млн. дали фармацевтични компании на наши лекари

Проф. Начев иска повече пациенти с безкръвни клапи

Ножицата за поставянето на аортни клапи по щадящ метод трябва да се разширява. Това заяви преди ден шефът на столичната Университетска болница "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев. Той обяви, че в болницата наскоро е поставена 100-ната клапа чрез т. нар. "безкръвна операция" и постигнатите резултатите са малко над залегналото в световния стандарт. Начините за щадящо поставяне на аортна клапа са два - със специален водач през аортата на крака или чрез малък разрез през върха на сърцето.

УМ БАЛ "Св. Е катери на" е първата болница у нас, която е направила безкръвна клапна операция през януари 2009 г. Тези операции се плащат от здравната каса и пациентът не дава и стотинка, но струват скъпо - 50 000 лв. едната, затова критериите в момента са много строги. За сравнение - за обикновената операция за поставяне на клапа НЗОК плаща 3 600 лв. Клапа по щадящ начин се поставя когато пациентът има високостепенна стеноза и има противопоказания за голяма операция, обясниха експерти.

Само 7.5% от спешните пациенти в София попадат в частна болница

Екипите на "Спешна помощ" не взимат пари от определени клиники, за да карат болни там, и на практика няма търговия с пациенти. Това заяви д-р Георги Гелев, директор на Центъра за спешна медицинска помощ - София, на пресконференция, която трябваше да опровергае разследване на "Нова" за работата в "Спешна помощ". В предаването имаше интервюта с пациенти и техни близки, в които ставаше ясно, че пациентите не са карани в най-близката клиника, която може да лекува спешно състояние.

Д-р Гелев обясни, че за подобни нарушения са наказани 14 души от екип от 942 работещи в линейките. Най - много са наказаните за това, че са карали пациенти отдалеч в "Сити клиник" и ортопедичната болница "Витоша". В предаването медицинският директор на "Сити клиник" доц. д-р Иво Петров, който е и национален консултант по кардиология, твърдеше, че има устна заповед на ръководството линейките да не им карат пациенти с инфаркти. Същото отбеляза и проф. Генчо Начев, директор на държавната "Света Екатерина". Д-р Гелев отрече да има подобна акция.

Само в частни болници?

Веднага след предаването здравният министър разпореди проверка по твърденията в него, която още не е приключила. Според първоначалната статистика от началото на тази година до 20 юни "Спешна помощ" е изпратила линейки на 71 хиляди адреса, като 18 170 болни са били откарани и приети в болница. От приетите 1361 са отишли в частни клиники. По думите на д-р Гелев в общо 686 случая приетите в частни болници са били откарани не в най-близката болница. От тях близо една трета - 181, са били преведени по тяхно желание, по желание на близките, защото са пациенти на съответната болница или по препоръка на лекар.

Според статистиката за инфарктите и острите сърдечни състояния за януари например в частни болници са откарани общо 27 души от 240. Само двама от тях са отишли в "Сити клиник". Д-р Гелев обяви още, че най-много сърдечно-болни пациенти се карат в Националната кардиологична болница, следвана от "Света Анна", " Пирогов", "Света Екатерина" и "Софиямед", в която отиват 15-20 пациенти, след това е "Токуда", която има най-мощният кардиохирургичен център, и накрая е "Сити клиник", която по думите на д-р Гелев била удобна за живеещите в южните квартали.

Обърканото изреждане на числа в крайна сметка завърши с твърденията на ръководството на "Спешна помощ", че не знаят лекарите им да получават пари от частни клиники, за да им карат пациенти, и че няма масово нарушаване на правилото болните да се карат в най-близката болница, която може да им помогне, апаратурата й не е развалена и има легла и екипи.

От "Спешна помощ" обявиха, че имат 105 свободни места за лекари и 60 за медицински сестри. Те не са ги обявявали в Агенцията по заетостта от повече от година, но ползват за това сайта си, национални всекидневници и jobs.bg. Средната месечна заплата за лекар с две специалности е 1500 лева. В момента в София-град и областта работят около 40-45 екипа при необходимост от около 60. През миналата година бюджетът на "Спешна помощ" - София, е бил 10.8 млн. лв., а на София-област - 6 млн. лв. От тази година двата центъра са обединени и общият им бюджет е 18.2 млн. лв.

Д-р Гелев обясни, че са се забавили с изплащането на увеличението на заплатите на центъра. От началото на тази година увеличението в спешните звена е 20%, но в София още не са го получили. Медиците протестираха и защото администраторът на архивите, юрисконсултът и IT специалистът са получили по-голям процент увеличение от работещите в линейките. В крайна сметка се оказа, че става въпрос за заплата от 880 лева на човека, който прави справка в архивите.