Криминалистика sukrateno po u4ebnik doc docx
Изтегляне 221.3 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ОГЛЕД НА МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕТО.ПОДГОТОВКА,ИЗВЪРШВАНЕ И ЗАКРЕПВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОГЛЕДА.ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
- ОГЛЕД НА ТРУП И ОСВИДЕТЕЛСТВУВАНЕ.ОСОБЕНОСТИ.ПОДГОТОВКА И ТАКТИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ.ПОВТОРАЕН ОГЛЕД НА ТРУП/ЕКСХУМАЦИЯ/.ПОВТОРЕН ОГЛЕД НА МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕТО.ОСНОВАНИЯ И ОСОБЕНОСТИ.
| Тактическа организация на предварителното производство – във фазата на предварителното производство нуждата от използване на тактическата организация за решаване на въпросите в хода на разследването е най-голяма. Тя се изразява в:
първо – в осигуряване на необходимите за разследването сили и средства, човешки и материални ресурси; второ – в осигуряване на най-рационално разпределение и разположение на силите и средствата при конкретната обстановка по делото; трето – в създаване на оптимални условия за използването им; четвърто – в създаване на условия за взаимодействие с другите правозащитни органи и с обществеността; пето – в създаване на максимално благоприятни условия за информационно осигуряване на разследването. Освен необходимата научна литература и нормативните актове се осигуряват сведения и за условията, при които са формирани показанията на свидетелите очевидци, за контрола и охраната на собствеността, за взаимоотношенията на обвиняемия и за поведението му след извършване на престъплението. Особено голямо значение имат данните за т. нар. криминалистична характеристика на престъплението; шесто – в организацията на разследването от група следователи. Поради липсата на нормативна уредба тактическата организация дава отговор на редица въпроси за: професионално-деловите качества на следователя (специализация по съответния вид дела и др.); изискването за сходна характерова нагласа и професионален опит за колективна работа; формите на взаимодействие; формите за размяна на информация; седмо – в подготовката и извършването на следствените действия по делегация. Тактическата организация и общата следствена работа – тактическата организация улеснява решаването на някои основни въпроси като: осигуряване на достатъчно време за разследване по всяко дело. Това може да се постигне чрез своевременно започване на разследването при спазване на изискваният на чл. 200 НПК, по силата на който “следователят е длъжен да започне необходимите следствени действия веднага след като образува или приеме образуването от прокурора предварително производство” и др. правилно разпределение на времето между отделните дела, като се държи сметка за същността и обема на работа по подготовката на следствените действия, за взаимодействието с оперативноиздервателните и експертните органи, с прокурора и обществеността, за необходимостта от периодична критична оценка на насоките на резследването и ефективността на планираните следствени действия и др. проучване на подзаконовите нормативни актове, които уреждат съответните обществени отношения, обект на престъпно посегателство, и осигуряване на необходимите тактически средства и материали за нуждите на разследването и за предотвратяване на престъпленията; планиране на общата следствена работа; осигуряване на резерва от време за извършване на неотложните следствени действия, които могат да възникнат по отделните дела; създаване на условия за конкретна превантивна работа по всички висящи дела и пълноценно привличане на обществеността в борбата с престъпността. Тактическа организация на съдебното производство – законодателят е предвидил по-изчерпателна нормативна уредба в сравнение с предварителното производство. Указано е кога започва съдебното следствие (чл. 274 НПК), в каква последователност се разпитват свидетелите (чл. 278 НПК) и др. Тактическата организация на съдебното производство се отличава значително от тази на предварителното производство. Трябва да се подчертаят преди всичко различията в продължителността на основните стадии. Голямо е отражението на основните начала, и по специално на началото на публичности състезателност. Специфични въпроси възникват при организиране на съдебно-следствените действия, които не могат да бъдат извършени в съдебната зала – съдебният оглед, следственият експеримент, разпитът на подсъдимия и на свидетелите на територията на местопроизшествието. ОГЛЕД НА МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕТО.ПОДГОТОВКА,ИЗВЪРШВАНЕ И ЗАКРЕПВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОГЛЕДА.ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ Огледът е един от основните способи за събиране и проверка на доказателствените материали по делото. Основни обекти на огледа на местопроизшествието са:обстановката на местопроизшествието и нейното функционално предназначение и особености;обектите на територията на местопроизшествието;функционалната връзка помежду им и между тях и заобикалящата ги среда;следите и другите веществени доказателства. Значението на огледа е голямо. По време на огледа може да се установи къде и кога е извършено престъплението;поради какви причини и при какви условия;кой е извършителят;от едно или повече лица е извършено престъплението;какви следи и други веществени доказателства са оставени и др. Проверяват се голяма част от първоначалните следствени версии и се изграждат след това нови. Планиране и подготовка на огледа. Под планиране на огледа се разбира вземане на решение за провеждането му след отчитане на предпоставките и основанията за това. Когато огледът е неотложно следствено действие,извършването му се диктува от необходимостта да бъде избягнато повреждането и унищожаването на следите и другите веществени доказателства. На това основание е допуснато провеждането му и по време на предварителната проверка по чл.191,ал.2 НПК. Нормативна основа за планиране на огледа е и чл.128,ал.2 НПК. Следователно оглед на местопроизшествието може да се планира на базата на две групи основания: когато е необходимо разкриване,непосредствено изследване и запазване по реда,установен в НПК ,на следи и други веществени доказателства от престъплението и когато е необходимо откриване и изследване на “други данни,необходими за изясняване на обстоятелствата по делото”. Подготовката може да се раздели на два етапа: преди отиване на местопроизшествието и след отиване на местопроизшествието. През първия етап се решават по-голяма част от въпросите: назначава се охрана на местопроизшествието; определят се задачите на огледа; изграждат се версии; осигуряват се поемни лица,специалисти-технически помощници и експерти,когато това е необходимо,както и представители на предприятията,организациите и учрежданията, на територията на които се извършва огледът; осигуряват се необходимите технически средства и материали. Три по-типични грешки в практиката са: не сеназначава своевременно охрана; назначава се неподходяща охрана; не се изясняват изчерпателно и ясно задачите на охраната и правата и задълженията които тя има.. Основен въпрос на подготовката е определяне на