всяко лице. Унищожаемите актове, макар и с нарушен правов статут изграждат правни последици и адресатите им трябва да ги изпълняват. Законодателят установява къси срокове за оспорване на тези административни актове. Организира се контролен процес, в рамките на който се извършва проверка за наличие на пороци, водещи до унищожаемост на акта и ако се установят такива се отстраняват. Актът или се отменя (пълно или частично) или се изменя. Може да се спре изпълнението му. Решението за възстановяване на правовия статут на унищожаемите актове има сила за в бъдеще – екс нужди. Решението само за административния акт е за напред и заличава с обратна сила всички неправомерни последици от акта. На тази основа засегнатите субекти могат да търсят обезщетение за вредите. Ако е подаден иск за обявяване на нищожност на един акт, а в процеса на контролното производство контролен орган установи, че това е унищожаем акт, той ще го отмени или измени, само ако жалбата или протестът са издадени в срок. Решението за обявяване нищожността на административните актове има силата (отправно действие) от момента на издаване на нищожния акт (обратно действие). На тази основа заинтересованите лица могат да искат пълно възстановяване на фактическото положение.

Административният контрол -АК е проява на държавно управление,но в контролна форма. Той е изпълнително- разпоредителна дейност на държавните органи. Без него е невъзможно ефективно държавно управление. Извършва се от адм. органи и длъжностни лица, включени в структурата на администрацията. Упражнява се върху всички звена на държ. администрация. Провежда се в самата система на администрацията и от нейните органи.

Но, АПд си поставя за цел - еднакво и точно прилагане на з-ните спрямо всички лица, търсещи неговата намеса, за защита и реализиране на определени права и интереси, признати от з-на, които са в сферата на ДУ.

ПНд , който се осъществява под формата на АПд е един юридически способ чрез който се обезпечава законността в ДУ. В много случаи, този способ е предпочитан, а понякога е единствен за защита на законните П и И на гражданите и организациите.

АПд е изградено като една самостоятелна и и независима в своите решения контролна система, начело на която стои ВАС на РБ. АПд се осъществява от :

• 
  административно правосъдие - това са съдебните органи - ВАС, ОС и РС;
  
• 
  административна юрисдикция - тук адм.правораздаване се осъществява от несъдебни органи - съвети, комисии, еднолични орани и др. Тези органите осъществяващи адм.юрисдикция по специални адм.спорове, се нар. административни юрисдикции (АЮ) или особени юрисдикции в областта на админ/ята. Те действат като съдилища, затова понякога ги наричат административни трибунали.
  

Докато АПд има за цел разрешаването на АПСпорове, които възникват м/у ПСу, които се намират в отн/я на власт-подчинение. АПд е затвърдено като една постоянно действаща институция за контрол в/у администрацията. Съгласно чл.120, ал.1 от К - “Съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи.” От тук следва, че съществува разлика м/у ПНд и съдебен надзор. Както казахме, административното правосъдие е едната част от АПд, затова има разлика м/у АПд и адм.правосъдие.

Съдът представлява юрисдикция. Като говорим за особена юрисдикция, то не става въпрос за съд, а за един вид правораздаване. И ако съдът е типичната юрисдикция, то особените юрисдикции (ОЮ) се характеризират с няколко особени белега:

1. 
   з-на предвижда изрично един ПСу, който има право да правораздава - да решава правни спорове и се намира извън сферата на съглашенията;
   
2. 
   има определен предмет на дейност - подчертан е кръгът от административни спорове, които може да разглежда, ъсоществява к-л, надзор;
   
3. 
   действа само при сезиране от ПСу - не може да се самосезира;
   
4. 
   работи на основата на състазетелното начало в производството;
   
5. 
   стои извън съдебната власт.
   

Съгласно действащото право, то адм.дела могат да се разглеждат от Адм.С и ВАС.

Прокуратурата е изградена на п-па на централизираното начало. Няма з-на за прокуратурата, тя се ръководи от ЗСВ - там са провомощията й. Прокурорът може да възлага проверки, да иска обяснения от лица, да иска документи. При осъществяване на контролната си дейност, прокуратурата е длъжна да привлича към съдебна отговорност лица, които са извършили престъпления от общ х-р. Тези функции на прокуратурата са уредени в чл.127 от К и чл.118-119 от ЗСВ.

