Л. Г. Пучко Биолокация приложна радиестезия
Информационно-биоепергиен модел на етерното тяло. Структурни връзки. Психибиоенергиейна хомеостаза
Изтегляне 7.32 Mb.
|
Свързани:
Уебстър,Р-Радиестезия за начинаещи2005г
- Навигация на страницата:
- През очите влиза
- през стъпала- та на краката
| Информационно-биоепергиен модел на етерното тяло. Структурни връзки. Психибиоенергиейна хомеостаза.
Етерното тяло - това е саморегулираща и самовъзстано- вяваща се информационно-биоенергийна система. Източната мъдрост гласи: „ В тялото на човека е заложено всичко необходимо за неговото пълно оздравяване“. Етерното тяло се състои от следните структурни звена, всяко от които изпълнява определена функция (рис. 1): входове за енергия; енергийни центрове (чакри); биоенергийни центрове на главния и гръбначния мозък - командни центрове за управление, свързани с определени зони на главата; апарат за саморегулиране; енергийни канали (меридиани); консуматори на енергия (органи и фини тела); изходи за отработената енергия. Енергийни входове, това са очите, ушите, устата, носът, стъпалата на краката, биологично активните точки (БАТ), чакрите, Сушумна (централната енергийна магистрала, минаваща по продължение на гръбнака), Ида и Пингала нади (двете странични енергомагистрали, паралелни на гръбначния стълб и завършващи съответно в дясната и лява ноздра). През очите влиза светлинната енергия, през ушите ~ звуковата енергия, през носа - въздушната, през стъпала- та на краката - излъчваната енергия от Земята, през БАТ, чакрите, Сушумна, Ида и Пингала нади - космическата енергия. Прародителската (наследствената) енергия, получавана от предците, още преди раждането на човека, се натрупва в бъбреците и се разпространява с помощта па меридиана на тройния нагревател, определяйки наследствените черти на организма. Цялото това многообразие на енергия, посгьпвайки в организма, се преобразува в единна форма, условно наречена ίто- енергия, която по-нататък се отправя само към своите консуматори. През Сушумна, Ида и Пинпша нади, бионерегията постъпва преди всичко в бионергийните центрове на главния и гръбначния мозък (командни центрове за управление). Преминавайки през централната енергийна магистрала, енергията не само се преобразува, но и се натрупва в енергийните центрове (чакри- ме). Според класическата индо-тибетска медицина те са седем. В съответствие със съвременните данни тяхното число е много повече, те са 18 [i, 72]. В чакрите протича приемането и трансформацията на първичната космическа енергия в енергии на други вибрации, захранващи фините тела. Всяка чакра е свързана със своето фино тяло, като му доставя строителен материал (вибрации) за нормалната жизнена дейност. Олук се вижда ог- ромната роля на чакрите като приемници, резервоари и преобразуватели на енергия. Разбираемо е, че всички усилия на индо- тибетската медицина са били насочени към умението да се управляват чакрите и да се поддържа в тях енергийният баланс. С такава цел са създадени многобройни техники и средства за въздействие на чакрите: звук, цвят, микроелементи, асани, дихателни упражнения, графични мандали и др. Всичките методи за въздействие на чакрите и управлението им са подробно разгледани в раздела „Енергийни центрове (чакри)“. Натрупаната в чакрите енергия по-нататък се разпространява чрез 14 централни канала (меридиани) и мрежа от по- малки канали (техният брой е 64 000) към органите. Тя ги захранва и след това отработената енергия се разсейва в околното пространство дифузно (от повърхността на тялото) или локално, например, през очите. Разпространяването на енергията по 14-те основни канала е изучено от древнокитайския клон на източната медицина. Тя е изработила куп правила, показващи нарушаването на свободната циркулация на енергията. Този набор от правила е основата на меридианната диагностика, същността на която е изложена по-долу. Златният принос на древнокитайската медицина в изучаването на човешкия организъм е откриването на енергийните връзки между каналите, а следователно и между органите, което липсвата при западната медицина. Тези връзки са подчиняват