задачите на огледа. Обикновено се решават следните по-важни задачи: откриване,непосредствено изследване и запазване на следите и другите веществени доказателства; установяване на други данни,необходими,за изясняване на обсоятелствата по делото; установяване на функционалната връзка и зависимост между обектите на местопроизшествието и между тях и разследваното престъпление; установяване на способите за извършване на престъплението и начина на отразяването му в обективната среда; откриване на данни за мотивите на деянието и причините и условията за извършването му,включително,улесняващите престъплението обстоятелства; установяване на негативните обстоятелства по делото; проверка на версиите за инсцениране на престъплението; установяване от каква посока е пристигнал и в каква се е оттеглил извършителят,колко време е престоял на местопроизшествието и имал ли е съучастници. Важна част от подготовката е осигуряването на участниците в огледа и преди всичко на поемните лица. Съгласно чл.129,ал.1 НПК те присъстват задължително при огледа в предварителното разследване. Поемните лица могат да правят бележки и възражения “по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки,изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това”/чл.129,ал4 НПК/. Следователно за поемни лица не могат да бъдат привличани близки на обвиняемия и на пострадалия, нито свидетелите очевидци и други свидетели. За разлика от поемните лица присъствието на експерта и специалиста-технически помощник подлежи на преценка от страна на следователя/чл.130,ал.1 НПК/. Вторият етап от подготовката протича на територията на местопроизшествието. През този етап от подготовката се решават обикновено следните по-важни въпроси: проверява се състоянието на местопроизшествието и , когато е нужно се усилва охраната; определят се границите на изследването и обектите на огледа; решава се откъде да започне огледа и се определя последователността на извършването му; дават се допълнителни указания на участващите в огледа лица§ събират се сведения за състоянието на местопроизшествието преди огледа,за настъпилите изменения и за причините,които са ги предизвикали; осигуряват се безопасни условия за извършване на огледа ,когато това е необходимо. От определянето на границите на местопроизшествието,което в някои случаи не е възможно ,зависи колко и какви обекти ще бъдат изследвани, както и откъде е целесъобразно да започне извършването на огледа. Тактика на огледа. Извършване на огледа-решаващата и най-важна фаза на огледа. Огледът се извършва през деня,освен в случайте,които не търпят отлагане. Преминава през два стадия: статичен и динамичен. Изключени е от тази последователност е възможно ,когато има основания да се предполага, че не са загубени всички шансове за оказване на помощ на пострадалия и при наличието на сериозна опасност от повреждане или унищожаване на някои следи и други веществени доказателства до завършване на огледа. Статичният оглед. По време на извършването му се фиксира обстановката на местопроизшествието и обектите на огледа с ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки, с кино и видеоснимки и по графически начин. Откриват се, фиксират се и се изземват по-голямата част от следите и другите веществени доказателства. Спазват се следните тактически изисквания: -за своевременност; за изчерпателност; за правилна последователност на дейността по време на огледа-трябва да се отделя приоритетно внимани е на следите от миризма пред микроследите,на микроследите пред следите от ръка и крак и на хомоскопичните следи/от ръце,крака и зъби/ пред механоскопичните. Огледът трябва да започне от онази част на местопроизшествието, в която е концинтререно най-голямо количество доказателствена информация или намиращите се там обекти са най-сериозно застрашени от повреждане или унищожаване. Изследването на местопроизшествието става без да се изменя положението на обектите и без да се нарушава оригиналният вид на обстановката,като “всичко се изследва, както е заварено”/чл.130,ал2 НПК/ Динамичният оглед се извършва веднага след статичния. Тук е необходимо разместване на обектите. Извършването му винаги е свързано с проверката на определени следствени версии. Може да се наложи голямо по обем разместване на обектите, разчистване на терена, измерване на разстоянията между обектите по два сравнително постоянни ориентира и др. Може да се открият ценни следи и други веществени доказателства свързани със способа на извършване на престъплението и използваните за целта средства и т.н. В края на огледа иззетите следи и други веществени доказателства се опаковат за транспортиране,а неиззетите се запазват до вземане на съответните веществени доказателствени средства. Фиксиране на резултатите от огледа. Прави се комплексно фоксиране ,което става с протокола за оглед, с фото, кино и видеоснимки и с графически скици,планове и схеми. Протокола за оглед заема основно място. При съставянето му трябва да се спазват тактическите изисквания за изчерпателност и точност, яснота и последователност. Наред с общите сведения в протокола задължително се фиксира състоянието на местопроизшествието, предназначението на обектите и функционалната връзка между тях, състоянието на следите и другите веществени доказателства, които са открити както и техните особености. Съдържанието на протокола може да се раздели условно на три части: уводна/дата и място на извършване на огледа; данни за лицето ,което го провежда; данни за поемните лица, за специалидтите-технически помощници и за експертите и др./; описателна/точно отбелязване на границите на местопроизшествието и обща характеристика на местопроизшествието, описване на намерените следи и др.веществени доказателства и т.н./ и заключителна/посочване какви предмети са иззети и какви веществени доказателствени средства са изготвени, какви снимки и на кои обекти са направени,какви искания, бележки и възражения са направили присъстващите лица присъстващите лица. Протоколът се подписва освен от следователя и поемните лица и от другите участвали в огледа лица. Обектите на огледа и техните признаци се закрепват и фотографски-с ориентиращи, обзорни ,възлови и детайлни снимки , също и по графически начин –със скици, планове и схеми. Постига се по – голяма обективност, пълнота и бързина, нагледност и точност. Протоколът задължително се съставя на територията на местопроизшествието в съответствие с чл.100 НПК. Повторен оглед на местопроизшествието. Този оглед се извършва сравнително рядко. Под съвкупното въздействие на много фактори като атмосферни условия и др. са унищожени или са повредени и неоткритите следи и др.