Пътища за третиране на пострадалите от стрес в екстремални ситуации

1. Бързо преминаване към нормално и адаптивно функциониране дори и при наличие на симптоми и безпокойство - с този принцип се подкрепя схващането, че нормалната дейност е добър прогностичен знак в различните посттравматични ситуации.

В повечето държави последиците от стреса в екстремални ситуации се лекуват в различни медицински заведения. Обикновено пострадалите са приемани в тях на различни нива на медицинско обслужване в зависимост от степента на травмата. Всяко ниво се придържа и към определено ниво на лечение. Ако лечението на едно ниво не е успешно, тогава се отива към следващото, но по същество се спазва изискването, че най-успешно се провежда терапията на екстремалния стрес в непосредствена близост до местоживеенето и близките.

2. Опора върху естествената обществена подкрепа, а при отсъствие на такава - създаване на алтернативна подкрепа. Социалната подкрепа е фактор, който може да намали интензивността на осъзнатата заплаха или да увеличи ефикасността на осъзнатостта на индивида и групата при справяне със заплахата. Изследванията от Израелските войни 1970 -1983 г. (Nay, Solomon -1996) показват, че пострадалите от екстремален стрес, които се връщат в родното си място и имат подкрепата на своите роднини и приятели, се чувстват по-здрави. Тук от съществено значение е сплотеността и подкрепата на семейството. Подкрепящата система може да помогне при определяне на симптомите, породени от стреса в екстремална ситуация като нормални за ситуацията, и по този начин предпазване от поставяне на медицинска диагноза. Социалната подкрепа влияе положително и при повишаване на духа на групата. В условията на екстремалната ситуация социалната подкрепа е от жизнено значение. Проявена като висока степен на сплотеност, тя повишава чувството на оптимизъм и надеждата за оцеляване. Ето някои примери от военната психология:

Според Spiegel (1944), несигурността не е изключение на бойното поле. Онова, което отличава война, евакуиран в резултат на бойния стрес, от война, който продължава да се бие, е наличието на сплотеност, подкрепа и ефективно лидерство.

В Израел Kallai (1983) посочва, че воините оценяват своите командири в боя според тяхната компетентност и именно тя е главният фактор на чувството за сигурност.

3. Възприемане от пострадалия на схващането, че е здрав и може да се справи с положението - заключава се в окуражаване на пострадалия, поощряване и стимулиране на възможностите и способностите му и забрана за поставяне на медицински диагнози, тъй като те допълнително стресират човека.

   
   

4. Легитимизиране и окуражаване на съответните реакции. В резултат от травма пострадалият може да преживее всичко отново в сънищата си. Това трябва да се приеме като нормална реакция на организма и да се включи в терапията, а не да се обявява за болестно състояние.

   
   

Общият извод, е че проблемите на стрес в екстремална ситуация у нас не са достатъчно проучени. Независимо от това, опитът от други държави задължава държавните, регионалните и местните органи да набелязват и вземат необходимите мерки за снемане на нивото на стреса при възникване на екстремална ситуация.