Край нас има много други светове, Макс

ПСИХОЛОГА. При допускане на грешки, държавата прилага поредица от механизми….

ТЕДИ. Механизми?! Процедура!?…Ето! Това е истински кошмар! …Няма ли да щракне най-после резето и всичко да свърши!

ПСИХОЛОГА. Бъдете спокойни! Всичко е за ваше добро… Нали не сте изпратили писмото?

БОБИ. Вижте, това не Ви влиза в работата!…Не разбрахте ли вече, че Вашето присъствие тук е нежелано!?…

Пауза.

ПСИХОЛОГА. Успокойте се!…Разбирам ви!…Съжалявам!…Извинявам се! Успокойте се!…Разберете ме и вие!… Хонорарът ми за тази визита е голям. Освен това е похарчен. Предварително. Трябва да си го отработя… Успокойте се!…Повярвайте ми!…По характер съм лепкав и неотстъпчив. По-добре ме оставете да довърша посещението си! Няма да съжалявате!… Успокойте се! Повече от денонощие проучвам проблема ви. Уникален случай. Дава ми невероятен професионален шанс. Повярвайте ми! Моля ви!…

Пауза.

БОБИ. Странно разговаряте…!?

БОБИ. Наистина!?…

ПСИХОЛОГА. Затова и бях предпочетен за случая.. Аз съм психолог и психоаналитик. Владея нетрадиционни методи на релакс и сугестия. Използвам и метода на музикалната медитация.

ТЕДИ. Няма спасение! Никъде няма спасение!…Целият свят е една клиника …!

ПСИХОЛОГА. Отпуснете се, госпожице!…Фрустрирана сте. Страдате от психосимптоматика. Проектирате към своя живот чужди модели, оставили отпечатък в подсъзнанието Ви…Модерната литература често използва подобни болезнени образи. Затвори, клиники, психиатрии…Може да се отървете от тази зависимост. Представете си, че това е литературна формула. Случило се е на друг, гледала сте го по телевизията… Дистанцирайте се от себе си! Да опитаме!?

ТЕДИ. Не искам да го правя!

ПСИХОЛОГА. Не ми отказвайте! Ще настоявам, докато се съгласите… Ще можете да се справите, нали?

ТЕДИ. Казах. Не желая!

ПСИХОЛОГА. А ако Ви помоля?…Ако Ви помогна? …

/отново използва музикалния инструмент/

Успокойте се!…Моля Ви!… Само за миг…Погледнете се отстрани!…Хайде!… Така…Правите го….Точно така…Как се чувствате?

Пауза.

ПСИХОЛОГА. Прекрасно! Учудването е белег на дистанцията, за която стана дума. Благодаря Ви!…Често реалност и художествена измислица се смесват. Ето няколко примера за объркването на световете…В продължение на повече от двайсет години пътешественик пресича границите на света с нередовен паспорт. На паспорта, вместо неговата снимка - портрет на свирепото му, озъбено куче. На човека му омръзва да бъде с кучешка физиономия в паспорта и сам разкрива подмяната. Очевидно граничните власти не различават човешкото лице от кучешкото такова…Мъж се превръща в кон и изследва света през влажните и метафорични очи на коня, този голям приятел на човека…Търговски пътник неочаквано открива, че вече не е човек, а гигантско насекомо. Изпада в екзистенциална драма. Причинява неописуема скръб и отвращение у близките си…Сладострастник придобива образа на женска гърда. Именно, голяма, сочна цица. Изследва състоянието си и се възбужда от собствената си еротичност…Е?… Къде е границата между реалното и измисленото?

/пауза/

Да се върнем на вашия проблем. Кое повече ви притеснява? Невъзможността да преминете границата или самата грешка с невярното изписване на вашия пол?..Предполагам, че при господина е второто.

ПСИХОЛОГА. Това ми е работата. А при Вас, госпожице?

ТЕДИ. Аз просто искам да се махна оттук! …

ПСИХОЛОГА. Така…Господинът приема съществуващия проблем като полов, а госпожицата като социален. Нормално. При подобни версификации на половете по-тежко е изживяването при мъжете. За повечето жени обратното дори е комплимент. Изразът “мъжко момиче” се радва на успех.

БОБИ. “Версификации”… ли казахте?