веществени доказателства. Поначало провеждането на повторен оглед обогатява разследването. Особености. Различни са основанията за огледа. Едно от тях непълноценното извършване на първоначалния оглед поради слаба видимост, дъжд или снеговалеж, много висока или ниска температура, голяма влажност на въздуха и др. Трябва да се види и дали огледът е изобщо възможен. Планира се и когато не са проверени задълбочено някои версии, а също и ако не са правилно определени границите на местопроизшествието и поради това са не са изследвани някои участъци. Задачите на повторния оглед обхващат две групи въпроси: установяване на нови факти и обстоятелства,пропуснати поради неблагоприятни условия или когато не е било възможно да бъдат открити, и проверка на събраните по време на първоначалния оглед и останалите следствени действия доказателства по делото. Статичният оглед дава възможност да се проверят новопостроени следствени версии, да се проверят повторно някои версии,повторно да се фиксират фотографски някои обекти и др. Динамичният стадии понякога има дори по-разностранно значение-може да се открият такива следи и веществени доказателства,които поради обективни и субективни причини не са намерени при първоначалния оглед. Прави се самостоятелен протокол, към който се прилагат и допълнително направени снимки,скици,схеми и планове. Съдебен оглед на местопроизшествието В сравнение с огледа в предварителното производства не се налага осигуряване на поемни лица и второ огледът се извършва в присъствието на страните от целия състав на съда.. Значението му е че може да се изградят нови версии и да се намерят допълнителни обяснения на проверените в предварителното производство версии. По-лесно се разбират причините и условията ,способствали за извършване на престъплението и по-добре могат да се свържат резултатите от огледа с данните от др.доказателствени материали по делото. Субект на огледа на първо място е съдът-чл.283 НПК. Планиране на огледа В определението на съда се посочват освен основанията и обектът и задачите на огледа ,лицата,които трябва да присъстват, и времето и мястото на извършването на огледа. Може да се планира по инициатива на съда , също и по искане на страните по делото. Задачите му са: изследване особеностите на местопроизшествието и връзката на неговите характерни части с механизма на престъплението; откриване,фиксиране и изземване на неоткрити дотогава следи и други вещаствени доказателства; уточняване на причините и условията способствали извършването на престъплението и др. Подготовката се отличава от тази на следствения в няколко насоки: -не се осигуряват поемни лица. Огледът се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а при необходимост и с експерт и свидетили. -нерядко се налага реконструиране на обстановката на местопрестъплението. Задачите на съдебния оглед са: проверка на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите; установяване на особеностите на местпроизшествието. На белязват се версиите и способите и средствата за проверката им. Когато трябва да се реконструира обстановката, се осигуряват необходимите макети,сходни предмети и съоръжения. Реконструкцията може да се извърши въз основа на : протокола за оглед; показанията на свидетелите очевидци; фотоснимките,плановете и скиците,видео и конозаписите. Прави се фотографско фиксиране,защото фотоснимките ще послужат пред всички инстанции. Извършване. Субект на огледа е съда,чието заседание се провежда на местопроизшествието. Най-напред се прави статичният, а после динамичният оглед. Преди това се определят границите на изследване, изяснява се характера на останалите изменения, определя се последователността на огледа,разясняват се правата и задълженията на участващите лица. Фиксирането на огледа и резултатите се прави в общия протокол на съдебното заседание. Когато е необходимо се прави фото,кино или видеофиксация. ОГЛЕД НА ТРУП И ОСВИДЕТЕЛСТВУВАНЕ.ОСОБЕНОСТИ.ПОДГОТОВКА И ТАКТИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ.ПОВТОРАЕН ОГЛЕД НА ТРУП/ЕКСХУМАЦИЯ/.ПОВТОРЕН ОГЛЕД НА МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕТО.ОСНОВАНИЯ И ОСОБЕНОСТИ. Огледът на труп се извършва обикновено заедно с огледа на местопроизшествието. В тези случаи трупът е централния обект на изследване, а резултатите едни от най-важните. Но огледът на труп е самостоятелно следствено действие,ако трупът е преместен на територията на местопроизшествието. В тези случай изследването на трупа става заедно с територията ,на която се намира; огледът се извършва неотложно,тъй като освен неблагоприятното въздействие на външни фактори отрицателно е и влиянието на вътрешните. Вътрешен оглед на трупа /аутопсия/ се извършва задължително при: насилствена смърт; скоропостижна смърт; откриване на труп с неизвестна самоличност; намиране на труп на новородено дете; съмнение,че смъртта е настъпила след аборт; настъпване на смърт в болнично заведение по-рано от 24часа от постъпването и когато не е поставена точна диагноза; след лечение от лица без лекарска правоспособност; ако смъртта е настъпила по време и след хирургическа интервенция и при раждане; оплакване,че смъртта е настъпила поради неправилно лечение. Значение: огледът показва-налице ли е насилствена смърт;кога, с какво и по какъв начин са причинени нараняванията; кои са мотивите за престъплението като се съди по броя и характера на нараняванията и др. Подготовка Назначава се охрана за запазване на признаците на трупа и на теритирията около него. Осигуряват се поемни лица и задължително съдебномедицински експерт, а когато няма такъв-друг лекар. По време на подготовката се изграждат версиите и се осигуряват необходимите технически средства и материали. Вземат се мерки за правилно транспортиране на трупа,особено при напреднали процеси на разлагане. Извършване. Съгласно чл.131,ал1 НПК”огледът на труп се извършва по възможност на мястото,където той е открит”. Най-напред се извършва статичният,а след това динамичният оглед. Обикновено се започва от мястото около трупа. Особено внимание се обръща на позата на трупа; на положението на трупа спрямо останалите обекти на местопроизшествието и на разстоянието между тях; на телесните повреди; на трупните петна; на дрехите и предметите; на оръжието или оръдието;на мястото под трупа и др. Установяват се полът и възрастта на лицето,ръстът,телосложението и степента на охраненост,трупните петна и тяхното местоположение и особености,степента на разлагане. Динамичният оглед позволява да се изследват всички части на тялото и да се направят изчерпателни изводи още на територията на местопроизшествието. Тук е голяма ролята на съдебномедицинския експерт. Фиксиране. Резултатите от огледа се закрепват в протокола за оглед на местопроизшествието или в отделен протокол,ако огледът на трупа е извършен самостоятелно. Положението и признаците на трупа се фиксират и фотографски,за предпочитане с цветни снимки, и графически. Измерва се разстоянието от трупа до два неподвижни обекта. Ексхумацията/изравянето на трупа с цел да бъде изследван/ се извършва на основание чл.131,ал3 НПК по нареждане на съда или прокурора,в присъствието на съдебномедицински експерт, когато: първото изследване е непълно и поражда съмнения за необективност на изводите;аутопсията е извършена от лекар,който няма необходимата професионална квалификация; починалото лице е погребано без аутопсия и след това възникне съмнение за насилствена смърт. Присъстват съдебномедицински експерт и поемни лица, когато е възможно близки на погребания и лица за помощно техническо съдействие. В съставения протокол се описват подробно основните моменти от ексхумацията и особеностите на трупа,резултатите от огледа,повторното