Край нас има много други светове, Макс

ТЕДИ. След малко ще се стъмни напълно.

БОБИ. Забравих да ти кажа нещо…

ТЕДИ. Време е да се приготвяме!

БОБИ. Само една бензиностанция ли има наблизо?

ТЕДИ. Резервоарът е пълен.

БОБИ. Къде има наблизо отворена бензиностанция?

ТЕДИ. Далеч е…Не разбра ли? Имаме достатъчно гориво.

БОБИ. Забравих да ти кажа…

ТЕДИ. Какво има, Боби?…Нали се разбрахме. Тръгваме!

БОБИ. Искам да ти кажа, че…

ТЕДИ. По дяволите!…Кажи! Какво има?

БОБИ. Нямаме бензин.

Пауза.

ТЕДИ. Как така?

ТЕДИ. Слушай, левако! …Това майтап ли е?

БОБИ. Ти ми каза да не вярвам на женски приказки…Направих го за всеки случай. После…Забравих да ти кажа.

ТЕДИ. За последен път те питам, лъжеш ли ме?

БОБИ. Не си ли спомняш вонята на източения бензин сутринта?

Пауза.

/нахвърля се върху Боби, удря го/

Ще те убия! Левак скапан!…Как можах да те кача на автостоп!?…Още като зърнах опулената ти, охтичава физиономия, веднага ми заприлича на онова подло чихуахуа, заради което едва не се претрепах на магистралата…

БОБИ. Съжалявам!…Ще ми простиш ли?

ТЕДИ. Подло чихуа-хуа!

БОБИ. Наистина съжалявам, Теди!

ТЕДИ. Никой няма право да пипа мотора ми! Знаеш ли какво означава той за мен?…Знаеш ли, че …?

Теди се разплаква.

БОБИ. Не плачи, моля те!…Така ще разплачеш и мен!…

Дълга пауза.

ТЕДИ. Когато бях на шест години…баща ми ми подари малко конче. Бяло, на сиви петна, с големи, черни очи. Умните му очи излъчваха доброта, каквато нямаше никой. Нито майка ми, нито баща ми…Той стана моят единствен приятел. Научих се да го яздя. Носеше ме върху крилата си, внимателно и грациозно, като статуетка…

/пауза/

/пауза/

/пауза/

БОБИ. Теди, нали ще ми простиш?…

ТЕДИ. За кое да ти простя?…Че си бъзикал мотора ми? Че трябва да кисна тук още едно денонощие? Че се разплаках, за първи път след …?

БОБИ. Хубаво е, че можеш да плачеш. Да ти призная…

ТЕДИ. Зная, че плачеш.

БОБИ. Откъде?

ТЕДИ. Плачът е женска реакция. Тази сутрин ти си постъпил по женски, коварно и подло.

БОБИ. Значи и ти вече си забелязала…?

ТЕДИ. Кое по-точно?

БОБИ. Моята двойнственост. Грешката, която се случва с нас, тази смяна на пола в компютрите. За мен това е многозначително. Знаеш ли, Теди? …Някои ме мислят за хомосексуален или за бисексуален. В началото се забавлявах с това. После се замислих. Започнах да свиквам с тази чужда мисъл, да я приемам като своя .…Мисля, че тази грешка не е просто компютърна, това е знак на съдбата.…

ТЕДИ. Глупости! Мен пък често ме приемат за мъж. Карам мотор, не обичам конете, децата…

БОБИ. Моля?

ТЕДИ. Наруши ми се майчинският инстинкт. В резултат от злополуката. Такъв е днес животът, Боби. По една или друга причина, ролите на мъжа и жената често се разменят.

БОБИ. Не ти ли е трудно?

ТЕДИ. По-лесно ми е от на теб, защото не съм учила история. Приемам нещата такива, каквито са…Бил ли си някога с мъж, Боби?

БОБИ. Не. Но ми се случва да сънувам странни сънища…Затова съм решил да отида в гей комуна, надалеч, където никой не ме познава, в Щатите например. Ще проверя истинското си отношение към това предизвикателство...Но най-много ми се ходи в Тибет. Колкото се може по-високо, по-близо до Светлината. Над всички граници! При абсолютната проекция! При другия , истинския Боби! Представям си го слънчев, прозрачен - като ангел…! Представям си как двамата с него се сливаме в едно…!