Особено място в дейността на прокуратурата свързана с работта на ДУ, заема дейността й по НАДЗОРА ЗА ЗАКОННОСТ, който упражнява спрямо различните видове АА, издавани от органите на адм/ята. Този надзор на прокуратурата е известен като “общ надзор” (ОН) и си поставя за задача, да съдейства за точното спазване на законите в цялостната дейност на ДУ.

ОН на прокуратурата в/у актовете на ДУ е насочен към обезпечаване на законността им. Чрез ОН, прокуратурата следи дали тези актове съотвтстват на разпоредбите на К, з-ните, указите, ПМС и на др.НА. Но прокуратурата сама не може да отмени или видоизмени определен АА на ДУ, който тя счита за незаконосйобразен.

Основното средство но прокуратурата, чрез което тя реагира (оспорва) незаконосъобразните актове на адм/ята е протестът.

Предложението и протеста пораждат определени ПП. Сезирания орган е длъжен да го разгледа и да вземе необходимите мерки за отстраняване на закононарушенията и на предизвикалите ги причини и условия. Според самия х-р на незаконосъобразните действия на органа на ДУ, прокурора може да привлече към наказателна отговорност виновните лица, или да предложи на компетентните лица, да ги привлекат към: административнонаказателна, дисциплинарна или гражданска отговорност.

В бързи и неотложни случаи, прокурорът разпорежда възстановяване на по-раншни фактически положения, които са били изменени самоуправно. Този законов текст в ЗСВ, дава възможност на прокурора да води борба срещу самоуправствата, независимо от кого са били извършени те. При самоуправството е характерно едно грубо потъпкване на предвидените в з-на правила, средства и процедури за реализиране правата и интересите на гражданите. Тук самоуправното лице сомоволно се поставя над з-на и установени в него ред и претендира да бъде “съдия на самия себе си” (пр. изнасяне на семейно имущество от съпруг при развод, преди да е влязло в сила законно решение на съда, за поделяне на имуществото; или собственик на жилище който е изнесъл вещите на наемателя, преди да е постановено решение от съда за разваляне на наемния договор и преди компетентния орган да е пристъпил към неговото изпълнение; настаняване в жилище от лице, преди да е получило ключовете за него по надлежия ред и др.).

Органите на прокуратурата по изключение могат, по повод извършваната от тях надзорна дейност, да налагат предвидената административна глоба в ЗСВ (чл.201, ал.1 от ЗСВ). Основанието е специфичното администр.нарушение - “неизпълнение на разпореждане на прокурора”, кожето е било издадено във връзка с осъществяваните от него надзорни функции по обезпечаване на законността. Наложената глоба може да бъде обжалвана в срок от 1 месец, от деня на съобщаването, пред самия прокурор, който е издал постановлението.

В заключение относно к-ла в/у дейността на администрацията от посочените органи, може да се каже, че способите за контрол са вътрешни и външни.
33. Прокурорски и правораздавателен надзор върху администрацията.

Прокурорският надзор-ПН е специфичен вид държ.к-л.Той се основава на специалното овластяване ,възложено на прокуратурата от КРБ, ЗСВ и др.законови актове. ПН е един от контролно- гаранционните способи за законност в държавното управление. Упражнява се от органи ,изградени извън администрацията и се осъществява от професионалисти - прокурори. Прокуратурата, която извършва надзора , е независима и самостоятелна в дейността си държ.система , призвана да следи за точното изпълнение на законите. ПН за законност представлява по същество активна дейност за разкриване, установяване и оценка на нарушенията, тяхното отстраняване и пр. В хода на надзора се реализират и функциите му- превантивна, възстановителна, правновъзстановителна и по осъществяване на дейността. ПН се осъществява в няколко форми : 1. Общ надзор на прокуратурата. 2. Съдебен надзор на прокуратурата. 3. Надзор върху местата за лишаване от свобода и задържане.