Криминалистика sukrateno po u4ebnik doc docx
Въпрос № 24 – Планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие
Изтегляне 221.3 Kb.
|
| Въпрос № 24 – Планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие
Планирането е преди всичко целенасочена мисловно-логическа дейност, с която се определят процесуалните и криминалистичните способи и средства за разследването по конкретното дело. То има прогностичен и управленски характер - с планирането се създава оптимален модел на работа на следователя и на съда за решаване на текущите и крайните задачи на разследването. Планирането се изразява в циклично протичащи етапи на аналитично и сравнително изследване на известните факти и обстоятелства, предполага анализ и оценка на данните и версиите, които се отнасят до разследваното престъпление. Планирането следва да се различава от методиката на разследване на съответния вид престъпления, защото тя дава само общ (типов) отговор на въпросите, а планирането – на възникналите въпроси по конкретното дело. Планирането се различава и от версиите – различна е служебната им роля при разследването. То не бива да се отъждествява и с организацията на разследването – тя обхваща по-широк и по-разнообразен кръг от въпроси. Главен субект на планирането е следователят или съдът. В избора на пътища за установяване на обективната истина принос имат също прокурорът (дава указания за насоките на разследването още при образуване на предварителното производство; ако върне делото за доразследване посочва не само допуснатите нарушения, но и обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени и следствените действия, които трябва да бъдат извършени), обвиняемият и пострадалият. Планирането почива на следните принципи: индивидуалност – изисква да се даде конкретен отговор на въпроса, какво трябва да се извърши по делото при съществуващите условия. Трябва да се осигури пълно съответствие между изследваните обстоятелства и използваните за целта процесуални и криминалистични способи и средства; динамичност – налага актуализиране на дейността, след всеки по значителен приток на доказателствена информация и възникналата в резултат на това проблемна ситуация; обоснованост и стабилност – гарантира нужното спокойствие на дейността по разследването и едновременно с това достатъчно време за реализация; реалност – изисква пълно съответствие между особеностите на разследваното престъпление и способите и средствата за изследването му; вариантност – изисква гъвкавост и условия за тактически целесъобразна оперативност на дейността. При планирането се спазва конституционното изискване за законност и изискванията за обективност, изчерпателност и съдебна етика. Планирането има три основни функции: а) организираща – произтича от природата му и съответства в най-голяма степен на неговите цели, гарантирайки организационна осигуреност и целенасоченост на дейността, своевременност, бързина и оперативност; б) контролна – изразява се в създаване на по-добри възможности за критична преценка на дейността по разследването, за своевременното й изменение и за преценка на законността и целесъобразността на използваните тактически способи и правила; в) превантивна – осъществява се чрез планиране на превантивни следствени и други действия в хода на предварителното и на съдебното следствие. Източници на планирането – могат да се разделят на три групи: а) фактически (информационни) – това са наличните в момента данни за престъплението, а също и постъпващата нова доказателствена информация в процеса на познанието и на доказването. Тези източници имат най-голямо значение; б) логически – това са версиите.Те осигуряват по-голяма пълнота, разностранност и целенасоченост; в) емпирични – това са прокурорско-следствената и съдебната практика по съответния вид дела и опитът на следователя и съда, а също и практиката като обобщен опит на основата на научни критерии. Съдържание на планирането – то трябва да обхваща: определяне на процесуалните и криминалистичните способи и средства за установяване, проверка и доказване на интересуващите разследването факти и обстоятелства; определяне на процесуалните и криминалистичните способи и средства за решаване на другите задачи на предварителното разследване и на съдебното следствие; набелязване на хронологическата последователност на процесуално-следствените и други действия; определяне насоките на работа с обществеността; определяне на съдържанието на превантивната дейност и времето и последователността на извършването й. Върху съдържанието на планирането оказват влияние редица обективни и субективни фактори. Сред обективните най-голяма значение има предметът на доказването. Съдържанието на планирането зависи и от задачите на разследването. При определяне на съдържанието на планирането се спазват изискванията за: а) изчерпателност – максимална пълнота на дейността; б) комплексност – осигуряване на условия за решаване на всички задачи и проверка на всички изградени версии; в) конкретност – пълна обвързаност на съдържанието с нерешените в момента задачи; г) предметна и логическа връзка и зависимост с обвинителните и с оправдателните версии по делото. Изтегляне 221.3 Kb. Сподели с приятели:
|