ТЕДИ. Ти си по-голям авантюрист и от мен , Боби…Но много те е натиснала Цивилизацията, вагоните с прочетени книги, комплексите ти…

БОБИ. Комплексите са презервативи на рефлексите.

ТЕДИ. Търсиш Боби Горе, а може би той е Долу. Искаш да отидеш в гей-комуна, искаш и в Тибет. Пълен хаос!…Трябва да определиш, кое е онова,без което не можеш? Кой си ти? Ти всъщност, искаш ли да пишеш съвременна история, или предпочиташ да я правиш? …Аз например предпочитам второто, луда съм по мотора си!

БОБИ. Мисля, че и твоят мотор е мечта за нещо друго.

ТЕДИ. Много мислиш!… Аз обаче искам да карам със сто и осемедесет, да го правя сега, да летя сега, да се надрусам сега…И го правя! И го правя сега! А ти?…Какво искаш да направиш повече от всичко друго?

Пауза.

ТЕДИ. “В семейството ми се случи нещастие. Роди ми се сестра.”…Каква загадъчна реплика!?

БОБИ. Сестра ми беше по-голяма от мен. Всички бяхме влюбени в нея – червенокоса, със сини очи и лунички. И името й дори – Луиса…

/пауза/

ТЕДИ. Мислиш ли, че има и много други като теб?

БОБИ. Понякога…в особено силни моменти на двойнствено прозрение…Със сетивата си усещам колко сме много. И се успокоявам, не съм сам. Но повече се страхувам. Питам се, накъде отива светът?…Така двойнствен и объркан? … Какво ли е бъдещето?…Изчезват ли половете в сегашния си вид?

ТЕДИ. Изчезват мъжете, Боби. Не издържат. Напускат жените си и се връщат край полите на майките си. Превръщат се в страхливи и импотентни самоубийци и хомосексуалисти. Знаеш ли, че всяко трето семейство в Европа няма собствено дете?…Кочът, разплодителят е на умиране. За да оцелее света, учените дори са изобретили изцяло химически метод за заместване на спермата. Оплождането вече не е ежедневие, а Революция!

БОБИ. Това ли е бъдещето, Теди? Това ли съдбата ни?…

ТЕДИ. Не можем да променим света, Боби. Трябва да се примирим, че животът не е нашата игра.

БОБИ. Примирението успокоява разума. Но душата ми е все по-тревожна!

ТЕДИ. Знаеш ли, Боби! …Може и да си романтик, и апокалиптик.Аз обаче не обичам да водя подобни снобски разговори! И повечето хора са като мен. БОБИ. Повечето хора не разбират, не виждат или не искат да виждат . Тяхната присъда при среща с “друг” човек е: Остави го, този е обратен!…Те просто се страхуват да видят истината.

ТЕДИ. Слушай, Боби! … Дали си двойнствен, или си просто педал, на кого му пука?! Светът е огромно блато. И така е от хилядолетия. За голямо твое съжаление, нищо особено не се случва… Напивай се! Пори вятъра, а не подсъзнанието си! Намери своята половина извън себе си…

БОБИ. Чудесно!…И каква да е тя?

ТЕДИ. Нормално е един мъж да си намери жена. Но ако толкова много ти се иска да си екзотичен, може и обратното… Най-важното е да си наясно. Това е. Иначе каква история ще напишеш? Знаеш ли?…

/пауза/

БОБИ. Наистина ли?…

ТЕДИ. Рано сутринта наливаме бензин и политаме!

БОБИ. Много ти благодаря! Още една нощ с мен на границата…?

ТЕДИ. Случвали са ми се къде по-лоши неща.

БОБИ. Студено ли ти е?

ТЕДИ. Вечерите по границите са винаги хладни.

БОБИ. Ела при мен! Ще се стоплим….

ТЕДИ. Сигурен ли си, че искаш да дойда при теб?

БОБИ. Напълно!…

Теди ляга при него.

БОБИ. Сега сме квит. И двамата сме разголени.

ТЕДИ. Значи затова ми е студено.

БОБИ. Отдавна не съм разговарял така с някого.

ТЕДИ. И аз.