ПСИХОЛОГА. Навярно знаете за една от водещите хипотези относно генезиса на човека? Двуполово същество, което се е раздвоило, за да се възпроизвежда, в два отделни пола. Мъжки и женски. С напредването на генетиката тази необходимост ще отпадне. Постепенно ще се възстанови първообразът на човека. Внимание!…На хоризонта е новият владетел на света, двуполовият космически звяр!

ПСИХОЛОГА. А как да си обясним бумът на унисекс, гейове, травестити и прочие хора с променени полове или двойнствено съзнание?

ТЕДИ. Господи!… Това тук дори не е лудница, а нещо по-лошо!…

ПСИХОЛОГА. Много често бъдещето в очите на съвременниците изглежда извратено, грозно, ужасно, заплашително… Но от нас нищо не зависи. Ние не правим бъдещето. Ние просто обективно анализираме.

/пауза/.

Отново се отклонихме от темата. Нашият сеанс е всъщност една игра. Готови ли сте за нея?

ТЕДИ. Без мен.

ПСИХОЛОГА. Сигурна ли сте?

ТЕДИ. Напълно. Не ме питайте повече, не ми свирете, не ме хипнотизирайте! ПСИХОЛОГА. Добре. Успокойте се!

ТЕДИ. Не ме успокоявайте!…Дразните ме!

Пауза.

ПСИХОЛОГА. Господинът ще участва ли в играта?

ПСИХОЛОГА. Необходимо е да си повярвате. Да се разтворите в думите и образите, които ще чуете, които ще си помислите. Необходимо е да матери- ализирате въображението си. Да изгребете максималното от подсъзнанието си...Това изисква концентрация. Това изисква доверие.…Ще се справите ли?

БОБИ. Надявам се.

ПСИХОЛОГА. Първата част от играта е превръщането Ви в ЖЕНА. До степен изразяване на чувства и мисли в женски род. От името на НЕЯ…Втората част е за двама души – лиричен етюд. Готова ли сте да му партнирате, госпожице?

/мълчание/

Ясно…Налага се да Ви заместя аз…Така. Крайната цел на играта е играещият виртуално да премине от единия пол в другия. Да изживее и опознае мета-морфозата. Да преодолее страха от тази метаморфоза. И когато се“завърне” в истинския пол, да изтласка от подсъзнанието си своите страхове и комплекси. Да постигне равновесие. Равновесие…Приемате ли условията на играта?

БОБИ. Приемам ги.

ТЕДИ. Боби, не прави това!

БОБИ. Казах вече. Искам тази игра!

ТЕДИ. Това не е просто игра! Опасно е…!

БОБИ. Ти летиш със сто и осемдесет! Искам да полетя и аз! Искам да открия … себе си!… Сега или никога!

ТЕДИ. Боби…!

БОБИ. Не ми пречи! Остави ме!…Или ще го направя, или животът ми няма смисъл…!

ТЕДИ. Майната ти!

ПСИХОЛОГА. При извършени изследвания от университета в Куинс, Онтарио, САЩ, е открита странна промяна при бащите, станали татковци. При тях е измерено намаляване на нивото на мъжкия хормон Тестостерон. И в същото време – увеличение на хормона Естрадиол, свързан с майчинското поведение при жените…Или, ако преди, виждайки сексапилна майка с детенце, мъжът настръхва: ”Ах, тази ако ми падне…!”, таткото, при подобна гледка, би се умилил: “Ах, какво мило детенце!”…Това е типичен пример за въздействие на психиката върху биологията.

/пауза/

/акомпанира с музикалния инструмент/

Седнете, господине!…Успокойте се!…Затворете очи!…Успокойте се и забравете за всичко!…За всичко!…Вие сте гол…Напълно гол…Взели сте душ...

Сам, напълно сам…Пред голямо огледало…Свободен…Възбуден… Тялото Ви жадува…Вибрира……Оглеждате се внимателно…Много внимателно…Гърдите

Ви са наедрели…Като на девойка…Малки и сочни зърна…Опипвате ги…С дълги и красиви пръсти…С елегантни, женствени движения…Галите заобления си ханш…Плъзгате нежно чувствените си длани…Надолу…Напред….Галите косъмчетата…Венериния хълм…После още надолу…Приятно е…Възбудата освобождава…Опиянява…Доволство…Това е думата…Доволство…А сега се обличате…Бельото е в червено…Роклята във вишнево…Обувките са черни…

/пауза/

/мълчание/

Коя си ти?

БОБИ. Аз съм…

/пауза/

Аз …съм… Луиса.

ПСИХОЛОГА. Мълчете!…Откъде си, Луиса?

БОБИ. От …много…далеч…

ПСИХОЛОГА. Очакваш ли някого?…

/мълчание/

Очакваш ли някого?

БОБИ. Принца…

ПСИХОЛОГА. Принцът от мечтите ти е вече тук, Луиса! Той е пред теб… Колко си бляскава и шармантна! Ти ще бъдеш перлата на тази вечер!…Но балът започна, Луиса…Очакват ни!

БОБИ. Балът!…

ПСИХОЛОГА. Да вървим, красавице!….

Боби става в унес и поставя кокетно ръка върху ръката на Психолога. Двамата се движат в кръг, ритуално и тържествено.

ПСИХОЛОГА. Чуваш ли музиката на гвардейския оркестър?…Тя е за теб!…Нека полетим във вихъра на танца!…

Двамата танцуват в тишината. Движенията им стават все по-реални. Телата им се притискат.

ПСИХОЛОГА. Така както лунният сърп пробожда нощната синева, така както пенливият ручей прониква в напуканата земя, така и ние с теб, Луиса…Ти и аз , Луиса!…Искаш ли да се слеем?

БОБИ. Принце!…

ПСИХОЛОГА. Ти и аз, Луиса? Сега, Луиса?…Кажи "да"!

БОБИ. Да…

Психолога притиска все по-плътно Боби към себе си. Милва го, разсъблича го.

Теди се спуска отгоре им.

ТЕДИ. Какво правите с него!?…

ПСИХОЛОГА. Не проваляйте експеримента!…

ТЕДИ.

Ти си експеримент! … Психоидиот!…Шибаняк скапан!…

ПСИХОЛОГА. Феминистка проклета!… Мястото ти е в клиниката!…

ТЕДИ.

Що не се гръмнеш на завоя!…Изчезвай от тук!…Изчезвай!…

Психолога побягва.

Теди го гони.

Скриват се.

Боби бавно идва на себе си.

Дълга пауза.

Теди се връща. Отива при Боби. Прави опит да го погали.

Боби се отдръпва, настръхнал.

ТЕДИ. Постъпих правилно, Боби!

БОБИ. Защо…? Защо го направи?

ТЕДИ. Уверявам те!

БОБИ. Ревнуваш ме…?

ТЕДИ. Ти си луд!

БОБИ. Остави ме!

ТЕДИ. Чуй ме, глупчо…!

БОБИ. Зная! Глупак съм, левак, чихуа-хуа…Остави ме! Завинаги!…

ТЕДИ. Да ти закопчея ли ризата?

БОБИ. Мразя те! Веднага ме остави! Или…

/пауза/

Теди си тръгва.

Боби остава сам. Не помръдва.

Отнякъде се дочува познатата монотонна мелодия.

9
По-късно.

Граничния контролно-пропускателен пункт. Граничаря похапва и скучае.

Шум от мотор.

Граничаря надува сигналната свирка. Не се получава, устата му е пълна, задавя се, кашля и плюе. Отново пронизително надува свирката.

ГРАНИЧАРЯ. Ей!…Теди! Ела!…Бързо ела!…

Моторният шум заглъхва.

Пауза.

Към кабинката се приближава Теди, с каска в ръка.

ТЕДИ. Не ти влиза в работата!

ГРАНИЧАРЯ. Ако ми отговориш, ще ти кажа нещо много важно.

ТЕДИ. Отивам в Алпите. Ще се опитам да участвам в световното първенство по планински мотоциклетизъм за жени…

ГРАНИЧАРЯ. Ти наистина си луда за връзване!

ТЕДИ. Ще ми казваш ли нещо или просто убиваш времето?

ГРАНИЧАРЯ. Вече си Теди, пол”женски”…

Пауза.

ГРАНИЧАРЯ. Грешката е поправена. Преди малко дойде съобщението.

ТЕДИ. Не е възможно! Аз бях сигурна…

ГРАНИЧАРЯ. В какво?

ТЕДИ. Че това е…капан.

