Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г
Правен режим на имущ. отчетническа отговорност. Разграничаване по ЗЗД.Субекти на отговорността. Видове отговорност
Изтегляне 3.6 Mb.
|
51. Правен режим на имущ. отчетническа отговорност. Разграничаване по ЗЗД.Субекти на отговорността. Видове отговорност. І.Имущ. отчетническа отговорност / ИОО/ по ЗДФИ /Закон за държавната финансова инспекция- заменил ЗДВФК, сила от 04.2006 г/ е едно от най-ефективните и широко прилагани в практиката средства за въздействие върху проверяваните лица от инспектирания обект, които виновно причиняват вреди.Общата гражданска отговорност е регламентирана в ЗЗД , а ИОО - в посочения закон .В ЗДФИ е регламентирана отговорността на отчетниците. Тя не е договорна, а деликтна –особен вид специфична гражданска отговорност.ІІ. Субекти на ИОО. Отчетник – лице, на което са поверени имущество, пари и материални ценности и/или му е дадена възможност да се разпорежда с такова имущество. 2 осн.групи лица: 1.Лица, които имат качеството на отчетник – лица, причинили имуществени вреди боравейки с имуществени ценности. Те са 4 осн.категории: а/ преки – тези отчетници, на които са поверени имущество, пари и матер. ценности. Дадена е възможност да се разпореждат с тях. Те извършват 4 вида отчетническа дейност – събиране, съхраняване, разходване и отчитане.Отчетникът може да извършва и четирите едновременно.б/ фактически – лица, които не са назначени на отчетническа длъжност / по трудово правоотн./, не получават за това заплата, не извършват отчетническа дейност. Но инцидентно, еднократно извършват един от видовете. в/ ръководители – лица, които не извършват отчетническа дейност, не боравят пряко. Но се разпореждат с тях чрез актове. По този начин имат значително по-големи възможности и за по-големи щети. Носят пълна имуществена отговорност за причинените от тях вреди. Ръководител е всеки, който може да нарежда – ръководител отдел, главен счетоводител, колективни ръководни органи – съвет на директорите / носят солидарна отговорност /. Ако е гласувал против или не е присъствал на събрание – не носи. г/ косвени – лица, които нямат пряк достъп до пари, имущество и матер. ценности т.е. лица, които са натоварени да осъществяват контрол върху преките отчетници. Те носят отговорност за щетите, причинени от ответника / солидарно/ - противоправно бездействие.Тези лица по длъжност осъществяват контрол. Може колективен орган – контролен съвет.Като контролен орган носи отговорност и ръководителя. Когато не носи отговорност като ръководител, то носи като контролен орган. 2.Трети лица – нямат качества на отчетник, те и не са причинили вреда.Но въпреки всичко носят имуществена отговорност – отговорност за неоснователно обогатяване. 3 категории: а/ лица, получили нещо без правно основание; б/ лица, получили нещо на отпаднало правно основание. в/ лица, получили нещо по дарение от прекия отчетник, причинител на вредата. Тук отговорността е солидарна. Солидарността е до размера на неоснователното обогатяване. Отчетника отговаря за деликт, а третото лице – за неоснователно обогатяване. ІІІ. Видове отговорност. 4 предпоставки, които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно-следствена връзка / обективни/ и вина / субективна/. Те трябва да са кумулативно дадени, за да има ИОО. При доказани първите три елемента, вината не се доказва, а се презумира. Ако вредата е под формата на липса – не се доказват останалите елементи. Има обстоятелства, изключващи вината като предпоставка за възникване на ИОО : непреодолима сила, фири, изпълнение на неправомерна служебна заповед, търговски риск, бракуване и обезценка на стоки. 1. Лична отговорност - класически вид. Служебните задължения на работника или служителя са конкретно определени за всяко работно място и дейност. Те са конкретизирани с длъжностни характеристики, вътрешни разпоредби. Отговорността обхваща само настъпилите в резултат на неговите виновни и противоправни действия вреди. 