Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис

Често се случ­ва хо­ра­та да се опит­ват да пос­тиг­нат не­що пос­ред­с­т­вом ня­как­ви машинации, да дос­тиг­нат нещо, ко­ето ина­че ни­ко­га не би мог­ло да им бъ­де съобщено. Стигнахме до дейс­т­ви­тел­ни­те методи, до ма­шинаци- ите, ко­ито е не­об­хо­ди­мо да се извършат, за да се стиг­не до ов­ла­дя­ва­не­то на си­ли­те на чер­на­та магия. Това е нещо, ко­ето за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да се опис­ва в детайл. Видяхте пър­во­то средство, пър­вия път за ов­ла­дя­ва­не­то на те­зи сили. Той е да ни се съ­об­щи сред­с­т­во­то от приз­ва­ни­те си­ли и същества. Какво всъщност пред­с­тав­ля­ват те­зи ма­ги­чес­ки средства? Това са средствата, ко­ито ни поз­во­ля­ват да из­пол­зу­ва­ме духов­ни­те сили, за да въз­дейс­т­ву­ва­ме вър­ху се­тив­ния свят, за да по­лу­ча­ва­ме ре­зул­та­ти и ус­пе­хи тук. Такива сред­с­т­ва са това. Но прин­цип­но ня­ма дру­ги въз­дейс­т­вия в се­тив­ния свят ос­вен из­хож­да­щи­те от духовния. Всички действия, успехи, ак­то­ве в се­тив­ния свят из­хож­дат от ду­хов­ни­те светове. Затова този, кой­то же­лае да дос­тиг­не те­зи не­ща не по пра­во­мер­ния път на бав­но­то след­ва­не - с по­мощ­та на пос­ве­те­ни или яс­новидци, или до­ри адеп­ти и магьос­ни­ци - мо­же да из­бе­ре са­мо един един­с­т­вен път, кой­то се със­тои в това, той да се обър­не вмес­то към хората, ко­ито са­ми­те са въп­лъ­ще­ния на по­-вис­ши ду­хов­ни същества, към сама­та при­ро­да и да се опи­та да раз­бе­ре от нея начините, по ко­ито ду­хов­ни­те си­ли се вли­ват в нея. Защото всичко, ко­ето при­със­т­ву­ва в природата, про­из­ти­ча от ду­хов­ни­те све­то­ве и ние бих­ме мог­ли чрез оп­ре­де­лени ма­ши­на­ции и дейс­т­вия да въз­п­ри­емем те­зи сили. И сега, в момента, в кой­то не ос­та­вим при­ро­да­та да дейс­т­ву­ва по от­но­ше­ние на това, ко­ето не знаем, а из­пъл­ним са­ми това, ко­ето желаем, не зна­ей­ки нищо, в то­зи мо­мент ние сме в със­то­яние да до­би­ем си­ли от

