Криминалистика sukrateno po u4ebnik doc docx
Въпрос № 22 – Следствени и съдебни версии. Видове версии в наказателното производство
Изтегляне 221.3 Kb.
|
| Въпрос № 22 – Следствени и съдебни версии. Видове версии в наказателното производство
Криминалистична тактика – система от знания на тактическата организация на разследването, подготовката и извършването на следствените действия и за избора на най-рационалния вариант на поведение на компетентния орган в наказателното производство. Основана е на закона, криминалистичната теория и практика, на логиката и психологията. Тя съдейства за правилното решение на възпитателните задачи на наказателния процес, за обективното и разностранно събиране и оценка на доказателствените материали по делото и за своевременно установяване на причините и условията за извършване на престъплението. Тактически способ – установен в теорията и практиката подход на най-рационално действие или поведение с оглед най-правилното решение на конкретни задачи при съществуващите конкретни субективни и обективни условия. Трябва да отговаря на изискванията за законност, научна обоснованост, вариантност и следствена (съдебна) етика. Видове: а) в зависимост от приложението им в практиката – с по-широк обхват на приложение (установяване на психологически контакт, реконструкцията и др.) и с ограничен обхват (това са способи свързани с извършване на отделните следствени действия – детайлизация на разпита, провокиране положителните качества при разпита и очната ставка и др.) б) в зависимост от мястото им в предварителното и съдебното производство – тактически способи, свързани с общата организация на предварителното производство (използване на обществеността и др.); тактически способи, използвани главно в предварителното разследване (статичен и динамичен оглед); тактически способи, свързани с отделните следствени действия; тактически способи, използвани в съдебното следствие (кръстосаният и шахматният способ на разпит и др.) в) от гледна точка на задачите на разследването – тактически способи, използвани преимуществено за събиране на доказателствени материали и тактически способи за проверка на доказателствените материали. г) в зависимост от характера на научните знания, върху които почиват – криминалистични (кръстосан и шахматен способ на разпит и др.); психологически (активизиране положителната нагласа у разпитвания и др.); логически и смесени. д) от гледна точка на нормативното им закрепване – такива извън НПК и такива, включени в разпоредбите на НПК (способи относно разпит на обвиняемия, разпит на свидетеля, огледа, претърсването, разпознаването и др.) Една част от посочените “процесуални” тактически способи са задължителни, докато другите се прилагат по преценка на следователя. Тактически правила – изведено от теорията и практиката незадължително изискване или предписание за извършване на определена дейност по подготовката и провеждането на следствените действия – примерно за изземване на микроследите, следите от ръце и от оръдия за взлом заедно с обекта, когато това е възможно. Тактическа комбинация – определено и строго целенасочено съчетание от следствени действия или тактически способи за решаване на конкретни задачи на разследването при определена следствена ситуация. Тактическата комбинация бива два вида – обикновена (отнася се до провеждането на едно следствено действие и се състои само от тактически способи) и сложна(комбинация между следствените действия). Думата версия има латински произход (versio) и означава един от възможните начин за интерпретиране на даден факт. По своята логическа природа версията е разновидност на хипотезата, която е гръцка дума (hupothesis) и означава предположение, което човек прави за нещо възможно или невъзможно и от което извлича следствие. Версията може да се определи като основано на данните и опита предположение за разследваното престъпление и свързаните с него обстоятелства с цел да се изяснят неизвестните факти и да се съберат необходимите доказателствени материали по делото. Т. е. те е един от основните познавателни методи при разследването. Версията се изгражда и проверява, когато тези въпроси нямат отговор и когато следователят (съдът) не разполага с необходимите доказателства, а събраните данни са непълни или противоречиви. Версиите се изграждат на две основания: потребностите на познанието (създават предпоставки за постигане на по-голяма разностранност и пълнота на постъпващата информация; осигуряват своевременност, а оттук и необходимата на разследването бързина и ефективност) и потребностите на доказването (позволяват да се откриват и изземват различни видове следи и други веществени доказателства, да се обогатят показанията и обясненията чрез изясняване на почиващи на версиите въпроси). Версиите се изграждат на основата на четири вида източници: а) процесуални източници – следи и други веществени доказателства; показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия; резултатите от разпознаването и от следствения експеримент; експертното заключение; резултатите от огледа, претърсването и изземването. б) извънпроцесуални източници – данните от материалите на оперативноиздирвателните органи; съобщенията на обществеността; сведенията от средствата за масова информация и др. Основен източник без съмнение са данните от материалите по делото. Източник на версии са както преките, така и косвените доказателства, отрицателните и положителните факти. в) практиката – опитът от практиката се използва главно за изграждане на т. нар. типични (типови) версии. В този случай се прилага методът на аналогията. г) интуицията – мотивирано от знанията, опита и спонтанната творческа способност на следователя предположение за някакъв факт или група факти, свързани с разследваното престъпление, което се включва за проверка като версия. Версиите се изграждат с помощта на три основни метода – интуицията, дедукцията и