БОБИ. Чуваш ли вълшебния звън? Това звездите ли са, щурците ли, или небесният детски хор?…

ТЕДИ. Тази вече не чувам нищо.

Пауза.

ТЕДИ. Достатъчно! Ние сме просто приятели, Боби.

6.
По-късно.

Двамата спят.

Чува се оглушително бръмчене, силен шум от перки на вертолет. Мощни фарове осветяват околността.

Теди и Боби сепнати скачат. Крещят, за да се чуват.

ТЕДИ. Какво става…?!

БОБИ. Сънуваме. “Апокалипсис сега”…

ТЕДИ. Ще ни арестуват ли?

БОБИ. Не могат... Ние сме други.

ТЕДИ. Ние сме никои, нали?…

БОБИ. Никога не сме били толкова много никои…

Постепенно шумът утихва.

В светлото пред тях изниква мъж с разноцветна коса, очила с голям диоптър и портативен компютър.

СОФТУЕРИСТА. Извинете, че се появявам по този грандомански начин! Събудих ли ви? Съжалявам!…Привет от господин Министъра! Изпрати ме при вас с дежурния вертолет!

ТЕДИ. Познах!… Вие сте от корпуса за бързо реагиране?

СОФТУЕРИСТА. Нищо подобно…Бях прост софтуерист, но се издигнах. Сега съм шеф на националната компютърна мрежа към министерството на вътрешните работи.

БОБИ. Честито!

СОФТУЕРИСТА. Тенкю! Моля най-официално да ме извините за фаловете , които ….!

БОБИ. Отстранихте ли ги вече?

СОФТУЕРИСТА. Опитваме се, но… Привет от господин Министъра, който ме изпрати спешно при вас с дежурния вертолет!…

ТЕДИ. Това го разбрахме. Докъде стигнахте?

СОФТУЕРИСТА. Беше направена профилактика по цялата мрежа. Компютри, сървъри, софтуери. Проверихме и външните си партньори. Засега нищо… Затова дойдох, тук, на място. Спешно, с дежурния вертолет…Това го казах. Бях обикновен софтуерист, но сега…И това май го казах?…

ТЕДИ. Кажете нещо, което не сте казали.

СОФТУЕРИСТА. Точно така. Много е важно в такъв труден момент да запазите спокойствие! Да знаете, че не сте сами в голямото информационно село…Излъскайте си интерфейса, бъдете онлайн и чатвайте с перспектива.

ТЕДИ. Бихте ли го превели.

СОФТУЕРИСТА. Ами…Всичко ще се оправи, горе главата! Това е.

БОБИ. Изглеждате оптимист за нашия проблем.

СОФТУЕРИСТА. Няма никакъв проблем.

БОБИ. Не Ви разбирам?

СОФТУЕРИСТА. Ако има проблем, той е на материално ниво. И съзнанието ви автоматично го кликва. Но след като ви ъпгрейтвам, искам да кажа, след като влезем във виртуалния свят…Във виртуалния свят вие нямате проблем. Сега разбрахте ли ме?

БОБИ. Как така?

СОФТУЕРИСТА. Вие не сте сами в голямото информационно село…Това казах ли го?

ТЕДИ. Майната ти!

СОФТУЕРИСТА. Вижте!…Виртуалният свят, за разлика от материалния, е без ограничения. Пускате се в мрежата и край. Край на глупавата ситуация, на проблемите, на границите…Границата предстои, и след като я преминеш. Нали така?

БОБИ. Това момче знае всичко.

СОФТУЕРИСТА. Тази максима важи само за физическия свят, но не и за виртуалния. Виртуалният, както вече казах, няма граници…

ТЕДИ. Това момче е откачалка, която много ми напомня на някого…!?

СОФТУЕРИСТА. Сетих се още какво не съм казал! Трябваше да ви напомня да не изпращате писмото…

ТЕДИ. Пак майната ти!…

БОБИ. Кога ще можем да напуснем нормално страната, господин Софтуерист?

СОФТУЕРИСТА. Трудно ми е да ви кажа.

БОБИ. Изключете мрежата и поправете данните ни.