Виждате ли, ако днес ня­кой по­же­лае да ста­не че­рен магьос­ник той от са­мо­то на­ча­ло би имал въз­мож­ност да пол­з­ва ог­ро­мен фонд, а ако но­си за­еш­ко сърце, той би из­пит­вал ог­ро­мен страх от всичко, ко­ето би могло да му се случи. Един та­къв страх във вът­реш­нос­т­та на чо­ве­ка е мно­го доб­ра из­ход­на точ­ка за чер­ния магьосник, тъй ка­то той не е ни­що дру­го ос­вен кон­цен­т­ри­ран егоизъм. Предположете, че ня­кой же­лае да се за­ни­ма­ва в по­-ши­рок об­х­ват с чер­но­ма­ги­чес­ки­те изкуства. Той на­й-­нап­ред ще се ог­ле­да в све­та и ще потър­си хо­ра със за­еш­ки сърца. Защото то­зи стра­хов фонд е ед­но доб­ро средство, ко­ето мо­же та­ка да бъ­де пре­об­ра­зе­но и пре- оформено, че съ­от­вет­ни­те страх­ли­ви хо­ра да се сдо­би­ят с оп­ре­де­ле­ни дру­ги сили, без да при­те­жа­ват ни­то знание, ни­то провидение, и то в ед­на мно­го по­-го­ля­ма сте­пен от­кол­ко­то ина­че чо­ве­кът би ги притежавал. Ка- кво тряб­ва да нап­ра­ви един та­къв фо­кус­ник за да мо­же да се сдо­бие с те­зи изкуства. Най-напред е нуж­но да си обо­руд­ва лаборатория, в ко­ято ще дре­си­ра сво­ите за­еш­ки сър­ца - го­во­ря край но, но та­ка ще ви ста­не на­й-­бър­зо яс­но - че те да се ка­лят чрез средството, в про­дъл­же­ние на дъл­го вре­ме да им се от­ряз­ва по ед­но пар­че жи­ва плът и да гле­дат ка­пе­ща­та кръв. Това, ко­ето за­еш­ки­те сър­ца но­сят като чув­с­т­ва на страх в се­бе си и ко­ето се из­ра­зя­ва външ­но в ед­на оп­ре­де­ле­на сила, мо­же да бъ­де пре­об­ра­зува­но в не­що обратно, ако чо­ве­ка се ка­ли от ря­за­не­то на жи­ва плът. При човек, кой­то не из­пит­ва страх та­зи про­це­ду­ра не би до­нес­ла нищо.

Това е та­ка да се ка­же А и Б, пър­во­то нещо, ко­ето се пра­ви в чер­на­та магия. И ко­га­то то бъ­де направено, пре­диш­ни­ят страх ще се пре­об­ра­зу­ва в сили, дейс­т­ви­тел­но поз­во­ля­ва­щи на съ­от­вет­ния чо­век да уп­раж­нява вли­яние вър­ху окол­на­та си среда. И този, кой­то има та­ки­ва хо­ра за по­мощ­ни­ци би бил спо­со­бен да осъщес­т­ви и на­й-­от­в­ра­ти­тел­ни­те не­ща в света. Но кой­то же­лае да ста­не ве­лик че­рен магьос­ник без те­зи по­мощ- ни­ци пра­ви по­ня­ко­га не­що съв­сем различно. Такъв магьос­ник ис­ка­ше ня­ко­га да ста­не един чо­век от 15 век, Жил де Ре, на­ри­чан от про­фан­ния свят " ри­ца­рят Синя брада". Този чо­век се опи­та да се до­бе­ре до огром­ни окул­т­ни сили, но не по пра­во­мер­ния на­чин на обучението, а ка­то пре­об­ра­зу­ва оп­ре­де­ле­ни дъл­бо­ко скри­ти в се­бе си его­ис­тич­ни чувства. Съще- временно той бе­ше от­ли­чен наб­лю­да­тел на са­мия се­бе си. Просте­те ми, че тряб­ва да из­ре­ка ед­на зву­ча­ща стран­но дума. Този мъж бе­ше това, ко­ето мо­же да се на­ре­че "ради­ка­лен хрис­ти­ян­с­ки егоист" или "его­ис­ти­чен
християнин". Такива хо­ра са съ­щес­т­ву­ва­ли и все още съ­ществуват. Това са хора, ко­ито пре­ди всич­ко раз­г­леж­дат хрис­ти­ян­с­т­во­то ка­то мост, по кой­то се опит­ват да пос­тиг­нат въз­мож­но по­ве­че за се­бе си, тъй ка­то са наясно, че един до­бър хрис­ти­янин мо­же да стиг­не далеч в блаженството. Посредством се­бе­поз­на­ни­ето той за­бе­ля­за то­ва в сво­ята природа, и в мо- мента, ко­га­то го забеляза, той ве­че зна­еше на­й-­доб­ро­то средство, чрез ко­ето то мо­же да се пре­об­ра­зи в не­ве­ро­ят­ни ма­гичес­ки сили. Между дру­го­то ра­но бе­ше сло­жен край на дейнос­т­та му. Срещу не­го се пра­ви про- цес, на който ста­ва ясно, че през 1432 чо­ве­кът е започнал, за да раз­ви­ва спе­ци­ал­ни­те си окул­т­ни способности, да убива де­ца ед­но след друго. Той раз­г­леж­дал по­губ­ва­не­то на жи­во­та ка­то осо­бе­но сред­с­т­во за прис­во­ява­не знания от природата, ко­ито не е бил спо­со­бен да дос­тиг­не сам. Ка- кто се раз­би­ра на про­це­са за кра­тък пе­ри­од той е убил 800 деца. Сега те­зи от вас, ко­ито са че­ли ро­ма­на на Мейбъл Колинс "Флита". Действител- ната ис­то­рия на ед­на чер­на магьосница", ще разберат, за­що в на­ча­ло­то е опи­са­но убийство. То е част от това. Романът "Флита" е на­пи­сан от ня- кой, кой­то знае те­зи неща. Това, към ко­ето се стре­ме­ше чер­на­та магьос- ни­ца мо­же­ше да бъ­де пос­тиг­на­то един­с­т­ве­но чрез на­ме­са­та на ед­но убийство, ко­ето е пос­та­ве­но ка­то из­ходна точ­ка на романа.

