Откъде накъде държавата ще има решаващата дума в здравната каса?!

Откъде накъде държавата ще има решаващата дума в здравната каса?!

- На първо четене в здравната комисия гласувахме "против", така ще гласуваме и в пленарната зала.

- Подкрепихме дълга, защото министърът на финансите пое ангажименти за значителни корекции. На този етап нямам основание да се съмнявам, че няма да подкрепим промените в Закона за здравното осигуряване, независимо от това кой ще гласува "за" и кой - "против". Начините и инструментите, с които се търси постигането на заявените от управляващите цели, са неубедителни. На първо място е одържавяването на надзора на здравната каса с още двама представители на държавата. При положение че държавата плаща най-малко за осигуряваните от нея лица, а бизнесът и осигурените плащат близо три пъти повече, представителството на държавата в надзора на НЗОК не може да бъде такова, че да обезсмисля присъствието на останалите.

- Но тук вече се прекалява - държавата ще има 6 квоти от общо 11. Ако не се оттегли този текст, ще предложа и третият зам.-министър на здравеопазването да бъде член на надзора на касата, за да може да се премести политическият кабинет на МЗ в касата. Сега в състава на надзора вече има двама заместници на министър Петър Москов. Т.е. надзорният съвет вместо да представлява интересите на осигурените лица, представлява интереса на държавата. А по дефиниция НЗОК е обществена институция, защото управлява обществени пари. Тепърва от надзора ще се определят и цени, и обеми на плащаните от касата услуги. Никой не одобрява това освен лекарският съюз. Което също е странно и вероятно е плод на други зависимости, които ще проследим във времето. Дори пациентските организации, които са готови на всякакъв вид поклони пред здравния министър, са против.

- В определени случаи те влизат в дискусии, които са непродуктивни. Като представители на определена организация, те са изкушени да представят интересите на определена група пациенти и така се противопоставят различни групи заболявания.

- Или за определени лечебни заведения. Въпросът е да има равнопоставеност, да не доминира нито една от квотите в надзора, за да може да се вземат решения в интерес на всички граждани, а не да се лобира за едно или друго, защото възможности това да се прави има. Ако има повече представители на държавата например, няма ли риск те да защитават държавните болници?

- Лечебните заведения в България са равнопоставени. Откъде накъде държавата - с най-малко пари и принос в бюджета на НЗОК ще има думата как да се разпределя финансовият ресурс?

- Естествено, че не. Има и други неща - разделянето на пакета на здравната каса на три - основен, допълнителен и спешен. В момента имаме само основен пакет и той покрива всички социалнозначими заболявания, а тепърва той ще се раздели на три. Това е сериозен удар върху солидарността, която е основата на осигурителния модел. Предлага се основен пакет в рамките на задължителното осигуряване, който да покрива социалнозначимите заболявания, от които най-много умират българските граждани. А в допълнителен пакет да се отделят други заболявания, които могат да бъдат отложени за лечение във времето. Големият въпрос е, че в закона няма разписани критерии, по които да бъде оформена листа на чакащи, защото е очевидно, че такава ще се формира. По какъв принцип болните, които страдат от социалнозначими заболявания, и другите болни ще трябва да бъдат разделени на такива, които чакат, и такива, които не чакат, при положение че всички плащат 8% вноска? Предлага се в допълнителния пакет, ако искаш да прередиш останалите, да можеш да си платиш. Т.е. - един път плащаш вноска, втори път се налага да си платиш - за едно и също нещо. Има и трето предложение - да се застраховаш, за да не чакаш, и пак да си платиш допълнително за нещо, което е част и от задължителното здравно осигуряване. Не завиждам на този министър, който ще направи допълнителния и основния пакет. Няма ясни критерии в закона, по които лекарят да прецени този болен дали е за основния, или за допълнителния пакет. И ще го отнесе лекарят, защото пациентът ще се отнесе към него - защо не ми оперираш хернията сега, а след месец? Ако тя се заклещи в това време? Кой носи отговорност?

- Това е големият въпрос, за който няма яснота. Няма отговор на въпроса какво се преследва с разделянето на пакета на две. Да се лекуват социалнозначимите заболявания, да се преследват здравни цели, да намалее детската смъртност? Какво пречи това да се направи със сегашния пакет? Не били финансирани? Да направим така, че да бъдат. Не виждам никаква логика. Лишават се български граждани от своевременен достъп до лечение. Ако българската здравна система досега е имала предимство в сравнение с европейските, това е бил по-лесният достъп. И това ще засили недоволството на гражданите. Чувам гръмки приказки - правим сериозна реформа в здравеопазването. Кое е сериозната реформа? Това е прескачане от проблем в проблем, някакво човъркане в законодателството, от което не виждам какъв сериозен резултат ще последва.