ГРАНИЧАРЯ. Кълна се в бебето, което нося в биреното си коремче!

ТЕДИ. Абе, що ти се връзвам…!?

ГРАНИЧАРЯ. Снощи пазих диета….Не ти ли се струва, че днес коремчето ми е по-малко?

ТЕДИ. Трудно ще отслабнеш с тази професия.

ГРАНИЧАРЯ. На сутринта щях да умра от глад!… От мен запомни! Истинският мъж трябва да си тежи на мястото.

ТЕДИ. Ще запомня…Тръгвам. Чао!…

ГРАНИЧАРЯ. Дай си паспорта!

Пауза.

ТЕДИ. Защо?…

ТЕДИ. Престани да се будалкаш с мен.

ГРАНИЧАРЯ. И защо да те будалкам? Заради вашата вчерашна шега ли?…Тук по цял ден е такава скука. Скука, скука, чак зор от скука! А вчера така се забавлявахме! Много обичам да се забавлявам. С каквото ми падне. Даже, да ме извини господ, и с трагичното понякога…Знаеш ли каква е разликата между трагичното и комичното?

ТЕДИ. Не…

ГРАНИЧАРЯ. Паспорта, моля!

Теди механично му подава паспорта си.

Ходиш си значи насред пазара. Край теб пълно с хора. И прас!…Панталонът ти се сцепва, отзад…За теб това е трагедия…Но за вървящия зад теб – комедия…

/подпечатва паспорта, подава й го/

На добър час!… И внимавай да не се пребиеш из алпийските урви! Ще бъде жалко за жена като теб!

ТЕДИ.

Печат, истински печат….

ГРАНИЧАРЯ. Знаеш ли какво се е случило? Някъде по трасето, близо до нас, се навлажнил кабел…Прост кабел…

/пауза/

ТЕДИ. Тръгвам…

/стои, продължава да разглежда паспорта си/

Господи! Не мога да повярвам…!

ГРАНИЧАРЯ. Откъде дойде такава запъхтяна, изпотена?

ТЕДИ. Нямах бензин и тиках мотора до бензиностанцията.

ГРАНИЧАРЯ. Да беше впрегнала младежа, да потика мотора на манежа…! Вместо да тича насам-натам, опулен като…

ТЕДИ. Чихуа-хуа.

ГРАНИЧАРЯ. Ха-ха! Ей,пак ме разсмя!...

Пауза.

ГРАНИЧАРЯ. Преди минути…Въже търсеше. Питах го дали ще се беси. А той - шегобиец. Ще се обеся, ми каза, само дето ме е страх да не се удуша…

ТЕДИ. Въже ли търсеше?…

ГРАНИЧАРЯ. Посъветвах го да не се беси над река. За да не се удави, ако се скъса въжето…Посмяхме се.

ТЕДИ. За повредата, за паспортите…? Каза ли му?

ГРАНИЧАРЯ. И му повторих, защото първия път не ме чу.

ТЕДИ. А той…той - какво…?

ГРАНИЧАРЯ. Шегобиец, голям шегобиец… Имал бил паспорт направо за Там…

ТЕДИ. За Там…?

ГРАНИЧАРЯ. Нищо не разбрах. Объркан ми се стори…

/пауза/.

Какво има? Да не би той наистина…? Не се шегувайте с живота, ей!

ТЕДИ. Той наистина е голям шегобиец. …Господи! Боби! Какво си направил!? Боби!…

/спуска се към мотора/

ГРАНИЧАРЯ.

/настига я/

Идвам с теб!

ТЕДИ. Кой ще пази шибаната граница? …Ще се оправя и сама.

ГРАНИЧАРЯ.

/подава й свирката/

Ако имаш нужда от помощ, надуй я!

Теди го целува.

ГРАНИЧАРЯ. Благодаря ти, Теди!…За последно жена ме целуна преди три години.

ТЕДИ.И аз за последен път, преди три години, в клиниката… видях обесен.

/побягва към мотора/

ГРАНИЧАРЯ. Ех, Боби, Боби!…

Боби, стегнал примката около врата си, е готов да направи последната крачка.

Шум от мотор.

Боби се колебае.

Теди се спуска към него.

