Курсов проект технология за изработване на цистерна за съхранение на гориво
Изтегляне 414.24 Kb.
|
 = 14,1 = 14,1*0,88 = 12,41
 =  =  = 30 м/час - скоростта е в границите на оптималната.
Напрежението на дъгата зависи от диаметъра на електродния тел и тока  Uд = 20 +    1V
Uд = 20 +
q = 
q =  = 36
= 36 = 12960 J/m
 =   
=   = 2,975*0,367*1100,1925 = 2,7
Н = В 
При заваряване в защитна газова среда на нисковъглеродни и нисколегирани стомани с електроден тел Св08Г2С В = 0,00808
Н = 0,00808  = 5,6 мм
- коефициент на формата на изпъкналост  =  =  = 6.67
Този коефициент на изпъкналост предполага добре оформен шев с плавен пиход към основния метал.
F1 = 0.73*e*g F1 = 0.73*k*0.2s = 0.73*8*0.2*6 = Този коефициент на изпъкналост предполага добре оформен шев с плавен пиход към основния метал.
F = 0.73*e*g - напречно сечение на шева в скоса – F2 = (6+8)*4/2 = 24 mm2
F3 = 6*2 = 12 mm2
това сечение е равно на площта изпъкналостта – F4 = F1 = 7 mm2 Обща площ на шева F F = F1 + F2 + F3 + 2F4 = 7+24+12+2*7 = 57 mm2 - режими на ръчно електродъгово заваряване: основните параметри са диаметъра на електрода и големината на тока; Iз =К.d К – коефицент зависещ от диаметара d – диаметър на електрода За d = 2.5мм - К =30 За d = 4мм – К = 45 За първи слой (коренен) възел корпус дъно. Iз .= 30.2,5 =75А За втори и следващите слоеве. Iз = 45.4 = 180А Напречно сечение на І проход(коренен) шев F1 = 6 F1 = 6*2,5 = 15 мм2 F1 = 8*2,5 = 20 мм2 Напречно сечение на следващите проходи Fпр = (8 Fпр = 8.4 = 32мм2 Fпр = 12.4 = 48мм2 Определяне броя на проходите - n: n = n = - определяне скоростта на заваряване:
 3 =  м/ч
3 =  м
G = 
G = G =
Заваръчните дефекти биват: вътрешни, външни и повърхностни. 1. Към външните дефекти спадат:  - подрези – представляват вдлъбнатини в основния метал, разположени са по краищатата. Те се образуват при заваряване с висок ток и напрежение на дъгата. Подрезите намаляват работното сечение, предизвикват концентрация на напрежение и могат да доведат до разрушение на конструкцията и до пуктатини по дължина на шева.
Фиг. 16. подрези и надрези в заваръчни съединения (Справочник по заваряване Т 2 Стр. 314,319) - кратери - Получават се при прекъсване на дъгата остава във вид на вдлъбнатина. Понижава якостта на шева и корозионноустоичвостта на шева. - пробиви – получават се при голяма линейна енергия и при голяма скорост на заваряване.
- газови включвания: образуват се при насищане на заваръчната вана с газове в р  езултат на замърсени заваръчни краища, дълга дъга, влажна обмазка или флюс, влага в защитния газ и др. Порите намаляват якостта и плътността на шева тъй като се явяват концентратори на напрежение.
- шлакови включвания – получават се от не добре почистени краища от окалина, ръжда и от не добре почистена шлака при фиг.17 газови пори много слойни шевове. Това поражда концентрация (Справочник по заваряване на напрежение и отслабване якостта на шева. Т 2 Стр. 317) - метални включвания – срещат се при ВИГ заваряването и представляват волфрамови включвания. - непровари – представлява не плътности в основния материал или не запълнени обеми по сечението на шева. Образуват се по краищата на шева поради замърсяване на краищата, неподходящ режим на заваряване и др. Непроварите отслабват сечението на шева намаляват работоспособността на съединението образуват се концентрации на напрежение и др. 
