Криминалистика sukrateno po u4ebnik doc docx
Изтегляне 221.3 Kb.
|
| Допълнителна експертиза се назначава, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно (чл. 126 НПК) или когато при разпита на експерта в съдебно заседание възникнат въпроси, отнасящи се до положения, които не са били включени в задачите на експертизата (чл. 280 НПК). С оглед постигането на изчерпателност допълнителната експертиза се назначава за:
за проверка на нови следствени (съдебни) или експертни версии, свързани с предмета на първоначалното разследване; за изследване на нови обекти, намиращи се във връзка с обекта и задачите на първоначалната експертиза; за решаване на пропуснатите в първоначалната експертиза задачи; за решаване на нови задачи, свързани с първоначалната експертиза; за решаване на посочените от експерта задачи, които са свързани с предмета на извършената експертиза. С оглед постигането на яснота допълнителната експертиза се назначава: за допълнително обосноваване на експертното заключение; за доизясняване на признаците, респ. произхода и значението на съвпадащите, когато изводът е отрицателен, и на различаващите се, когато изводът е положителен. Повторна експертиза – има някои особености в сравнение с първоначалната – не стои въпросът за необходимостта от специални знания, нито за характера на тези знания; в повечето случай не се налага събиране на сравнителен материал; по правило обекта и задачите на експертизата са същите както при първоначалната и др. Повторната експертиза се назначава, когато експертното заключение “не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност” (чл. 126 НПК). Други мотиви за назначаване на повторна експертиза са: нарушаване на процесуалните изисквания по чл. 117 – 127 НПК; противоречие между представените експертни заключения; необосновано вероятно заключение, разногласие между експертите на първоначалната колективна експертиза. Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган е длъжен да се мотивира, но не и да назначи повторна експертиза (чл. 127, ал. 2 НПК). В постановлението се посочва изрично че експертизата е повторна. Отбелязват се и основанията, които мотивират назначаването й. Колективна експертиза – среща се в три варианта – като първоначална еднородна, повторна еднородна и комплексна експертиза. Първоначална колективна еднородна експертиза се назначава сравнително рядко, но гарантира по-голяма обективност и изчерпателност на заключението, а оттук и по-голяма бързина на предварителното разследване, защото дава по-малки основания за оспорване, намалява вероятните заключения и др. Поради това назначаването й е тактически целесъобразно, когато: обектите на експертизата съдържат недостатъчен материал за изследване; обичайното проявление на признаците на обекта на експертизата е затруднено поради маскировка или имитация или в резултат на неблагоприятното въздействие на други фактори; не е осигурен достатъчен по количество и годен в качествено отношение сравнителен материал. Повторната колективна експертиза се среща често. Тя се назначава освен на основанията по чл. 126 НПК и когато: представеното вероятно заключение не е достатъчно обосновано; експертът не е могъл да даде отговор на всички въпроси поради сложността на изследването; резултатите от използваните способи и средства изискват критична оценка и проверка от повече специалисти. Комплексна експертиза – решава разнородни по характер въпроси, като използва знания от различни области на науката, изкуството и техниката. Това предполага или комплексна подготовка на експерта или експертното учреждение, или колективно изследване, извършено от специалисти от различни области. Относно характера на комплексната експертиза има различни виждания: преобладава схващането, че тя интердисциплинарна експертиза, като при извършването и се използват знания от различни области на науката; според други е комплексна, защото обектът е изследван във всички възможни аспекти и са решени въпроси, изискващи специални знания В много случаи комплексната експертиза представлява съвкупност от експертни изследвания, всяко от които е самостоятелно, доколкото се извършва от специалисти в сферата на техните научни знания. В други случаи експертизата може да бъде извършена без посоченото деление на обекта и без откъсване на специалните знания едно от друго. Комплексното изследване може да обхваща няколко обекта и да предполага решаването на две или повече задачи, но не е изключено и изследване само на един обект и решаването само на една задача. Особености на организацията на комплексната експертиза: във връзка с обекта - нужно е строго индивидуализиране и пълно разграничаване на обекта от други сходни обекти; относно задачите – те трябва да се намират в такава хронологична и логическа връзка и последователност, която да обуславя разкриването на естествения процес на образуване на признаците и благоприятните предпоставки за успешното провеждане на всеки етап от изследването. Ако комплексната експертиза е колективна организацията на изследването се възлага на експерта, който ще има най-голям дял в експертизата предвид характера на необходимите основни специални знания. С оглед изискванията на основната област на изследването се определят и методите и средствата в другите области на знание. Изтегляне 221.3 Kb. Сподели с приятели:
|