Криминалистика sukrateno po u4ebnik doc docx
Изтегляне 221.3 Kb.
|
| Назначаване на експертизата. Най-често срещаното основание е оспорването – твърдението, че документът не е написан от на лицето, от името на което изхожда. Обикновено експертизата се възлага на един експерт и изследването е еднородно, макар че не е изключено назначаването на колективна експретиза с комплексно изследване.
Обект на експертизата е почеркът, отразен в ръкописния текст на документа (включително ксероксно копие или фотоснимка) или в отделни бележки и други писмени материали. Колкото по-голям е обемът на ръкописния текст, толкова повече задачи могат да бъдат решени. Задачите на експертизата могат да бъдат обединени в три групи: 1) идентификационни – установяване на автора на ръкописния текст; 2)определяне груповата принадлежност – установяване от мъж или от жена е написан текстът; 3) установяване на определени обстоятелства – маскировка или имитация, професията и здравословното състояние на автора. В подготовката на експертизата се отличават три основни момента: осигуряване на сравнителен материал; изпращане на необходимите за експертното изследване материали по делото и построяване на експертни версии. Използват се три вида образци за сравнение: свободни – документи и други писмени материали, написани преди подправката на документа. Затова почеркът в тях не носи отпечатъка на произтичащите от разследването психологически особености. Трябва обаче да притежават две основни качества – достоверност на произхода и съответствие по време с изследвания ръкописен текст; условно свободни – написани са след подправката на документа; експериментални – дават възможност да се подложат на аналитично и сравнително изследване най-много признаци и да се установи влиянието на най-много фактори. При вземането им трябва да се спазват някои изисквания: за смислово и графическо съответствие; за сходство на условията при създаването им; за обхващане на всички предполагаеми варианти; Експерименталните образци се осигуряват по два начина – под диктовка (същински експериментални образци) и чрез приписване на предварително подготвен текст в присъствието на следователя или съда. Най-съществената особеност на извършването на почерковата експертиза е откриването на идентификационните признаци на почерка и обясняване на механизма на образуването и изменението им под въздействието на различни фактори. Съществуват различни класификационни системи за признаците на почерка. Най-разпространено е деленето им на общи и частни. Към общите признаци се отнасят: строежът на почерка; наклонът; размерът; разтегнатостта; свързаността; гладиолажът; натиск при писането; По тях могат да се определят само общите особености на почерка и затова не се използват самостоятелно за идентифициране на автора. Общите признаци са по-лесни за маскиране или имитиране и в по-голяма степен зависят от неблагоприятното въздействие на външните и вътрешните фактори. Към частните признаци се отнасят: разположение на точката на започване на движенията на ръката и начинът на започване; посоката на движенията на ръката; формата; относителните размери и взаиморазположението на буквите и буквените знаци; формата на движенията на ръката; броят на движенията на ръката; сложността на движенията на ръката; разположението на точката на пресичане; разположението на точката на завършване на движенията на ръката и начинът на завършване. Частните признаци се установяват по-трудно от общите, но и са по-трудни замаскиране или имитиране. Те имат първостепенно значение при решаване на задачите на експертизата не само защото се отнасят до съществени особености на почерка, но и защото отразяват тези особености автоматизирано, спонтанно. Според проф. Цеков почеркът притежава и трета група признаци – координация на движенията на ръката и обработеност на почерка. Тези признаци играят голяма роля, тъй като пряко влияят върху индивидуалността и устойчивостта на общите и на частните признаци. По същество това са основни признаци, които обхващат и отразяват синтезирано най-устойчивите особености на почерка. Въз основа на тях могат да бъдат установени обективните закономерности, които водят до образуването, изменението и разрушаването на общите и частните признаци. Координацията на движенията може да бъде установена чрез изследване и установяване на сложността и на броя на движенията на ръката при написване на отделните букви и буквени елементи; на свързаността и скоростта на писане; на броя на буквите на буквените елементи, написани без вдигане на пишещият прибор от листа и др. Обработеността на почерка може да бъде установена чрез изследване и установяване на особеностите (обработеността) на графическите форми на буквите и на буквените елементи, особено на буквите със сложна графическа форма; на особеностите на натиска, на съотношението между размера на буквите и разтегността; на начина на свързване на буквите и буквените елементи; степента на отклонение от образците (учебните) и др. При изследването на почерка се използват различни методи – аналитико-описателният и аналитико-сравнителният, микроскопският и фотографският, вероятностно-статистическият метод за оценка на съвпаденията и различията и др. Изтегляне 221.3 Kb. Сподели с приятели:
|