Курсова работа на тема „валутен борд в бъгария”

През 1949 – 1950 год. Великобритания въвежда за първи път парични съвети в 4 деколонизирани страни – о. Мавриций, Сейшелски о – ви, Малдивски о – ви и Нова Зеландия. Новосъздадените местни валути в тях се обвързват и покриват твърдо от валутата – майка – английската лира.

В началото и до края на 19 век паричните съвети са слабо разпространени. Известно раздвижване в тази насока се забелязва в началото и през първата половина на 20 век, и то вече не само в деколонизираните страни. Като правило страните престояват в режим на паричен съвет ограничено време. В това отношение интерес представлява Аржентина, която на 3 пъти влиза в паричен съвет: 1902 – 1914, 1927 – 1929 както и от 1991 год. до началото на 2002 год.Аналогичен е случаят и с Хонг Конг, който също на 3 пъти въвежда паричен съвет: 1935 – 1941, 1945 – 1974 и от 1983 до сега.

До днес общо около 70 страни са преминали в режим на паричен съвет при различните етапи от своето развитие.

Най - новата стопанска история показва, че към края на 2003 год. и началото на 2004 год. има 7 страни в света, които са в режим на паричен съвет. Това са Босна и Херцеговина, Джибути, Бруней – Дарус Салам, Хонг Конг, Естония, Литва и България. Без да се навлиза в подробности, може да се каже, че това са страни с различно географско разположение, коренно различна народопсихология, като всяка от тях притежава своите различни икономически особености.

ВБ е монетарна институция,която се въвежда със закон,представлява част от финансовата система,в която функционират ТБ и другите финансови институции,пълно отрицание на ЦБ.Въвежда се в страни,допуснали хиперинфлация(налице е,когато ценовото равнище нараства с 50% на месец,и това трае поне три месеца).Счита се,че у нас хиперинфлация бе допусната през първото тримесечие на 1997г.,когато според различни оценки ифлацията е била от 200-300%.

Преди въвеждането на валутния борд се дискутира по три основни въпроса:

1. Към коя валута да се “върже” левът – доларът, марката или кошница от валути? Избира се германската марка с оглед перспективите на България за приобщаване към ЕС и Европейската валутна система, респективно еврото.

2. В рамките на БНБ ли да се изгради валутният борд или като отделна институция? Приема се първият вариант, т.е. бордът да е в структурата на БНБ.

3. От българин или от чужденец да се оглавява валутният борд? Бордът се оглавява от българин.

У нас ВБ се въвежда на 01 юли 1997г.,след гласуване на нова редакция на Закона за Българската народна банка, приет на 10 юни 1997г.Някои специалисти считат,че след 10 ноември 1989г.,въвеждането на ВБ е едно от най-значимите неща,случили се у нас през периода на преход.

Паричният съвет е институция, която има няколко основни характеристики:

• 
  Валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута, долари или евро срещу местна валута в брой, или по банков път.
  
• 
  Валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение – паричният агрегат М1.
  
• 
  Валутният борд не отпуска кредити на правителството.
  
• 
  Валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране на търговските банки / само в изключителен случай/, не купува или продава валута по свое желание, а само при поискване от граждани, фирми или банки.
  
• 
  Валутният борд инвестира валутният резерв в нискорискови и ликвидни активи, които са деноминирани в резервна валута.
  
• 
  Валутният борд не поставя ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.
  
• 
  ВБ фиксира курса на националната валута към резервната валута.
  
• 
  100 % ковертируемост на банкнотите, монетите и депозитите, приети от паричния съвет в резервна валута (тази конвертируемост може да се отнася и само за наличните пари).
  
• 
  100 % покритие на банкнотите, монетите и депозити, приети от паричния съвет с ликвидни активи в резервна валута.
  

Първо, или да се извършат основни промени в Закона за БНБ и Закона за Банките и кредитното дело, приети през 1991 г.

Второ, или да се подготвят и приемат нов закон за БНБ и нов закон за банките.

Приема се вторият вариант и се подготвят и приемат:

* Закон за БНБ (ДВ, бр. 46/1997 г.)

* Закон за банките (ДВ, бр. 52/1997 г.)

• 
  Общата сума на паричните задължения, т.е. на паричната емисия на БНБ не може да превишава левовоя еквивалент на брутния международен валутен резерв, оценен на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка – 1 германска марка=1 лев. Посоченият брутен международен валутен резерв, като ограничител на паричната емисия на БНБ, включва следните активи на банката, оценявани попазарната им стойност:
  

Очевидно е, че емитирането на пари (левове) от БНБ се ограничава в рамките на разполагаеми от нея валутни и златни наличности и резерви.

