Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис

ВТОРА ЧАСТ

БЯЛА И ЧЕРНА МАГИЯ

Бе изя­ве­но же­ла­ни­ето днес да го­во­рим и за това, ко­ето обик­но­ве­но се на­ри­ча "бя­ла и чер­на магия" и то да бъ­де при­ве­де­но във връз­ка с ня­кои дру­ги поз­на­ти на те­осо­фи­те понятия.

Нещата, ко­ито тряб­ва да бъ­дат за­сег­на­ти във връз­ка с то­зи въп­рос об­х­ва­щат ед­на мно­го об­шир­на и раз­ч­лене­на об­ласт от окул­т­но­то и ду­хов­но на­уч­но­то гледище, и за­то­ва ще има­ме въз­мож­ност да се спрем единстве­но на ня­кои еле­мен­тар­ни не­ща от нея. Но и те имат за ус­ло­вие ка­за­но­то да се при­ема ся­каш е ка­за­но един­с­т­ве­но и са­мо за уче­ни­ци на Духовната наука, а не се от­на­ся за някой, кой­то ня­ма ду­хов­но на­уч­на настрой­ка или мислене. Когато се го­во­ри на та­ка­ва те­ма е на­ло­жи­тел­но да се пос­та­вят условия.

Думите "бя­ла и чер­на магия" чес­то вли­зат в упот­ре­ба имен­но в те­ософ­с­ки­те кръгове, и мно­го чес­то оп­реде­ле­ни­ето "че­рен маг" се сре­ща ка­то обвинение, до­ри към хора, ко­ито учас­т­ву­ват в те­ософ­с­ко­то дви­жение. Някои от вас със си­гур­ност са чували, как ед­но или дру­го с ле­ка ръ­ка се сла­га ети­ке­та "чер­на магия". Дори вед­нъж се стиг­на дотам, че след лек­ци­ята на на­ши­те "Съобщения" - стру­ва ми се, че бе­ше в пър­вия брой - на ед­но мяс­то хо­ра­та казваха: В това, ко­ето се е слу­чи­ло на ге­не­рал­но­то съб­ра­ние и ко­ето се пи­ше в "Съобщенията" се крие чер­на магия. От ня­кои хо­ра бе­ше из­ка­за­но твърдението, че в ръ­ко­вод­с­т­во­то на ге­не­рал­но­то съб­ра­ние тряб­ва да има ло­ша магия. Това е са­мо един при­мер за нещо, ко­ето се сре­ща чес­то и се ко­ре­ни в ед­но срав­ни­тел­но три­ви­ал­но схва­ща­не не са­мо на по­ня­ти­ето "чер­на магия", а и на по­ня­ти­ето "магия" из- общо.

Най нап­ред тряб­ва да си ра­зяс­ним как­во след­ва да се раз­би­ра под "ма- гия", и как­во след­ва да се раз­би­ра под "чер­на магия". Мнозина вяр­ват в следното: вие казвате, че окул­т­ни­те си­ли мо­гат да се при­до­би­ят и при то­ва си мис­ли­те за срав­ни­тел­но безобидни, еле­мен­тар­ни окул­т­ни способ- ности. Тъй ка­то го­во­ре­щи­те за то­ва обик­но­ве­но не зна­ят ни­що за вис­ши­те окул­т­ни способности, те ня­мат идея как­во точ­но тряб­ва да си пред­с­та­вят под това. Обикновено хо­ра­та при­ба­вят и това, че чер­на ма­гия пра­ви този, кой­то при­ла­га та­ки­ва спо­соб­нос­ти в име­то на лич­ния егоизъм.
Едно по­доб­но из­каз­ва­не е от тези, за ко­ито до­ри не мо­же да се каже, че са неверни. Но и ни­що не про­из­ти­ча от това, ако кажем, че е вярно, тъй ка­то то не каз­ва нещо особено. То е из­раз на един съв­сем аб­с­т­рак­тен на­чин на мислене. Този, кой­то же­лае да го­во­ри за та­кива неща, тряб­ва пре­ди всич­ко да е твър­до стъ­пил на зе­мя­та на действителността, на фи­зи­чес­ка­та или на ду­хов­на­та действителност. Той тряб­ва да знае кое е ре­ал­но и то­га­ва ве­че ня­ма да бъб­ри все­въз­мож­ни неща, ко­ито ня­мат връз­ка с реалността.