ТЕДИ. Боби! Не! Не прави тази глупост!…

/мълчание/

Чуй ме! Всичко може да се оправи! Само това е непоправимо!…

/мълчание/

Преди три години, най-добрата ми приятелка…Свалих я от лампата...Моля те, не ме разплаквай отново! Ще ми стане навик…

/мълчание/

Извини ме! Виновна съм пред теб!…Трябваше…трябваше…Не зная какво трябваше!

Пауза.

БОБИ. Аз съм виновен … Ти ме извини, Теди!…

БОБИ. От това, което видях. По време на психоиграта. Когато надзърнах в себе си…

ТЕДИ. Какво видя, Боби?

БОБИ. Аз успях да видя …

ТЕДИ. Кого?

БОБИ. Другия…Боби.

ТЕДИ. Невероятно!…Умирам от любопитство! Разкажи ми! Моля те!

Дълга пауза.

БОБИ. Огромни пурпурни облаци, мъгла от пурпурни изпарения. Сподавено ръмжене, потракване и хриптене …Когато се гмурнах под мъглата, видях кипящ, златист басейн…Видях десетки изкривени, животински гримаси. Издаваха нечовешки звуци в кипящата, златна вода. Хапеха се, разкъсваха се, чупеха крайниците си, избождаха очите си…Всички те бяха мои двойници. Множество мои двойници…Видях Апокалипсиса…Изпитах страх! Изпитах ужас!

ТЕДИ. Беше ли там Луиса?

БОБИ. Не. Там бях само аз….Там беше само душата ми. Застинала над златистия басейн. Тя с нечовешки ужас се взираше в двойниците ми…

/пауза/

ТЕДИ. Това са болни фантазии!

БОБИ. Нямам защо да живея повече.

ТЕДИ. Има… Има разбира се.

БОБИ. Кажи поне една причина.

ТЕДИ. Например …Заради мен.

/пауза/

Откъде намери това въже?

/пауза/

/мълчание/

Защо се върна?

ТЕДИ. Докога ще си говорим така?

БОБИ. Смешен ли съм?…Приличам ли идиот в глупава комедия?…

ТЕДИ. Приличаш на един объркан мъж!

БОБИ. Мислиш ли, че съм …жалък?

ТЕДИ. Ти просто си забравил, че животът е жесток и неповторим!...

Пауза.

БОБИ. Ако сега сляза, ти…Ти вярваш ли, че въобще имам сили да го направя?

/пауза/

Пауза.

Прегръщат се мълчаливо.

11.
Двамата.

ТЕДИ. Как ти хрумна…?

БОБИ. При обесване, преди да умре, човек е върховно щастлив. Получава неповторим оргазъм…

ТЕДИ. Колко романтично.

БОБИ. Всеки трябва да изпита това чувство поне веднъж в живота си.

ТЕДИ. Като се обеси ли?

БОБИ. Често сънувам огромен снежнобял вулкан. Куполът му се тресе, боботи…Изведнъж вулканът избухва и залива долините с белите си гейзери… Никога не съм имал вулканичен оргазъм! Никога, никога…!

Пауза.

БОБИ. Който си поиска.

ТЕДИ. Сън ли беше?…Това, което се случи тези дни с нас?

БОБИ. Сън. През облак.

ТЕДИ. Вече не знам къде съм. Преминахме всички граници. Виртуални, полови, какви ли не …Ето. Паспортът ми е подпечатан за излизане. Значи вече съм от другата страна? Значи съм преминала и държавната граница…Ега ти живота, ега ти шизофренията! Да вървим!

БОБИ. Къде?

ТЕДИ. Където и да е. Сега ще ти покажа как се кара със сто и осемдесет! Може да не напълниш гащите, но ще издухам от главата ти всички двойници!…

Пауза.

ТЕДИ. Това не ме изненадва.

БОБИ. Искам да имам деца.

ТЕДИ. Деца?…Страхотно!…

/пауза/

И колко време ще трае решението ти?

ТЕДИ. Друго има ли, Боби?

БОБИ. Засега това ми е достатъчно.

ТЕДИ. Да си призная…

/пауза/

Ама ти… сериозно ли говориш? И кога го реши?

ТЕДИ. Виж ти!… Развълнувала те е мисълта за продължаването на рода и личното ти безсмъртие...

