Курсова работа по Основи на управлението
Методи при вземане на решение
Изтегляне 36.94 Kb.
|
| Методи при вземане на решение
При вземане на управленско решение широко се използват така наречените евристични методи. Те са предназначени за генериране на варианти за решаване на определен проблем, които се основават на присъщата на човека способност за творческо мислене и въобще за творческа дейност. Отличителната особеност за тези методи е евристичното разсъждение, което позволява да се стигне до целесъобразни варианти за решаване на проблема, които по-нататък могат да бъдат анализирани от различни аспекти с други методи. В условията на увеличаващата се сложност, динамичност и неопределеност на външната среда при доминиране на неструктурирани проблеми на управление, но нови нестандартни и неочаквани решения творческият процес на вземане на решения с използването на евристични методи е един от важните ресурси на организациите, осигуряващ тяхната конкурентоспособност. Творческото решение зависи и от възможностите и условията в организацията. Организационна култура, стимулираща творческата творческите решения, е тази, при която подобни прояви се поддържат, насърчават и всячески стимулират. В тази насока също съдействат още: съществуването на откритост на комуникациите за свободен обмен на идеи; наличието на балансирано съотношение между автономност и контрол над участниците при вземането на решения, което съответства на потребностите на личността и не ограничава възможностите й за творческа изява. В зависимост от субекта, който осъществява творческия процес на вземане на решение евристичните методи се разглеждат в две основни групи: методи на индивидуално и методи на групово творческо мислене. Важен метод на индивидуалното творческо мислене е този на „разработване на сценарий“. Същността на метода се свежда до подробно и прецизно описание на всичко онова, което трябва да се направи стъпка по стъпка, за да се осигури решаване на конкретни проблемни ситуации по предварително набелязания начин. При това субектът на управление системно обхваща напред във времето определени причинно-следствени връзки. Този метод има поле на приложение при определянето на цялостното развитие на дадена стопанска система, при разработване политиката й в дадена област, при дългосрочното планиране. Недостатък на метода е липсата на други възможни алтернативи за решаване на съществуващата проблема ситуация, поради това, че самият сценарий предполага еднопосочно третиране на тази ситуация и установен ред за разрешаване на проблема, който се съдържа в нея. Друга група методи на индивидуалното творческо мислене са т.нар. методи на „морфологичния анализ“. Независимо от техните специфични особености за всеки конкретен метод от тази група е характерно последователното осъществяване на следните мисловни дейности: точно определяне на проблема; установяване на цялото множество от фактори, които влияят на неговото решаване; изчерпателно описание на параметрите и на техните възможни стойности; анализ и оценка на възможностите за решение; избор на начина на решение. При тези методи решенията се „изпробват в движение“ още преди да бъдат проверени на практика въз основа на избрани критерии и системни оценки. Сред методите на груповото участие в процеса на вземането на решения се откроява методът на „МОЗЪЧНАТА АТАКА“. Характерни особености и метода са колективната мозъчна атака над поставения проблем и взаимният обмен на идеи. Обсъждането се извършва по предварително определени правила в групата от пет до дванадесет души. За да бъдат премахнати всякакви пречки , които могат да възпират участниците да изказват внезапните им хрумвания, не се допускат обсъждания и преценки за качеството на направените предложения. Замисълът е да се предложат възможно най-много идеи. Прилагането на метода на „мозъчна атака“ не изисква спазването на някакъв формален ред. Всеки говори тогава, когато има какво да каже, като всички предложения се систематизират по предварително приет начин. Особено се ценят оригиналните идеи, появата на които се подготвя със съответно насочване към разисквания в групата. Преценката, отхвърлянето и изборът на обещаващи мисли, идеи, предложения е предмет на отделни обсъждания. Водещият не се проявява като ръководител, а само координира предложенията. В основата на метода е заложен принципът на колективното и свободно генериране на идеи. Това предполага „роенето“ на множество варианти на решение, дори противоположни и противоречащи си. Изтегляне 36.94 Kb. Сподели с приятели:
|