Курсова работа по

Курсова работа

по

на тема: “Изчисляване на показателя Брутен вътрешен продукт (БВП) по производствения метод. Подходи.”

Проверил: доц. д-р Пенчо Иванов

Разработил:………………..

Фак.№……………………..

Специалност:………………

Курс:……………………….

София 2013г.
Увод
Брутния вътрешен продукт е синтетичен показател, който характеризира състоянието и развитието на икономиката на дадена страна и от чиито размери зависят жизненото равнище, цените, инфлацията, отбранителната мощ, здравеопазването, образованието и др. Той обединява създадената добавена стойност на национално равнище.

БВП е основен индикатор за икономическото развитие на дадена страна, както и за нейното положение в световната икономическа система.

За изчислението на БВП се използват три основни метода:

• 
  производствен метод;
  
• 
  метод на разходите за крайно потребление;
  
• 
  метод на доходите (стойностен метод).
  

1. 
   Същност на подхода за изчисляване на БВП по производствения метод
   

Полученият остатък се нарича добавена стойност. Брутната добавена стойност се изчислява като балансираща позиция от произведената брутна продукция и изразходваните в процеса на производство суровини, материали и външни услуги, които по същество формират междинното потребление.

Според предназначението си брутната продукция се състои от пазарна продукция, продукция за собствено крайно използване и друга непазарна продукция.

Именно добавената стойност изразява приноса на производителя в веригата от дейности завършваща с полезен ефект предназначен за крайно потребление или за инвестиции. Съвкупната добавена стойност т.е. създадената добавена стойност от всички производители е БВП. За да се изчисли БВП по производствения метод е необходимо да се даде отговор на въпроса кои са производителите, да се намери тяхната брутна продукция, да се определи междинното потребление на всички производители, да се извади от брутното потребление междинното потребление за да получим БВП.

БВП по този метод представлява разлика между общата продукция на всички резиденти минус междинното потребление, или като сума от добавената стойност на всички икономически агенти. Във втория случай се налагат някой корекции - изваждат се банковите комисионни, прибавят се вносните мита и данъка върху добавената стойност.

Брутен вътрешен продукт (пазарни цени) е равен на брутна добавена стойност по отрасли (базисни цени) плюс нето данъци (данъци минус субсидии) върху продуктите минус косвено измерени услуги на финансовите посредници.

От своя страна брутната добавена стойност (базисни цени) е равен на брутна продукция (базисни цени) минус междинно потребление (цени на купувач). За да се избегне повторното броене при определянето на обема на БВП е необходимо междинните продукти да се отделят от крайните продукти. Добавената стойност се формира в резултат от производствената дейност на фирмата при създаване на продукти.

Брутен вътрешен продукт по икономически сектори

(производствен метод)

Пресмятането на БВП по този метод става на три етапа:

- определя се брутната добавена стойност по базисни цени. Тя се получава като разлика между брутната продукция  и междинното потребление по базисни цени;

- след това се пресмята брутната добавена стойност по цени на производител, която представлява сума от  брутната добавена стойност по базисни цени  и нето данъците върху продуктите;

- Брутна добавена стойност по пазарни цени, която представлява БВП по производствения подход, и равна на сумата от брутната добавена стойност по цени на производител  и коректив.



Информационните източници, от които се получава информация са следните:

- годишни отчети за приходите и разходите за дейността на единиците от обществения и частния сектор, водещи двустранно счетоводство;

- годишен статистически отчет, съдържащ ограничен брой показатели за дейността на частните фирми, водещи едностранно счетоводство;

- наблюдение на домакинските бюджети и други извадкови наблюдения, осъществявани в НСИ;

- годишен статистически отчет за наетите лица и средствата за работна заплата

- банкова статистика (от БНБ);

- отчет за изпълнението на държавния бюджет (от Министерството на финансите);

- митническа и данъчна статистика (от Министерството на финансите);

- друга административна и ведомствена информация.

2. 
   Основни компоненти при изчисляване на показателя, както и въпросите, които се решават във връзка с определяне на компонентите
   

-брутна добавена стойност (по базисни цени) се получава като разлика между брутната продукция по базисни цени и междинното потребление по цени на купувача.