Не се ли съ­дър­жа в то­ва изказване, че чо­век не би­ва да из­пол­з­ва окул­т­ни си­ли в служ­ба на соб­с­т­ве­ния си его­изъм ед­но не­въз­мож­но изис­к­ва­не към съв­ре­мен­но­то човечество? Най-напред тряб­ва да си от­го­во­рим на то­зи въпрос. Разбира се тези, ко­ито го пос­та­вят по­соч­ват пър­ва­та заповед: Не бъ­де егоистичен! - Това със си­гур­ност е мно­го важ­на заповед. Но за то- зи, кой­то мис­ли ре­ал­но въп­ро­сът не се със­тои в това, че е поста­ве­на та­ка­ва заповед, а да­ли по­доб­ни за­по­ве­ди изоб­що мо­гат да бъ­дат изпълнени. И ако ня­кой смята, че тя мо­же без осо­бе­ни уси­лия да бъ­де осъ­щес­т­ве­на от съв­ре­мен­ни­те хора, то той е по­пад­нал в го­ля­ма илюзия. Този, кой­то виж­да ка­то свой дълг раз­сей­ва­не­то на илюзиите, ще тряб­ва да раз­сее и тази, че ед­на та­кава за­по­вед мо­же лес­но да бъ­де изпълнена.

Тук мо­же би ще се по­яви някой, кой­то ще каже: Аз бих же­лал да дейс­т­ву­вам в све­та из­ця­ло несебично! - Най-напред той съв­сем не мо­же да знае, че под силите, с ко­ито той ра­бо­ти се на­ми­рат ог­ром­но ко­ли­чес­т­во окул­т­ни сили. От все­ки чо­век си из­лъч­ват окул­т­ни сили. Ако ня­кой ка- же, че же­лае да се про­яви не­се­бично в света, то то­ва е един много, мно­го кра­сив идеал. Ако оба­че се опи­та­ме да про­дъл­жим да за­да­ва­ме въпроси: Защо ис­каш да си несебичен, за­що си пос­та­вяш за­по­вед­та да бъ­деш не- себичен? То ние бих­ме по­лучи­ли стран­ни отговори, ка­то например: Чрез не­се­бич­нос­т­та бих мо­гъл да стиг­на до по­-ви­со­ко ни­во на съвършенство; не мо­га да по­не­са да съм чо­век без стойност; ис­кам да съм човек, це­нен за света. - Ако някой ана­ли­зи­ра то­ва чувство, той ще стиг­не до извода, че зад при­чи­ни­те за не­се­бич­нос­т­та се крие не­ве­роятен егоизъм, чес­то мно­го по­-го­лям от­кол­ко­то при хора, ко­ито съв­сем не же­ла­ят да бъ­дат несебич- ни, а просто се ръ­ко­во­дят от ин­с­тин­к­ти­те си.

И как би мог­ло да бъ­де различно? Себичността е сила, ко­ято не е вло­же­на от бо­го­ве­те в човека, за да може пос­лед­ни­ят прос­то да се от­ка­же или от­ре­че от нея. Тя до­ри спа­да към на­й-­съ­щес­т­ве­ни­те неща, поз­воля­ва­щи на чо­ве­ка да се изявява. Ако из­с­лед­ва­ме ос­но­ви­те на себичността, ако се запитаме: за­що боговете, доб­ри­те бо­го­ве са за­ло­жи­ли се­бич­нос­т­та в чо- века? - тъй ка­то за по­ве­че­то хо­ра то­ва е не­що от­б­лъс­к­ва­що ние по­лу­ча­ва­ме от ис­тин­с­кия окул­ти­зъм отговора, че се­бич­нос­т­та пред­с­тав­ля­ва ед­на мощ­на за­щи­та сре­щу това, ко­ето би се слу­чи­ло на чо­ве­ка в света, ако не