СОФТУЕРИСТА. Съжалявам!…Вързани сме за световната гранична компютърна мрежа. Софтуерът ни е морално остарял. За да направим промяна, трябва да спре да работи цялата световна мрежа…Представяте ли си какво може да се случи? По света ще плъзнат талибани, екстремисти, канибали… Абсурд!

БОБИ. Не може ли да се модернизира мрежата?

СОФТУЕРИСТА. Може. Но не сега.

ТЕДИ. Тогава…? За какво, по дяволите, сте тук?!

СОФТУЕРИСТА. За да компенсирам вашите страдания. В света от скоро съществува виртуална държава и в нея живеят над един милион души. Тя си има парламент, президент, правителство…Щастлив съм, от името на виртуалната държава, да ви поканя да станете нейни жители.

ТЕДИ. Трябва ли преди това да станем виртуални?

СОФТУЕРИСТА. Светът се дели на обикновени и привилегировани хора. Едните са в мрежата, другите – извън нея. На едните им се случват проблеми като вашия, другите това не ги засяга.

ТЕДИ. Колко ми е познато това!

СОФТУЕРИСТА. Някои измерват живота си в пари и килограми…

ТЕДИ. В километри…

СОФТУЕРИСТА. Във виртуалния свят измеренията са други. Процесор, хард диск, байт, килобай, мегабайт, гегабайт, терабайт. По моето скромно мнение всеки от вашите мозъци побира по около един и половина терабайта,

прилично…

ТЕДИ. Да! Точно така ни говореше лекуващият лекар в клиниката за наркомани!…

БОБИ. Нека го изслушаме, Теди!

СОФТУЕРИСТА. Тенкю! Така…В материалното човек живее с проблемите на тромавото си и болно тяло. Нали? Ограничения, комплекси, страхове. Във виртуалното живее духът на човека. По-бърз от светкавицата, безстрашен и анонимен. Там човек е такъв, какъвто сам си реши…

БОБИ. Вярно е…

СОФТУЕРИСТА. Много от хората живеят напълно виртуално. Знаете ли играта на “мъдовете”, за участниците в нея?

БОБИ. Само съм чувал за тези митични хора.

СОФТУЕРИСТА. Те съществуват в материалния свят символично, доколкото спят и се хранят… Иначе са в мрежата, по цели дни и нощи. В мрежата е съзнанието им, емоциите им - там е душата им. Те са част от нея, те са "мъдовете"… Някои от тях продължават играта и след като физически престанат да съществуват.

БОБИ. След смъртта си…?

СОФТУЕРИСТА. Йес! Остават в играта завинаги. ..Тези хора са безсмъртни! Те са богове!

БОБИ. Възможно ли е да бъдеш бог!?

СОФТУЕРИСТА. Чухте предложението на Виртуалната държава. Това е невероятен шанс, като се има предвид колко е ограничен достъпа до нейните сайтове от обикновените потребители…Освен поканата да станете нейни жители, лично президентът и парламентът ви канят да създадете и ръководите специална комисия към парламента. Комисия за решаване проблемите на хора с объркана идентичност. До десет часа очакват отговора ви…

ТЕДИ. Истински или …виртуални хора живеят в тази държава?

СОТУЕРИСТА. Хора като нас. Едновременно истински и виртуални.

ТЕДИ. И Вие ли…?

СОФТУЕРИСТА. Йес!… Но за съжаление нямам много време да живея в нея.

ТЕДИ. Бихте ли казали нещо повече за хората от тази държава?

СОФТУЕРИСТА. О кей! Ще ви разкажа един случай…Двама млади, мъж и жена, работеха в една софтуерна компания. Заедно, един до друг. Виждаха се почти всеки ден. Харесаха се, обикнаха се. Това продължи седмици, месеци, години. Тяхната искрена обич оставаше скрита за самите тях. В грубия материален свят те не смееха да разкрият чувствата си един пред друг. Не показваха нито с дума, нито с жест любовта си. Притесняваха се, разбирате ли? Съществуваше опасност техните чувства да избухнат, да ги изпепелят!…Казах ли ви, че ви се предлага да оглавите комисия за хората с объркана идентичност?

ТЕДИ. Как така!?