заравяне на трупа и присъствалите лица. Правят се ориентиращи, обзорни възлови и детайлни снимки на гроба преди, след изваждането на трупа и след повторното заравяне на гроба; на трупа и на установените характерни признаци. Изземват се кости и меки тъкани за лабораторно изследване. Огледът се фиксира подробно. Освидетелствуване. Два въпроса: първият е от процесуален характер. Съгласно НПК освидетелствуването е вид оглед със специфичен обект на изследване-тялото на човека. Изисквания:1/поемните лица и длъжностното лице да са от същия пол,когато се налага освидетелствуваният да бъде съблечен;2/да не се допускат действия,които унижават достойнството на лицето или са опасни за здравето му;3/когато длъжностното лице е от друг пол,освидетелствуването се извършва от лекар. Вторият въпрос е от тактически характер. Освидетелствуването е поначало неотложна следствено действие. Значението е в няколко насоки: за установяване на връзката на освидетелствуваното лице с територията на местопроизшествието и с разследваното престъпление; за откриване на признаци за идентифициране на лицето; за откриване на следи,наранявания и някои особени белези от значение за делото и др. Подготовка и тактика на извършване. Подготовката включва: предотвратяване на умишлено унищожаване на следите-веществени доказателства от подлежащото на освидетелстване лице; осигуряване на поемни лица и лекар; изграждане на следствени версии; определяне на задачите на освидетелствуването-има ли кръв,сперма и други следи-веществени доказателства върху тялото на лицето; съществуват ли някои особени белези върху тялото и лицето-татуировки и др.; има ли наранявания и как са причинени и др. Извършване. Няколко тактически изисквания: -за неотложно провеждане на освидетелствуването непосредствено след задържането и личния обиск,когато са го предхождали или след възнекнало основание за освидетелствуване. -за пряка връзка със задачите на разследването. При палежи например се търсят обгаряния и опушвания върху лицето, ръцете и др.части на тялото и т.н. -за използване на общоустановени методи,вкл.клинико-амбулаторни изследвания от лекаря -за нееднократно изследване когато това е необходимо. Тактически целесъобразно е в повечето случаи освидетелствуването да започне от онези части на тялото,върху които се намират най-неустойчивите признаци и има опасност да бъдат повредени и унищожени. Това са ръцете, лицето и косата. Фиксиране. Съставя се протокол съгласно изискванията на чл101 НПК. В него се описват откритите следи от кръв,мозъчно вещество и др.,различните наранявания и особени белези върху тялото. Посочва се кои лица и в какво качество са присъствали. Извършва се фото,а когато има възможност и кино и видеофиксация. Направените снимки,обикновено възлови и детайлни се прилагат към протокола. ПРЕТЪРСВАНЕ НА ЖИЛИЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ И ОТКРИТИ МЕСТНОСТИ.ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И КНИЖА.ПОДГОТОВКА И ТАКТИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ.ДРУГИ ВИДОВЕ ПРЕТЪРСВАНЕ.ЛИЧЕН ОБИСК.ПОВТОРНО ПРЕТЪРСВАНЕ. Претърсването е следствено действие,което се състои в изследване,в повечето случаи принудително,на помещения,местности и лица с цел да се открият и изземат предмети или книжа,които могат да имат значение за делото.Целта може да е и издирване на лице или труп. В чл.134-137 НПК законодателят е визирал изрично основанията и целта на претърсването; органите,които могат да нареждат извършването му-съдът ; лицата в присъствието на които следва да се извърши и др. В зависимост от обекта различаваме четири вида претърсване:на помещения,на местности,на лица,на МПСта. С оглед броя на претърсваните обекти то бива: единично и претърсване на няколко териториално отдалечени обекта едновременно. С оглед фазата на наказателния процес: претърсване в предварителното производство и претърсване в съдебното производство. В зависимост от еднократното или нееднократното му използване то бива: първоначално и повторно. Планирането почива на изрично указани в НПК предпоставки. Според чл.134,ал1НПК то се извършва “когато има достатъчно основания да се предполага,че в някое помещение или лице се намират предмети или книжа,които имат значение за делото”,т.е.когато може да се построи обоснована версия за местонахождението на интересуващите разследването предмети или книжа. Според чл.135,ал.1НПК органите,които вземат решение за извършване на претърсване и изземване са съдът .Най-често субект на планиране на претърсването са органите на разследването. Изисква са разрешение на съдът,а в неотложни случаи то може да се извърши и без разрешение със задължението да бъде уведомен съдията в срок до 24часа/чл.135,ал.2НПК/. Групово претърсване се планира,когато има основания да се предполага,че интересуващите разследването предмети или книжа се намират в няколко териториално отдалечени места. Планирането на претърсването трябва да се запази в тайна. С неотложното претърсване се изпреварват опитите на заинтересованите лица да попречат на органите на разследването. Прави се пълноценна предварителна подготовка. Извършва се веднага след планирането на претърсването ,преди отиване на мястото на претърсване и след пристигането. Принудителният характер на претърсването изисква мотивирано решение на съда.Когато е проведено без разрешение на съда,органите на разследването са длъжни да го уведомят в срок от 24часа.Определят се поемните лица/чл.136,ал1НПК/ и се осигурява присъствието на лицето,което ползва помещението,или пълнолетен член от неговото семейство,респ.домоуправителят или представител на общината или кметството. Първостепенна задача при подготовката е да се създадат предпоставки за спазване на изискванията по чл.134-137НПК.Определят се предметите или книжата,които са обект на издирване на основата на данните по делото и на допълнително събраните за целта сведения.Индивидуализират се общият обект на претърсването и предметите или книжата,подлежащи на издирване,като се уточнява техния род,вид,разграничаващите ги признаци от сходните по вид или предназначение предмети или книжа. Събират се сведения за лицето,у което предстои да се извърши претърсването-за неговата възраст,професия,начин на живот,отношение към разследваното престъпление и др. Претърсването и изземването се извършват през деня,освен ако не търпят отлагане. Така има по-добри условия за наблюдение,гарантира се повече спокойствие на гражданите и по-малко ограничаване на правата им,по-лесно и по-точно се откриват признаците на обектите. Трябва да се осигури внезапност и неудобство за оказване на противодействие от страна на заинтересованите лица. Когато претърсването е неотложно следствено действие,то се провежда по всяко време на денонощието. Осигуряват се необходимите технически средства и материали.-металотърсачи,трупотърсачи,източници на ултравиолетови лъчи,уреди за установяване на съдържанието на тайници или скривалища,осветителни средства , а в отделни случаи специално обучени кучета. Осигурява се охрана и се вземат мерки за безопасност.Ако се очаква да се залови извършителят или да се намерят голямо количество предмети или книжа е необходимо и транспортно средство. Вторият етап от подготовката се извършва на мястото на претърсването.