Затова не би­ва да се за­ме­ря с по­доб­ни думи, тъй ка­то мно­го още ос­та­ва до­ка­то чо­ве­кът ще мо­же да е не­себичен, ко­га­то ще е зрял за това. Съвсем не е нуж­но да напомням, че всич­ки про­по­ве­ди за не­се­бич­ност звучат тък­мо в на­ше­то вре­ме тол­ко­ва смешно, във вре­ме­то на на­й-­ви­со­ко по­тен­ци­ра­ния егоизъм, в ко­ето всеки се опит­ва да заг­ра­би въз­мож­но по­ве­че от това, ко­ето е ос­но­ва­но в со­ци­ал­ния ред. Тази "несебичност" ще по- с­лу­жи един­с­т­ве­но чо­век да се за­оби­ко­ли съв­сем с вих­руш­ка от илюзии. Ако не по­мис­ли­те ос­нов­но за това, мо­же би ня­ма да по­вяр­ва­те кол­ко хо­ра­та днес са об­гър­на­ти от илюзии, ко­ито имен­но пос­ред­с­т­вом те­ории съв­ре­мен­ни­ци­те ни се ос­та­вят да бъ­дат по­не­се­ни от вих­руш­ка от илю- зии. Социални те­ории се създа­ват и се про­по­вяд­ват от про­фе­со­ри и не професори. Но тък­мо го­ля­ма част от те­ори­ите за со­ци­ал­ни­те лекар­с­т­ва на об­щес­т­ве­но­то тя­ло не са ни­що дру­го ос­вен из­раз на "Psychopathia pro- fessoralis". Можете да прос­ле­ди­те и в прак­ти­ка­та кол­ко изо­па­че­но мис­лят и дейс­т­ву­ват хората. Къде не сте виж­да­ли об­щес­т­во или комуна, в ко­ето хо­ра­та да не раз­съж­да­ват за ед­но или дру­го лекарство, нап­ри­мер сре­щу без­ра­бо­ти­цата. Там, къ­де­то има безработица, там има и глад. Как оба­че да нап­ра­вим така, че да тя да се премахне? И то­га­ва се взи­ма ре- шението: на хо­ра­та тряб­ва да се да­де работа. И се из­на­ми­ра нещо, за да се да­де на хо­рата работа, занимание, за да мо­гат да из­ка­рат па­ри и да си ку­пят как­во­то искат. Това из­г­леж­да ед­но до­ка­за но сред­с­т­во за пре­мах­-­