СОФТУЕРИСТА. Една вечер…Бяхме на служебно парти в мотел край града. В разгара на вечерта влюбените изчезнаха. Притесних се и реших да проверя какво става. И къде мислите ги открих?…Всеки в своята стая, пред своя компютър! Чуваше се музика на “Йес”. Двамата сърфираха фейс ту фейс в специалния сайт за влюбени на виртуалната държава….Неземна красота! Той й рисуваше с фотошопа летящи птици, тя разпръскваше разноцветни облаци между тях. Той рисуваше върховете на планините, тя – вечнозелените долини. Той добавяше буйни реки, а тя ги вливаше в езерата си. А когато тя нарисува на полянката деца, се просълзих!…Той също беше дълбоко разчувстван и й поднесе своя виртуален букет от свежи, пролетни горски цветя. Тя му се усмихна щастлива. И тогава … простете за вълнението ми… той й написа по ай си кю-то: ”Ай лъв ю!”…

/пауза/

БОБИ. Не мога да повярвам!…

ТЕДИ. Не искам да повярвам!…

Неочаквано Софтуериста започва да се тресе и вие като вълк.

Наблизо се дочуват уплашени крясъци на птици.

Пауза.

БОБИ. Защо тогава станахте началник?

СОФТУЕРИСТА. Мой братовчед стана министър на вътрешните работи. Помоли ме заедно да реорганизираме националната компютърна мрежа според световните стандарти. Не ме остави на мира, докато не приех. Сега работя със стотици хора. …От дългогодишната си работа с компютри, бях се отучил да разговарям. За да заема поста, изкарах тримесечен курс. За говорене. С хора. Учих се да отговарям, да задавам въпроси, да убеждавам, да водя безсмислени разговори за укрепване на колектива…Сега съм добре с говоренето. Само отвреме-навреме повтарям …повтарям се…

/млъква с отворени уста/

Пауза.

БОБИ. Добре ли сте?

Пауза.

СОФТУЕРИСТА. Седях на тоалетната чиния, в костюм и стилна врътовръзка, пиех леденостудена бира и участвах в международна конференция. Камерата ме заснимаше до кръста и предаваше образа ми по целия свят…Изведнъж коремът ме сряза. От долната, невидима част на тялото ми шумно проехтяха звуци. Грозни и неконтролирани звуци…Разстройство!Ужас!…Представете си нелепият образ на смутен и насиращ се човек в костюм на международна конфереция…!

ТЕДИ. Страхотно!…

СОФТУЕРИСТА. Независимо от това…този спомен ме топли…досега! Така ми се иска да оставя всичко и да не излизам от …!

/пауза/

Оставям ви този портативен компютър. На екрана му е изписан сайта и имейла за връзка с Виртуалната държава. Успех!…Бай, бай!

7.
На сутринта.

Теди и Боби са край компютъра.

БОБИ. Ето…”Добре дошли!”…Приветстват ни… Ние сме един милион сто и пет хиляди шестотин и седми…и шестотин и осми жители на Световната виртуална държава…Не е ли страхотно, Теди! Ние ще станем богове!…

ТЕДИ. Мъжете винаги сте богове. Само че науж…И всички гаджета са ваши. Само че науж.

БОБИ. Какво искаш да кажеш?

ТЕДИ. Сетих се за един случай. Преподавател в духовната семинария, по време на нощно дежурство, спипал свои ученици в близкото интернет студио. Екраните на компютрите естествено били пълни със голи мадами: "Вие срам от бога нямате ли, бе?" - възмутил се басово свещеникът. "Бог и компютърът нямат нищо общо" - измънкали възбудените му бъдещи колеги. "Бог е един голям компютър , но никъде не е казано, че е разсъблечен!" - ревнал още по-басово преподавателят и изтрил покварата с едно почукване на клавиатурата.

БОБИ. Теди!…Отпусни се! Повярвай! …В детството не си ли летяла насън, не си ли измисляла приказки?

ТЕДИ. Детството ми беше кратко.

Пауза.

ТЕДИ. Правя го. Само че по различен начин.

БОБИ. Ето…! Питат, имаме ли желание да обозначим половете си? …Да, разбира се. Теди, пол женски и Боби, пол мъжки…

ТЕДИ. Боби, пол детски…

БОБИ. Ще ни бъдат изработени персонални страници. Въпрос: какъв е предпочитаният екстериор…Например – красива част някъде по света, която да им подскаже интериора на страниците ни…Какво да пиша за теб, Теди?