Освен поставяне на охрана се определят границите,в рамките на които ще се извърши претърсването,особено когато предстои изследване на голяма местност. Допълват се и се доуточняват версиите и се привличат допълнително поемни лица,ако е необходимо. Тактически изисквания: внезапност,целенасоченост,пълнота,разностранност,правилна последователност,правилна и своевременна оценка на местността или на поведението на собственика на помещението. Претърсване на помещения.Да се постави охрана и да се определи последователността на изследването. В едни случаи се започва от най-трудните помещения, а в други от помещенията с най-разностранни функции. Заварените лица се настаняват в едно помещение под контрол на органите на разследването. Изследват се стените,мазилката или тапетите,различието в звука,в оцветяването и монолитността,”възрастта” на съединителните части и детайли. Следи се поведението на собственика и промяната в настроението му в зависимост от мястото където се претърсва. Претърсване на местности.Изследване на цялата територия с всичките и особености-изискването за пълнота.Местността се разделя на участъци,които се изследват последователно и за да не се пропусне нещо изследваната територия се застъпва. Фиксиране. Дейността по претърсването и резултатите от него се закрепват процесуално в протокол. В него се посочва времето и мястото на претърсването,участвалите лица и др.Подробно се описва всичко ,което е намерено. Предметите или книжата се показват на поемните лица и на лицето, у което се извършва претърсването, а в протокола се записват бележките,които тези лица са направила. Когато намерените предмети или книжа са много на брой,целесъобразно е да се опишат в отделен списък-приложение към протокола. Посочво се задължително дали лицето доброволно е предало търсените предмети или книжа или е оказало противодействие, в какво се е изразявало то и т. н. Отбелязва се също дали предметите или книжата са оставени за пазене,у кое лице и при какви условия. Намерените предмети или книжата и местата където са открити се фиксират и фотографски с възлови и детайлни снимки. Повторното претърсване е самостоятелно следсвено действие.. Смята се че има основани яза него когато първоначалното претърсване е проведено без достатъчно подготовка и следователят не е разполагал с необходимите сведения за предметите или книжата,които имат значение за делото; когато претърсването не е било извършено задълбочено,без необходимите технически средства; когато е проведено при неблагоприятни условия,слаба видимост и др.; когато могат да бъдат открити и иззети нови предмети или книжа и в случаите на обосновано очакване,че извършителят,успокоен от първоначалните резултати,ще върне укритите предмети или книжа на същото място. Прави се самостоятелен протокол Претърсване в съдебното производство.В практиката не се среща. Може да се наложи в случаите,когато не е извършено повторно претърсване по време на предварителното разследване,когато възникнат достатъчно основания да се предполага,че могат да бъдат намерени посочените по време на съдебната фаза от страните в процеса предмети или книжа; когато въпреки искането на съда не са му предадени предметите или книжата./чл.133 НПК/ Съдът взима решение с определение за извършване на претърсване. Претърсването може да бъде извършено и от органите на предварителното производство по решение на съда. Резултатите от претърсването се закрепват в протокола на съдебното заседание. Личен обиск-принудително следствено действие..Прави се само с разрешение на съда. Изключение се допуска в два случая: при задържане и при претърсване на помещения,когато има достатъчно основания да се счита,че лицата,които присъстват при претърсването са укрили предмети или книжа от значение за делото/чл.138,ал1НПК/. Най-напред се изземва оръжието или оръдието,с което може да се окаже противодействие или да се извърши друго престъпление.. Личният обиск позволява да се установи връзката на лицето с разследваното престъпление.Той е неотложно следствено действие. Подготовка и извършване. Подготовката почива на изчерпателни данни за личността на претърсвания.Извършва се както на територията на местопроизшествието или мястото,където е задържано лицето,така и на други подходящи места,ако няма опасност от унищожаване и повреждане на предметите или книжата и има условия за безопасност. Обискът се извършва от лице от същия пол,в присъствието на поемни лица от същия пол/чл.138,ал2НПК/. Търсят се и се изземват огнистрелно и хладно оръжие и различни веществени доказателства и книжа-запалителни средства и материали при палежи,отчетнически и др.документи при длъжностни присвоявания и т.н. Възможен е и всъдебната зала по време на съдебното следствие. Най-напред се претърсват външните страни на дрехите и обувките,а след това вътрешните. Съставя се протокол за личен обиск,към който се прилагат фотоснимки. ТАКТИКА НА ИЗЗЕМВАНЕ.ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ И СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.ОСОБЕНОСТИ НА ИЗЗЕМВАНЕТО КАТО САМОСТОЯТЕЛНО СЛЕДСТВЕНО ДЕЙСТВИЕ И КАТО ДЕЙСТВИЕ ПРИ ОГЛЕДА,ПРЕТЪРСВАНЕТО И ЛИЧНИЯ ОБИСК Изземването се среща в две процесуални форми: като органически съпътстваща огледа,претърсването и личния обиск процесуална дейност и като самостоятелно следствено действие по смисъла на чл.116НПК. Нормативна основа е чл.133НПК-“всички учреждения,предприятия,обществени организации,длъжностни лица и граждани са длъжни да предадат намиращите се у тях предмети или книжа”,ако бъдат поискани от съда или от органите на предварителното производство.Още по подробно е регламентирано в чл.134-139НПК, като органически свързано с претърсването. Планиране.Решение за изземване се взема при две групи данни по делото: за връзката на определени предмети или книжа с разследваното престъпление и за тяхното местонахождение и характерни признаци. Изземването е неотложно следствено действие,когато се появи опасност от унищожаване,повреждане или укриване на предмети и книжа. Книжата от значение за делото,които подлежат на изземване са няколко групи: официални и частни документи и свързаните с тях писмени източници; подправените документи; документи,които се отнасят до извършителя на престъплението,особеностите на производствения процес,организацията на работата,формите и съдържанието на превантивно-предупредителната работа. Наред с подправения документ се планира и изземването на вторите екземпляри,независимо,къде се намират в момента. Прави се т.нар.групово изземване,за да се осигури едновременното изземване на документите от различни предприятия,учреждения или организации. Подготовка.Съставя се постановление за изземване; осигуряват се поемни лица,лицето у което се намират предметите или книжата; създават се условия за спазване на изискванията по чл.136НПК; взема се разрешение от прокурор/съда?