на три правила, описани в древнокитайската медицина като правило: „пладне-полунощ“, „майка-син“, „мъж-жена“, даващи възможност да се въздейства на някой орган чрез друг или система от органи. В кибернетичните модели, създавани за описание на някоя болест в западноевропейската медицинска наука, липсват основните входни параметри - параметри, съобразени с енергийната връзка на един орган с друг. Основен постулат на древноизточната медицина е психо- биоенергийната хомеостаза (постоянство на енергията), според който всички звена на енергийната система (етерното тяло), работят така, че да поддържат постоянно определено ниво на биоенергията. Психобиоенергийната хомеостаза е ново понятие за западноевропейската ортодоксална медицинска наука, която познава четири хомеостазни регулатора, а именно: регулатор, поддържащ стабилност на кръвното налягане и температурата на тялото чрез кръв-лимфа, обединяваща всички органи посредством химически вещества; ендокринните жлези, осигуряващи регулирането на процесите на жизнената дейност на организма с помощта на хормони; централната нервна система (ЦНС), регулираща взаимоотношенията на организма с външната среда, управлявайки поведенческите реакции, координирайки дейността на всички органи на тялото; вегетативната нервна система (ВНС), регулираща дейността на вътрешните органи, жлезите с вътрешна и външна секреция, кръвоносните и лимфните възли и отчасти мускулатурата. Ако всички енергийни звена на етерното тяло трябва така да работят, че да поддържат енергията на определено ниво, то във всяко звено трябва да бъде заложена самовъзстановя- ваща се и саморегулираща се функция, т.е. в етерното тяло трябва да работи системата за саморегулация. Тази система е била открита от древнокитайската медицина в каналите и входовете на енергията като временни биологични контури т.нар. „чудесни“ меридиани. Тяхното изучаване било продължено от японския клон на източната медицина, която детайлно описва техния маршрут. Това е много важно откритие, според което при нарушение на циркулацията на енергията в главните канали (образуване на енергийни запушвания („тапи“), автоматично се включва системата за саморегулация на каналите. На описанието на системата за саморегулация е посветен специален раздел в настоящата книга. Защо е толкова важно да се научим да управляваме системата си за саморегулация и защо въобще е нужно да следим поддържането на своята биоенергийна хомеостаза? Въпросът е там, че никое външно биоенергийно лечение (например екстрасенсорно) няма да даде стабилни и устойчиви резултати, докато не заработи системата за саморегулация в човешкия организъм. И оттук произлиза и недълготрайност- та на резултатите от екстрасензорното лечение, което не познава този вътрешен механизъм. С помощта на Р-метод, по описаните в книгата методики, можем много бързо и лесно да намираме „тапите“ в каналите и междуканалните връзки, а също в системата на осемте „чудесни“ меридиана; да установим нарушение във функционирането на зоните на главата (командните пултове за управление); да преглеждаме дали са открити или закрити центровете (чакрите); да определяме зареден ли е или е разреден акумулатора на органите; да открием други увреждания в етерното тяло. А след това да се научим да управляваме етерното тяло, подбирайки с помощта на подсъзнанието методи, отстраняващи уврежданията в него. Особено внимание при откриването на уврежданията трябва да се отдели па изследването на инфекциозния статус. Инфекциозният статус - това е ахилесовата пета на източпа- та медицина: нито един от клоновете не описва методите за откриване на инфекциите, които в етерното тяло сс изявяват като механизъм за отнемане на енергия и нарушаване на биоенергийната хомеостаза. Р-метод запълва тази празнина. В книгата са приведени методики за откриване на инфекции и методи за определяне на средства, точпо и ясно унищожаващи острите, латентните (спящи), бавните (вяло) протичащи видове инфекции. На описанието на методиките за изследване на инфекциозния статус е посветен специален раздел в книгата. Изтегляне 7.32 Mb. Сподели с приятели:
|