Криминалистика sukrateno po u4ebnik doc docx
Изтегляне 221.3 Kb.
|
| Извършване (технология) на планирането – планирането преминава през три стадия:
а) аналитичен - набелязват се фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване, и причинно-следствените връзки, в които се намират с данните и с версиите по делото; б) прогностичен – тук се решават основните въпроси на планирането: определят се следствените и другите действия за установяване, проверка и доказване на интересуващите разследването факти и обстоятелства; последователността на извършването им; формите и методите на работа с обществеността и превантивната дейност по конкретното дело, т. е определя се съдържанието (предметът) на планирането; в) заключителен – фиксират се резултатите от планирането в писмен план. Трябва да се отбележи, че планирането и писменият план не са тъждествени. Писменият план съдържа обикновено данни за цялата предстояща дейност в последователността, в която ще бъде извършена. Но съставянето на плана не е само техническа работа, а част от мисловно-логическия процес и на планирането по същество. Възможни са различни форми на плана: по епизодите на делото; по версиите; с оглед дейността на отделните обвиняеми; за изясняване на обекта и обективната, на субекта и субективната страна на деянието; във връзка с обстоятелствата от предмета на доказването. Планиране на разследването по “горещите следи” – необходимостта от това планиране възниква само при определени хипотези: когато има основания да се очаква откриване, фиксиране и изземване на важни следи и други веществени доказателства, които могат да бъдат укрити, повредени или унищожени, ако разследването не е започнало неотложно; когато трябва да се задържи извършителя и да се предотврати извършването на друго престъпление. Планирането на разследването по горещите следи се отличава с някои специфични особености. Това са бързина и органическа връзка и взаимно проникване между планирането и разследването; сравнително висок процент неотложни следствени действия и др. Бързината и оперативността се определят от характера на условията на разследването, а взаимното проникване – от интензивността на разследването и нуждата от единство между абстрактната и практическата дейност. Важно изискване при планиране на разследването по горещите следи е да се постигне правилно съотношение между следствените и оперативно-издирвателните действия. С планирането се осигурява: едновременно извършване на няколко следствени и други действия на различни места; едновременно изясняване на два и повече въпроса, на две и повече задачи; условия за непрекъсната обмяна на информация за резултатите от извършените следствени и оперативно-издирвателни действия; вариантност на дейността; условия за паралелно изследване на обстоятелствата по делото с помощта на различни способи и средства. Неотложните следствени действия могат да се разделят на три групи: а) ситуационни – не могат да бъда планирани, тъй като не е възможно да се предвиди възникването на основанията за това; б) неотложни следствени действия, обусловени от закономерностите на възникване, изменение и загиване на следите и другите веществени доказателства – подлежат на т. нар. общо планиране, което трябва да осигури резерв от време за евентуалното им провеждане в рамките на разследването по конкретното дело; в) неотложни следствени действия, произтичащи от данните в законния повод за образуване на предварително производство – могат да бъдат планирани и то преди всичко поредността на провеждането им. В случая обикновено няма права на избор, тъй като следствените действия са предопределени от данните за извършеното престъпление. Планиране на първоначалните следствени действия – това е по същество първият, основен етап на планирането. То трябва да почива на следните критерии: а) първи критерий – очакваната изчерпателност, разностранност и достоверност на доказателствената информация. Съгласно него благоприятни първоначални следствени действия са огледът, претърсването и изземването и разпитът на свидетели очевидци, тъй като могат да бъдат използвани и двете форми на познание; б) втори критерий – очакваното изясняване на разследваното престъпление в последователността, в която е отразено в обективната действителност. Така ако свидетелят А е наблюдавал само първия епизод на престъплението, а свидетелят Б – само вторият, недопустимо е да се планира разпитът на Б преди разпита на А; в) трети критерий – продължителността на следствените действия – според него продължаващите дълго следствени действия трябва да бъдат планирани отрано, за да се извърши пълноценно подготовката им и да протече нормално провеждането им. Такива следствени действия са комплексните експертизи на документи, съдебно-счетоводната експертиза; г) четвърти критерий – възможността за едновременна проверка на две и повече следствени действия. При равни други условия следва да се извършат най-напред онези следствени действия, които могат най-бързо да осигурят данни за решаване не на една, а на няколко версии; д) пети критерий – възможността за проверка както на обвинителните, така и на оправдателните версии. Изтегляне 221.3 Kb. Сподели с приятели:
|