/,когато предстои изземването на документи,които съдържат държавна тайна,или изземване на пощенска и телеграфна кореспонденция. Осигурява се присъствието на оперативни работници или охрана,когато се предполага,че ще възникнат затруднения. Характерна черта на подготовката е запазването и в тайна и бързината на извършването и. Извършването започва с представяне на решението за изземване и с предложение от компетентния орган да се посочат интересуващите го предмети или книжа. На изземване освен предварително набелязаните обекти,подлежат и всички предмети или книжа,които имат значение за делото,а също и забранените за ползване или извадени от гражданския оборот предмети или книжа,когато органите на разследването се натъкнат на тях. Иззетите предмети или книжа се предявяват на поемните и на другите присъстващи лица. Изземването на пощенска или телеграфна кореспонденция,както и на документите съдържащи държавна тайна се извършва само с разрешение на съда/чл.139,ал1НПК/. Изземването на кореспонденция,намираща се в учреждания,става в присъствието на поемни лица,избрани между служителите на учреждението. За изземването и резултатите от него се съставя протокол. В него се посочва наред с общите данни,какви предмети или книжа са иззети,как са опаковани и запечатани и на кои от тях са направени фотоснимки. Изземване в съдебното производство. Законова опора са чл.133 и чл135-139НПК. Може да се извърши,когато страните в процеса посочат в хода на съдебното следствие съответното учреждение,предприятие или обществена организация,длъжностно лице или гражданин,у когото се намират предмети или книжа,които могат да имат значение за делото и когато могат да опишат особеностите на посочените от тях предмети и книжа.Изземването и резултатите от него се отразяват в протокола на съдебното заседание. 30ти въпрос Разпитът е способ за събиране на гласни доказателствени средства. През първата фаза-предварителното производство,разпитът е много по-близо по време до фактите и обстоятелствата,подлежащи на установяване,проверка и доказване. По-слабо е забравянето и по-малка е опасността от тенденциозност. Показанията са по-спонтанни и по-искрени,по-малко са обременени от неправилни версии и обмислено лъжа. Възпроизвеждането е по-бързо ,а паметта по-свежа. По-слаба е естествената деформация на фактите. През втората фаза-съдебното производство,разпитът се провежда в условията на публичност и състезателност с произтичащите от това последици от психологически и тактически характер Разпитът позволява да се съберат гласни доказателства,в повечето случаи по основни въпроси от предмета на доказването, и да се направи проверка и оценка на голяма част от доказателствените материали по делото. Дава се възможност да се очертаят насоките за откриване и събиране на нови доказателствени материали,да се изградят и проверят важни следствени и съдебни версии и да се изяснят различни обстоятелства от предмета на доказването. Обхвата и дълбочината на подготовката зависят от различни фактори-от значението на очакваните показания или обяснения,от данните за личността на разпитвания и др. Съдържание на подготовката.По време на подготовката най-често се изясняват въпроси от организационен характер-определяне на времето и мястото на разпита,продължителността му и участващите в него лица и т.н.В по-малка степен се отделя внимание на проблемите по същество-предмета на разпита и тактическите способи,които може да се използват и т.н. Основните моменти на подготовката са: -Определяне на предмета на разпита,т.е.на очакваната информация за обекта и обективната,субекта и субективната страна на деянието и другите обстоятелства от предмета на доказването.Обикновено се изхожда от данните за условията ,при които е станало формирането на показанията или обясненията,от факторите,оказващи влияние върху досоверността на показанията,от личността на свидетеля и др. -Определяне на времето и мястото на разпита.Относно мястото на разпита са възможни три варианта: в кабинета на следователя; в болнично или жилищно помещение; на местопроизшествието.Последният има големи предимства: по-голямо активизиране на асоциативните връзки и по-пълно възпроизвеждане; повишаване на точността и изчерпателността; увеличаване на възможностите за оценка на показанията в хода на депозирането им. -Определяне на продължителността на разпита,при разпит на непълнолетни свидетели и обвиняеми,на билни лица и др. -Определяне на участниците в разпита-преводач,ако се налага; тълковник,когато обвиняемият е глух и ням; педагог или психолог,родител или настойник при разпит на непърнолетни свидетели. -Осигуряване на технически средства-магнитофон,видеомагнитофон. -Изясняване на влиянието на обективните и субективните фактори при формиране на показанията.При това участват по правило и двете форми на познанието-сетивната и логическата. -Определяне на тактическите способи.Те се използват и през трите етапа на разпита-свободният разказ,задаването на въпроси и фиксирането на резултатите от разпита.Способите биват по природа: криминалистични,психологични и логически,като момежду ими има връзка.В практиката най-често се използват следните способи: предявяване на веществени доказателства и документи; детайлизация на разпита; задаване на неочаквани въпроси; задаване на система от въпроси,подчинени на определена тактическа цел; използване на положителните качества на разпитвания,чрез провокиране на неговата честност,смелост и независимост,чувство за отговорност и справедливост. -Осигуряване на подходящи условия за възпроизвеждане и правилно процесуално закрепване на показанията.Създава се необходимата за целта обстановка в кабинета на следователя и в съдебната зала.Тя трябва да съдейства за съсредоточаване на следователя или съда,и на свидетеля или обвиняемия,да внушава спокойствие и да предразполага към доверие. Тактика на разпита.Тактическите/криминалистичните изисквания/ се отнасят до четири момента: Началният етап на разпита има значение не само за следователя,но и за свидетеля.Тук се съобщават и запосват данните за личността на свидетеля и за отношението му към разследваното престъпление.Прави се предупреждение за наказателната отговорност и се уведомява дали ще се изготви звукозапис.През този етап става първата среща между следователя и свидетеля/обвиняемия/, започва преценката им един за друг и още тук, в зависимост от допуснатите от свидетеля неточности в данните за възрастта,образованието,професията и др.може да се направи предположение за достоверността на предстоящите показания. Свободен разказ.Изрично предвиден е в НПК-чл.98,ал.5 и чл.88,ал3. Свободният разказ позволява пълноценно да протече възпроизвеждането и по-лесно да се разбере позицията на свидетеля или обвиняемия,да се постигне по-голяма хронологическа и логическа връзка и последователност на информацията и да се избегни външно внушение,да се установи по кои факти и обстоятелства се допускат непълноти и неточности и кои са причините за това. Прекъсването на свободния разказ е допустимо само в крайни случаи. Свободният разказ бива три вида:описателен,обяснителен и емоционален. Следователят/съдът/ трябва да прояви търпение и да запази спокойствие по отношение на излаганата информация,а след това да прояви нужната обективност при преценката и. Въпроси по време на разпита.Въпросите се задават след завършване на свободния разказ.