Красимир марков екстремална

• 
  Младенчески – етапа след раждането, в който главна роля играе майката, в резултат на нейните грижи у детето се формира доверие към света. Динамиката на развитие на това доверие зависи от майката. Ако в общуването и с детето има дефицит това води до рязко забавяне на психичното развитие на детето;
  
• 
  Ранно детство – продължава до около 3-та година и е етап свързан с формирането на автономия и независимост, детето се учи да ходи и да контролира себе си;
  
• 
  Детство – третия етап, включващ възрастта 3-5 години, когато детето е вече убедено, че е личност, тъй като може да говори, да действа и у него се формира чувство за предприемчивост и инициатива, които се затвърждават в игрите;
  
• 
  Ранна училищна възраст – през този етап детето вече е изчерпало възможностите за развитие в рамките на семейството и сега училището придобива значимост, в смисъл, че приобщава детето към знанието за бъдещето;
  
• 
  Тийнейджърска възраст – тук се формира централната форма на егоидентичноста. Етапа се характеризира с физиологичен ръст, полово съзряване, загриженост как изглеждаме в очите на другите, необходимост да осъзнаем своите способности и умения;
  
• 
  Младост – актуално за този етап е търсенето на спътник в живота, тясно сътрудничество с хората, човек не се бои от обезличаване;
  
• 
  Зрялост – характеризира се с развитие на личността на базата на въздействието на другите хора и особено на взаимодействието със собствените деца, което утвърждава самочувствието, че човек им е нужен;
  
• 
  След 50-те – етап, в който протича създаване на завършената форма на егоидентичността въз основа на досегашния опит. Сега човек преосмисля своя живот, осъзнава своето „Аз”, приема себе си и своя живот такъв, какъвто е.
  

През 50-те години на ХХ век Ериксон опирайки се на идеите на Фройд за психосексуалното развитие разработва теория, в която акцентира на социалните аспекти на развитието като го разглежда като процес на интеграция на индивидуалните биологични фактори с факторите на възпитанието и социокултурната среда. По мнение на Ериксон в хода на своя живот личността преживява осем психосоциални кризи, специфични за всяка възраст, благоприятния или неблагоприятния изход, от които определя възможностите на последващото развитие на личността:

• 
  Първа криза – преживява се през първата година на живота, свързана е с удовлетворяването или неудовлетворяването на основни жизнени потребности на детето от човека, който се грижи за него. Ако физиологичните потребности на детето се удовлетворяват успешно това развива у него чувство на доверие към света и обратно;
  

• 
  Втора криза – свързана е с ранното детство и с първите опити за обучение особено с приучването към чистоплътност. Ако родителите разберат детето и му помогнат да контролира естествените си нужди, то детето получава опит като автономен организъм, и обратно, строгия или непоследователен външен контрол развива у детето страх или съмнение свързани с възможността да загуби контрол над собствения си организъм;
  
• 
  Трета криза – свързана е с т.нар. второ детство, в която възраст протича самоутвърждаването на детето. Плановете, които то непрекъснато създава и които му позволяват да осъществи, спомагат за развитието у него на чувство за инициатива, и обратно, ако преживее неуспехи или не му позволяват да осъществи плановете си, това ще доведе до развитие у него на покорност и чувство за вина;
  
• 
  Четвърта криза – протича в училищната възраст в зависимост от атмосферата в училище и възприетите методи на обучение и възпитание, у детето се развива или желание за работа, или чувство за непълноценност;
  
• 
  Пета криза – преживява се от тийнейджърите и от двата пола в процеса на идентификацията им. Този процес предполага обединяване на предишния опит на човека с неговите потенциални възможности и изборите, които трябва да направи. Неспособността за идентификация може да доведе до разпадане или объркване в социалните роли;
  
• 
  Шеста криза – свързана е с младостта на човека и се отнася до търсене на близост с любимия човек заедно с когото предстои да се извърши цикъла: работа – раждане на деца – почивка, за да осигури на своите деца необходимото развитие. Отсъствието на такъв опит води до изолация на човека и затварянето му в себе си;
  
• 
  Седма криза – преживява се от хората около 40-те, характеризира се с развитие на чувството за запазване на рода, което се проявява главно като интерес към своето поколение и неговото възпитание. Този период се отличава с висока продуктивност, но ако еволюцията в съпружеските задължения върви по друг път, то това може да доведе до ситуацията, при която хората в едно семейство съществуват сами за себе си при ограничени междуличностни взаимоотношения;
  
• 
  Осма криза – преживява се по времето на старостта, тя отбелязва завършването на жизнения път, а разрешаването на тази криза зависи от това как този път е бил преминат.
  

Разглеждането на някои от основните идеи в психологията на личността позволяват да направим извода, че личността в основни линии се формира от условията, в които живее и се труди. Създадените от обществото пълноценни условия позволяват да се формира пълноценна личност. Съществуващите в обществото дефицити в условията създават възможност за дефицити при формирането на личността.