Конституционно право – проф. Снежана Начева
Изтегляне 455.77 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Местно самоуправление
- БЪЛГАРСКИ КОНСТУТИЦИОНЕН СЪД
СЪДЕБНА ВЛАСТ Третата власт – трета по време се различава съществено от останалите две власти. Съдебната власт, докато законодателната и разпоредително-изпълнителната са необходими за държавното управление, то съдебната власт се появява в условията на евентуалност. Тя идва в случай на отклонение от правните предписания. Идва да приложи закона, тя е евентуално и тъкмо за това, тя действа единствено и само при сезиране. Съдът никога служебно не правораздава, той не е активна страна. Съдебната власт се родее с изпълнителна власт, тя е приложение на закона. Но има съществени различия и то се свежда. По дефиниция съдебната власт – тя прилага закона, когато има отклонение от предписанията на закона и го прилага чрез свои индивидуални актове, като решава спорове м/у отделни страни. Съдебната власт – ЮРИСДИКЦИЯ – казвам какво гласи правилото. В много анализи, в континенталния модел – съдията е просто устата на закона. Съдията само прилага закона. При нас има наченки на по-различно приложение на юрисдикцията. Дейността се осъществява от съдилища по степен и вид. Хората, които участват в правораздавателната дейност – процесуалните правила за много стриктни – носят тоги. Когато един човек е облечен в правото да съди, той влиза във функцията да правораздава. При съда доверието е априорно. Правораздаването се родее с всевишния – да съдиш хората. Натоварване с власт, която е много специфична – независим, справедлив и бързо правораздаване. Съдът не реализира политически програми, той има за задача да прилага точно закона. Той е зависим от законодателя и е длъжен да прилага закона еднакво по отношение на всички. В развитието на юрисдикцията се обособява прокуратура, която има за задължение за повдига обвинения за престъпление от общ характер – НОХД. Действие или бездействие с висока степен на обществена общественост – криминализация – престъпление по смисъла на НК. Държавата се отказа от смъртното наказание, като най-тежкото е доживотен затвор без право на замяна. Протокол № 6 – механизъм за правна защита – забрана за смъртно наказание при изпълнение на присъда, за военни престъпления. НОХД, НАХД, НДЧХ. Предварително досъдебно производство. Висока степен на вероятност това лице да е извършило това деяние. Невиновност до доказване на противното. Органите на дознанието и следствието. Ние нямаме съвкупност от правила и практики за уеднаквяване на системата, но имаме независима съдебна власт. Съдът в Люксембург – граждански, административни и конституционни дела, както и налага административно наказателни мерки – имуществени санкции. Той не разглежда наказателни производства. Модел на съдебната власт в Конституцията от 1991 г. – Глава шеста – терминът „съдебна власт”, като се говори за властта, а не за органа. Това е сборно понятие – три различни подсистеми, т.нар. магистратура и магистрати. Система на съдилища, която е водеща и определяща. Двувърха система – ВКС и ВАС – респект на правителството, за да издава само законосъобразни актове. Под шапката на съдебната власт е прокуратурата и тя съответства на системата на съдилищата. Следствените служби са към съдебната власт. Ще има НСлС, ОСлС и РСлС. Това е първоначалният вариант. След това се каза, че не може да приравнява този институт на другите. Ще има НСлС, премахнаха се РСлС. НСлС не осъществяваше методическо ръководство. Накрая се стигна до сегашния вариант НСлС и ОСлС. Следствени действия в предвидени от закона случаи. Досъдебното производство – дознание от хора в системата на МВР. Организационно те са към МВР, функционално те са поставени под надзора на прокуратура, която може тя самата да разследва. Главата за съдебната власт е най-променяната в Конституцията. Две решения на КС по глава девета – правомощията на ВНС и държавното управление, при изменението на глава съдебна власт. НС си позволи повече отколкото КС позволи и се стигна до ревизия на К. по отношение на съдебната власт през 2007 г. Независимост на съдебната власт. За да се гарантира – три ефективни гаранции – 1. самостоятелен бюджет. НС може да коригира размера на бюджета на съдебната власт. КС има решение за намаляване на размера на приходната част на бюджета на съдебната власт. Но това решение на НС е обявено от КС за противоконституционно. В изменението и допълнението на К. от 2006 г. за първи път се издигна да конституционно ниво статута на министъра на правосъдието. Съдът, прокуратурата и следствието са подведомствени на министъра на правосъдието. Отношенията между министъра на правосъдието и съдебната власт не са типични такива. Чл. 130а през 2006 г. – качи правомощията на министъра на правосъдието на конституционно ниво. Предлага проект на бюджета за съдебната власт и го внася за обсъждане във ВСС. 2. Упражняване на имуществото на съдебната власт – затворите, съдебните сгради и инвентара – министърът се е грижил за тях. КС – направи разграничение, че малките текущи разходи, че съответните административни ръководители могат да не искат разрешение на министъра. 