Много благодаря на г-н Плосзка, беше много интересен неговият доклад и се надявам да продължим по този въпрос и в хода на дискусиите, които ще започнат след малко.
Адв. Йорданка Бекирска, БАПЧ:
А сега предстои да чуем резултатите от анкетното проучване, което“ Български адвокати за правата на човека“ направиха в рамките на този проект сред магистрати, адвокати, разследващи полицаи и служители в пенитенциарните учреждения, като основно изследвахме качеството на обучение в сферата на правата на човека с много подробна специална методология, която разработихме за случая, и много подробно анкетно проучване, което отговаря на въпросите. Сега адвокат Динко Кънчев, който е правен експерт в БАПЧ, ще започне представянето на доклада, след което доц. д-р Светла Маргаритова ще продължи.
Адв. ДИНКО КЪНЧЕВ, правен експерт БАПЧ:
Здравейте, всички! Преди да пристъпя към изложението си, което ще се постарая да бъде пределно резюмирано, все пак трябва да направя някои предварителни уточнения. На първо място, когато подбирахме професионалните качества на хората, които трябваше да влязат в целевата група, изхождахме от презумпцията, че те трябва да заемат професионални позиции, такива които при упражняването им и за чието упражняване познаването и прилагането на правозащитните стандарти по Конвенцията и практиката на Съда в Страсбург са от особено значение, и на второ място, изхождахме не само към тази целева група, а и към целевата група на магистратите и адвокатите, от презумпцията, че получените отговори ще бъдат формулирани искрено, без да има стремеж да се дават желани резултати - не че няма механизми и средства чрез различни видове контролни въпроси това да бъде апробирано чрез самите анкетни карти, но нямахме този ресурс като време и възможности да подготвим подробни анкетни карти, които да включват и контролни въпроси. От тази гледна точка формирахме целевата група чрез участници, упражняващи следните професии: на първо място, разследващи полицаи, на второ място, полицаи с охранителни функции, на трето място, служители към ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието, и четвъртата подсъвкупност се попълни от надзорно-охранителни служители в различни типове места за лишаване от свобода, като тука има една подробност при подготовката на самото анкетно проучване и по-специално на разпространяването на анкетните карти – бяха проведени разговори със съответните техни висши административни ръководители и се разбрахме те да разпратят анкетните карти не на хора, които в тези служби заемат чисто административни функции, а на тези, които действително упражняват тези професионални функции, съдържащи се в техните имена. Представителната извадка обхвана 533 анкетирани, което действително е представителна извадка за тази целева група. Има си съответните механизми, разработени от математическата статистика, да се постигне такъв брой анкетирани, който да е представителен за групата. За съжаление обаче получената информация поради огромното количество, от въпрос до въпрос, хора, които са отказали да дадат отговор или са отговорили отрицателно, не може да се нарече изцяло представителна, но все пак тя ни даде някаква информация, която ни насочи към формулирането на определени изводи и препоръки, смятани от нас за достатъчно коректни. В целевата група относително по-слабо се оказаха като представени разследващите полицаи - около 10 на сто, а останалите 3 професионални позиции бяха разпределени горе-долу по равно. Аз ще приключа дотук с цитирането на цифрови данни от събрания емпиричен материал, защото вие лесно можете да ги видите в подробните изложения, които сме представили. Съвсем накратко ще ви запозная с по-интересните според мен констатации и съответно с изводите и препоръките, до които достигнахме. От гледище на общия профил на съвкупността за нас интерес представляваше, разбира се, образователното ниво на анкетираните. Оказа се, и това явно се дължи на по-специфичните изисквания към образователния ценз на съответните служители, грубо половината от анкетираните се оказаха със средно образование, а тези, които докладваха, че са завършили висше образование, всъщност от всички анкетирани, които са съобщили какво образование са завършили, едва една пета са отговорили, че имат юридическо или приравнено на него, като преди всичко под приравнено на него имаме предвид Академията на МВР. Още оттук ние предусетихме песимистичните изводи, до които бихме стигнали, когато обсъждаме нивото на университетското обучение по Конвенцията, защото очевидно юристите