Цели се събиране на допълнителна информация или доизясняване,уточняване,проверка или допълване на показанията. Поставят се обикновено пет вида въпроси: допълващи,уточняващи,напомнящи,разясняващи и контролни. Те разкриват как и кога са станали известни на свидетеля изнесените факти,основават ли се на други доказателства по делото.Въпросите трябва да бъдат ясни ,конкретни и свързани с обстоятелствата по делото.Те не трябва да подсказват отговора или да подвеждат към определен отговор.Следователно не трябва да се поставят внушаващи и подвеждащи въпроси. Установяване на психологически контакт е процес ,който започва обикновено в началния етап на разпита и продължава през целия период на провеждането му. Оценка на показанията или обясненията в хода на разпита.Тя съдейства за индивидуализиране на тактиката на разпита и за своевременното изоставяне на едни и използване на други тактически способи,за установяване дали правилно е възприето събитието на престъплението и какво влияние са оказали обективните и субективните фактори при формиране на показанията,кои са причините за допуснатите неточности,противоречия и т.н. Показанията се записват в протокол за разпит. 34въпрос
Заподозрян е лицето,спрямо което е взета мярка за процесуална принуда/предварително задържане/.Фигурата на заподозрения възниква след издаване на мотивирано постановление за предварително задържане,т.е.след образуване на предварително производство и привличането на лицето като заподозрян. Предварителното задържане се характеризира със това че е: Първо,като мялка за процесуална принуда,то се извършва ако е налице едно от основанията по чл.202,ал1НПК и има достатъчно данни,които позволяват на органа на предварителното производство да направи обосновано предположение,че е извършено престъпление. Второ,възможно е предварителното задържане и без съгласието на прокурора,като следователят е длъжен да го уведоми за задържането и да съобщи основанието за това не по-късно от 24часа/чл.203,ал.1НПК/. Трето,предварителното задържане се постановява след образуване на предварително производства,когато съответният орган констатира въз основа на предварителна проверка/ако е била нужна/, че са налице условията за това, и след привличане на лицето като заподозрян. Четвърто,фактическо задържане може да бъде извършено и от гражданин,когато са налице условията на чл.202,ал1НПК/лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след това или очевидец го е посочил/. Основания за разпита.По силата на чл.206,ал1НПК лицето има право да научи в какво е заподозряно,да даде обяснения,да прави искания,бележки и възражения.Неговите обяснения имат характер на доказателствено средство.Следователно разпитът се извършва за да бъде реализирано правото на лицето да даде обяснения. В повечето случаи разпитът се извършва като първоначално неотложно следствено действие. Но той може да бъде проведен и след първоначалните следствени действия.А предварителното задържане е обикновено ситуационно действие. Подготовка и тактика на извършване на разпита.Разпитът на заподозреният почива на разпоредбите на НПК за разпит на обвиняем. Един от основните въпроси е проучване на личността на заподозрения. Специално внимание заслужават сведенията за отношенията между заподозрения и пострадалия и поведението на заподозрения преди престъплението. Провеждане на разпита.В началото на разпита се съобщава основанието за задържане и се изясняват правата,които има лицето в качеството на заподозрян.Съдържанието на разпита се отнася главно до факта на извършване на престъплението.По-благоприятни са тактическите условия за разпит,когато лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след това,когато очевидец го е посочил или когато върху тялото и дрехите му по него или в жилището му са открити следи от престъплението. Използват се следните тактически способи: детайлизация на разпита-чрез система от уточняващи и контролни въпроси се изясняват обстоятелствата,отнасящи се до обективната страна на деянието и участието на заподозрения в него,до причините и условията,способствали извършването му; предявяване на веществени доказателства и книжа-особено голямо значение има предявяването на иззетите при личния обиск предмети и книжа,когато е установена връзката им с разследваното престъпление; използване на положителните качества на разпитвания и др. За провеждането на разпита и резултатите от него се съставя предварителен протокол.Значението на обясненията на заподозрения като доказателствено средство се изчерпва в предварителното производство. Разпит на обвиняеми. Това е задължително следствено действие,което се извършва незабавно след като следователят предяви обвинението.Следователно провеждането му е зависимо от процесуалните действия,които го предхождат-повдигане на обвинението и неговото предявяване.Използвайки правото си на защита,обвиняемият може да откаже да даде обяснения. Значение. Получава се в много случои достоверна доказателствена информация за това: къде,кога,как и с помощта на какви способи и средства е извършено престъплението; кои са мотивите и условията,благоприятстващи извършването му и т.н. За планиране на разпита в същинския смисъл на думата не може да се говори. Към разпита следва да се пристъпи след като е даден отговор на редица въпроси от предмета на доказването и са събрани достоверни данни за неговата личност и за причините и условията,способствали за извършване на престъплението. Това не се отнася до повторния разпит.Планирането му почива обикновено на самостоятелни основания,освен ако не се извършва във връзка с предявяването на допълнително обвинение. Той се планира,когато обвиняемият не е признал участието си в разследваното престъпление или е направил частични самопризнания и това противоречи с останалите доказателствени материали по делото; когато по време на първоначалния разпит е допуснал съществена непълнота или фактически и логически противоречия; когато са открити и иззети нови веществени доказателства и книжа и нови данни във връзка с поддържаното от обвиняемия алиби; при изменение на квалификацията на деянието или ново обвинение; кагото се установи,че обвиняемият е направил невярно самопризнание,поемайки чужда вина; когато се налага обвиняемият да вземе отношение по появилите се след първоночалния разпит обстоятелства и даде,ако желае,обяснения; по чисто тактически съображения-когато се очаква промяна в позицията на обвиняемия в резултат на преоценката,която е направил на фактическите обстоятелства по делото. Подготовка и тактика на извършване на разпита.Подготовката е близка до тази за разпит на свидетели,но в същото време е и различна,защото е свързана с повече трудности и изисквания. Даването на обяснения от обвиняемия е негово право,а не задължение. Обхват на подготовката: Първо,определяне предмета на разпита.Подлежат на установяване,проверка и доказване всички факти и обстоятелства,които се отнасят до обекта и обективната,субекта и субективната страна на деянието,до характера и размера на вредите,които са причинени,до другите обстоятелства,които имат значение за отговорността на обвиняемия и причините и условията,способствали извършването на престъплението. Второ,изясняване на влиянието на обективните и субективните фактори при формиране на обясненията. Изхожда се не само от обясненията,но и от показанията на пострадалия,от данните в протокола за оглед и от допълнително събраните сведения. Трето,проучване на личността на обвиняемия.