ване на со­ци­ал­ни­те вреди: да се да­де за­ни­ма­ние на хората. Но е ед­но мно­го опас­но средство, да се да­де за­ни­ма­ние на хо­ра­та на вся­ка цена, до­ка­то не се пра­ви раз­ли­ка меж­ду про­дук­тив­но и неп­ро­дук­тив­но занима- ние. Докато не се пра­ви та­зи разлика, то е до­ри ед­но ужас­но сред­с­т­во по от­но­шение на вли­яни­ето му вър­ху обществото. Представете си край­на­та ситуация: по­ра­ди това, че в ня­как­ва об­ласт от­к­ри­ва­не­то на оп­ре­де­ле­на ма­ши­на из­вес­тен брой хо­ра са ос­та­на­ли без хляб, ня­кой има же­ла­ние да им оси­гу­ри бър­зо ра­бо­та и хляб. Той из­на­ми­ра на­чин да упот­ре­би без­с­тойнос­т­ни от­па­дъч­ни ма­те­ри­али в произ­вод­с­т­во­то на то­алет­ни прина- длежности. С то­ва хо­ра­та мо­гат да при­пе­че­лят не­що и да си ку­пят хляб. - Това оба­че е са­мо ед­но сред­с­т­во за из­мес­т­ва­не на бед­нос­т­та от ед­на стра­на на друга, тъй ка­то по то­зи на чин не се про­из­веж­да нищо, ня­ма ни­ка­къв резултат. С по­мощ­та на след­ния при­мер все­ки мо­же да си пред стави: Някой ся­да на­вън в про­вин­ци­ята в един рес­то­рант и казва: Кел- нер, до­не­се­те ми де­сет кар­тич­ки с изгледи! - и ги изпраща, без да по­мис­ли кол­ко по­щен­с­ки раз­да­ва­чи тряб­ва да из­ка­чат че­ти­ри или пет етажа, без да помисли, че с то­ва в све­та не се зад­виж­ва ни­как­ва ре­ал­на сила. Никой не се съобразява, че с това не се це­ли ни­що про­во­ки­ра­що ду­ха и тялото. Ако ка­же­те то­ва на засегнатия, то той раз­би­ра се ще има изви- нение. Той нап­ри­мер би мо­гъл да каже, че мо­же да наз­на­чи но­ви по­щен­с­ки раздавачи, и та­ка да осигу­ри ра­бо­та на хората. При то­ва оба­че не съобразява, че ако наз­на­чи но­ви хора, от ра­бо­та­та им ня­ма да про­из­ле­зе ни­що ново, а един­с­т­ве­но бед­нос­т­та ще се раз­п­ре­де­ли по нов начин. Това показва, че хо­ра­та най-нап­ред тряб­ва да зна­ят не­що за раз­п­ре­де­ле­ни­ето на ра­бо­та­та на земята, пре­ди да мо­гат да за­поч­нат с на­й-­мал­ки­те ми­съл за реформа. Незнание, ко­ето ис­ка да реформира, е не­що ужас­но в све­тов­на­та вза­имов­ръзка. Ужасно е, че чес­то хо­ра­та ня­мат тър­пе­ние да из­ча­кат до­ка­то се на­учат да при­до­би­ят общ пог­лед вър­ху това, как мо­же да се помогне, а са пре­ка­ле­но активни, за да се слу­чи ед­но или друго. Всичко то­ва са илюзии, с ко­ито хо­ра­та се заобикалят. Такава илю­зия е и ко­га­то в три­ви­ал­на­та те­осо­фия се го­во­ри за не­се­бичност. Ако же­ла­ем да се прос­ве­тим от­нос­но бя­ла­та и чер­на­та ма­гия тряб­ва на­й-­нап­ред да се за­ни­ма­ем с поня­ти­ето "магия", за ко­ето тези, ко­ито са слу­ша­ли пос­лед­ни­те лек­ции ве­че зна­ят нещо. Също и аз съм зася­гал пуб­лич­но същ­нос­т­та на магията.

Какво е то­ва магия? Във всич­ки древ­ни окул­т­ни шко­ли съ­щес­т­ву­ва­ха три на­чи­на да се дос­тиг­не до висши­те об­лас­ти на познанието. Първият на­чин бе­ше то­зи на посветения, на инициирания, вто­ри­ят е то­зи на яс­но­ви­де­ца и тре­ти­ят е то­зи на магьосника. Това са три в ос­но­ви­те си раз­лич­ни неща: посвещение, яс­но­видство и магия. Нека на­й-­нап­ред си изяс­ним в ед­но прос­то срав­не­ние как­во е един посветен, как­во е един яс­но­ви­дец и

Този, кой­то би­ва въ­ве­ден във вис­ши­те све­то­ве чрез окул­т­но­то обу­че­ние е в то­ва от­но­ше­ние ясновидец. Той знае по си­ла­та на лич­но­то наблюде- ние, че съ­щес­т­ву­ват ду­хов­ни све­то­ве и същества, ду­хов­ни сили. Духов- ните све­то­ве имат раз­лич­ни нива. Един чо­век мо­же да е яс­но­ви­дец на ед­но ниво, да виж­да ня­кои проявления, но да не виж­да други. Сега вие тряб­ва да из­ви­ка­те пред ду­ши­те си нещо, ко­ето чес­то е каз­ва но тук: за от­к­ри­ва­тел­с­т­во­то и соб­с­т­ве­но­то из­с­лед­ва­не на окул­т­ни ис­ти­ни е нуж­но ясновидството. Но за да виж­да те­зи ис­ти­ни яс­но­вид­с­т­во­то не се нуж­дае от нищо. За то­ва е дос­та­тъ­чен обик­но­ве­ния чо­веш­ки разум, ко­га­то се при­ла­га пра­вил­но в дос­та­тъч­но об­х­ва­тен план. Който казва, че то­ва ко­ето се съ­об­ща­ва в окул­т­ни­те док­ла­ди мо­же да се раз­бе­ре само, от ясно- видец, той прос­то не из­пол­з­ва дос­та­тъч­но ра­зу­ма си. Всичко, ко­ето мо­же да се съ­об­щи ка­то ре­зул­тат от ду­хов­но проучване, мо­же да се разбере, ако чо­век по­желае да го ос­мис­ли основно. Човек един­с­т­ве­но не мо­же да от­к­рие окул­т­ни ис­ти­ни с ра­зу­ма си, за то­ва е нужно ясновидство. Така че то­ва ко­ето се опо­вес­тя­ва чрез те­осо­фи­ята би­ха мог­ли да раз­бе­рат и тези, ко­ито мис­лят за­дъл­бо­че­но вър­ху тях.