А се­га раз­г­ле­дай­те вни­ма­тел­но та­зи ис­то­рия и си за­дай­те въпроса, кое би мог­ло да пред­па­зи по­ве­че­то хора от процедурите, ко­ито ви опи­сах и чрез ко­ито чо­век със си­гур­ност мо­же да бъ­де до­ве­ден до ов­ла­дя­ва­нето на чер­но ма­ги­чес­ки сили. Егоизмът, той е ед­но мно­го доб­ро сред­с­т­во да се пред­па­зим от тях. Не все­ки би бил в със­то­яние да се пре­въз­мог­не дотам, да си от­ре­же пар­че жи­ва плът. Повечето би­ха из­пад­на­ли в без­съз­на­ние при то­зи акт, а при­па­дъ­кът не е ни­що дру­го ос­вен из­раз на себичността. Във фи­зи­чес­ко­то си въз­дейс­т­вие то­ва е ед­но доб­ро сред­с­т­во чо­век да бъ­де въз­с­п­рян от прак­ти­ку­ва­не­то на чер­на магия. Трудно е чо­век да се пре­вър­не в Синята брада, по­ве­че­то от хо­ра­та са пред­па­зе­ни от своя здрав егоизъм. Той се про­явя­ва ка­то ед­на прег­ра­да сре­щу вжи­вя­ва­не­то в сред­с­т­ва­та за пос­ти­га­не на чер­но ма­ги­чес­ки сили.

Виждате ли, ис­ках да ви опи­ша това, за да не го­во­ря един­с­т­ве­но с фрази. Не е в сти­ла ми. Предпочитам да го­во­ря за дейс­т­ви­тел­ни­те факти. Исках да ви по­ка­жа в при­ме­ри в как­во се със­тои при­до­би­ва­не­то на ма­ши на­ции в об­лас­т­та на чер­на­та магия. Издаването на окул­т­ни ис­ти­ни на про­фа­ни е пър­ви­ят и на­й-п­рост на чин. Но един та­къв акт, как­то ви го описах, спа­да към ме­то­ди­те на обу­че­ние в чер­на­та магия, те са, та­ка да се каже, А и Б. А ако ви раз­ка­жа това, ко­ето ид­ва след азбуката, то­ва по ко­ето кан­ди­да­ти­те за чер­ни магьосни­ци се учат да "четат", то на­й-­ве­ро­ят­но го­ля­ма част от тук при­със­т­ву­ва­щи­те би­ха из­пад­на­ли в без­съз­нание. Затова не­ка спрем на та­зи пър­ва степен. Тези не­ща в ни­ка­къв слу­чай не са нещо, с
ко­ето мо­гат да се пра­вят шеги, до­ри и с думи, те са не­що из­к­лю­чи­тел­но сериозно. И те са - нещо, ко­ето хо­ра­та не зна­ят - за ог­ром­но съ­жа­ле­ние пре­ка­ле­но раз­п­рос­т­ра­не­ни в света. Повечето хо­ра не при­те­жа­ват нуж­на­та во­ля да се из­п­ра­вят ли­це в ли­це с дейс­т­ви­тел­но­то им разпространение.