3. Може да прави предложение за назначаване, преместване и назначаване на магистрати. 2. Независимост на магистратите се изразява в принципа за несменяемост. 3 години стаж след това влиза в сила принципът за несменяемост до пенсия. През 2003 г. – 65 години пенсия, престъпление и трайна фактическа невъзможност – чл. 129. При придобиване на несменяемост има нови изисквания – времето 5 години за несменяемост. Става въпрос за юридически стаж. Ако има отрицателна оценка от атестацията – ВВС отстранява съответното лице, ако е положително ВСС решава лицето да стане несменяемо. 3. Статусът на хората, които са станали магистрати и конститувното действие – рангуване. ВСС – вътрешен кадровик на съдебната власт. 6 +3 + 2 следователи. ВСС сега има по-разширени функции и правомощия. Чл. 130 (6) за членовете на ВСС се изисква да са юристи, да имат професионални и нравствени качества. През 2003 г. се реши административните ръководители на съдилищата да имат мандат – 5 годишен. Назначават се от ВСС с право на повторно назначаване. Инспекторат към ВСС – изменение през 2007. Чл. 132а – инспекторат. Конституционно правен статус на магистратите – еднаква степен на гарантирана независимост. Имунитетът на магистратите – конституционните съдии, които се ползват от имунитета на народните представители. Имунитетът е само при изпълнение на служебните им задължения. При осъществяване на съдебната власт магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност за постановените от тях актове – чл. 132 от конституцията – изменение от 2003 г. Местно самоуправление – то се осъществява чрез органите на местно самоуправление. КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД – основната му задача е да третира върховенството на К. Единствено народните представители могат да приемат законите и да законодателстват. Избраните конституционни съдии трябва да са от различни квоти, да има постоянно действие, но съдиите да имат мандат, с оглед вливане на свежа струя, за да се избегне стереотипността. КС да установява противоконституционност на закон или част на закон и това води до неприлагане на дадения закон. Текстът съществува в правния мир, но не се прилага. КС може да действа само при сезиране, а не по собствена инициатива. Кой може да сезира и абсолютното задължение да се задържи в рамите на сезирането. Но той може да отговори на въпроси, които са му поставени. Останалото извън тези въпроси е недопустимо. Парламентът в определен срок да реши какво да прави с дадения текст от закона или с целия закон. Срокът на дейност – на три години има ротация от съответните квоти. Влиза нов, но до края на мандата на този състав на КС. Първият КС е създаден в Австрия. Големият бум и втората вълна на създаване на КС става след втората световна война. Вина за това имат и съответните национални парламенти. За да се предотврати законодателство, което противоречи на К. Третата вълна е периода след 1989 г. БЪЛГАРСКИ КОНСТУТИЦИОНЕН СЪД – Закон за конституционния съд е приет от VІІ народно събрание. В сила от 1991 г. Правна уредба е в чл. 147. Подчинен на модела, създаден в Австрия. Колективен, колегиален, постоянно действащ орган, състоящ се от 12 съдии. Квотите – НС, президент и ВКС и ВАС. Има пленарен състав на ВКС и ВАС, взети заедно избират конституционните съдии. Имат право на 4-ма съдии. На три години има частична промяна на 1/3 от състава. Повторно избиране не е възможно, поради продължителния 9 –годишен мандат. Юристи с 15-годишен юридически стаж. Изискват се и нравствени качества. КС – по отношение на нравствените критерии отказ по отношение на допустимостта, нравствеността не е юридическа категория, а това е норма от морала. С равен статус са съдиите, положението на конст. съдия е съвместимо с политическо членство, синдикати, може само авторското право, ако издадат книга. От 2003 г. от закона за изменение за КС – преподавателска дейност във ВУЗ. Конституционните съдии избират свой председател за 3 години. Дейността на КС не може да бъде прекратено, но съдиите с мандата си, и принципа на ротация, може да бъде предсрочно прекратен. Подаване на оставка пред КС. Статусът на отделния конст. съдия е със статусът на председател на НС. По отношение на имунитета на конституционния съд се ползват с имунитет на народни представители. Става дума само за престъпления общ характер. По отношение на неумишлено престъпление с присъда ефективно изтърпяване на присъда лишаване от свобода. Вина под формата на непредпазливост. Компетентността на КС – отстраняват правните последици от един противоконституционен закон. Чл. 149, т. 2 от конституцията. Изтегляне 455.77 Kb. Сподели с приятели:
|