Нещата мо­гат да се раз­ка­жат до на­й-­вис­ша­та об­ласт на окул­т­ни­те из­жи­вя­ва­ния и те мо­гат да бъ­дат раз­б­рани. Така в окул­т­ни­те шко­ли ви­на­ги има­ше ясновидци, ко­ито пос­ред­с­т­вом при­ла­га­ни­те ме­то­ди се на­уча­ваха да виж­дат ду­хов­ни­те светове. Често то­ва бя­ха мно­го труд­ни и бав­ни ме- тоди. Но на­ред с яс­но­вид­ци­те ви­на­ги има­ше и посветени. Това бя­ха хо- рата, ко­ито бя­ха проз­ре­ли фак­ти­те и за­ко­ни­те на вис­ши­те све­то­ве по си­ла­та на об­шир­ни­те и при­до­би­ти­те во­ле­во свои си­ли на разума. Това бя­ха посветените. Днес то­ва от­но­ше­ние меж­ду пос­ве­те­ни и яс­но­вид­ци ве­че е поч­ти невъзможно, тъй ка­то всич­ки хо­ра са об­зе­ти от сил­ния его­изъм и же­ла­ят да бъ­дат сами. Хората ве­че ня­мат и пред­с­та­ва за она­зи любов, за оно­ва доверие, ко­ито ца­ря­ха в окул­т­ни­те шко­ли в миналото. Там бе­ше ясновидецът, кой­то мо­же би през мно­го въп­лъ­щения из­пол­зу­ва­ше ме­то­ди­те в от­ре­че­ние и се бе­ше обу­чил да виж­да в те­зи вис­ши светове, кой­то мо­же­ше да виж­да мно­го не­ща в тях и кой­то сам се спи­ра­ше да не се за­поз­нае със за­ко­ни­те на те­зи вис­ши светове, за да не се ог­ра­ни­ча­ва със
закони, а чрез ед­но по­-бър­зо раз­ви­тие на яс­но­вид­с­ки­те си спо­соб­нос­ти да до­не­се по­-го­ля­ма пол­за на човечеството. Това от­ре­че­ние не мо­же да се при­еме та­ка лесно. Нещо ве­ли­ко и ог­ромно е ко­га­то ня­кой се ре­ши да ста­не ясновидец, без в съ­що­то вре­ме да опоз­нае за­ко­но­мер­нос­ти­те на вис­шите све­то­ве в це­лия им вид. И ако той очак­ва - мо­же би хи­ля­ди го­ди­ни - да дос­тиг­не това, то той мо­же да го сто­ри са­мо при условие, че се на­ми­ра под стро­га­та опе­ка на из­б­ран гу­ру или учител. Тъй ка­то ако при стъ­пи ка­то яс­но­ви­дец сам към не­ща­та от вис­ши­те све­то­ве без да поз­на­ва за­ко­ни­те им, той ско­ро ще тръгне по греш­на ниш­ка и ще се зап­ле­те в на­й-­пус­ти заблуждения, ако не при­еме във всич­ки важ­ни не­ща съ­вета на гуруто.