Развитието на те­зи не­ща е дъл­бо­ко свър­за­но с ця­ло­то зем­но развитие, с раз­ви­ти­ето на ед­на пла­не­та въ­обще, и ние мо­жем да ги раз­бе­рем ед­ва ко­га­то по­лу­чим ис­тин­с­ка пред­с­та­ва да факта, как вли­яни­ето на ед­на пла­не­та ду­хов­но се пре­на­ся вър­ху нас­лед­нич­ка­та й, вър­ху след­ва­ща­та планета, как­то нап­ри­мер от Луната вър­ху Земята, и от Земята на нейния нас­лед­ник Юпитер. Всички вие знаете, че зе­мя­та се ръ­ко­во­ди по оп­ре де­лен на­чин от та­ка на­ре­че­на­та "бя­ла ложа", в ко­ято са съб­ра­ни ви­со­ко­раз­ви­ти хо­ра­-­ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти и ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти от по­-висш порядък. Какво пра­вят те? Те работят, те ръ­ко­во­дят зем­но­то развитие. По вре­ме на ръ­ко­вод­с­т­во­то на зем­но­то раз­ви­тие те ра­бо­тят по един стро­го оп­ре­де­лен план. Това дейс­т­ви­телно е така, че по вре­ме на раз­ви­ти­ето на вся­ка пла­не­та от ръ­ко­во­де­щи­те си­ли се раз­ра­бот­ва един план. До ка­то зе­мя­та пре­тър­пя­ва развитие, в бя­ла­та "ло­жа се " се раз­ра­бот­ва в де­тай­ли пла­нът на Юпитер, кой­то ще сме­ни земята. Целият план се раз­ра­бот­ва в пъл­ни подробности. И бла­го­ден­с­т­ви­ето на раз­ви­ти­ето се състои в това, че се дейс­т­ву­ва в съг­ла­сие с то­зи план. Ако ед­но пла­не­тар­но раз­ви­тие дос­тиг­не своя край, ко­гато на­ша­та зе­мя дос­тиг­не края на пла­не­тар­но­то си развитие, то­га­ва и майс­то­ри­те на мъд­рос­т­та и на съз­вучи­ето на усе­ща­ни­ята ще са при­вър­ши­ли с плана, кой­то раз­ра­бот­ват за Юпитер.

Всички вие знаете, че съ­щес­т­ву­ват има­ги­на­тив­но поз­на­ние и окул­т­на писменост, [в ко­ято е из­ра­зе­но имаги­на­тив­но­то поз­на­ние]. Сега мо­га да ви при­ве­да са­мо два окул­т­ни знака. Ако раз­ши­рим още раз­г­леж­да­не то, то би ни от­ве­ло твър­де далече. Окултният знак за те­зи сили, ко­ито би­ха дейс­т­ву­ва­ли и би­ха да­ва­ли на со­ка на ця­ло­то зем­но раз­ви­тие ако Слън- цето бе­ше ос­та­на­ло съ­еди­не­но със Земята, значи, окул­т­ни­ят знак, кой­то бе оду­хот­во­рил зе­мя­та пре­ка­ле­но бър­зо е следният: В то­зи знак човек, кой­то е окул­тен ученик, би раз­поз­на­ли силите, ко­ито би­ха до­ве­ли чо­ве­чес­т­во­то бър­зо до духовността. Напротив, ако ця­ла­та Земя се бе­ше от­де­ли­ла от Слънцето, но все още бе­ше за­па­зи­ла в се­бе си Луната, ще­ше да нас­тъ­пи мно­го бър­зо вкосте­ня­ва­не и втвърдяване. Ако Земята бе­ше за­па­зи­ла Луната в се­бе си, чо­ве­чес­т­во­то твър­де бър­зо би се превър­на­ло в един вид кук­ли - в марионетки. Те щя­ха да се по­то­пят пре­ка­ле­но дъл­бо­ко в материята, как­то в дру­гия слу­чай пре­ка­ле­но бър­зо щя­ха да се одухотворят. И всич­ки те­зи сили, ко­ито бя­ха из­ви­ка­ни на­вън и ко­ито днес вла­де­ят от Луната и уп­раж­ня­ват вли­яни­ето си вър­ху Земята отвън, всич­ки те­зи си­ли се изоб­разя­ват съ­би­ра­тел­но в то­зи знак, кой­то из­г­леж­да