2. Солидарна отговорност – когато 2 или повече лица носят отговорност за една и съща вреда. Тя възниква само по силата на закона, във ФП не е възможна договорна отговорност. Тя възниква по необходимост, когато по различни причини не може да се намери обективен критерии за прецизно и безспорно разграничаване на отчетническата дейност, а оттам и за осъществяване на лична отговорност / напр. работа на смени в търговски обект/. Може да бъде предварителна и последваща.3. Бригадна отговорност – тук отговорността е деликтна. Приложима е само ако вредата е под формата на липса / не се знае кой е причинителя на вредата /. Всеки един от този мини трудов колектив сключва договор с ръководството. Този договор служи само за разпределение на отговорността между отделните членове на бригадата. Отговорността е лична - всеки има собствен дял в тази имущ. отговорност / този дял е различен /. Принцип – колкото по-дълго е работил, и по-висока заплата е получавал, толкова по-голяма отговорност носи. Този договор не е задължителен. Регламентация – чл. 209 от КТ. Това е архаична форма . ІV.Разграничаване на ИОО от отговорността по ЗЗД – много съществени отлики. Обща / ЗЗД / Специална / ЗДФИ / 1.Нормативна уредба Чл.45 и сл.ЗЗД Чл.21 и сл. ЗДФИ 2.Субекти от двете страни на правоотношението а/ лица, които носят гражд.отговорност Всеки един, който причини вреда другиму. Такава отговорност носят само носи отгов. без да е необходимо този други лица, които имат качеството да има някои специални качества отчетник б/ кой може да бъде увреден Всеки / ФЛ и ЮЛ / Само ЮЛ 3.С оглед на вредите Подлежат на обезвреда вс.вреди – имущ. и Само имущ. вреди неимущ.
Всички вреди, които са пряка и непоср. Само действително последица от поведението /имущ. и неим., причинените вреди/няма също и пропуснати ползи/ имущ.вреди и пропусн. ползи/ 5. С оглед на вредоносния фактич.състав Без значение под какъв деликт Само в 4 случаи – тогава се съставя произхожда отговорността.Няма и акт за начет значение има или няма умисъл -вредата е причинена умишлено -вредата да е под формата на липса /вреда с неустановен произход/т.е. отрицат.разлика между поверено, отчетено и намерено.Липсата е правен институт на ФП, уникален. -вредата да е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения -разпоредено незаконосъобразно плащане/носи се имущ.отгов.в пълен размер, но само до размера на това, което лично е получил/.Ако е техн.грешка се връща.
Чл.110 – с изтичане на 5 г. се 5 г., но не повече от 10 г.от причин. погасява вс.вземане.Тече от деня на на вредата, независимо от спиране причиняване на вредата и прекъсване на давността.Тече от деня на нейното причиняване, а ако този момент е неизвестен, от деня на откриването.
Законна лихва плюс 10 пункта Законна лихва 8. Реализация на отговорността По общ исков ред По особено исково начетно п-во. Водещ е акта за начет, който се счита за верен до доказване на противното. 52 въпрос Предпоставки за възникване на ИО Основания за освобождаване от отговорност Предпоставки за възникване на ИО на отчетниците са 4 дадени кумулативно :
Липсата, на която и да е от тях дисквалифицира деянието като фин.нарушение, и като последица не може да се носи ИО. ЩЕТА – най-важната предпоставка. В з/на е употребен термина “вреда”, в правната литература финансистите говорят за щета. Това е така, защото понятието трябва да е разграничено от понятието вреда в ГП. Разликата е количествена, за разлика от вредата в ГП, щетата обхваща само действително претърпените загуби. По реда посочен в ЗДФИ не се търси отговорност за пропуснати ползи, за бъдещи вреди или за морални вреди. Тук при фин.ИО вредата е винаги материална. Тя представлява увреждане на оценими в пари имуществени права и интереси на материални вещи. Практиката и др.з/ни посочват най-проявените форми на щетата. Различаваме следните щети:
Обстоятелства изключващи щетата – компенсация на липси с излишъци. При това обстоятелство нямаме предвид компенсация по смисъла на ЗЗД, като способ за погасяване на 2 насрещни изискуеми вземания с еднороден предмет. Тук компенсацията е начин за установяване дали действително причинена щета. За да имаме липса на щета е необходимо при фин.ревизия да е установено едновременно при колич.проверка на матер.ценности и липси, излишъци на един и същи вещи и да съществува причинно-следствена връзка между тях. Компенсацията може да обхване и различни периоди на установяване както и при различни отчетници, но задължително трябва да е налице причинна зависимост. ПРОТИВОПРАВНОСТ НА ДЕЯНИЕТО – т.е. щетата трябва да е причинена от противоправно действие или бездействие. Това означава,че поведението на лицето трябва да противоречи на нормативно установените задължения да се процедира по определен начин. Основания изключващи противоправност на деянието (определения в НК чл.12,13,13а) са неизбежна отбрана – да защити сам свои права и интереси (със собствени средства) без да прибягва до помощта на държавата; и крайна необходимост - когато се извършва някакво правонарушение, с което се предпазват или спасяват много по-важни имуществени и неимуществени ценности отколкото вредоностния резултат от деянието *оправдан производствен риск – за да се постигне някакъв обществено-полезен резултат, да се избегнат някакви значителни стоп.вреди, ако действията на лицето не противоречат на изрични забрани (установени в НА) и деецът е направил всичко възможно да се избегнат вредите. ВИНАТА – психическото отношение на дееца към своите постъпки и действия и техните правни последици. Лицето е виновно, когато може да съзнава своите постъпки и да ръководи своите действия. Вина има няколко форми:
Обстоятелства изключващи вината:
ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА м/у противопр.деяние и настъпилата щета - щетата тр. да е пряка и непосредствена последица от п/воправното деяние, ако не е, не следва да се носи имуществена финанасова отговорност, може обаче да се носи административна отговорност. Акта за начет се приема за верен до доказване на противното. Тежестта на доказване лежи в/у МОЛ. Акта за начет има формална доказателствена сила, т.е. съда не се занимава с доказването му. След влизането на реш. на съда в сила, няма нужда да се развива производство по реда на ГПК. Размер на ИО :
Когато са налице предпоставките за ПИО, тогава финансовите инспектори съставят Акт за начет, като фактич.констатации трябвада бъдат подкрепени с доказателства
Способи за осъществяване на ИО :
Ако солидар.отговорност е предвидена в НА, тогава говорим за: + Съпричиняване - тук имаме причинна връзка м/у действието и бездействието на МОЛица, в резултат на което са причинени щети. Основното е да се установи, че щетата е резултат от действие или бездействие на 2 или повече лица. Съпричиняването най-напред се свързва с активни д/я - тук става въпрос за престъпно поведение и умисъл. Също може да се говори за съпричиняване когато става въпрос за причинна връзка за действия на едни лица и бездействие на други, и като последица се стигне до щета. Третия случай за съпричиняване е когато имаме бездействие на вътрешно за организацията лице и действие на едно външно лице (вътрешното създава условията за щетата); + Неразграничена отчетническа дейност - тук става въпрос за щета под формата на липси! При липсата не може да се отграничи дейността за приноса на щетата на съответните отчетници - не се знае при кой от двамата или повече отчетници се е явила липсата. Възможно е да се явила както при първия, така да е продърлжила да нараства при втория (пр.продавача е болен).