• 
  Допускане в баланса на БНБ на депозити на държавни институции.Тези депозити формират така наречения фискален резерв. Това позволява на правителството при желание да провежда парична политика, чрез изтегляне на част от депозита си в БНБ или чрез увеличаване на внесените в БНБ средства. Това се случи на няколко пъти, два от които през 2003 година. Първият път беше на 16. 04. 2003 год., когато правителството организира аукцион за репо – сделки, при които се продават ЦК с ангажимент за обратно изкупуване. Това беше направено с цел да се помогне на Търговските банки да се справят с ликвидните затруднения, които имаха в този момент, както и да се повлияе на лихвените проценти на междубанковия пазар. Във втория случай на парична политика с решение на МФ и лично на министър Велчев бяха депозирани средства от фискалния резерв /около 500 млн. лева/ в няколко ТБ, което спомогна за увеличаване на паричното предлагане.
  

• 
  Друга неприсъща функция на паричния съвет е наличието на ЗМР за ТБ. Чрез ЗМР се дава възможност на ЦБ да извършва парична политика и по този начин да регулира паричното предлагане в определена степен.
  
• 
  Друга нетипична функция е Регулаторната функция, т.е. дава се възможност на БНБ да регулира дейността на ТБ.
  
• 
  БНБ остава,не се ликвидира,тя е е преструктурирана, изграждат три управления – “Емисионно”, “Банково” и “Банков надзор”, като първото по същество приема изпълнението на функциите на валутен борд.
  

• 
  БНБ може да изпълнява и функцията на кредитор от последна инстанция за ТБ. Тази функция обаче е ограничена и се използва само при ликвидни кризи и кризи от системен характер. Почти се изключва и кредитирането от БНБ на търговските банки,освен при възникване на ликвиден риск, който застрашава стабилността на банковата система. Тогава кредити се предоставят на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване наличието на ликвиден риск се определят с наредба на БНБ.
  

Посочените нормативни ограничения относно обема на паричната емисия и кредитирането на държавата и банките преследват една единствена цел – ограничаване количеството на парите в обръщение с оглед намаляване на инфлацията. Що се отнася до възможността за пряко кредитиране на държавата от БНБ, тя изобщо се изключва.

1. 
   създаване на макроикономическа активност,финансова дисциплина и условие за оживяване на предприемаческа активност.Бордът стабилизира лихвените равнища,а това дава възможност бизнесът да планира по-уверено своята дейност;
   
2. 
   конвертируемост и доверие в нациовалната парична единица, конвертируемостта е в условията на ВБ;
   
3. 
   изграждане на надеждна система за регулиране на инфлацията,спира инфлацията в страната,която го е въвела и възстановява доверието в банковия сектор;
   
4. 
   простота и прозрачност в неговото действие.
   

1. 
   бордът закрива ЦБ и тя спира дейността си;
   
2. 
   Отсъствие на кредитор от последна инстанция.Той отразява опасенията, че в условията на валутен борд банковата система е по-уязвима от атаки срещу нея, както и в резултат на настъпването на финансова паника, защото централната банка е лишена от възможността да подпомага банките, подложени на масово изтегляне на депозити,използвайки за целта международните си резерви или увеличавайки инфлацията;
   
3. 
   Отсъствие(не може да се провежда) на парична и кредитна политика(отнет паричен суверенитет)поради ограниченията наложени от ВБ(чистата емисия,рефинансирането на ТБ и кредитиране на бюджета).Сериозно възражение предизвиква фактът, че на валутните бордове не се дава възможност и за провеждане на валутно-курсова политика, с която да се подпомага приспособяването на икономиката към реални или финансови шокове;
   
4. 
   Фиксираните курсове са ефективно средство за укротяване на инфлацията,но те често пораждат значителни колебания в икономическия растеж и в международната конкурентност на местните производители.Недостатъчно бързото снижаване на инфлацията в националната икономика причинява растеж на реалния валутен курс;
   
5. 
   възможност за оскъпяване на местната валута(левът),снижаване на конкурентноспособността на външния пазар;
   
6. 
   понякога трудно се излиза от ВБ.
   

1.Ренета.Д. „Банки и банково обслужване”-Ромина

2.Стефан В. „Въведение в банковото дело”-Стено

3.Лекции по Банково дело-доц.д-р И.Пенков