ка­то двой­на кука. Това е зна­кът на жи­вот­но­то или на аг­не­то с два ро­га от Апокалипсиса.

Единият знак се каз­ва Нахиел, дру­ги­ят - Сорат.тези два зна­ка се на­ри­чат съ­що зна­ци за де­мо­на на Земята. Всички оне­зи сили, ко­ито чер­ни­ят ма- гьос­ник при­до­би­ва чрез тол­ко­ва от­в­ра­ти­тел­ни методи, по окул­тен на чин во­дят до раз­м­но­жа­ва­не на Земята на силите, ко­ито при­над­ле­жат към де­мо­нич­на­та при­ро­да и во­дят до втвър­дя­ва­не на Земята. Ако мно­го хо­ра би­ха би­ли чер­ни магьосници, то ре­зул­та­тът ще­ше да бъ­де това, че Земята ще зап­ри­лич­ва все по­ве­че на Луната, а пос­ред­с­т­вом си­ли­те на бя­ла­та ма­гия тя, ще ста­ва все по­-по­доб­на на Слънцето, на силите, ко­ито са в слън­че­ви­те лъчи.

До как­во би до­вел един пре­вес на чер­на­та ма­гия на Земята? Ще до­ве­де до втвър­дя­ва­не на зем­но­то къл­бо дотам, че Земята ще се пре­вър­не в Лу- на. Силите, ко­ито са би­ли от­п­ра­те­ни от Луната, ко­ито се раз­ви­ха от суб­с­тан­ци­ята на Земята още се съ­дър­жат ка­то за­лож­би в зем­ни­те пластове. Наред със силите, ко­ито имат доб­ри­те за­лож­би да се пре­вър­нат в си­ли на Слънцето, все още съ­щес­т­ву­ват и силите, пред­раз­по­ло­же­ни да ста­нат си­ли на Луната. Бялата ма­гия ще приб­ли­жа­ва Земята все по­ве­че към при­ро­да­та на Слънцето. Силите на чер­на­та ма­гия ще я приб­ли­жа­ват по­ве­че до лун­на­та природа. С бя­ла­та ма­гия тряб­ва да бъ­де по­бе­дено всичко, което, ко­ето не во­ди към ов­ла­дя­ва­не­то на ду­хов­ни­те си­ли по пъ­тя на просвет- лението, на мъд­ро стта. Тъй ка­то по­со­че­ни­те про­це­ду­ри и дейнос­ти не во­дят по пъ­тя на мъдростта, на провидението, не водят чрез дейс­т­ви­тел­но виж­да­не към ов­ла­дя­ва­не­то на ду­хов­ни сили, а са от­к­рад­на­ти от при­ро­да­та пос­редством ма­ши­на­ции и процедури, це­ля­щи об­себ­ва­не­то на си­ли без просветление. Така апо­ка­лип­тич­ни­ят пе­чат дейс­т­ви­тел­но е съ­щев­ре­мен­но и знак за пре­одо­ля­ва­не­то на чер­на­та ма­гия с по­мощ­та на бялата. Посредством чо­веш­ки­те сили, ко­ито се преобразуват, от са­мия чо­век се раж­дат слън­че­ви сили, та­ка че лун­ни­те си ли да му се подчинят.

