Курсова работа по доктрина и политики за правата на човека
Изтегляне 343.5 Kb.
|
1 2
22332025 TEODOR RANGELOV K.R. po Doktrina Microsoft Word Document- Навигация на страницата:
- ........................................................................................................................3
- ..................................................................................................4
- ....................................................................................................................5
- ............................................................................................................................6
- ........................................................................................................................7
- ...................................................................................................7
- .....................................................................................7
- ..................................................................................8
- ................................................................................................................9
|
ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ „ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР” КУРСОВА РАБОТА ПО Доктрина и политики за правата на човека на тема:Всеобщата декларация за правата на човека – основополагащ елемнт в Хартата по правата и свободите на човека (ПСЧ). Мястото на ВДПЧ в съвременната българска законодателна уредба. Изготвил: Теодор Рангелов Проверил: Проф. Огняна Хрисимова Мениджмънт на туризма Фак.№ 22332025 СЪДЪРЖАНИЕ ИСТОРИЯ........................................................................................................................3 Концепция.........................................................................................................................3 Изработване и приемане..................................................................................................4 ПРЕАМБЮЛ....................................................................................................................5 СТРУКТУКА....................................................................................................................5 ЗНАЧЕНИЕ И ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ...........................................................................6 Значение............................................................................................................................6 Правно действие...............................................................................................................6 КРИТИКА.....................................................................................7'>...................................................................................................7'>........................................................................................................................7 В Ислямския свят.............................................................................................................7 Критики от либералите...................................................................................................7 Образувание.....................................................................................................................7 Правото да отлажеш да убиваш.....................................................................................7 Декларация от Банкок....................................................................................................8 Опровержение на някои критики..................................................................................8 ЧЕСТВАНЕ....................................................................................................................9 В БЪЛГАРИЯ................................................................................................................9 ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света. Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества. Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони. Заедно с Международният пакт за икономически, социални и културни права, Международният пакт за гражданските и политическите права и Първия и Втория факултативни протоколи към Международния пакт за граждански и политически права съставя Международната харта за правата на човека. Заедно с нея съществуват законово обвързващи договори с регионално приложение - Африканската харта за правата на човека, Американската конвенция за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека. Основният орган, третиращ проблемите на правата на човека в системата на ООН е Комисията по правата на човека към ООН къмИкономическия и социален съвет на ООН включваща 53 представители на страните-членки на ООН. Комитетът има две основни функции – надзор и жалби. Целите и принципите съдържащи се в Международната харта за правата на човека са отразени в конституциите и националните законодателства на държавите-членки. ИСТОРИЯ Концепция Историята на моралните и ценностни принципи, заложени в Декларацията, може да бъде проследена в развитието на различни религиозни вярвания и културни традиция по целия свят. Европейските философи от ерата на Просвещението разработват Естествени закони (на латински: lex naturalis), според които всички човешки същества се раждат в едно присъщо и естествено „добро“ състояние. От този факт те стигат до заключението, че трябва да съществуват и фундаментални права, които да важат за всеки един човек. Вижданията на тези философи постепенно изграждат единна концепция, която става основа за приемането на Декларации на правата в Англия и САЩ и Декларацията за правата на човека и гражданина във Франция. Първите международни документи от подобно естество са Женевската конвенция от 1864 г., отнасяща се до защитата на ранени противникови войници и на медицинския персонал, грижещ се за тях, и Хагската конвенция от 1899 г., която забранява употребата на химически оръжия. Натискът за приемане на международен документ от подобно естество набира сили по време на Втората световна война. В обръщението си за състоянието на Съюза през 1941 г. американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите, както той ги нарича — „най-важни“, човешки свободи: на словото и изразяването, на религията и вярата, свобода от лишения, свобода от страх. Това изявление дава тласък на движението, целящо да запише защитата на човешките права част в мирния договор със загубилите войната страни. Подписаната през 1946 г. Харта на Обединените нации"утвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност" и задължава всички страни-членки "да работят за общото зачитане и осъществяване на човешките права и основните свободи за всички без разлика по отношение на раса, пол, език или религия." Престъпленията срещу човечеството, извършени от Нацистка Германия са силен катализатор на движението за защита на човешките права. След като информацията за жестокостите, причинени по време на войната, стават публично достояние, в ООН се формира становището, че Хартата на Обединените нации твърде общо формулира тази материя. Разпоредбите на Хартата могат да придобият някаква сила само с приемането на всеобща декларация, която изрично да упомене всички човешки права. Като резултат в рамките на Обединените нации е формирана Комисия за правата на човека, която да разработи всеобщата декларация. Изработване и приемане Главна роля в изработването на Декларацията играе канадецът Джон Питърс Хъмфри, който току-що е назначен за директор на новосформирания отдел за правата на човека. Задачата му е възложена лично от Генералният секретар на ООН. Останалите членове на комисията за разработване на Декларацията са подбрани така, че да представляват възможно най-широко световната общност. Екипът се състои от представители на следните страни: Австралия, Белгия, ССР Беларус, Египет,Индия, Иран, Китай, Куба, Ливан, Обединеното кралство, Панама, Съединените щати, Съветския съюз, Уругвай, Филипините, Чили, Франция и Югославия. Сред по-известните членове на заместник - Пенг-чун Чанг, докладчикът Чарлз Малик, Рене Касен, Александър Богомолов и т.н. Декларацията е приета без гласове против. От гласуване се въздържат представителите на 8 държави: Саудитска Арабия, ЮАР и държавите от социалистическия блок. Сред тях обаче не е България, която става член на ООН едва през 1955 г.
Изтегляне 343.5 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2