Разлика м/у солидарната и бригадната ИО :
Основания за освобождаване от ИО : МОЛ се освобождават от ИО, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция ИЗЛИШЪЦИ, ако са налице следните условия, кумулативно :
ДЛ не носят ИО при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя, в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не съставлява престъпление! 52. Предпоставки за възникване на имущ.отчетническа отговорност. Основания за освобождаване от отговорност. І. Не всяка загуба , която настъпва в инспектирания обект е вреда, за да се търси имущ.отговорност. по ЗДФИ.. От една страна вредата трябва да попада в приложното поле на имущ.отгов. – да е причинена умишлено, да е липса, да е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения . От друга страна е необходимо наличието на 4 предпоставки , които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно следствена връзка / обективни/ и вина / субективна /. Те трябва да са кумулативно дадени, за да съществува ИОО. Всеки от елементите има равна сила. Който и от тях да липсва – не е осъществен фактическия състав на ИОО. При положение, че се докажат обективните елементи, вината не се доказва , а се презумира – оборимо. При липса, ако вредата е под формата на липса , не се доказват останалите три елемента. 1. Вреда – без нея не може да има отговорност. Тя е накърняване на имущ.интереси и права на инспектирания обект, причинени от отчетниците при изпълнение на отчетнически функции.Щетата може да бъде само материална, тя трябва да е реална. Форми на щета: липси /разлика между поверените, отчетените, и намерените в наличност стоково-матер.ценности и пар. с-ва в резултат на действие или бездействие на отчетника или като последица от събитие/ ; щети от престъпление / присвояване, злоупотреба, повреждане, унищожаване и др./ ; безстопанственост / повреждане, унищожаване или разпиляване на имущество в резултата на неположени достатъчно грижи по ръководене, управление, стопанисване или запазване на повереното имущество /; нецелево използване на средства; преразход и др. Размера на вредата се определя в лева към датата на нейното възникване, а ако не може да бъде определена, то към момента на нейното установяване. Ако вредата е във валута, то размера й се плаща в същата валута. А ако се плаща в левова равностойност – то по най-високия централен курс измежду датата на възникване, датата на установяване или датата на плащане. Отговорността е в пълен размер – по-високата измежду пазарната и отчетната стойност.Отчетната стойност се намалява с фактическото изхабяване, а не счетоводното, защото то може да бъде по-голямо или по-малко.При ценности с историческа, културна ст/ст се взима пазарната цена. Допустимо е и възстановяване в натура – само при положение, че увреденото ЮЛ даде съгласие за това. В този случай не се възстановяват лихвите. Но този способ е приложим до постановяване на съд.решение. 2. Противоправно поведение – действия или бездействия , които са в разрез с нормативно предписаното.То може да се определи като несъответствие на фактич. дейност на длъжностните лица с техните правно нормирани задължения. 3. Причинно следствена връзка – обективно причинно следствена връзка между конкретните действия или бездействия на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е да се докаже връзката между вредата и поведението на отчетника. Ако е причинена от трето лице трябва да се проследи дали отчетникът е създал условия, от които се е възползвало лицето , извършило кражбата. Тогава е налице солидарна отговорност-съпричинена е вреда. 4. Вина – необходим елемент от фактическия състав, при наличността на който възниква имущ. отговорност на отчетниците.Този елемент се предполага, но без неговото наличие не може да се реализира имущ. отговорност.Тя е психическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно действие и резултата. Проявява се в 2 форми: умисъл – пряк и евентуален и непредпазливост. Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства. ІІ. Основания за освобождаване от отговорност. / ЗДФИ / 1.Длъжностните лица не носят имущ. отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя , в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не представлява престъпление./ чл. 28/ 2.Имущ. отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради: естествени фири, непреодолима сила или случайно събитие, нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица. / чл.29 / 3.Материално отговорните лица се освобождават от имущ. отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция излишъци, ако са налице следните условия: а/ излишъците и липсите да са установени при количествена проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане и б/ да съществува причинно-следствена връзка между липсите и излишъците т.е. вредоносният ефект едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата /чл.30/. 53. Бюджетно право.Правна характеристика на бюджета. Бюджетен процес. Статут и правомощия на Сметната палата. І.Бюджетно право – съвкупност от правни норми, чрез които се регулират процесите на натрупване, преразпределение, използване и разходване на бюджетни средства и контрола върху тези средства. С този термин се обозначават и съвкупността от пр.норми, чрез които се осъществяват същите процеси за натрупване на парични средства в общинските бюджети. С него се обозначава и науката „Бюджетно право” като част от ФП наука, както и обективното бюджетно право като част от отрасъла ФП. 1. Източници: а/ Конституция – текстове, пряко адресирани до бюджета – правомощия на НС, на МС, на общините.;б/ ЗУДБ – източник с най-голямо значение. Той е постоянно действащ и в него е уредена трайно бюджетната материя.; в/ Закона за бюджета за определена година – представлява фин.план за съответната година.;г/ Постановление на МС , което се издава след приемане на бюджета в НС –представлява израз на начина, по който изпълнителната власт смята да изпълни бюджета.;д/ Други източници – закони и подзаконови норм.актове, в които има разпоредби касаещи бюджета – ЗСВ, Закона за Сметната палата и др. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|