Имаше и други, ко­ито съв­сем се от­ка­за­ха от раз­ви­ти­ето на по­-вис­ши яс­но­вид­с­ки дарби, тъй ка­то ис­ка­ха да бъ­дат пос­ве­те­ни в за­ко­ни­те на вис­ши­те светове. С лю­бов и от­да­де­ност те се до­ве­ри­ха на това, ко­ето им съ­об­ща­ва­ха виждащите, но те поз­на­ва­ха законите. За да се обяс­ни мо­же да се при­ве­де един при­мер от обикно­ве­ния свят. Представете си един човек, кой­то виж­да из­к­лю­чи­тел­но добре, кой­то мо­же да ви­ди все­възмож­ни фе­но­ме­ни с очи­те си, но кой­то не раз­би­ра ни­що от за­ко­ни­те на светлината. И пред­с­та­ве­те си един друг човек, кой­то е мно­го къ­сог­лед и виж­да са­мо на ня­кол­ко сан­ти­мет­ра разстояние, но кой­то поз­на­ва добре фи­зи­чес­ки­те за­ко­ни на светлината. Двамата би­ха мог­ли прек­рас­но да ра­бо­тят заедно, еди­ни­ят поз­на­ва законите, а дру­ги­ят съв­сем не ги познава, но за­то­ва виж­да проявленията. Същото ва­жи и за мно­го по­-висши области. Въз- можно е един да е пос­ве­тен от по­-ви­со­ка степен, без да има пре­тен­ции за яс­но­вид­с­ки способности. В древ­ни­те окул­т­ни шко­ли бе­ше не­що съв­сем оби­чай­но те­зи две кла­си да са ед­на до друга. Ясновидците при­ема­ха съ­ве­ти­те на не­яс­но­виж­да­щи­те посветени. Това бе­ше осо­бе­но не­об­хо­ди­мо в слу­чаи те, ко­га­то бе­ше нуж­на ви­со­ка сте­пен на пос­ве­ще­ние и ви­со­ка сте­пен на ясновидство, нап­ри­мер при всичко, ко­ето се от­на­ся до астроло- гията. Беше така, че тези, ко­ито ис­ка­ха да изу­чат всес­т­ран­но слож­ни­те за­кони на астрологията, по пра­ви­ло тряб­ва­ше да се ли­шат от оно­ва вис­ше ясновидство, до ко­ето тряб­ва­ше да дос­тиг­не ас­т­рал­ни­ят ясновидец. Те се до­пъл­ва­ха взаимно. Само в по­-но­во време, ко­га­то чо­ве­кът ве­че мис ли и чув­с­т­ва материалистично, тряб­ва да разберем, че е не­въз­мож­но да от­де­лим стро­го един от друг те­зи два клона, и за­то­ва от 14 век на­сам та­зи раз­ли­ка меж­ду две­те кла­си не се прави, та­ка че учи­те­лят не пос­веща­ва ни­ко­го без съ­щев­ре­мен­но да му да­де оп­ре­де­ле­на сте­пен на ясновидство. По друг на­чин то­ва не мо­же да стане, тъй ка­то не би мог­ло да се съг­ла­су­ва с его­из­ма и лип­са­та на доверие, ко­ито ца­рят днес. Затова не се пра­ви раз­ли­ка меж­ду двете, тъй ка­то хо­ра­та днес не мо­гат да бъ­дат несебични.