ТЕДИ. Монтрьо, алеята край езерото, статуята на Фреди Меркюри, ранна пролет, когато още няма туристи.

БОБИ. Така…Сега за мен…Тибет, през лятото, когато има най-много светлина…Прието… Питат - имаме ли някакви въпроси? Теди…?

ТЕДИ. Как ще се поздравяваме един друг?

БОБИ. Отговорът е както искаме. Най-често “Хай!”…Аз ще ги питам кога е първото заседание на комисията.

ТЕДИ. Много на сериозно приемаш играта, Боби!

БОБИ. Отговорът е “Дайте предложение!”…Какво предложение да дам?

ТЕДИ. Има ли някакво значение.

БОБИ. Има, разбира се. Това е парламентарна комисия…

ТЕДИ. Напиши каквото ти хрумне.

БОБИ. Как така!? Чуваш ли се какво говориш?

ТЕДИ. Ти наистина не си в ред!

БОБИ. Помогни ми, Теди! Какво да им отговоря?

ТЕДИ. Знаеш, че това въобще не ме интересува. Аз чакам да се стъмни и да запаля мотора.

БОБИ. Моля те, не съм свикнал да вземам решение така!…

ТЕДИ. Боби, престани!…Престани или ще се скараме! …

Пауза.

БОБИ. Отговорих им, че по-късно ще им дадем предложение…Слава богу, приеха!…

Жител на Виртуалната държава!… Как може това да не те предизвиква, да не ти харесва!?

ТЕДИ. Кое да ми харесва? Да стоя трети ден на скапаната граница? Да се възторгвам от този гном – компютъра! …Ти в момента, какво изпитваш?

БОБИ. Как какво!?…Чувство за могъщество, на единение!…. Ние не сме сами, живеем в друг свят!

ТЕДИ. Живеем ли?…Как така живеем? …Какъв е този свят?…Как сме отишли в него?

БОБИ. Преминахме границата, Теди….

ТЕДИ. Не съм забелязала.

БОБИ. Този свят е без ограничения, разбираш ли?

ТЕДИ. Разбирам. Но ти ми кажи…Какво те топли всичко това? Нещо промени ли се? Ти, например, промени ли се?…

БОБИ. Трудно ми е да ти кажа…Навярно на външен вид съм си същият?

ТЕДИ. Много по зле дори…Гладен ли си?

БОБИ. Мога да изям цяло пиле.

ТЕДИ. Поръчай си по компютъра. На мен остави само едно крилце…

Дълга пауза.

БОБИ. Как си, Теди?

ТЕДИ. Чувствам се в идиотски капан…! Страх ме е, Боби!

8.
По-късно.

Чува се монотонна мелодия.

Към Теди и Боби се приближава мъж, облечен в зелена роба, който свири на екзотичен струнен инструмент.

ТЕДИ. Боби, ощипи ме!

БОБИ. Не сънуваш, Теди …Господине, да не сте объркали адреса?

ПСИХОЛОГА. Господин министъра ме помоли да …

ТЕДИ. Казах ли ти, цялата тази история е шибан, гаден капан!

ПСИХОЛОГА. Какво не прави човек за пари! Вместо да си ближа питието, оправям чужди грешки… Нали вашият пол е сгрешен в компютърната мрежа на гранична полиция?

ТЕДИ. Не ни е сгрешен полът, а самоличността…

ПСИХОЛОГА. В случая става дума за едно и също. Аз не разбирам от компютърни мрежи, а от хора…Тук съм, за да ви помогна да приемете обстоятелствата такива, каквито са…

ТЕДИ. Нямаме нужда от помощта Ви.

ПСИХОЛОГА. Не можете без моя помощ да преодолеете границата на половата ограниченост.

БОБИ. Границата предстои, и след като я преминеш.

ПСИХОЛОГА. Зная си репликите, господине. Това обаче не важи за психологическите граници.

ТЕДИ. По дяволите!…Кога ще свърши всичко това!? Кога ще ни оставите на мира!

ПСИХОЛОГА. Съжалявам, има известна процедура...

ТЕДИ. Каква процедура?