Съдът не осъжда едно действие,а човек и без проучване на личността на обвиняемия не може да се направи преценка на неговата отговорност,нито на мотивите на престъплението.Събират се сведения за: моралните качества на разпитвания,професионалната му квалификация,трудовата дисциплина и средата,в която израснал и работил,отношението му към пострадалия и др. Четвърто,определяне на тактическите способи,детайлизация на разпита,предявяване на веществени доказателства и др.Недопустимо е използване на способи за физическа или психическа принуда. При повторния разпит в случаите на пълни самопризнания на преценка подлежат преди всичко подбудите за това и обосноваността и достоверността на обясненията.Съществена част от предмета на разпита заемат въпросите,които трябва да бъдат изяснени както в подкрепа на обвинителната,така и на оправдателната версия. Обикновено втория разпит се провежда в кабинета на следователя,но това може да стане и на местопроизшествието. Тактика на разпита на обвиняемия. Разпитът започва със запитване,признава ли се за виновен,след което се поканва да изложи,ако желае,във формата на свободен разказ всичко,което знае по делото.Обвиняемият може да отрича,защото е неискрен и защото обвинението е необосновано. Самопризнанието може да почива на две основания: желанието добросъвестно да понесе отговорността,но и слабата психическа устоичивост,както и намерение да прикрие друго лице.Затова когато има самопризнание,следствието не приключва. В много случаи трудностите при разпита започват след приключване на оправдателните обяснения.Трябва да се прецени какви въпроси трябва да бъдат зададени.Целта е да се провери поддържаното алиби и да се установи в каква степен дадените оправдателни обяснения отговарят на действителността. Прибързаното укоряване в неискреност,както и безкритично-доверчивото приемане на самопризнанието или неуместните усилия да се “въведе” разпитваният чрез странични въпроси към същността на разследването са в еднаква степен погрешни. Не бива да се забравя презумпцията за невиновност. Когато обвиняемият прави признания по отделни въпроси и отрича част от обвинението,това може да се дължи на различни причини: на нежелание да поеме дела на съучастниците; защото по негова преценка това е най-добрата форма на защита в момента и защото в тази част обвинението е необосновано. Поведението на отзивчивост,на разбиране на затруднението,в което се намира,винаги дава по-добри резултати,отколкото назиданието и недоверието. След свободния разказ се пристъпва към задаване на въпроси.Особено голямо е значението на контролните въпроси. Обясненията се закрепват в протокол за разпит. Обясненията от повторния разпит се закрепват в самостоятелен протокол. 35 въпрос Към разпит на подсъдимия се пристъпва след като председателят на съда покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението.Това става в началото на съдебното следствие след прочитане на обвинителния акт от прокурора и след запитването дали е разбрал в какво се обвинява.Подсъдимият обаче може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие. Въпросите,подлежащи на тактическа прецинка са два: в каква последователност трябва да се проведе разпитът на подсъдимите,когато обвинението е срещу две или повече лица, и необходимо ли е някой от подсъдимите да бъде разпитван в отсъствието на другите. При определяне поредността на разпита на подсъдимите се изхожда от три предпоставки: очаквана разностранност и изчерпателност; степента на достоверност; опасността от отрицателно влияние върху позицията на другия подсъдим и върху достоверността на неговите обяснения. Най-напред се разпитва непълнолетния подсъдим,съответно подсъдимият,който се очаква да даде по-разностранни и достоверни обяснения. Подсъдимият може да бъде разпитан в отсъствието на другите,когато някой от подсъдимите не може да присъства и това няма да затрудни разкриването на обективната истина; при непълнолетни и пълнолетни съучастници; в случай на служебна зависимост на подсъдимите,която може да окаже неблагоприятно влияние върху обхвата и достоверността на обясненията; когато морално-етични съображения налагат това. След завръщане на подсъдимия в съдебната зала председателят на съда го запознава с обясненията,при депозирането на които е отсъствал. Подготовката обхваща по същество същите въпроси както и при разпита на обвиняемия. Но има и различия: съдът разполага с обясненията на подсъдимия,които той е дал в качеството си на обвиняем; може да използва останалите доказателствени материали,събрани от предварителното разследване; разпитът се извършва не от едноличен,а от колегиален орган. Специално внимание се отделя на предмета на разпита. Съставя се план в три части. В първата се отразява позицията на подсъдимия по главния факт; противоречията и непълнотата в обясненията му; веществените и невеществени доказателства на които противоречи; условията при които е станало възприемането и др. Във втората се посочват въпросите,които подлежат на изясняване и способите които ще се използват,включително контролните и уточняващите въпроси. В третата се фиксират различията,които евентуално могат да се появят между обясненията в предварителното разследване и в съдебното следствие и причините за тези различия. Тактика на разпита на подсъдимия.Разпитът се извършва в условията на публичност и състезателност; извършва се от колегиален орган и установяването на психологически контакт става на друга плоскост; нормативно е определена поредността на задаването на въпросите. Подсъдимият дава обяснения под форма на свободен разказ,като през това време не бива да бъде прекъсван.На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от председателя и другите членове от състава на съда,а след това от прокурора или частния тъжител,частния обвинител и неговия повереник,другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия. Подсъдимият е запознат с материалите по делото и се е готвил за разпита,който за него е преди всичко средство за защита. Когато прави самопризнание,трябва да се създадат условия за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата,включително чрез предявяване на веществени доказателства и документи. Когато отхвърля обвинението,необходимо е посредством детайлизация на разпита,предявяване на веществени доказателства и документи да се направи съпоставка с другите доказателствени материали и др.При промяна на позицията от самопризнание в предварителното производство в отхвърляне на обвинението се налага,чрез детайлизация на разпита,задаване на контролни въпроси,използване на кръстосания и шахматния способ на разпит също да се направи съпоставка с обясненията в предварителното производство и др. Обясненията на подсъдимия се закрепват в протокола за съдебното заседание,като в случаите,когато е извършен кръстосан разпит,въпросите и отговорите се записват така както са зададени. Изтегляне 221.3 Kb. Сподели с приятели:
|