Брутната продукция е стойността на произведените стоки и услуги в стопанската единица, в резултат на производствената дейност на единиците резиденти. Резидентна е статистическата единица, която е поделение на предприятието или е предприятие без поделение с дейност, която се отнася към съответния отрасъл.

Брутната продукция се създава както в пазарния, така и в непазарния сектор.

Пазарната продукция включва стоки и услуги, предназначени за пазара, и се състои от следните елементи: продажби, бартер, натурални възнаграждения на наетите, вътрешен оборот (доставки между заведенията на едно и също предприятие), изменение на запасите от готова продукция и незавършено производство.

Непазарната продукция включва стоките и услугите, които са предназначени за собствено потребление или капиталообразуване. Измерва се с разходите, необходими за нейното създаване.

Брутната продукция се оценява:

- по цени на производител;

- по базисни цени - не включват данъците и субсидиите върху продуктите. Базисните цени се използват за аналитични цели при изследване участието на отделните отрасли и сектори в националното производство и между отрасловите връзки.

- Междинното потребление е стойността на стоките и услугите, изразходвани в процеса на основното производство, както и стойността на стоките и услугите, инвентара и инструментите, използвани от наети лица за извършване на тяхната дейност. Оценява се по покупни цени.

- Нето данъци върху покупки-това са данъците, които са отнесени директно към произвеждания или продаван продукт минус съответните субсидии. Нето данъците върху продуктите при възприетия начин на остойностяване на продукцията и добавената стойност са данъците, отнесени директно към произвеждания или продаван продукт (акцизи, мита, ДДС), минус съответните субсидии върху продуктите. Те се представят като коректив общо за икономиката в производствения и в стойностния метод за изчисляване на БВП.

- Косвено измерени услуги на финансовите посредници- това е разликата между получените и изплатени лихви. Те не се разпределя по сектори (отрасли) потребители, а цялата продукция се третира като междинно потребление на номиналния сектор съответно с продукция, равна на нула, и отрицателна добавена стойност, равна по размер, но противоположна по знак на междинното потребление. По този начин добавената стойност на всички сектори (отрасли) се коригира (намалява) като цяло с тази стойност.

Методът показва приноса на отраслите и секторите на икономиката при създаването на БВП чрез реализираната от тях добавена стойност. От 2003 год. в НСИ се използва нова отраслова класификация, хармонизирана с действащите международни стандарти.

Отчитането на производствения резултат от дейността на предприятията, отраслите, институционалните сектори и общо за икономиката започва с разработването на сметка “Производство”. Начинът на нейното съставяне е от голямо значение за цялата система от сметки, тъй като доходите, създадени от производството, се разпределят и преразпределят в други сметки.

Сметката има следния вид:

3. 
   Да се определи аспектът на резултатите, които се измерват с получения показател;
   

С помощта на БВП:

- се предоставя най-широко обхватната картина на икономическата активност; -Предоставя измерване на производството, основаващо се и на търсенето, и на предлагането;

-Комбиниран с данните за заетостта, БВП е важен измерител на производствения растеж;

-Големи покачвания при запасите сочат, че предлагането превишава търсенето, което води до негативни изводи за бъдещия икономически растеж.

Като недостатък на БВП може да се посочи, че:

- данните не са навременни, тъй като данните се публикуват на тримесечие;

- има предубеждения при измерването на цените. Това може да доведе до подценяване на реалния производствен растеж и по-специално за сектора на услугите;

- данните не се публикуват за отделните региони.

4. 
   Да се приложи техниката за изчисляване на съответния показател – като по данни за икономиката на България за последната година, за която е на разположение официално публикувана от Националния статистически съюз (НСИ) информация, бъде изчислен съответния показател.
   

Брутният вътрешен продукт на РБ за 2011година, изчислен с производствения метод е на стойност 75267 млн. лв. Най-голям относителен дял заемат услугите. Те са 54,48% от БВП на страната за 2011г. 26,82% е относителният дял на индустрията. Най-малък е относителният дял на селското стопанство. То е едва 4,83%.

1. 
   Спасов, Тр., “Макроикономикс”, изд. Люрен;
   
2. 
   Национален статистически институт-www.nsi.bg
   
3. 
   Балева, В., Иванов, П. “Система на националните сметки”, УНСС