Магьосникът се от­ли­ча­ва как­то от яс­но­ви­де­ца та­ка и от посветения. За
този, кой­то сам е в със­то­яние да виж­да вис­ши­те светове, съв­сем не оз­на­ча­ва че вла­дее и упот­ре­бя­ва дейс­т­ву­ва­щи в се­тив­ния свят сили. Вярвате ли, че чо­век кой­то в оп­ре­де­ле­на об­ласт е дос­тиг­нал до зна­ни­ето за съ­щес­т­ву­ва­не­то на ло­ко­мо­тиви и па­ра­хо­ди вед­на­га ще мо­же да пос­т­рои ед­на по­доб­на машина? Той мо­же да ви раз­каз­ва как из­г­леж­дат те­зи неща, но той ня­ма да раз­бе­ре вед­на­га как да ги построи. Това, че яс­но­ви­де­цът гле­да във вис­ши­те свето­ве все още не означава, че раз­би­ра как да уп­рав­ля­ва и при­ла­га силите, по­явя­ва­щи се в се­тив­ния свят. Магьосник или адепт е ед­ва този, кой­то раз­би­ра как да упот­ре­бя­ва в све­та вис­ши­те сили, чи­ито из­раз е цели­ят фи­зи­чес­ки свят, кой­то е спо­со­бен да прив­ле­че за съ­вет не са­мо фи­зи­чес­ки­те си­ли и мощи, ко­га­то се от­на­ся до не­що от не­го­во­то действие, а да впрег­не и вис­ши­те сили. В на­ша­та епо­ха не е дре­бо­лия да си магьос­ник или адепт. Няма дру­га епо­ха в чо­веш­ко­то разви- тие, ко­ято да е тол­ко­ва про­ти­во­пос­та­ве­на на магьос­ни­чес­т­во­то и адепт- ството, как­то е нашата. Днес, при оп­ре­де­ле­ни обстоятелства, на­й-­доб­ра служ­ба на чо­ве­чес­т­во­то мо­же да се окаже, ако чо­век се са­мо­ог­ра­ни­чи вър­ху раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на вис­ши ис­ти­ни и - мо­же би с кър­вя­що сър­це - до­ри в случаи, ко­га­то упот­ре­ба­та на ма­ги­чес­ки си­ли би би­ла уместна, не ги прилага. Днешният об­щес­т­вен жи­вот е тол­ко­ва чуж­да на по­ня­ти­ето магьосничество, че при ня­кои об­с­тоятел­с­т­ва след не­пос­ред­с­т­ве­на­та упо- т­ре­ба на ма­ги­чес­ки сили, вли­яни­ето на вис­ши­те све­то­ве вър­ху на­шия би има­ло вне­за­пен не­га­ти­вен ефект. Поради прос­та­та причина, че днес е не­въз­мож­на да се вър­ви сре­щу пото­ка на вре­ме­то в све­та този, кой­то има из­вес­тен опит в бо­ра­ве­не­то със си­ли и ос­вен то­ва си е прис­во­ил и меха- низма, тряб­ва при оп­ре­де­ле­ни слу­чай да си заб­ра­ня­ва упот­ре­ба­та им. Магьосникът тряб­ва да при­те­жава не са­мо яс­но­вид­с­ки спо­соб­нос­ти и посвещение, а и опит. За то­ва ста­ва дума. Магьосникът тряб­ва в продъл­же­ние на дъ­лъг пе­ри­од на от­ре­че­ние да из­пъл­ня­ва оп­ре­де­ле­ни служения, той тряб­ва да се упражнява. Само си представете, кол­ко мно­го не­ща мо­же­те да знаете, за ко­ито мо­же­те да разказвате, за ко­ито зна­ете нещо, до­ри и са­мо във фи­зи­чес­кия свят, без да сте спо­соб­ни да ги приложите. Може да зна­ете съ­вър­ше­но точ­но как е кон­с­т­ру­иран един локомотив, но без ня­кой вед­на­га да ви въз­ло­жи да пос­т­ро­ите локомотив, за­що­то той би рис­ку­вал да хвър­ли па­ри­те си на вятъра. Така е и на по­-вис­ши­те нива. Упражнението пра­ви магьосника, въз­п­ри­яти­ята на вис­ши­те све­то­ве пра­вят ясновидеца, зна­ни­ето и проз­ре­ни­ето на за­ко­ни­те на вис­ши­те све­то­ве пра­ви посветения.

В из­ми­на­ли­те вре­ме­на бе­ше поз­во­ле­но ня­кой да из­вър­ш­ва ня­как­во ма­ги­чес­ко действие, без да е в съ­от­ветствие със све­тов­ни­те водачи, със "све­тов­но­то правителство", ко­ето се на­ри­ча съ­що ве­ли­ки­те майс­то­ри на та­ка на­ре­че­на­та бя­ла ложа. Всички окул­т­ни школи, всич­ки изоб­що съ­щес­т­-­