Идентификация в наказателното производство. В НП идентификацията се осъществява посредством два процесуални способа: експертиза и разпознаване. При експертизата това става на основата на специални знания, а при разпознаването – посредством изградения мисловен образ.
Съдебната идентификация се характеризира със следните специфични черти: 1. Подчинена е на разпоредбите на НПК; 2.протича в рамките на наказателното производство; 3.свързана е с изследване на минало събитие – разследваното престъпление; 4.обектите на идентификацията се намират в предполагаема връзка с извършеното престъпление и чрез идентификацията тя се потвърждава или се изключва; 5. Може да се използват собствени методи и средства за идентификация.
Научни основи на съдебната идентификация – това е преди всичко теорията на познанието с нейните основни положения за индивидуалност и качествена определеност на обектите от материалния свят, за връзката и взаимозависимостта помежду им, за отражателната способност на обектите, за познаваемостта на света и др. Обектите на съдебната идентификация се изследват не статично, а в тяхното развитие и изменение.
Съдебната идентификация има значение в две насоки – общометодологично и непосредствено практическо значение. Общометодологичното значение се изразява в принципната възможност за събиране на т.нар. идентификационни доказателства, а непосредствено практическото – във възможността за установяване наличието или липсата на тъждество на конкретно определен обект.