бяха твърде слабо представени в целевата група. Но така или иначе имаме много слабо представяне на отговорилите дали при обучението в съответните висши училища им е била преподавана дисциплина, свързана с материята по Конвенцията. Половината са отговорили, че такава дисциплина не им е била преподавана, а твърде малък е процентът на тези, които обясняват, че причината за това е обстоятелството, че докато са учили Конвенцията, все още не е била в сила за България - обяснима обективна предпоставка те да не получат съответната подготовка. Тези, които са съобщили, че поради тази причина Конвенцията не им е била преподавана, този факт само подчертава големия брой от лица, които са съобщили, че Конвенцията не им е преподавана, независимо че по времето, когато са учили тя е била в сила за България. Още оттук се очертава една много сериозна предпоставка да се констатира един дефицит в обучението по Конвенцията. По-нататък другата тревожна констатация е, че сред тези, които са отговорили, че Конвенцията им е била преподавана, най-масово се среща отговорът, че те са получили само най-обща представа за Конвенцията. Символично е присъствието на лицата, които са съобщили, че са получили по-конкретна информация за отделните видове права, защитени от Конвенцията, или и за тях, и за процедурите пред Съда в Страсбург. Съвсем малко, направо символично е присъствието на тези, които са съобщили, че в преподаването на Конвенцията е била следвана някаква по-тясна професионална насоченост от гледище на спецификите на тези категории служители, а ако е имало такива случаи, колкото и малко да са били, те са получили знания относно стандартите по Конвенцията, свързани предимно с действието на наказателното право и наказателния процес. Що се отнася до оценките за получените знания, отново хората, които са отговорили, са твърде малко. При оценката за обема на преподавания материал са се задоволили да отговорят едва 94 респонденти, което на фона на общата съвкупност от 533 говори само по себе си. Малко повече са тези, които са дали оценка за качеството. Независимо от това, тези, които са се потрудили да формулират някакви отговори по тези въпроси поначало дават оценки от добра до отлична. Ясно е в тази ситуация, че за тази целева група и с оглед на тези специфични изисквания към образователния им ценз значително нараства тежестта и важността на обучението по стандартите в Конвенцията след завършването на съответната образователна степен по време на тяхната професионална реализация. И ако може да се говори за някакъв дефицит в усвояването на знанията за стандартите по Конвенцията и практиката на Съда, този дефицит единствено би могъл да бъде преодолян по този начин. Пътем казано, за една голяма част от действащите юристи, които повече или по-малко се занимават с Конвенцията и са завършили образованието си по време, когато Конвенцията не е била в сила за България, тъкмо по този начин те са придобили своите знания, дали по пътя на самоподготовката или в някакви организирани форми на обучение след завършването. Прави добро впечатление огромното мнозинство от 490 анкетирани, които са отговорили поначало на въпроса дали са участвали в някаква форма на обучение. За съжаление обаче сред това мнозинство едва една трета са отговорили положително на въпроса. Когато си направихме труда да проверим как това се разпределя по съответните професионални позиции изключително тревожно прозвуча, че едва 2 процента от тези, които са дали положителен отговор, са разследващи полицаи. Оказа се така, за изненада, че служителите от ГД „Охрана“ и служителите от надзорно-охранителния персонал в местата за лишаване от свобода много по-често са били включвани във форми на обучение, отколкото разследващите полицаи, а за всички нас трябва да е очевидно, че тези хора при разследването трябва добре да познават някои от стандартите при защитата на някои основни права, имам предвид правата по чл. 5 и чл. 6 от Конвенцията, правото на лична свобода и сигурност и правото на справедлив процес в наказателния му аспект. От друга страна, разбивката по териториални подразделения на релевантните институции, за съжаление, не сме имали възможност да проверим по съответните региони каква част от отговорилите на коя релевантна институция са представители, но така или иначе има значителни разлики, примерно съотношението обучавани спрямо неучаствали в обучения е много високо в Монтана, Перник, Търговище, Видин, Разград, докато има области като Благоевград, Габрово, Добрич, Русе, Сливен и Стара Загора, откъдето