Това е пътят, по кой­то магьос­ни­кът тряб­ва да по­еме на на­ша­та Земя. То- гава през де­вет­те стъпала, за ко­ито ще раз­бе­ре­те ако про­че­те­те мо­ята "Теософия", си­ли­те ще се пре­вър­нат в де­вет звезди. Така че, как­во тряб- ва да ка­же ис­тин­с­ки­ят че­рен магьос­ник на своя ученик? Много просто:

Презирай ра­зу­ма и вся­ко знание,

с ко­ето е чо­ве­кът най-велик!

В ма­гии праз­ни имай упование,

от злия дух под­к­ре­пян все­ки миг -

ще бъ­деш във ръ­це­те ми тогава!

Желания не­удър­жи­мо го вле­кат

и буй­но той нап­ред се устремява,

и как­то веч­но бър­за в своя път,

прес­ка­ча ра­дос­ти­те на земята!

През празен, див жи­вот ще бро­ди с мен,

от пус­то­та лъж­ли­ва заслепен,

във глад и жаж­да ще се мята!

Когато ус­т­ни­те му ал­ч­но просят,

пред тях хра­на и вла­га всуе ще се носят.

За мал­ко све­жест и прох­ла­да

нап­раз­но ще се мо­ли без покой!

И да не бе­ше се пре­дал на ада,

все пак за­ги­нал би нак­рая той!

Сега би мог­ло да се запита: не е ли всеки, кой­то раз­п­рос­т­ра­ня­ва окул­т­ни уче­ния в оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние че­рен магьосник? - Изключително вяр­но е, че някой, кой­то раз­п­рос­т­ра­ня­ва днес окул­т­ни уче­ния мо­же мно­го лес­но да се пре­вър­не в че­рен магьосник. Това се случ­ва ко­га­то той е нес­по­со­бен да раз­бе­ре пъл­ния об­х­ват на въз­дейс­т­ви­ята на окул­т­ни­те си уче- ния. Затова окул­т­ни­те шко­ли тряб­ва да но­сят от­го­вор­ност за това, ни­кой да не раз­п­рос­т­ра­ня­ва окул­т­ни учения, ако не е спо­со­бен да об­х­ва­не от глед­на точ­ка на соб­с­т­вено­то си раз­ви­тие ши­ро­та­та и въз­дейс­т­ви­ето на окул­т­ни­те истини. Днес окул­т­ни уче­ния мо­гат да бъ­дат разпрос­т­ра­ня­ва­ни ка­то един уче­ник раз­ка­же на друг или пре­пи­ше от него. Ако съ­от­вет­ни­ят чо­век же­лае да бъ­де уче­ник или последовател, то то­ва е мно­го до- бре, тъй ка­то та­ка той ще раз­п­рос­т­ра­ня­ва пър­во­на­чал­ното, за ко­ето е чул. Но ако го­во­ри­ми за случая, ко­га­то ня­кой раз­п­рос­т­ра­ня­ва са­мос­то­ятел­но окул­т­ни уче­ния и до­ри на­ме­си лич­на­та си преценка. Ако нап­ра­ви това, то той пре­ди всич­ко тряб­ва да се е пог­ри­жил предва­ри­тел­но то­зи чо­век

От съ­чи­не­ни­ето "За въз­пи­та­ни­ето на детето" вие знаете, че при раж­да­не­то на чо­ве­ка се раж­да фи­зи­чес­кото тяло, до сед­ма­та го­ди­на - етерното, до че­ти­ри­на­де­се­та­та - ас­т­рал­но­то тя­ло и до два­де­сет и пър­ва­та Азът. Бихте мог­ли да прос­ле­дим на­та­тък и ще видим, че в три­де­сет и пе­та­та го­ди­на на човека, или ка­за­но по­-точ­но - меж­ду три­де­сет и пе­та­та и четиридесетата, етер­но­то и ас­т­рал­но­то те­ла на чо­ве­ка сти­гат до там, че той мо­же да раз­вие не­об­хо­ди­мо­то чув­с­т­во за от­го­вор­ност за раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на окул­т­ни истини. За то­ва в окул­т­ни­те шко­ли съ­щес­т­ву­ва стро­ги­ят закон, че ни­кой не би­ва да встъп­ва в та­зи дейност пре­ди да е прек­ра­чил та­зи възраст. Това е съ­щи­ят закон, кой­то е пос­та­вил и ве­ли­кия по­ет Данте в на­ча­ло­то на сво­ята "Божествена комедия": " Бе на поп­ри­ще­то жиз­не­но в средата, ко­га­то се из­гу­бих в го­ра­та… " и т.н. Ако пресмет- нете: през 1300 Данте е бил на три­де­сет и пет години. Тогава през ду­ша­та му пре­ми­на­ват всич­ки те­зи ве­ли­ки неща.

