Криминалистика sukrateno po u4ebnik doc docx
Изтегляне 221.3 Kb.
|
| Планиране на разследването в средния етап на предварителното производство – това планиране се извършва при значително по-благоприятни условия. Много повече са фактическите (информационните) източници и значително по-обосновани са логическите (версиите). По-очертано се проявява зависимостта на някои следствени действия (например разпитът на обвиняемия) от процесуалните действия (например повдигане на обвинението по чл. 207 НПК). Планирането през този етап осигурява условия за обективна проверка на постъпващите в хода на разследването данни и за такова разположение във времето на следствените и другите действия, което да гарантира най-добри възможности за установяване на достоверността на получаваната информация. Върху съдържанието на планирането през този етап все по-голямо внимание оказва появилата се нова процесуална фигура – обвиняемият.
Планиране в края на предварителното производство – то се среща рядко в практиката, тъй като в този срок чувствително е приближен краят на разследването. Когато в осъществяване на своите процесуални права при предявяване на следствието обвиняемият е направил обосновано искане за извършване на допълнителни следствени действия и следователят прецени, че те имат значение за установяване на обективната истина по делото, планирането следва да се извърши. Но следователят може да планира разследването в края на предварителното производство и по своя инициатива и наред с поисканите да планира други следствени действия за изясняване на повдигнатите въпроси. Планиране на съдебното следствие – планирането на съдебното следствие съдейства за правилна организация на дейността на съда и за изчерпателното, обективно и разностранно изясняване на фактите и обстоятелствата по делото. Планирането на съдебното следствие се отличава от планирането на предварителното по субекта на планирането; степента на проявление на основните начала на наказателния процес; продължителността – в съдебното производство няма възможност за характерното до този момент постепенно индивидуализиране на планирането, то се извършва компактно и за сравнително кратко време; условията за своевременно започване на планирането – в предварителното производство това става непосредствено след образуването му, докато в съдебното - едва след предаване на обвиняемия на съд. По-разностранни и в по-голяма степен индивидуализирани са източниците на планиране в съдебното производство. Доминиращо значение имат данните. Съдържанието на планирането, както и в предварителното производство е тясно свързано с предмета на доказването. Но тук благодарение на събраните в досъдебната фаза доказателствени материали не се налага извършване на т. нар. организационни, информативни, превантивни и други спомагателни действия. Поначало няма никакви трудности и при определяне на съдебноследствените действия. При това в някои случаи последователността на извършването им е нормативно закрепена. Специално внимание при планирането заслужават съдебноследствените действия, които не могат да бъде извършени в съдебната зала – съдебният оглед, съдебният експеримент, разпитът на територията на местопроизшествието и др. Тактическа организация на разследването – представлява система от знания и дейности за ефективно протичане на разследването и на отделните следствени действия с цел да се постигне изчерпателност и оптимална разностранност и обективност при събирането и проверката на доказателствените материали по делото; своевременно осигуряване на необходимите за разследването сили и средства, човешки и материални ресурси и тяхното правилно разпределение; оптимални условия за използването им; взаимодействие с другите правозащитни организации и с обществеността; максимално информационно осигуряване на разследването; правилно вътрешно разпределение и организация на общата следствена работа и създаване на предпоставки за конкретна превантивна дейност. Тактическата организация почива на сравнително широки основи – НПК и процесуалната организация на разследването, криминалистичната тактика, научната организация на труда и прокурорско-следствената и съдебната практика. Тактическата организация не бива да се отъждествява с криминалистичната тактика. Тя не е идентична и с планирането. Тактическата организация е по широка по обхват, защото решава по-разностранни задачи. Тя се отнася не само до стадиите на разследването, но и до цялото предварително и съдебно производство. В същото време планирането и тактическата организация се намират в органическа връзка и зависимост. Осъществяването на планирането не е възможно без добра тактическа организация на разследването, както и тактическата организация би била непълноценна без задълбочено планиране. В зависимост от ролята й при събирането и проверката на доказателствените материали тактическата организация може да се раздели на две части: а) тактическа организация в тесния смисъл на думата – обхваща планирането, следствените и съдебните версии, тактическите способи и правила и тактическата комбинация. Те трябва да се използват не изолирано, а като свързана с особеностите на конкретното дело система от знания. б) тактическа организация в широкия смисъл на думата – пряко обслужва дейността по събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. Тя включва още: връзката и взаимодействието с прокурора, оперативноиздиравателните и експертните органи; връзката и взаимодействието с обществеността; организацията на разследването от група следователи; организация на следствените действия по делегация; общата организация на следствената работа. Изтегляне 221.3 Kb. Сподели с приятели:
|