няма нито един представител, съобщил, че е участвал в някаква форма на обучение. Това ни кара да си мислим, че в края на краищата тази система има ресурс да обучава и единствено от добрите организаторски възможности и волята на административните ръководства на институциите на териториалните подразделения на съответните релевантни институции зависи да осигурят обучение. Макар че на въпроса са отговорили доста по-малко хора в каква форма на обучение са участвали, че изключително преобладават отговорите „участвал съм в задължително първоначално обучение“ сред тези, които са отговорили, че изобщо са участвали в такова обучение. Това е още един индикатор, че съответните служби, било полицейски, било на МП, отново се показва наличието на ресурс те да осигурят обучение и то в задължителна форма на техните служители. Очевидно е, че този ресурс трябва да се развива. Било е важно за нас също така да проверим доколко обучението е било спорадично или системно, оказа се, че по-голямата част, отговорили положително на въпроса дали са били обучавани, са участвали в еднократни форми на обучение, доста по-малко са били обучавани периодично и още по-малко тези, които повече от 2 пъти са участвали в обучение за последните 5 години, смятано от момента на анкетирането. Но, ако пак се върнем към разбивката по региони, се оказва, че има региони, които в много по-голяма степен са успели да осигурят системно обучение, отколкото други, пак се подчертава изводът за различие в подхода, дължащо се според нас на желанието и субективните възможности да се използват личните обективно съществуващи възможности да се осигури системност в обучението. Интересно беше за нас да видим доколко и откъде се получава информация за практиката на Европейския съд по правата на човека от представителите на целевата група. Доста са отговорилите на въпроса дали изобщо ползват такава информация, те са 450 лица на фона на общо 533 анкетирани, да припомня. Обаче на фона на тази активност едва 30 на сто са споделили, че ползват тази информация. Така че се налага изводът да се положат по-нататъшни усилия за повишаване на нивото на информираност на участниците. Тук с известна отрада констатирахме, че е нараснал и то чувствително, с 35 на сто от отговорилите разследващите полицаи, броят на отговорилите разследващи полицаи, които споделят, че ползват информация. Добро впечатление прави, че една много голяма част от тези, които споделят, че ползват информация, я ползват или на служебни сайтове, или ведомството, в което работят, им осигурява по служба тази възможност. По подобен начин стои и въпросът до каква степен практиката на Съда по правата на човека е имала място в служебната работа на анкетираните. Значи може да се отбележи само с едно изречение абсолютна корелация между така споделените резултати и отговорите на споделените въпроси. Там, където е имало някаква форма на обучение и то систематично прилагана, там е много чувствителен делът на тези, които ползват информация за практиката на Европейския съд и също така правят опити да я прилагат в ежедневната си работа. И ако трябва да формулираме накратко изводите, те са за един много силен дефицит при обучението на университетско ниво. Нещата не стоят много розово и при професионалното обучение след завършване на образованието, но там поне има доста сериозно движение напред и най-вече налице е, констатира се, в това сме убедени, значителен потенциал, значителен ресурс на съответните релевантни институции да осигурява такова обучение. Дотолкова доколкото това обучение бива осигурявано, в пряка пропорционална зависимост с това нараства и вероятността практиката на Европейския съд по правата на човека да достига до целевата група не само като информация, но може да се очаква тя да се прилага и на практика в ежедневната им работа. Не са много отрадни изводите, но до тези констатации стигнахме. Благодаря ви много, пак напомням, че подробната информация за числовите индикатори се съдържа в подробния вариант на изложението. Благодаря ви и извинявайте, ако малко просрочих времето.
Адв. Йорданка Бекирска, БАПЧ:
Благодаря на Динко много. Доста повече информация има разпечатана пред вас, така че сме отворени, разбира се, за допълнителни въпроси. А сега изводите и препоръките ще ви бъдат представени от доц. д-р Светла Маргаритова. Тя също така е преподавател и в Бургаския свободен университет, освен че е председател на „Български адвокати за правата на човека“. Така че ще ви сподели както своя опит, така и изводите и препоръките, до които достигнахме.