Това е един строг закон. Ако раз­г­ле­да­те то­зи за­кон и съ­об­ра­зи­те ня­кои неща, ко­ито се случ­ват в нас­то­яще то, то от та­зи глед­на точ­ка вие прос­то ще знаете, че мно­го от това, ко­ето се раз­п­рос­т­ра­ня­ва не про­из­ли­за от ду­хов­ни извори. Нито ед­на окул­т­на шко­ла не до­пус­ка хо­ра­та да раз­п­рос­т­ра­ня­ват окул­т­ни ис­ти­ни пре­ди да са дос­тиг­на­ли до та­зи възраст. С то­ва раз­би­ра се не се це­ли да се каже, че не мо­же дос­та­тъч­но ра­но да се за­поч­не с изу­ча­ва­не­то на нещо. Но за да се изя­ви чо­век ка­то учи­тел в окултизма, не мо­же да за­поч­не пре­ка­ле­но късно. Много, мно­го зли­ни би­ха се из­бег­на­ли ако хо­ра­та дейс­т­ви­тел­но поз­на­ва­ха с окул­тиз­ма и стро­ги­те закони, ко­ито ца­рят в него.

Това са неща, ко­ито тряб­ва да се от­бе­ляз­ват във връз­ка с не­ле­ка­та за раз­г­леж­да­не те­ма "Бялата и чер­на­та магия", и от ко­ято аз на­ис­ти­на ка­зах са­мо ед­на мно­го мал­ка част. Ако до­раз­ви­ете ка­за­но­то днес от мен във ва­ши­те ме­ди­та­ции и в ед­на се­ри­оз­на из­с­ле­до­ва­тел­с­ка работа, то вие ще видите, че до­ри и в те­зи не­пъл­ни на­со­ки са да­де­ни пър­ви­те стъп­ки по ня­кои пъ­те­ки за да се нап­ред­не в познанието. Преди всич­ко тряб­ва да сте се убедили, че за не­ща ка­то бя­ла­та и чер­на­та ма­гия е не­въз­мож­но да се го­во­ри с три­ви­ал­ни понятия, че до­ри е нуж­но да се фор­му­ли­рат но­ви такива, ако же­ла­ем да го­во­рим за тол­ко­ва вис­ши или тол­ко­ва от­в­рати­тел­ни неща. Днес е важ­но те­зи не­ща да се знаят, тъй ка­то в све­та има мно­го неща, за ко­ито обик­но­ве­ния чо­век не знае нищо, но ко­ито тряб­ва да знае, за да мо­же да се спа­си от вли­яни­ята на из­кус­т­во­то на ма­гия та.

Хората зна­ят по нещо, но го раз­г­леж­дат ка­то безобидно. А то съв­сем не е безобидно.

При об­съж­да­не­то на по­доб­на те­ма мо­жем да пос­та­вим са­мо началото, и след то­ва да нап­ред­ва­ме все по­вече в та­зи област. Началото е нап­ра­ве­но най-добре, ко­га­то е съ­бу­де­но чув­с­т­во за се­ри­оз­нос­т­та и зна­че­ние то на ед­но та­ко­ва нещо. Ако обяс­не­ни­ята ми са би­ли не­съ­вър­ше­ни по­ра­ди мал­ко­то време, то аз се на­дя­вам не­що от тях да е пре­ми­на­ло във вас, за да ви под­бу­ди да гле­да­те на не­ща­та с на­й-­го­ля­ма сериозност.