БОБИ. Не, Теди! Създаването и отглеждането на дете днес е мисия… Всеки ден по света се раждат над един милион деца. Раждането на едно дете е само една милионна част от цялото. Твърде малко, нищожно малко, нали? Но е повече от нула. А всяко раждане е Надежда. Това значи 0,00001 процент на Надежда. Когато събереш всичките тези нищожни проценти, това прави сто процента. Сто процента Надежда, Теди!

ТЕДИ. Ти си луд, Боби!

БОБИ. За да имаме този шанс, трябва всички да вярваме в него. Да вярваме, че именно нашето дете е един нов Спасител!…

ТЕДИ. Вярваш ли в това?

БОБИ. Само тогава ще родим Светлината! Само тогава ще спасим Човечеството! Иначе просто увеличаваме бунището на Земята…Много ли наивно звуча?

ТЕДИ. Ти наистина си вярваш, Боби!?

БОБИ. Повярвай и ти, Теди! Всеки от нас има своя звезда на небето. В нея живее духът ни, а на земята ръждясват, гният и фосфоресцират опаковките ни…

ТЕДИ. Спомням си, в клиниката, един поет, епилептик… Той обичаше да казва: "Всяка неоткрита звезда е съставена от два процента непознати минерали и деветдесет и осем процента копнеж!"…

/пауза/

И как си представяш майката на децата си?

ТЕДИ. Голям майтап пада се теб, Боби!…

БОБИ. И да знае като теб майчински песни…

ТЕДИ. Идиот!

/дълга пауза/

Ти шегуваш ли се?

БОБИ. Кога съм се шегувал!?

ТЕДИ. Шегуваш се. А аз ти се връзвам…Докажи, че не се шегуваш!

Пауза.

Боби я целува.

Боби я целува отново.

Пауза.

ТЕДИ. Сигурен ли си, че искаш аз да те науча да се целуваш като хората?

ТЕДИ. А сигурен ли си, че искаш майката на децата ти да прилича на мен?

БОБИ. Напълно.

ТЕДИ. Но защо?

БОБИ. С теб преминахме всички граници, Теди. Не познавам друга такава жена.

ТЕДИ. И аз не познавам друг като теб…Но нали знаеш, че не обичам децата?

БОБИ. Това не е вярно! Ти искаше да ме спасиш и да имаме деца. Сигурен съм в това….Кажи ми истината, Теди!

Дълга пауза.

ТЕДИ. Всичко е в резултат от злополуката, Боби…Ако до три години не родя, повече няма да мога да имам деца. Или това ще бъде с цената на моя живот… Уплаших се, че ще направя компромис. С когото и да е. Само и само да имам дете. Не исках в никакъв случай да правя компромис. И затова…затова …

БОБИ. С мен не е компромис!

ТЕДИ. След като ти казах тайната си, ще ти призная и друго…

БОБИ. Слушам те!

ТЕДИ. Толкова много ми се иска да бъда майка, че съм готова да направя и компромис.

БОБИ. Никакви компромиси!

ТЕДИ. Ако ти родя две деца, ще ми подариш ли кон?

БОБИ. Имаш го. Пасе отсреща.

ТЕДИ. Голям майтап пада се теб.

БОБИ. И с теб. Съвсем объркахме живота с играта…Страх ме е само от едно…Твоя мотор, твоя вятър…?

ТЕДИ. Както и твоите пътувания, Тибет…?

Дълга пауза.

БОБИ. Какво ще правим със…Свободата?…

ТЕДИ. Ще я губим …по малко.

БОБИ. Хайде тогава да се целуваме!…

ТЕДИ. А комисията, Виртуалната държава, писмото до Хага…?

БОБИ. Да оставим игрите за децата….Хайде!…

12.
Двамата се прегръщат, лягат на земята.

Пауза.

ТЕДИ. Не се сърди, ако не се получи изведнъж!

ТЕДИ. Имах предвид вулканичния оргазъм…

БОБИ. А аз - забременяването…

ТЕДИ. Помни - три години…!

БОБИ. Не се безпокой! За толкова време се отглежда английска ливада.

ТЕДИ. Чуваш ли онова звънене…?

/пауза/

Целият си в огън! Изгаряш и мен!...

Къде си?...Какво има? Боби!?...

Дълга пауза.

БОБИ. Сякаш ме прониза светкавица...Усетих границата. Видях я…Но не горе, не далеч, а навътре…Наблизо, много наблизо…