Светла Маргаритова:
Аз всъщност ще си позволя само да представя последната част от анализа на получената информация от анкетиране на магистрати и адвокати, за да мога да дам възможност на всички участници в нашата кръгла маса наистина да направим една дискусия, която би била вероятно по-полезна, още повече че с тази част от моето изложение вие разполагате в папките си. Всъщност някои от тези изводи, които ние получихме в резултат на отговорите на анкетните карти, съвпадат с това, което адвокат Анчева ви представи във връзка с университетското образование, но просто може би тук идва едно потвърждение вече от работещите магистрати, това са и адвокати, и прокурори, и следователи. Само правя една уговорка, че за разлика от другата съвкупност на полицаите и служителите в охранителна полиция, и разследващи полицаи въобще, тази наша извадка не беше представителна, поради което на много места ще срещнете уговорките, че тя ни дава по-скоро най-общи представи и индикации за това какви са проблемите във връзка с обучението, които виждат участниците в анкетата. Първият извод е във връзка с оценката на качеството на университетското образование от страна на анкетираните лица и установяваме един сериозен дефицит в усвояването на правозащитните стандарти, които са утвърдени в Конвенцията, защото в хода на университетското образование, обучението в тази сфера се оказа, че е несистемно, непълно, недостатъчно и почти не оставя следи и не би могло да подпомогне бъдещите специалисти в тяхната професионална дейност. Просто от отговорите личи, че са получили най-обща представа, че или не си спомнят, или предметът е бил избираем, ако е избираем, са предпочели някакъв друг предмет, половината от всички анкетирани са завършили след 92-ра година, това е водораздела, който сложихме с оглед на годината, в която България ратифицира Конвенцията, и след това защото не може да се очаква от хора, завършили преди тази година, да са я изучавали, но за сметка на това още по-голяма става отговорността в хода на професионалната реализация как ще се преодолеят тези дефицити. Тук във връзка с университетското обучение беше поставен нееднократно този въпрос, чуха се различни мнения, иска ми се да чуем кога според вас е най-подходящо да се осъществи това обучение. Мнението на нашия изследователски екип е, че е по-удачно, като че ли в по-горните курсове, след като студентите са получили една представа и са изучавали основните материални дисциплини и са започнали да изучават вече и процесите, защото така или иначе цялата проблематика на правата на човека и в въобще в контекста на Европейската конвенция е свързана и с много процесуални аспекти. Така идваме до необходимостта от запълване на тези дефицити и вече в хода на професионалното израстване и тук всъщност констатираме, че тези задължителни форми на обучение във връзка с навлизането в професията на магистрат най-вече не са достатъчни, защото те обхващат само младшите съдии и младшите прокурори и следователи евентуално, както и тези, които са външни за системата, за които се организират конкурси примерно на районно ниво. Оттам нататък всичко зависи, така да се каже, от волята и желанието на самите участници, на самите магистрати, но пък проблемът е в това, че по никакъв начин това не влияе на кариерното израстване, тоест няма някакви стимули, които просто да мотивират тези колеги да участват, да се развиват, да задълбочават своите познания в тази насока. Поради това препоръчително би било участието в квалификации и обучения да бъде включено като показател в атестирането на магистратите, което от своя страна би създало стимул у самите тях да повишават знанията си и да търсят различни форми на квалификация, като основният проблем за магистратите особено на ниво големи съдебни райони е тяхната професионална натовареност и невъзможността именно поради тази причина да се включат в редица такива обучения и затова може би дистанционните форми на обучение би трябвало да се развиват много повече. Това, което констатирахме като един допълнителен извод, е, че с увеличаването на броя на обученията, в които са участвали изследваните групи нараства и делът на тези, които търсят и прилагат в пряката си работа стандартите на Европейския съд и тук би могло да се препоръча на представителите на следствието да положат повече усилия, защото точно в тяхната група, която е най-добре представена иначе като извадка, се оказва, че най-малко са тези, които са получили познание и които ги прилагат в практиката. Така че същевременно би било целесъобразно и да се прилагат, както споменах вече, повече форми за дистанционно обучение в тази насока, за да се облекчи възможността на професионалистите за участие и по-широкото им включване в тях и без откъсване от работа. Следващият ни извод е, че макар и практиката на европейския съд да има известно място в професионалната дейност на изследваната съвкупност, тя все още не се познава достатъчно добре и би