аналогията – и на способите на логическото мислене – анализа и синтеза. Построяването на версиите (“технологията”) преминава през три етапа: отделяне на фактите, които имат вероятностно отношение към изследваното (изясняваното) обстоятелство; отделяне на фактите, които се намират в причинно-следствена връзка с изследваното обстоятелство; изграждане на умозаключение, т. е. на вероятно обяснение на изследваното обстоятелство. Според някои автори към първия етап се отнасят събирането на фактическия материал и неговият логически анализ и оценка, към втория – формулирането на следствената версия, респективно предположението, представляващо основата на версията, и към третия – извеждане на последствията от версията. При изграждането на версиите се спазват следните тактически изисквания: за обоснованост – предполага изграждане на версията на базата на достатъчно и разностранни по характер данни по делото и фактическа и логическа връзка и зависимост между тях; надеждност – трябва да съществуват реални възможности за превръщане на реалното обяснение в достоверно; конкретност – свързаност на версиите със задачите на разследването по конкретното дело; реалност – изразява се в съобразяване на версиите с обективните възможности за проверката им при съществуващите условия; за съгласуваност помежду им и за вътрешна непротиворечивост. ( Задачите на разследването и изискванията на тактическата организация налагат построяването на повече от една версия за едни и същи факти и обстоятелства по делото. Версиите се проверяват в процеса на разследването по време на отделните следствени действия. Само тогава резултатите от проверката имат доказателствено значение по делото. Проверката на версиите също трябва да отговаря на определени изисквания – за обективност, за многостранност и за своевременност. Практическата проверка се предшества от логическа. Изградените версии се проверяват, когато е възможно едновременно, а не поотделно, като подлежат на проверка всички версии, а не само считаните за най-обосновани и най-надеждни. Извънпроцесуалната проверка на версиите не осигурява годен доказателствен материал, а сом определена информация по делото, която може да се използва единствено, ако е събрана единствено по установения в НПК ред и форма. Класификация на версиите – деленето на версиите е условно. Те винаги са във връзка и зависимост помежду си и при изменение на източниците, върху които почиват, и за нуждите на познанието и доказването, могат да се трансформират от един вид в друг. В зависимост от обхвата на и връзката им с предмета на доказване версиите биват: а) общи – свързват се с отделни обстоятелства или с група обстоятелства от предмета на доказването; Престъплението като цяло б) частни – отнасят се до отделните доказателствени факти. Те за значително повече от общите, като изменението им води до изменение на общите. В зависимост от етапа на предварителното разследване версиите биват първоначални (почиват на по-малко източници и трудностите при изграждането им са по-големи) и последващи (почиват на по-достоверни източници). В зависимост от фазата на наказателния процес версиите биват следствени и съдебни, а с оглед на задачите за решаването, на които са изградени – експертни, оперативноиздирвателни и версии за събиране и проверка на доказателствата по делото. В зависимост от субект те биват - версии на следователя, на прокурора, на съдията и на експерта. Изградените от прокурора и от съда версии при връщане на делото за допълнително разследване са задължителни. Следователят има възможност само да уточни и допълнително да обоснове тези версии, както и да извърши други следствени действия заедно с указаните за проверката им. Версии изграждат и другите участници в процеса - обвиняемият, пострадалият, специалистът – технически помощник. Предположенията на пострадалият и на специалистът следователят взема под внимание по своя преценка, затова те стават версии само ако компетентния орган реши, че е целесъобразно да бъдат проверени. При версиите на обвиняемия – при отказ да бъдат проверени следователят трябва да се мотивира. В зависимост от източниците, върху които почиват версиите биват: а) типични – позволяват да се направи предварително обяснение на обстоятелствата, за които няма данни по делото. Това има голяма значение в началото на разследването. Те почиват на закономерности, установени при обобщаване на положителния опит от разследването. б) обикновени. В зависимост от обстоятелствата, за изясняване на които се изграждат версиите биват версии за обекта и обективната страна и версии за субекта и субективната страна деянието. Обикновено най-много версии се изграждат за обективната страна на деянието, тъй като неизяснените факти и обстоятелства в това отношение са най-много. Съдебните версии притежават редица особености в сравнение със следствените: а) изграждането на проверката им става в обстановка на цялостно разгръщане на основните начала на наказателния процес, широко участие на обстоятелствеността и активно съдействие на другите участници в наказателното производство; б) почиват на по-богати и по-разнообразни по характер източници; в) изграждането и проверката им протича в несравнимо по-кратко време и при по-голяма интензивност на разследването; г) налице е т. нар. колективност и публичност при изграждането и проверката на версиите и оттук – основаването на версиите повече идеи и аргументи; д) по-ограничени, отколкото в предварителното производство са възможностите за използване на сетивната форма на познание и др. Между следствените и съдебните версии има приемственост, като обективна основа за това е единния наказателен процес. В съдебното производство версиите са пряко свързани с ясно очертаните през тази фаза функции по обвинението и защитата. Затова те могат да бъдат обединени в две основни групи – обвинителни и оправдателни версии. Изтегляне 221.3 Kb. Сподели с приятели:
|