фиг.17 непровари (Справочник по заваряване Т 2 Стр. 318) - Студените пуктатини се образуват в резултат на фазови превръщания, вътрешни напрежения и др. за тяхното образуване се дължи на дифузионният водород. Причина за това могат да бъдат наличие на водородосъдържащи съединения и комплекси като например влага от недобре изсушени електроди, флюс или наличие на такава в защитния газ, омаслявания и ръжда по заваръчните краища и т.н. Студените пукнатини могат да се фиг.18 пукнатини образуват по времето на охлаждане, както и в резултат на (Справочник по заваряване релаксация на напреженията при отлежаването на Т 2 Стр. 318) конструкцията след заваряване, ако същите са по стойност близки до границата на провлачване. Характерни места са заварочни шевове по сложни пространствени конструкции, корпуси на кораби и др. Пуктатините биват надлъжни, напречни и радиални и се разполагат в метала на шева или в зоната на термично влияние. Този дефект може да се отстрани. - несплавяване – неплътност в заварените повърхности или по краищата на фиг.19 несплавяване (Справочник по заваряване Т 2 Стр. 317) 8.2 Видове методи за контрол. М фиг. 20 епруветка за изпитание на статичен опън (Антикайн, Зыков и др. Изготовление и ремонт объектов котлонадзора – справочник – Москва „Металлургия” 1988 стр.480)
фиг. 21 образци за изпитание на ударно огъване (Антикайн, Зыков и др. Изготовление и ремонт объектов котлонадзора – справочник – Москва „Металлургия” 1988стр.485) 
Фиг.22 образци за изпитание на якост в челни шевове (Антикайн, Зыков и др. Изготовление и ремонт объектов котлонадзора – справочник – Москва „Металлургия” 1988 стр.497) Безразрушителен контрол се използва дирекно на заварените елементи. Методите които се използват са: акустичен, капилярен, магнитен, оптичен, радиационен, радиовълнов, топлинен, контрол на плътността, електрически и електромагнитен с вихрови токове. 1. При радиационния контрол (дефектоскопия) се използват три основни елемента: ф 2 – заварено съединение 3 – детектор (Справочник по заваряване т 2 стр.327 – София „Техника”1982 - източник на йонизиращо лъчение;
В процеса на снимане на завареното съединение йонизиращото лъчение преминава през завареното съединение и отслабва – поглъща се и се разсейва. Степента на разсейване зависи от дебелината s и плътността ρ на контролирания обект, а така също от интезивността М и енергията Е на лъчението. При наличие на вътрешни дефекти в изделието с размер Δ s рязко се изменя интензивността и енергията на излизащия сноп лъчение. Методите на радиационен контрол се различават по начина на откриване дефектоскопската информация и се делят на радиографски, радиоскопски и радиометрични. 2. Ултра звукови методи за контрол.  Фиг. 23 схема на прозвучаване и разпределение на импулсите по време при ултразвукова дефектоскопия –И – излъчвател на ултразвукови вълни, П - приемник. а – метод на сянката б – огледален метод със сянка в – ехо метод. (Антикейн, Зыков и др. – Изготовление и ремонт объектов котлонадзора – справочник Москва „Металлургия” 1988 стр.506
Основават се на базата на изследване на процеса на разпространение еластични колебания с честота 0.5 3. Капилярен метод за контрол. Предназначението на този метод е да се откриват повърхностни дефекти при използване на средства, които изменят цвета на дефектните участаци. Капилярния метод се прилага на метални, неметални и композитни материа-ли.метада се дължи на адсорбция, дидузия, светлинен и цветен контракст. Под действие на капилярни сили се запълват кухините на дефектите, открити от към повърхността със специални свето – и цветоконтрастни индикаторни вещества – проникватели(пенетранти), съдържащи опредлени оцветители. След което се осветява на ултравиолетова светлина, повърхностния дефект се отличава с по ярко светене от запълващия го луминесциращ разтвор. По светлинните особености на дефектите се различават три метода на капилярна дефектоскопия: луминесцентен, цветен и луминесцентно – цветен. 4. Методи за проверка на херметичност – тук се отнася варо-нафтова (керосинова) проба и вакуум метода. При първия метод от едната страна завъръчния шев се обмазва с тебешир или латекс, а от другата обилно се обмазва с нафта(керосин). При наличие на преминава-щи дефекти поради високата прониквателна способност на нафтата тя преминава през дефекта и тебешира са оцветява. При втория метод заваръчния шев се обмазва с пенен разтвор и със специална вакуумкамера шева с е вакуумира. При наличие на преминаващ дефект се получават мехурчета. 8.3 Контрол на заваръчните шевове на цистерната. Контрола на заваръчните шевове като вид и обем ще определим зависимост от това дали шевовете са отговорни или не отговорни. Към отговорните шевове ще отнесем тези от които зависи здравината и херметичността на цистерната. А към не отговорните всички останали. Отговорните шевове са челните шевове на корпуса и дъната, възел дъно-корпус, щуцери и люкове. А не отговорните шевове са оребряване и стълба. Отговорните шевове ще бъдат контролирани като вида и обема на контрола ще бъде определен в зависимост от вида на шева. Всички челни шевове по корпуса и дъното ще бъдат контролирани чрез рентген в обем 50%., като специално ще бъдат контролирани всички пресичани Оценката на шевовете ще определим по втори клас на дефектност съгласно БДС ЕN 444. Тази оценка ще се основава че налягането в съда е равно на атмосферното. Възел дъно корпус ще бъдат контролирани чрез ултразвук в обем 30% и цветна дефектоскопия 100% тъй като са ъглови. Контрола чрез ултразвук ще извършим съгласно БДС ЕN 27963 и той ще ни даде данни за тяхната здравина, а цветната дефектоскопия ще извършим съгласно БДС ЕN 1289 за проверка на херметичността. Заваръчните шевове по люковете и щуцерите ще се контролират с цветна дефектоскопия 100% с цел проверка на херметичността им. След изработването на съда ще извършим хидравлично изпитание на налягане 0.125 МРа. За целта всички люкове ще бъдат заглушени, съда ще бъде напълнен с вода налягането плавно ще бъде повишено до 0.5МРа. Съда ще бъде оставен в продължение на 30 мин. като през това време ще бъде огледан щателно течове. След това налягането ще бъде повишено до 0.125МРа и оставен в продължение на 10мин. при което не трябва да има спат в налягането. След което налягането се снижава до атмосферно. Ренгеновия контрол ще бъде изпълнен по схемата като, резултатите ще бъдат отразени в таблица.