следвало самите информационни канали на отделните институции да включват специализирана рубрика или да препращат по отделни важни въпроси към относимата практика на европейския съд по водещи български и чуждестранни дела. И тук е препоръчително да се обмисли възможността да се оптимизиране на наличните бази данни, защото се оказва, че дори в рамките на един ВКС е различна практиката на отделните колегии, докато в Наказателна колегия има такава периодична информация, която достига до всички съдии, то в Гражданска и Търговска колегия подобно нещо няма. Тоест, като разпитах защо е така в гражданска и търговска колегия, ми отговориха, че може да е по-скоро инициатива на заместник-председателката. Наред с това екипът на изследването препоръчва да се обсъди и възможността за обособяване на своеобразни консултантски екипи на регионално ниво, обхващащо границите на петте апелативни района от магистрати и адвокати, които са преминали по-продължителен курс на специализация, най-вече тези, които са били сега в регистратурата в Страсбург, това е всъщност идея на някои от тях, за да могат те да бъдат от своя страна като консултанти, защото не можем да очакваме от абсолютно всеки магистрат да е запознат и с тази материя, но ако има такъв, към когото да се обърнат на място по някакви проблеми, които в момента възникват за решаване, това би било много добре. Това е просто един ресурс, който разхищаваме, нямаме толкова специалисти, казваме, от друга страна, тези, които ги имаме, ние не ги използваме достатъчно добре, така че именно те биха могли да бъдат използвани не само като обучители, но и в случаите на сложни казуси, при които да се засегнат основни права, защитени от Конвенцията, и те да дадат компетентното си мнение. Ами благодаря ви и аз, наистина в стремежа си да дадем повече възможност вие да участвате бях много кратка, надявам се, че ако имате допълнителни въпроси, можете да ги зададете. Давам старт на дискусията.
Йорданка Бекирска, Председател на Изпълнителното бюро, Правен експерт БАПЧ:
Благодаря много на доц. д-р Светла Маргаритова. Като начало, за дискусията ми се искаше да попитам представителите на Пловдивския университет каква беше причината тази дисциплина от избираема да стане задължителна, как взехте това решение и какво всъщност почувствахте като нужда преди това, защото във времето, когато аз завършвах университета, беше все още изборна дисциплина и много общи познания се даваха, а сега вече разбирам, че е задължителна и ми стана любопитно каква е причината, оттам насетне се надявам всеки да сподели своя опит.
ВЕЛИНА ТОДОРОВА, Пловдивски университет:
Тук сме две представителки на Пловдивския университет, за съжаление обаче не сме част от ръководството и наистина нямам представа какво е мотивирало, не мога да отговоря конкретно на този въпрос, но каквото и да е, е добре, че се е случило. Тя се преподава в първи курс, така че, както каза колегата от Чехия, това може би дава възможност на студентите, перспективата след това в разглежданите правни дисциплини. Това, което ще кажа за Пловдивския университет - ние утре имаме факултетен съвет и всичко това, което днес беше казано, включително добрите думи, но и препоръките, които намирам за доста системни и изчерпателни дори, и как да кажа, могат да мотивират промяна за още по-сериозно въвеждане на Европейската конвенция. Аз даже не познавам този курс – дали е на международните договори на системата на ООН или на Европейската конвенция, но смятам, че това, което сте направили изобщо, това проучване, обръщането на внимание върху тази тема е изключително важно и трябва да се постараем наистина за по-сериозно внимание, друг е въпросът, че в академичните среди, поне в моя факултет, не искам да обобщавам, наистина е трудно да намерим действително добре подготвен преподавател. Каненето на гост-лектори е свързано с други обстоятелства, които всеки факултет ще си преценява, но в Пловдив поне имаме, с колежката обсъдихме, добър възможен партньор – г-н Екимджиев, един от активните адвокати, така че във всички случаи тази възможност трябва да се обсъди. Разбира се, въпросът е докъде да пазим някакви граници на професията и знанието, но можем да очакваме, предполагам, едно позитивно отношение от този сериозен ресурс, с който разполага Пловдивският юридически факултет. И другото, което споделих в паузата, е, че наистина може би добрият начин е всеки от преподавателите в отделните отрасли да преподава текстовете, които се отнасят към съответната материя, разбира се и практиката - поне българските дела са толкова много, има обилна материя да коментираме и все интересни, това е някакъв натиск към факултетите наистина да се обърнат към Конвенцията много по-сериозно, не само чрез хармонизиране на законодателството, но и студентите да излизат подготвени в някаква степен по тематиката на правата на човека и в светлината на Европейската конвенция. Това е, което бих могла да кажа, да не отнемам повече време.