- Има непоследователност и сбъркан подход при решаването на проблемите. От многото идеи, които бълват от устата на министъра всеки ден, е трудно да бъде подредена една обща визия какво трябва да се направи в рамките на този мандат. Ясно е, че всички досега сме се провалили, не сме постигнали нищо - тъкмо обратното - влошили сме системата на здравеопазването и всички трябва да носим своята отговорност. Трябва сега да има някакъв порядък и той да е в следния вид: не първо да се внасят промени в ЗЗО и да се обявяват маса идеи, а да се изчака и да се направи това, което миналата седмица беше внесено в МС - концепцията за целите за здравето. Това е основополагащият документ за целите, които си поставяме, и по какъв начин да се подредят стъпките за постигането им. Ако целите са да постигнем средните нива на европейските индикатори за здраве, ще ги следим във времето - първата, втората и т.н. години от мандата, така че да може да се дава обективна оценка за реализацията на целите. Сега се предлага някакъв миш-маш от предложения в ЗЗО - и за лекарствена политика, и пакети, и какво ли още не, но те не са най-важните за постигането на медицинските цели. Според мен по-важни са промените в Закона за лечебните заведения - да се регламентира националната здравна карта, да видим потребностите на отделните региони от медицинска помощ, да видим как ще ги обезпечим и наситим с кадри и апаратура, да се реши въпросът с концентрацията на лечебните заведения в няколко града и достъпът на гражданите в отдалечените райони. Ако знаем тази структура, към нея трябва да надградим здравното осигуряване и да осигурим функционалност, да включим лекарствената политика и да говорим за цялостна визия с възможности и индикатори за отчитане на резултатите.

Ние от ДПС, за добро или лошо, през годините имаме последователна позиция - казваме, че трябва да има демонополизация на НЗОК и конкуренция между финансиращите органи.

- Това ще доведе до още по-високи разходи без гаранция за по-добър резултат.

- Това ще доведе до по-добър контрол. В Германия има повече от 200 каси. Те вероятно не разбират по-зле от нас организацията на здравеопазването и са го направили, защото конкуренцията между финансиращите органи и между лечебните заведения при всички положения води до по-добро качество. Там навсякъде се знае - тази клиника оперира годишно толкова хора, смъртността е еди-каква си и преди да я избереш, знаеш какви са резултатите й. А тук влизаш в болница без да знаеш какъв рейтинг има тя.

- Има една група от около 260 000 души - продължително безработни, които нямат право на социално подпомагане и се третират като самоосигуряващи се, държавата не им поема вноските. До 2002 г. имаше текст, според който работещият член от семейството може да осигурява безработния друг член, но той отпадна. Ако той се върне, голяма част от тези, които сега не се осигуряват, а искат да го правят, ще имат възможност да се включат в системата. Има и друга група, пак от около 250 000 души, които могат да си плащат осигуровките, но не искат, защото нямат доверие в системата. Ако не се възстанови доверието на хората с предлаганите мерки, ако продължава сатанизирането на лекарите, ако има възможност за нерегламентирани плащания, тези хора няма да започнат да се осигуряват.

Предложението за възстановяване на права да се плаща всичко дължимо от 2000 г. е удар в лицето и фигурата на т.нар. давност за публични вземания, регламентирана в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Давността според него е 5 г. и тя се нарушава с предлаганите промени. Това е и друга причина да не подкрепим закона. Но това не значи, че искаме някой да не плаща вноските си, напротив - ние сме за това всеки да има възможност да се осигурява, а не да не се осигурява.

- Но голяма част от вашия електорат не плаща.

- Това е клише - че нашият електорат е беден. Това, че си беден, не е обвързано с етническата принадлежност.

- Отново в първите месеци на мандата стигаме до ситуация, позната от предния кабинет на ГЕРБ - да се налагат рокади. Смятам, че е това е малко прибързано преди доказване на обвиненията срещу него. Дано тази оставка да не се дължи на противоречия между ръководството на Министерството на здравеопазването и на комисията по здравеопазване.