електроден тел 53,8*0,26= 14 кг 0,26кг тел –разходна норма за 1 л.м. флюс 53,8*0,35= 18,83 кг 0,35кг флюс – разходна норма за 1 л.м. електроди за прихватки 53,8*0,09=4,85 кг
електроди отвътре 15,7*0,32= 5,2кг електроден тел 15,7*0,2*1,8=5,65 кг 1,8 поправъчен коефициент за скоса газ СО2 15,7*15*9*1,8=3815л 15л газ – разходна норма за 1 мин електроди за прихватки – 15,7*0,07= 1кг 9 мин - нормовреме за 1 л.м.
отвътре електроди 4*0,32=1,2кг отвън електроден тел 4*0,2 = 0,8 кг отвън газ 4*9*15= 540л електроди за прихватки 7,9*0,07 = 0,55кг 9.4 оребряване и стълба - 200м дължина(в.ч. прекъснатия шев на обиколните ребра по корпуса се изчислява като 60% от общата дължина) Електроди 200*0,32=64кг Общо електроден тел за заваряване под слой от флюс 14 кг Флюс 19 кг Електроден тел за заваряване в защитна газова среда 6,5кг Защитен газ 4355л Електроди за РЕДЗ(в т.ч. за прихватки) - 76,8 кг
Приложение 1 Оборудване за стикова заварка на секционен блок на цистерната
Фиг. 25 – Установка за секционна заварка на корпуса (Справочник по сварке - т1 – стр.220 Приложение 2 
 
Фиг.26 Универсален манипулатор за завъртане при заваряване на цилиндрични съдове – Прох и др. Справочник по сварочному оборудование – „Технiка” Киев 1983 – стр. 94, 97 Приложение 3
Фиг 27 Трактор за заваряване под слой от флюс и принципна електрическа схема - Прох и др. Справочнк по сварочному оборудование – Технiка Киев – 1983 год. Приложение 4 
Фиг28. шаблон за контролиране предварително огъване на абкант при изработка на пръстените на валоогъващата машина Приложение 5 
Фиг 2 шаблон за очертаване на контура за изрязване отвора за входен люк ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1. Гуляев – Металловедение – Москва „Металлургия” – 1978 стр.196, 197 - табл.1 2. норматив на ВЗ „ Червено знаме” Бургас - заваряване 3. Желев;Костадинов – Заварени конструкции част 3 Производство Техника София 1989 стр.144 табл. VІ.5) 4. Стеклов – Основы сварачного производства. Москва Вышая школа-1981г. стр.58 - Фиг3 5. Оборудование для дуговой сварки. Энергоатомиздат Ленинград 1986г. стр. 464 - фиг. 4; фиг 6 6. Лолов - Техника и технология на заваряването – София 2004г стр.175 - фиг 5 7. Каталог на LINCOLN фиг 7, табл. 2 8. Справочник по заваряване том І „Tехника”София1981г 9. Справочник по заваряване том ІІ „Tехника”София1981г 10. Антикайн, Зыков и др. Изготовление и ремонт объектов котлонадзора – справочник – Москва „Металлургия” 1988 стр.480 11. Справочник по сварке - Государственное научно-техническо издательство машиностроительной литературе - Москва 1980г. 12. Л. Калев – Технологияь ноа машиностроителните материали – „Техника” - София 1974 13. Ташков и др. - Заваряване в защитна газова среда – ДИ „Техника” – София 1979Про 14. Прох и др. Справочник по сварочному оборудованию – Технiка – Киев 1983 15. Китаев А.М.; Китаев Я.А. – Справочная книга сварщика – „Машиностроение” Москва 1985 Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 414.24 Kb. Сподели с приятели:
|
345 
= 10800 J
8)*dел.
- плътност метала
- 
пукнатини – този дефект се смята за най опасен при заваряването. Те биват макро и микро пуктатини. В зависимост от произхода си се делят на горещи и студени. Горещите се образуват в процеса на кристализация на метала на шева, образуване на евтектики.
материала на шева. Несплавяването е опасен дефект, трудно се проявява при дефектоскопията. Появява се при заваряване на алуминий с ВИГ метода и при челно електросъпротивително заваряване. 
етодите за контрол са: разрушителен и без разрушителен контрол. Разрушителния контрол рядко се прилага директно на заварените елементи, най често той се прилага на образци след това се изпитва на опън, ударна жилавост, смачкване и огъване.
иг. 22 Структурни елементи на радиационна дефектоскопия: 1 – източник