Светла Маргаритова:
Заповядайте г-жо Михайлова, аз ще помоля всички да се представят. Това беше доц. Велина Тодорова, преподава Семейно право в Пловдивския университет и Права на децата.
Екатерина Михайлова, Нов български университет:
Благодаря, Екатерина Михайлова, НБУ. Ние сме тук заедно с доц. Катерина Йочева, която, която е по-специализирана в тази материя като преподавател и работещ специално в областта на външната политика. Аз не съм толкова много, но все пак занимавайки се и с Конституционно право и преподавателска дейност в университета, бях помолена да взема участие в тази конференция и много ви благодаря, че сте направили точно тази тема на своето изследване, защото много добри идеи имаше във всички доклади и, разбира се, и препоръките, които сте направили, тоест през такива кръгли маси и изследвания, които се правят, и гост лектори можем по много добър начин да заимстваме идеи, които да приложим - аз си записах поне 4-5 неща и от колегите от университети в Германия, Чехия и Полша освен изследванията, които имаме тук от другите университети, и ще ги предложим на нашия департамент, както и на ръководството на университета. Ние имаме в някаква степен добра почва - ръководителят на департамента ни е човек, който се занимава с международно право, това е професор Благой Видин, имаме и преподаватели, които са специализирали, както е доц. Йочева, ще помоля да вземе думата и тя, професор Евгени Танчев също работи сериозно в тази област, тоест има кой да преподава, но винаги има и още, което може да се направи, аз бих допълнила с оглед изследването, което вие сте направили, това, че в нашия университет в още няколко дисциплини се изучава тази материя, но тя е вече с 1 или 2 часа допълнително, това е във Външна политика, което е в първи курс и е задължително при нас, доц. Йочева я води и им прави всяка година, поне аз вече 2 години го виждам и единия път съм участвала даже и като модератор, студентите да правят презентации член по член от Конвенцията, тоест не говорим за общите познания, а всеки по отделния текст от Конвенцията и тази година специално много се бяха постарали, даже бяха търсили дела, цитираха, имаше и ентусиазъм, което е чудесно, защото освен да им говори преподавателят, въпросът е нещо да стига до студента и той да бъде заинтересован от това, което се случва.
Също имаме Международно правораздаване - дисциплина, която е в четвърти курс; в бежанското право имаме също материя, която се отнася до това, което разисквахме тук. И още нещо да добавя, че при нас в НБУ имаме едни други курсове, които се правят не само в правото, имаме такива общообразователни курсове, в някои от тях също се изучава материята по правата на човека, едните са едносеместриални, другите са двусеместриални и в тях има подобни теми, които влизат, аз бих могла да ви изпратя допълнително, за да видите в кои курсове се изучават, в които има тези въпроси, защото хубаво е освен юристите и останалите да добиват информация. По политически науки също се учи права на човека. Това, което бих казала и ще спра, защото сигурно има какво да допълни доц. Йочева от своя опит като преподавател в тази дисциплина, е че на нас ни се струва, че би било по-добре в началните курсове да се учи, а после да мине и в хоризонтално изучаване в следващите дисциплини, тоест да се започне базово, да се сложи основата, а след това в наказателното право, наказателния процес, в гражданското и т.н. да се включва, но да не започва 3-ти 4-ти курс. В 1-2 курс е хубаво да се получат базовите знания. Това поне на този етап ни се струва, че е по-доброто решение, което се разминава с вашите препоръки, но от това, което виждаме в последните курсове натовареността е много голяма на студентите, започва предимно подготовката за държавни изпити. Освен това, при нас специално се предвижда, от догодина да започнат 3 специализации, които да са в горната част на курсовете на обучение. Може би там ще обсъдим и ще видим има ли възможност в някоя от специализациите да влезе и темата по правата на човека по-сериозно, но единствено като основен изучаван предмет в края ни се струва, че няма да има ефект, по-скоро в началото и след това хоризонтално да влиза в съответните права. Благодаря ви.
