5.4.Проверка винта на устойчивост (изкълчване)
Винтовото стебло представлява тяло с относително малки размери на напречното сечение спрямо дължината, поради което трябва да се провери на устойчивост срещу изкълчване. Винта се разглежда като цилиндричен прът (фиг.1) с диаметър d1 (вътрешния диаметър на резбата) и дължина l=lраб, запънат в единия край (в гайката) и свободен в другия край (чашата). Работна дължина се определя от израза:
l=lраб=h+h3+H/2
където h е работният ход на винта;
h3 – височина на главата на винта;
Н – височина на гайката.
При това h3 и Н се определят от зависимостите:
(1.7) h3 = (1,4 – 1,6).d, (1.8) Н=z.P където d е външният диаметър на резбата;
Р - стъпка на резбата;
z-броят на навивките на резбата (z=6-10).
Изчисляването на изкълчване се извършва по обобщената формула на Ойлер, а когато тя е неприложима, с тази на Тетмайер-Ясински или по φ-метода. . При изчисляване по φ-метода за да не настъпи изкълчване, е необходимо да бъде изпълнено условието:
(1.9) където (σнат) е допустимото напрежение за материала, от който е изработен винта;
φ=φ(λ) – коефициент за намаляване на допустимите напрежения на натиск. Отчита се от таблица 1.6. в зависимост от стойността на стройността λ на винтовото стебло.
Стройността λ на винтовото стебло се определя от зависимостта: